Интереса ми към тази тема започна с разни леки въпроси които започнах да си задавам относно Влад Цепеш. Защо има българо-славянско име, защо столицата му се казва Търговище и т.н. После прочетох набързо къде какво има написано в Уикипедията и опасенията ми започнаха да се потвърждават. Други основни влашки владетели носят имена като Мирча,
Тихомир, Станислав, Владислав. Всички знаем, че в отвъддунавските земи българския се ползва като официален писмен език, както и езика за литургии и църковни писания. Български титли като 'боляри', 'воеводи' и др. са по-скоро нормата от колкото случайни.
От общи сведения се знае, че още преди Аспарух, чичо му Кий е държал голяма част от тези земи под контрол. Аспарух започва нападенията си от Добруджа. Крум владее чак Трансилвания. При Симеон положението е горе-долу същото. Асеневци се чувстват като удома си зад Дунава и т.н.
Нещата се променят с непрестанните нашествия от север: руси, печенеги, узи, татари и особено с нарасващата мощ на унгарците. Загуба на интерес към тези земи или загубата на контрол са някои от причините, като двете причини може и да са тясни свързани. От друга страна, българското внимание се насочва повече и повече на юг. Едно поради експанзия към земи с по-топъл климат и достъп до морето. Две поради вечната най-голяма военна заплаха - Византия. Трето, блянът на много наши владетели да се възкачат на трона в Константинопол. Последно, упадъка на ПБЦ и после ВБЦ допринася до оформянето на тези територии като (полу) самостоятелни владения.
От всички тези наблюдения започнах да се питам как и защо. А най-вече, до каква степен заддунавските земи са били част от България? Само за временно българско политическо и културно влияние ли говорим или за това, че тия земи са били неделима част от България, и ако е така за какъв период? Интересуват ме и карти на заддунавските земи по време на ПБЦ и ВБЦ, какот и техните източноци.
Тихомир, Станислав, Владислав. Всички знаем, че в отвъддунавските земи българския се ползва като официален писмен език, както и езика за литургии и църковни писания. Български титли като 'боляри', 'воеводи' и др. са по-скоро нормата от колкото случайни.
От общи сведения се знае, че още преди Аспарух, чичо му Кий е държал голяма част от тези земи под контрол. Аспарух започва нападенията си от Добруджа. Крум владее чак Трансилвания. При Симеон положението е горе-долу същото. Асеневци се чувстват като удома си зад Дунава и т.н.
Нещата се променят с непрестанните нашествия от север: руси, печенеги, узи, татари и особено с нарасващата мощ на унгарците. Загуба на интерес към тези земи или загубата на контрол са някои от причините, като двете причини може и да са тясни свързани. От друга страна, българското внимание се насочва повече и повече на юг. Едно поради експанзия към земи с по-топъл климат и достъп до морето. Две поради вечната най-голяма военна заплаха - Византия. Трето, блянът на много наши владетели да се възкачат на трона в Константинопол. Последно, упадъка на ПБЦ и после ВБЦ допринася до оформянето на тези територии като (полу) самостоятелни владения.
От всички тези наблюдения започнах да се питам как и защо. А най-вече, до каква степен заддунавските земи са били част от България? Само за временно българско политическо и културно влияние ли говорим или за това, че тия земи са били неделима част от България, и ако е така за какъв период? Интересуват ме и карти на заддунавските земи по време на ПБЦ и ВБЦ, какот и техните източноци.
Comment