Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Превземането на Търново

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #91
    Прочетох едно нещо в някъв форум на Горна ..за някъв митичен тунел межу Царевц и крепостта Ряховец..
    Входът на тунела се намира в разкопките на крепостта Раховец.
    В момента входа затрупан понеже е неустойчив.
    В миналото се е използвал за тайно свързване на двата града.
    Доколкото помня от историята последния Търновски цар е избягал през него преди да паднем под Турско робство.
    http://forum.gorna.net/viewtopic.php...407775005b1e70
    От царевец има много тунели за облстта . и аз съм чувал за такъв който води до горна
    На запад от град Горна Оряховица е Ряховското кале.Легенда разказва, че под него имало подземие.. Входът за подземието бил в калето. Там имало черен камък...
    Постовете на горнооряховци граничат с фантастиката..но все пак може би има зрънце истина..
    Войната е лека за зрителите...

    Comment


      #92
      Една архивно фото:

      Асенова махала - в ляво Трапезица, в дясно Царевец, по средата Янтра с владишкия мост. Под Царевец се вижда "Св.40мци" (преди земетресението е била варосана, затова сградата е бяла).

      А тази е съвременна, вижда се Трапезица, но е голяма и я слагам като линк.

      Ей още една такава на Царавец с патриаршията.

      Comment


        #93
        Превземането на Търново

        Искам да ви попитам през 1393 година Търново дали е превзето, както се описва чрез предателство или това е една легенда.

        Comment


          #94
          Здравей,
          Търново е превзето с предателство.
          Из житие на Евтимий Търновски:
          "Варваринът беснееше: той заплашваше, че с огън ще изгори (жителите);
          заканваше се на късове да ги насече и на друга мъчителна смърт да ги
          предаде, ако тъй продължават да са непокорни. И постигна той целта си, но не чрез силата си, а защото Божията воля допусна."

          Из житие на Св.Петка:
          "Но, о горчива повест, грехът превъзмогна, градът беше предаден в 1393 г. в ръцете на оня, който никога не се надяваше да получи това! "

          Знае се дори името на предателя-ЛАЗАР КОЕН /Гр. лет. XIV век‚ том IV. стр. 216-318/
          Поздрави

          Comment


            #95
            Коен ?
            Тук подозирам някаква еврейска връзка
            Quae fuerant vitia, mores sunt.

            Comment


              #96
              Я малко по-подробно за източниците, от които даже името се знаело? Може ли да споделиш? Щом цитираш и странички се предполага да си ги чел нали? Че ми се струва лееко съмнително...
              Recalibrating my lack of faith in humanity...

              https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

              Comment


                #97
                Тази история ми напомня един стар виц:
                Спорели един евреин и един антисемит.
                Антисемитът твърдял:
                Зад всяко зло и зад всяка катастрофа седи евреин!
                Евреинът:
                Не, не е така
                Антисемитът:
                Добре де, назови която искаш катастрофа от човешката история, и аз ще ти назова кой точно евреин стои зад нея.
                Евреинът с усмивка:
                "Титаник" ?
                Антисемитът:
                Хе, хе, а на тебе "Айсберг" как ти звучи?

                Comment


                  #98
                  Николай написа
                  Тази история ми напомня един стар виц:
                  Спорели един евреин и един антисемит.
                  Антисемитът твърдял:
                  Зад всяко зло и зад всяка катастрофа седи евреин!
                  Евреинът:
                  Не, не е така
                  Антисемитът:
                  Добре де, назови която искаш катастрофа от човешката история, и аз ще ти назова кой точно евреин стои зад нея.
                  Евреинът с усмивка:
                  "Титаник" ?
                  Антисемитът:
                  Хе, хе, а на тебе "Айсберг" как ти звучи?
                  Хъхъ това е добро!


