А най-добре:
Мисля, че вторият том все още не е излязъл.
Мисля, че вторият том все още не е излязъл.
-
-
Мисля, че тази тема е най-подходяща, за долния текст и наличието на генуезка "колония" в гр. Варна.
Интересен момент е названието на местността "Джанавара" в дн. квартал Аспарухово на гр. Варна, в самото подножие на нос Галата. Етимологията ни предоставя ценна информация за това какво е имало в тази местност. Несъмнено е, че тази дума съдържа турското произношение на стар доосмански топоним. Думата може да се раздели на две части - "Джана" и "Вар". Последното е известната дума "Вар или Варош", която в унгарския и в старобългарски диалектни форми е с означение на думата "Град". По този начин етимологията придобива формата на "Джана" и "Град". Какво би означавало "Джана" в тази връзка думи, несъмнено както споменахме, съдържащи турско произношение на стария доосмански топоним? И тук, както и много други пъти, на помощ ни идва едно известие на "непресъхващия извор" за българското минало Балчо Нейков /1839, с.Акбунар, Мачинско - 1917 г., София, Кремиковски манастир/. В ръкописа си, публ. едва в 1985 г. под името "Факийско предание. Сбирки от народния живот. За праотците на войводата Стефан Караджа. Стефан Караджа и неговите предци", той описва една своя разходка, станала на 8 април 1852 г. , заедно с малкия още тогава Стефан, бъдещия воевода Караджа и други деца, в района на техните села и специално в този на с. Потур, Тулчанско. Докато скитали и се гонили из необятната добруджанска шир, те достигнали до едни стари гробища : "...Потурските латински - турски гробища, на които турците им казваха Джиневиз - за геновезите им е думата...". Това ни дава отговор на въпроса какво се е влагало в думата с турско произношение "Джанавиз или Джиневиз" - това са жителите на град Генуа или с италианско произношение "Дженовезе". По този начин първата дума в етимологията на думата "Джанавара" под формата "Джана" означава "Генуезки", а втората дума "Вар" означава "Град". "Джанавара" означава "Генуезки град" или генуезки квартал. Известен е договорът от 1387 г. на деспот Иванко Тертер, с негова престолнина град Варна, с генуезците. По силата на този договор, последните получават известни права в българския карвунски деспотат. Ето защо в края на Х²V - ХV век същите са увеличили числеността на колонията си в град Варна, като са установили свой квартал или предградие под името "Генуезко" /италианско-"Дженовезе", турски "Джинавиз"/. След превземането на град Варна и околността от османците, станало по тяхно предание през 1448 г., този топоним е съхранен под турската форма "Джанавар" /"Генуезки град/ квартал"/.
Въпрос: Вярно ли е, че в околностите на местността "Джанавара", има останки от средновековен манастир, и от кой е построен ?Last edited by Henry Sinclair; 04-07-2013, 11:58.Войната е лека за зрителите...Comment
-
Етимологията, която вадиш е също като тази на р. Амазон, от Ама Узун
Дженевиз е едно, джанавар съвсем друго. Пробвай някой модерен он-лайн речник с canavar!
Защо е такъв топонимът може да се разсъждава и генуезката връзка може и да не е изключена, но разлагането на джана и вар е нещо, в което не виждам смисъл. Жалко, че го няма Добрев да даде едно рамо, но Кухулин, ако и да не е на висотата на професора, може би би могъл да каже нещо.
Comment
-
Като жител на кв. Аспарухова веднага давам информация.Henry Sinclair написа Виж мнение
1. Джанавара е бая далеч от Галата - 4-5 километра.
2. Не е одобно за град - баир е. И сега не е населена.
3. На една тераса има ранно византийски руини. Най-вероятно е църкава или манастир, но не са правени пълни архиологически проучвания. В момента е разкопана само една сграда, а си личи наличието на още. Преди няколко години пак се работи там и ето разултатите:
"Мраморно рамо от кръст беше открито при разкопки в „Джанавара” край Варна. Това съобщи за радио „Фокус” – Варна научен сътрудник Александър Минчев – ръководител на разкопките в „Джанавара”. Находката е с дължина почти 30 сантиметра и е изработена от вносен проконецки мрамор. „По начина на обработка си личи, че кръстът е бил вграден някъде на високо. Той беше намерен в руините от изхвърлена пръст при разрушаването от османския период. Във всеки случай това е една изключително рядка находка, тъй като по това време украсата по стените е предимно от стенописи и музайки и много рядко се срещат вградени мраморни инкрустации.”, коментира Минчев. Според него самият факт, че кръстът е бил вграден високо в стената, допълва още веднъж датировката за VI век, тъй като след края на V век и началото на VI век църквата забранява поставянето на кръстни значи върху пода на църквите. Минчев заяви, че при разкопките не са открити много находки, тъй като помещенията, за които се е предполагало, че са манастирски, са били жестоко повредени, дори почти унищожени до основи през 19 век, когато е била построена една османска наблюдателна кула. „Това, което ние намерихме, е достатъчно да ни покаже времето, когато престава да съществува църквата и комплексът около нея. Това е станало през 586 г. при голямото аварско-славянско нашествие на Балканите. За догодина ще продължим да разчистваме източното крило.”, завърши Минчев.
4. Като малък (края на соца) помня, че имаше сравнително запазена мозайка (в началото на 90-те изчезна).
