If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Крепостта се намира на десния бряг на р. Струма в живописния Земенски пролом. Крепостта е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат до 130 метра над нивото на реката. Археологическите проучвания показват, че крепостта е построена през Х²²² век, но първите строежи са от ²V век. Останките от крепости из целия пролом показват, че крепостта не е изолирана, а е част от охранителна система покрай път свързващ Пауталия (Велбъжд) с областта Мраката (сега Радомирско).
(\_/)
(°_°)
(> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.
Здравейте,лично мен тази крепост живо ме интересува,защото проучвам битката при Велбъжд(1330г) .Според моята хипотеза,раненият българският цар се е укрил именно в тази крепост,където скоро е починал и е бил погребан в този район,вероятно в Земенския манастир.Намерил съм сателитни снимки на Земенския пролом,ето част от тях,надявам се някой от вас да посочи къде точно е крепостта.Първите три снимки покриват целия пролом,като на втората снимка съм показал предполагаемото от мен място на крепостта,а четвъртата снимка показва това място с максимално увеличение
Най накрая намерих фото на крепостта :mhehe: в една книга за Земенски манастир.
Няма много информация :tdown
Основно е заемал площ от около 10 дка
Намира се в седловина на източните склонове на Краище над десния бряг на Струма близо до извора Агапие на 4 км от гр Земен....
Едно от най-добре преразказваните предания за Землънград е това, че когато след продължителна обсада и биене на барабаните за сбор, нашествениците превзели крепоста в която нямало никой. Защитниците на крепоста се били измъкнали през пещера. Нашествениците заварили в превзетата крепост барабани движени за биенето от вятъра. защитниците на крепоста изненадали нашествениците в гръб и ги унищожили. По късно и тази крепост паднала.
Най добре на това предание отговарят Драгомиравското градище и Изворското чукле. тези две наименования носят двата върха на стратегическата за Радомирското поле и трудно достъпна височина намираща се между селата Извор, Драгомирово и Углярци, Община Радомир. всъщност тази височина завършва с два върха с горните наименования разделени от плитка, около 20 метра седловина. Крепостта се е намирала на Драгомировско градище, а пещерата, която стои и днес, на Изворско чукле. крепоста е била водоснабдена от водоизточник намиращ се на около 2 километра, носещ името Арамлийски кладенец. характерното за този водопровод е това, че е издържал на около 10 атмосфери. Началната и крайната точка на този водопровод са по-високи от най-ниската точка по трасето с около 100 метра. Тези два върха са меката за иманярите от години, както и намиращото се до Чокльовското блато /днешното село Байкал/градище.
Ако Амарков е прав, то излиза, че крепоста не е в Земенския пролом.
Кой е прав?
Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.
Землън град най вероятно се е намирал на Драгомировското градище, северозападно от което минава и днешният път София - Кюстендил. преди около 40 години все още личеше основата на крепостната стена и посипаните по склона камъни от самата стена. самия връх е осеян от зидове, показали се след разкопките на иманярите. безспорен факт е, че в района е имало редица крепости, но според преданието и фактическата обстановка, твърде вероятно е точно тук да се е намирала тази крепост. важността й се предполага от ноличието на водопровод свързващ крепостта. преди около 15 години, на Изворското чукле бе разкопан гроб. иманярите явно бяха отмъкнали всичко. характерното за този гроб бе това, че стените и тавана му бяха от добре обработени плочи от шуплест варовик, какъвто в района няма. най близкото находище се намира в Скакавица, в Земенския пролом. по късно и плочите изчезнаха. наличието на водопровод съм установил лично, без разкопки. наличието на водопровод свързващ градището до Чокльовското блато бях установил доста отдавна. когато се прокарваше обтичният кабел към Кюстендил, нарочно направих проверка на изкопа. там имаше водопровод от калени тръби. крайно време е да се проучи Драгомировското градище, което бе осеяно с керамични части от съдове и тухли. готов съм да посоча трасето на водопроводите към двете градищета.