                  Албирео, не знам този човек какъв летопис цититра:

                  Гр. лет. XIV век‚ том IV. стр. 216-318
                  Аз лично не съм чел такова чудо, ама ако е така добър Латани, нека да препише поне някаква част от страничката, дето го пише това. Това, което знам за евреин, дето предал Търново, е, че действително съществува поверие (записвано от етнографи)- някакъв евреин предал Търново и след това много търновчани го пуснали от някаква скала или нещо такова....и това място и до днес се нарича Жидов гроб. Оттук и всички конспиративни теории, които съм чувал, как Синедриона (тайно еврейско световно правителство, заседаващо във Венеция, забележи!) пратило съпругата на Иван Александър (имам предвид покръстената еврейка Сара) да бъде едва ли не техен агент в двора му. Тя не случайно била майка на Иван Шишман, при който България била унищожена и това не било случайно! То явно също е бил, според тях, в конспирацията....идването и усядането на турците било по решение именно на Синедриона. :sm100: :kid: Така евреите са виновни за падането на България под турско робство.

                  Та такива работи... :tongue5: :kill_myse Конспирацийки и юдео-масонски заговори....

                  П.П. Албирео, няма да е лошо да открием една тема за тия простотии и да им разнищим корените. Ти самият в личен разговор с мен си споделял, че ти е ясно откъде идва тази тенденция. Едното място, от което аз лично виждам корени, е Русия, при това съвсем логично, мисля си, с тяхното традиционно недолюбване на евреите. Не мислиш ли, че ще е интересно?

                  П.П.2 И аз ся сещам за един виц за евреи:

                  Въпрос: Защо евреите имат големи ноздри?
                  Отговор: Защо въздухът е напълно безплатен!


                  THE LABARUM


                  sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                  ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                  ,sevogorob eht erew ysmim llA
                  .ebargtuo shtar emom eht dnA

                  Бе сгладне и честлинните комбурси
                  тарляха се и сврецваха във плите;
                  съвсем окласни бяха тук щурпите
                  и отма равапсатваха прасурси.

                  Comment


                    #99
                    Съжалявам,но не притежавам въпросните летописи.Сведенията за тях са от една книга на М.Варшавски от 1933г.Там автора като разказва за събитията около превземането на града посочва като извор тези летописи и енциклопедията на Папа Урбан Шести.Предполагам че той ги е виждал.А и сигурно могат да се проверят.
                    Дори и да пренебрегнете това сведение,посочените цитати от житията доказват че Търново пада след предателство.В едно от житията се казваше /цитирам по памет/ че нашествениците могат да направят на града това което сламата може да направи на огъня.

                    Comment


                      Ето това е въпросната простотия.

                      М. Варшавски: Какво са направили евреите за България ?

