Аз ще си позволя да коментирам още един момент от поста на neznaiko3 (не с друга цел, а изясняване на нещата).
Тук става въпрос за един чисто стратегически момент, който на пръв поглед изглежда очевиден, но при по-внимателен размисъл привидната му очевидност се разсейва като сутрешна мъгла . Извинявам се на Ханс предварително, че ще стане въпрос за неща очевидни и банални, сиреч много скучни. На пръв поглед изглежда най-логично Крум да се опита да спре Никифор преди последния да е преминал походите и неуспеха му може да се тълкува или като резултат от съзнателно намерение (като прави и Незнайко) или пък с изненада. Но хайде (в рамките на един мисловен експеримент) да се замислим как бихме постъпили на мястото на Крум.
Ситуацията е следната - противникът тепърва потегля и е отвъд планините. Разполага с превъзхождащи собствените ни сили. Разделя ни висока планина, през която има 3-4 възможни (може и да греша за точния брой) пътища. Как ще постъпим? Вариантите са следните:
1. ще избързаме и първи ще преминем проходите, за да дадем полево сражение на юг от планината.
2. ще изчакаме от северната страна на планината противникът да премине и чак тогава според обстоятелствата ще му дадем полево сражение.
3. ще се опитаме да го пресрещнем в проходите и там ще му дадем сражение.
На пръв поглед (а така е и с тезата на Незнайко) изглежда, че третият вариант е за предпочитане, още повече при неравенство в силите. Защо пиша "на пръв поглед"? Защото ще трябва да гадаем откъде ще мине Никифор - и той, и ние разполагаме с горе-долу едно и също време, за да достигнем прохода и да заемем първи превъзхождаща позиция. Но ние реагираме на неговите действия. Това означава, че му отстъпваме инициативата и чак след като той предприеме явно действие - т.е. очевидно се движи към един конкретен проход, можем да реагираме. Това означава, че неизбежно ще се забавим.
Така че имаме два варианта за действие: или ще трябва да предпочетем един от проходите и там да разположим силите си, или да ги разделим на три-четири отряда и да завардим всички възможни пътища.
Първият вариант е неприемлив, защото е напълно възможно докато ние се съсредоточаваме в планината и заемаме позиции, той да премине през друг проход и сега ние да останем отрязани от базите си и в много лошо положение.
Вторият вариант е лош, защото така разделяме и без друго по-малките си сили. И ако можем да очакваме, че позицията ще ги усили, то все пак едва ли чак дотолкова. А ако Никифор успее да премине, тогава останалите отряди ще се отрязани и тепърва ще трябва да се опитат да се обединят и да му дадат сражение в неизбежно неизгодна обстановка.
НО да предположим, че разчитаме на късмета си и спечелим - т.е. разположим силите си в прохода, който той е избрал. Проблемът е, че тепърва ще трябва да се води темпова игра кой пръв ще заеме изгодна позиция и след това - в подобни условия нито една от страните не може добре да разгърне силите си, те.. ще имаме нерешително сражение, след което той може да се оттегли и да избере друго място за влизане.
В този смисъл, решението да се даде сражение в планините всъщност въобще не е толкова добро и можем да го разглеждаме като много лошо.
Първият вариант е много опасен, защото така при загуба нашите войски ще трябва да преодоляват проходите и така те ще са преграда за тях, а не за византийците, преграда, която ще затруднява маневрирането и отстъплението и ще удължава комуникациите с базите. По същество този вариант има смисъл само тогава, когато имаме превъзходство и искаме да вземем инициативата.
Вторият вариант има тази положителна страна, че ще дадем сражение близо до базите си, а планината ще засенчва комуникациите и пътя за отстъпление на противника. При това ще имаме възможност да действаме с малки отряди по комуникациите в проходите щом веднъж Никифор премине - такива отряди могат да се разположат предварително или пък паралелно с византийците. Това че ще са малки означава, че няма да пилеем много сили и ще им придаде мобилност. Те не са за сражение, а за тормозещи действия.
В този смисъл решението на Крум да даде сражение северно от планините изглежда напълно оправдано.
Интересно е че макар и трудно той преминал без сражение и лесно стигнал до целта си.Е, не прозира ли тук умишлено бездействие на Крум.Можеше съвсем спокойно да го спре и то с малко сили в тези драки и щеше да си запази аула и имането.
Ситуацията е следната - противникът тепърва потегля и е отвъд планините. Разполага с превъзхождащи собствените ни сили. Разделя ни висока планина, през която има 3-4 възможни (може и да греша за точния брой) пътища. Как ще постъпим? Вариантите са следните:
1. ще избързаме и първи ще преминем проходите, за да дадем полево сражение на юг от планината.
2. ще изчакаме от северната страна на планината противникът да премине и чак тогава според обстоятелствата ще му дадем полево сражение.
3. ще се опитаме да го пресрещнем в проходите и там ще му дадем сражение.
На пръв поглед (а така е и с тезата на Незнайко) изглежда, че третият вариант е за предпочитане, още повече при неравенство в силите. Защо пиша "на пръв поглед"? Защото ще трябва да гадаем откъде ще мине Никифор - и той, и ние разполагаме с горе-долу едно и също време, за да достигнем прохода и да заемем първи превъзхождаща позиция. Но ние реагираме на неговите действия. Това означава, че му отстъпваме инициативата и чак след като той предприеме явно действие - т.е. очевидно се движи към един конкретен проход, можем да реагираме. Това означава, че неизбежно ще се забавим.
Така че имаме два варианта за действие: или ще трябва да предпочетем един от проходите и там да разположим силите си, или да ги разделим на три-четири отряда и да завардим всички възможни пътища.
Първият вариант е неприемлив, защото е напълно възможно докато ние се съсредоточаваме в планината и заемаме позиции, той да премине през друг проход и сега ние да останем отрязани от базите си и в много лошо положение.
Вторият вариант е лош, защото така разделяме и без друго по-малките си сили. И ако можем да очакваме, че позицията ще ги усили, то все пак едва ли чак дотолкова. А ако Никифор успее да премине, тогава останалите отряди ще се отрязани и тепърва ще трябва да се опитат да се обединят и да му дадат сражение в неизбежно неизгодна обстановка.
НО да предположим, че разчитаме на късмета си и спечелим - т.е. разположим силите си в прохода, който той е избрал. Проблемът е, че тепърва ще трябва да се води темпова игра кой пръв ще заеме изгодна позиция и след това - в подобни условия нито една от страните не може добре да разгърне силите си, те.. ще имаме нерешително сражение, след което той може да се оттегли и да избере друго място за влизане.
В този смисъл, решението да се даде сражение в планините всъщност въобще не е толкова добро и можем да го разглеждаме като много лошо.
Първият вариант е много опасен, защото така при загуба нашите войски ще трябва да преодоляват проходите и така те ще са преграда за тях, а не за византийците, преграда, която ще затруднява маневрирането и отстъплението и ще удължава комуникациите с базите. По същество този вариант има смисъл само тогава, когато имаме превъзходство и искаме да вземем инициативата.
Вторият вариант има тази положителна страна, че ще дадем сражение близо до базите си, а планината ще засенчва комуникациите и пътя за отстъпление на противника. При това ще имаме възможност да действаме с малки отряди по комуникациите в проходите щом веднъж Никифор премине - такива отряди могат да се разположат предварително или пък паралелно с византийците. Това че ще са малки означава, че няма да пилеем много сили и ще им придаде мобилност. Те не са за сражение, а за тормозещи действия.
В този смисъл решението на Крум да даде сражение северно от планините изглежда напълно оправдано.
Comment