Както описах вече, най-добре на преданието за тази древна крепост отговаря двувърхата височина с която завършва хребета между селата Драгомирово и Углярци. северозападно от тази височина в дълбока клисура минава пътя от Радомир за Кюстендил. лично за мен сериозен интерес представлява и югоизточния склон на това градище. от седловината между двата върха от страната на село Углярци се спуска добре оформена вдлъбнатина, разширяваща се надолу и завършваща с почти равна част. много се колебах, но все пак реших да споделя личното си мнение за тази част от терена намираща се извън крепостта. лично по мое мнение там има древен амфитеатър. това мнение споделям с друг за първи път, нищо, че отдавна подозирам наличието на такава структура, което може и да не е така.
не разказах преданието цяло, така както съм го чул още като дете, защото за втората част от него не е установено потвърждение, и все пак го записвам така, както е в моето съзнание. след първото превземане на крепоста, нашествениците разбират, че крепостта има таен изход. насочили усилията си за откривонето на този изход. съвсем случайно подгонили някакви домашни птици /кокошки или гъски, пуйки или каквито и да са били/ които свободно си пасяли покрай реката в клисурата. подгонените птици се скрили в изхода на пещерата, входа на която се намира на Изворското чукле. така бил открит тайния изход на крепостта, след което тя паднала окончателно. днес няма никакви данни и белизи за този изход, поради което спестих тази част от преданието. друго, от по-близкото минало предание, може би има връзка с този изход. по протежение на клисурата имаше три воденици, които си работеха до колективизацията на селското стопанство. за най-горната воденица, от всички по - възрастни тогава се разказваше, че при направата на преградата на реката и вадата отвеждаща водата към воденицата, изведнъж водата пропаднала в нещо като пещера. затварянето на този отвор се оказало доста трудна работа, но все пак е бил запушен. този отвор би трябвало да се намира в района под моста в горния край на клисурата и евентуално да има връзка с пещерата.
За мен най9важното е да се обърне внимание на крепостта намираща се на Драгомировското градище и да се проучи, защото тя очевидно е била от важните. вероятността да съвпадне моето предположение с преданието е твърде голяма, но това трябва да се докаже. а и посоченото от мен местоположение не е чак толкова далече от Земен - 15 - 16 километра през Блатешница, като първо се стига до Чокльовското градище, а след това и до Драгомировското. така че, това разстояние би се стопило във времето до днес, от времето когато в тази крепост е кипял живот.
А за останалите крепости в радиус от 1 км. какво мислиш? В момента работя точно по двете крепости в землището на Драгомирово и двете в землището на Извор.
Най вече ме интересува дали на Изворско чукле има крепост, защото точно там се локализира едната крепост от с. Извор, която я дават късноантична и ранносредновековна.
Докато Драгомировската я дават само късноантична. Също така се твърди, че разтоянието между тях е 200- 300 метра, което отговаря, ако на двата върха на възвишението има две крепости. Просто са ми много бедни картите и не мога да хвана точните координати. Хайде да дискутираме и да стигнем до истината.
За мен най9важното е да се обърне внимание на крепостта намираща се на Драгомировското градище и да се проучи, защото тя очевидно е била от важните. вероятността да съвпадне моето предположение с преданието е твърде голяма, но това трябва да се докаже. а и посоченото от мен местоположение не е чак толкова далече от Земен - 15 - 16 километра през Блатешница, като първо се стига до Чокльовското градище, а след това и до Драгомировското. така че, това разстояние би се стопило във времето до днес, от времето когато в тази крепост е кипял живот.
Драгомировската археолозите е описват като заемаща 2 дка.
Изворската на съседния баир- 4 дка.
А Землънград- система от крепости, държащи цялото земленско дефиле.
Помисли и по още един въпрос. Говорим за средновековен Земен, а не за късноантичен. И то за периода преди турците. За крепостите по Земенското дефиле е доказано от археолозите, че са късно средновековни. А в района Драгомирово- Извор става въпрос главно за 2 късноантични- Драгомирово и 1 антична и късноантична, и 1 късноантична и ранносредновековна при с. Извор.
Comment