                      Вместо предговор За да съдим за значението на политическата дейност на евреите в България‚ най*напред е необходимо да изучим и да опознаем отечеството си‚ неговите исторически пътища‚ неговите идеали‚ неговите минали и настоящи политически и икономически явления. След идването на апостолите Павел Варнава на Балканския полуостров‚ България става център и разсадник на православната вяра. В нейните монастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения‚ подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра. От всички балкански народи българите особено са се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия‚ стигали дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание Синедрионът‚ който винаги се е стремял да унищожи‚ обезсили и насочи на лъжлив път учението на Исуса Христа. В XVI век членове на Синедриона са били всички венициански евреи – банкери. Благодарение на това‚ че в техни ръце се е намирал капитала‚ те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги‚ евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили‚ а сами оставали в сянка. Тази политика на веницианските банкери*евреи през царуването на Иван Александър е била съдбоностна за България. Царица Сара и Синедриона Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват‚ че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара‚ дъщеря на един венециански банкер‚ и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България‚ населението на която и било напълно преданно. Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81). В историята на християнството на Балканите‚ тя изиграла почти същата роля‚ като Попея в Рим само‚ че в друга форма. Нейните наемни агенти‚ със средствата на веницианските търговци‚ разпространявали между народа слухове‚ че Исус Христос е само мит‚ че не е имало никакво Възкресение‚ а че всичко това е имислено от поповете‚ които проповядвайки тази лъжа‚ живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа). Злите семена били посяни и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва‚ появил се разврат‚ пиянство‚ започнал да процъфтява материализма. Развлеченията‚ противни на нравствения дух‚ се поощрявали. Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си‚ понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила – Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области‚ което безспорно‚ го е унищожавало‚ но което е било дело на тъмните сили‚ решили да разложат държавата. Падането на България На фона на тези тревожни събития‚ в България през XIV в. се появила величавата фигура на партиарх Евтимий. Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Неговата известност растяла и достигала до най*отдалечените ъгли на България‚ и дори извън пределите и. Неговата вяра‚ учението му‚ неговите пламенни речи започнали отново да върщат народа към предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара не веднаж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех‚ тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4) Въпреки това‚ Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров‚ а цар Иван Александър‚ смятайки го за свой близък съвременник‚ му подарил един монастир‚ гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да влияе върху по*широките маси. Тогава веницианските банкери*евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по*нататък‚ снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги‚ Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. Като узнал това‚ византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това‚ Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната‚ но помощ от запад не дошла. По такъв начин България продължавала да бъде застрашена от Отоманската империя‚ подстрекавана от венецианските евреи. Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров‚ те заели със съдействието на жената на Иван Александра – Сара‚ Родосто‚ Бая‚ Ески‚ Люле*Бургас‚ Одрин и сключили с България договор‚ който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за по*нататъшни походи в християнските страни‚ а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа. Сключвайки този неизгодеин договор‚ Иван Александър разчитал‚ че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част‚ и че останалата България ще бъде спасена. След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние‚ той се обявил за открит враг на Турция в същото време‚ когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага‚ подстрекаван от еврейството. Нарушавайки договара сключен от баща му‚ със своя неутралитет той предизвикал‚ а в същото време не се погрижил да пътърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия‚ които тогава вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейстовото чрез посредничеството на майка му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неизбежна катастрофа. За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и Лала*Шахин против България‚ при което първият заел областта между Марица и Черно море‚ а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад‚ да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си хубавата Мара. Такава е била волята на венецианските евреи!... В 1382 година турците превзели София‚ която им била нужна по стратегически съобръжения‚ да си отворят път към Сърбия. В 1388 година султан Мурад изпратил 30'000 армия под командата на великия везир Али паша‚ който преминал Стара планина и завладял Провадия‚ Преслав‚ Шумен и Силистра. От този момент съдбата на България била решена от венецианските банкери. На нейна територия се появили предатели‚ които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папа‚ стр. 9) Обсадата на Велико-Търново Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв. Защитата на Велико*Търново била възложена на патриарх Евтимий‚ понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София. Историята свидетелствува‚ че патриарх Евтимий е бил по това време велик учител на българската писменост‚ че той е запазил звездата на българската нацонална култура‚ неугаснала в продължение на петвековното турско иго. Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града‚ но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища. Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир. Предателството С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона‚ които били в Бургаз‚ и следели изхода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили‚ че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие‚ евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по*скоро предателство. Намерил се един‚ който бил снабден с всички нужни за тази цел средства‚ включително и копие от султанската заповед за отсъпление. Този трагичен епизод историците отбелязават само като предание‚ че един неизвестен евреин предал Тътново. Този неизвестен евреин‚ който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен‚ чийто потомци братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794*1807 година... Лазар Коен‚ получил заповед от членовете на Синедриона‚ проникнал в българската крепост Царевец‚ явил се при патриарх Етимия и по най*подъл начин го уверил‚ че турските войски са изгубили всяка спсобност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико*Търново. Той казал‚ че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана‚ той се клел‚ че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление. За доказателство предателят показал копието от заповедта‚ с което го снабдили евреите – членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV век‚ том IV. стр. 216). А в същото време Лазар Коен през ноща завел до самите стени на града турската войска‚ която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето‚ тя се превърнала в страшен рев‚ който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение‚ а евреинът Коен‚ като Юда Икариотски‚ тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон‚ който възползувайки се от това‚ че цялото население било обхванато от ентусиазъм‚ отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман. Жителите на града се били събрали на площада‚ гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век‚ том IV. стр. 318). По това време Град Велико*Търново бил център на внимание в целия Балкански полуостров. Той бил гордост и слава на българския народ‚ а когато нахлули турците‚ благодарение на еврейското предателство‚ града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко. Патриаршеската църква "Възнесение Христово" била разрушена веднага‚ а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка‚ започнала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания и мъчения са били подложени велико*търновските жители‚ ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак‚ Конст. Костенецик‚ Йосиф Видински и др. Величественият владика Евтимий‚ макар изгонен от Храма‚ не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишал при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси‚ и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните. Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици‚ и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа‚ стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най*жестокия садист‚ евреина Челеби Нафталион с щаба му‚ състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов‚ Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче‚ отбелязва това събитие само с краткото съобщение‚ че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина‚ който възобновил избиването на българите с още по*голямо озверение и жестокост. Но как е името му‚ какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил‚ историята за угода на "богоизбраните" мълчи. А не е ли смешно да се мисли‚ че името на заместника на султана‚ толкова всесилен по това време‚ не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност‚ която се крие в думите: "Ние си играем с народите като с шахматни фигури‚ а самите оставаме в сянка!..." Избиването на българскатa интелигенция Пристигайки във Велико*Търново‚ Нафталион заповядал незабвано да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в монастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена‚ евреинът Нафталион отива в монастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза: "Помоли своя Бог‚ може би той ще те спаси"‚ и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век‚ том 6‚ стр. 452). Съдбата на патриарх Евтимий Най*после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота‚ да го поставят над пропастта и да му отсечат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място‚ той коленичил с вдигнати ръце и високо казал: "Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им‚ Господи! И аз ще кажа твоите думи: "Защото те не знаят какво правят!" На палача‚ който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец‚ неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч‚ докато го отвели другите войни‚ а патриарх Евтимий породължавал да се моли. (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 462‚ Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона‚ и последният заповядал да заточат патриарха във велико*търновките катакомби. Когато го отвеждали от Търново‚ под конвой като престъпник‚ целият народ‚ лишен вече от граждански права‚ чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел: "Отче! На кого ни оставяш?" От тези отчаяни вопли може да се заключи‚ какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата‚ обхванала тълпата‚ останала без вожд и духовен пастир‚ свидетелствува‚ че тази звезда‚ изгряла над Балканите‚ е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството‚ но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи. Защо тъй жестоко се е отнесал с владиката Нафталион? Oтговорът е ясен! Затова‚ че партиарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд‚ който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква. Голготата‚ на която той е бил закаран от враговете на Христа‚ дава ярък пример‚ до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка! Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век‚ том б‚ стр. 493)‚ Нафталион‚ поругал се над патриарха‚ го заточил във велико*търновските катакомби‚ гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух‚ а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п.‚ стр. 18). Българската история се утешава с кратка забелжка‚ че патриархът бил изпратен в Бачковския монастир‚ гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир? Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския монастир? Ние знаем‚ че най*грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише: "Мълчание .... пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя‚ и целия ужас е в това‚ че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!...." (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 528).



                      Няколко цитата за смотаността на пасквила:

                      "Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа" - каква е тази папска енциклика в ГРЪЦКИТЕ летописи?

                      Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4 - коя енциклика и къде публикувана?



                      и върха на сладоледа - Величественият владика Евтимий‚ макар изгонен от Храма‚ не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишал при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси‚ и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните. Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици‚ и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа‚ стр. 14)

                      Извинявайте, ама драскачът даже не си е проверил домашното - умрелият през 1389 папа издава енциклика за събитие от 1393!

                      Изобщо пасквилчето става само за бърсане на д. !!!!!!!!!!!!!!
                      Last edited by Thorn; 04-08-2006, 23:41. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment


                        latani написа
                        Предполагам че той ги е виждал.А и сигурно могат да се проверят.
                        Мдаа виждал е той ....виждал ги е явно в мокрите си национал-мастурбационни сънища.
                        Е проверени са (Браво :nworthy: на Торн btw). Резултата е от проверката е забавен..донякъде. Забавното е да видиш как новоизлюпените поборници на идеята за "борба със световната конспирация" всъщност не правят нищо повече от това да преписват други не по-малко малоумни от тях "поборници" от отпреди 100-на години. :sm113: :lol:
                        Много са ми забавни и тези позовавания на енциклики. В текста те са третирани баш като исторически хроники - демек всяка информация, която идва от Ватикана, трябва да е папска енциклика. Очевидно автора е завършен дебил, но се чудя може ли потребителят Латани да се излага по този начини да му се връзва на смешките?
                        Енциклика буквално означава "кръжащо писмо". Първоначално терминът е бил употребяван за означаване на епископски писма (напр. част от енцикликите на Св. Павел влизат в Новия Завет). В днешния си смисъл - писмо на папата до християните по целия свят - думата се употребява от писмото енциклика на папа Бенедикт ХIV Ubi Primum от 1740г. (обикновенно началните думи на текста стават заглавие на енцикликата). След него се извършва и официалното каталогизиране и класифициране на енцикликите. Т.е. ако въпросният Варшавски е бил сериозен учен и наистина е гледал енциклики - то той би могъл да назовава даден текст енциклика само ако Ватиканът го е определил като такъв. А според Ватикана папа Бонифаций IX е написал следния брой енциклики - 0 (н-у-л-а). Проверката на това нещо не отнема повече от 5 мин. в мрежата.
                        Относно Урбан VI, който издава енциклики след смъртта си, само за да може един ден да бъде от полза на доблестните борци с/у еврейската конспирация - е тук отново само можем да поздравим Торн :nworthy: (ако са ни останали сили след превиването от смях разбира се).
                        Толкоз по въпроса за тези "източници". дайте да видим дали има нещо наистина вярно в тезата за предателството.
                        В едно от житията се казваше /цитирам по памет/ че нашествениците могат да направят на града това което сламата може да направи на огъня.
                        По принцип не отричам функцията на житията, устните предания и т.н. като исторически извори, но се боя, че съм силно скептичен що се отнася до възможността някое житие да дава реална преценка на възможностите и бойния потенциал на Търново касаещи укрепленията и отбраната му. Т.е. не бих приемал by default подобно твърдение за чиста монета.
                        Recalibrating my lack of faith in humanity...

                        https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                        Comment


                          Ето една статия, която ми попадна преди малко. За "Жидов гроб" :

                          Липсват данни, че юдейските вярвания се натъкват на нещо повече от словесно противопоставяне в средновековна България. В средата на Х²V в. внезапно настъпва трагедия. Цар Иван Александър се развежда със съпругата си Теодора и се жени за красивата млада еврейка Сара. Тя се покръства и става щедра ктиторка на църковната архитектура и изкуство. Царят свиква събор срещу евреите и наказва редица от тях с бичуване и заточение. Тази антисемитска вълна се смята за реакция на засилена юдейска пропаганда, но обяснението е съвсем неубедително. [11] Според моята хипотеза, която тук предлагам за първи път, датировката на събора (1360 г.) е погрешна. Много по-вероятно е, че той е свикан в края на 1349 или началото на 1350 г., когато бушува “черната чума” на Балканите и в Европа и измира една трета от населението. Епидемията е пряко свързана със слуховете, че за нея са виновни евреите, които отравят кладенците на християните. Навсякъде кладенците се запечатват и християните започват да пият от реки и блата, което още повече засилва разпространението на чумата. Под влиянието на масовата психоза християните нападат еврейските гета и избиват хиляди техни обитатели. [12] Друга, по-прозаична причина за преследването вероятно е намерението на българската аристокрация да се освободи от големите натрупани дългове към кредиторите, които по принцип са евреи. Това преследване съвсем не е случайно, защото е съпроводено от идеологическа офанзива. Още в началото на 30-те години преписвачите на “Песнивеца”, подарен на цар Иван Александър, рисуват по-големи и посложни инициали пред тълкованията на псалмите, които нападат юдейството. [13] Новите изследвания на руски преписи на византийски антисемитски трактати установяват, че техните оригинали са преведени в България през Х²V в. [14]

                          Между 1393 и 1396 г. България пада под османска власт в продължение на почти 500 години. Слухът, разпространяван и в наши дни, че евреин отворил портите на търновската крепост за завоевателите, се дължи на легендата за гроб на “жид” в околността. Но в късната фолклорна традиция “жид” не означава евреин, а митологичен исполин, който обитава земята преди хората.


                          Авторът на тази статия, за да не каже някой, че е продукт на еврейската конспирация, е архимандрит Павел Стефанов!!!!

                          THE LABARUM


                          sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
                          ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
                          ,sevogorob eht erew ysmim llA
                          .ebargtuo shtar emom eht dnA

                          Бе сгладне и честлинните комбурси
                          тарляха се и сврецваха във плите;
                          съвсем окласни бяха тук щурпите
                          и отма равапсатваха прасурси.

                          Comment


                            Забавното мнение е преместено в "Сериозни". Не толкова забавните мнения са изтрити. Както винаги оплаквания под формата на ЛС се приемат от модератор.
                            Last edited by модератор; 21-08-2006, 22:33.
                            Форумен Правилник

                            Comment


                              И в "научната" литература - глупости колкото щеш. :aaa:
                              Всъщност историята с предаването на Търново си остава само легенда,
                              която някои хора се мъчат да потвърждават чрез перфидни тълкувания на източниците.
                              В България въпросът за предателството е просто някаква мания, която произлиза според мен от дълбокото убеждение на мнозина, че българите са несъкрушими и непобедими, поради което задължително трябва да бъдат представяни в героическа поза. Но понеже в българската история все пак не липсват поражения и провали, се явява въпросът как да бъдат те обяснявани, без да падне сянка върху сияйния образ на непобедимостта. Отговорът е намерен незабавно - чрез предателства, разбира се. Отворете някои по-стари учебници и ще видите - всяка издънка се оправдава с предателство и то по абсолютно клиширан начин: "но подъл предател..." Естествено, предателят, дори когато е напълно измислена персона, е винаги подъл, а освен това и грозен, с лош поглед, по възможност - гърбав (срв. литературните и кинематографичните образи). На противоположния полюс стои националният герой - красив, силен, безумно храбър, интелигентен и патриот до мозъка на костите! И ето ти изпитано средство за класическа трагедия - страдай затрогнат народе!
                              Извинете ме за отклонението, но подобни постановки, които и днес присъстват, дори в научната литература, мен лично ме обиждат. Предателството е явление, съпътстващо всяка национална история, но преди да бъде заклеймявано, то следва да бъде обяснено. В края на краищата квалификацията "предател" е въпрос и на гледна точка. В случая говоря най-общо, нямам предвид точно случая с Търново в 1393г.

                              Comment


                                Доколкото зная, при османското нашествие по нашите земи много малко крепости са превзети от османците. Българите са предавали крепостите си. Без бой. Може да звучи националпредателски, но това зная - това твърдя. :kill_myse
                                Съществувал е османски обичай, населението на крепости предали се без бой да не бъде подлагано на репресии, а обяснението за това е просто, и турците имат нужда от поданници :nworthy: данъкоплатци.
                                Колкото за Велико Търново, от изворите е видно, че пръвоначално е имало съпротива но впоследствие врагът е пуснат в крепоста, именно първоначалната съпротива е оправдала морално, османците в собствените им очи, кръвопролитието над Търновското население.
                                За осъдените на живот и смъртта е приключение!

                                Comment

                                Working...
                                X