По-подробно за Джанавара:
http://http://www.ida.bg/Djanavara_Preotkrii_Bulgari.pdfLast edited by Добри; 04-07-2013, 14:07.Comment
-
Предполагам, че това е мозайката.Войната е лека за зрителите...Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнение
А въпросното "село Потур, Тулчанско", споменато по-горе, някой да посочи къде точно се намира?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
-
Приятели, ще освежа топика с нещо нестандартно, но много свързано с темата.
Цончо Родев. Пиратът (С черен лъв на мачтата), 1994
ISBN: 954-427-130-9
Издателство „Абагар“ — Велико Търново
ДФ „Абагар“ — Велико Търново
прочетете:
Когато само едно поприще делеше корабите, от високата надстройка на кръмата се разнесе заповедният и звънлив глас на Кремен:
— Вдигнете бранния стяг!
Разтичаха се корабници, заскриптяха макари и скоро на самия връх на голямата мачта, подхванато от напора на морския вятър, заплющя знамето на Българското царство. Без да престава да следи отсрещния кораб, Кремен погледна нагоре. И както винаги в такива случаи сърцето му се изпълни с богоговеен трепет. Защото това там, на мачтата, не беше за него парче тежка тъмночервена коприна с извезани един под друг на нея три златосърмени лъва, а светиня, в която съзираше наведнъж всичко най-свидно — от гордостта му, че е българин, до спомена за гроба на баща му.
От носа се провикна помощникът му Смед:
— Ще се бият, началнико. Отговарят ни, като вдигат пряпореца на Генуа.
Кремен засенчи очи. Наистина отсреща бяха развели бялото знаме с червения кръст, което напоследък всяваше страх и преклонение по всички морета. Това сякаш достави удоволствие на Кремен.
Преследването продължи по-малко от час, макар че, както беше предсказал българинът, генуезците с всички сили бяха побягнали наляво. Постепенно двата кораба се застигнаха толкова, че на кръмата на генуезката галера се прочете името й „Санта Кроче“, изписано с красиви латински букви, а под нея изкусен дърворезбар бе измайсторил герба на Генуа: два грифона крепяха щит с цветовете на генуезкото знаме, а над щита голяма корона вероятно трябваше да символизира могъществото и независимостта на града-държава. После българският кораб малко изпревари генуезкия, като мина толкова близо до него, че веслата на галоерите се объркваха и взаимно си пречеха. Тогава Кремен събра длани около устата си и извика с цяло гърло на онзи странен език, чудновата смес от италийски, византийски, български и няколко хазарски думи, на който се говореше навред по пристанищата на ПонтаВойната е лека за зрителите...Comment
-
Ха, току що ми попадна сведение за търговец на име "Борис", който е сключвал сделки в Ираклия Понтийска някъде между 1357 и 1363 г. (Liq. Front. Preis.-Kap., p. 9). Според автора на статията (цитиращ запазен византийски манускрипт) сведението "не представя данни за националност или религия", но какъв ли може да е въпросният Борис освен българин? Освен може би руснак, но в този период руските търговци в Черноморието и особено в южното са по-скоро екзотична рядкост. Една малка спекулацийка би ни позволила да теоретизираме, че въпросният търговец е българин, пристигнал на кораб в Ираклия от някое от нашите пристанища в посочения период. Естествено, допълнителните данни от манускрипта биха помогнали доста, но за съжаление разполагам само с този цитат...A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Самото име "Кремен" ми вдъхва автоматично отвращение; вероятно и този роман е слаб, както напъните на Христо Калчев за "Синеокия дявол" ли беше - ужасно и от литературна, и то историческа гледна точкаHenry Sinclair написа Виж мнение
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
.Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
Само едно име.... опции много. Приемаме, че не е руснак.
1. Може да е българин, търговец, дошъл от българското крайбрежие, каквото и да значи това.
2. Може да местен, чиито родители или прадеди са българи, попаднали по неведоми пътища в тоя район, демек да е ромей от български произход.
3. Може да произхожда от ония етнически тюрлю гювеч, които са представлявали земите в района на Солун и Беломорието по това време.
4. Може майка му да е константинополска мома ромейка, която е имала вземане-даване с някой нашенски хубавец попаднал по някаква причина в Константинопол, да е надула корема и техните да я изпратили далеч да не срами рода. А тя седейки и оплаквайки съдбата си, да е кръстила детето са на любимия си, които повече не видяла.
5. може да като малък да е бил отвлечен от турците и продаден като роб и след това да успял да избяга и да се освободи.
6. Може да си чист 100 % ромей, каквото и да значи това, но кръстникът му да е бил българин и да му е дал това име.
и така до безкрай.Comment
-
Е на мен затова ми се щат допълнителни данни, 'ма няма Все ще да има нещо българско в този Борис, вж. авторът на статията, дето цитирам, бърза да го обяви за руснак, без да дава допълнителна аргументация - а, обясни ми защо? Според мене е именно щото името му му звучи руско. Западните историци не са много наясно с южните славяни ако ме питаш мене, ето, аз непрекъснато ги чета и са пълни с грешки, например някои още не са се "светнали", че Иван Александър управлява до 1371 г. и към 1366 г. вече го сменят с Шишман. При това говоря за солидни, спечелили си голям авторитет имена.
Любопитно е, че в същата статия се говори за някой си "Николаос Българина", който бил жител на Константинопол, емигрирал от там, приел исляма, а после се върнал и се отрекъл от вероотстъпничеството си през 1391 г. Т.е. "етническият тюрлю гювеч" е и с по-широк обхват от Солун и Беломорието.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Колин Имбър прави тази "неволна грешка" за да успее да си натамани хронологията на завоеванието. Не, защото не е наясно ...Comment
-
Хех, то да беше само Колин ИмбърАрслан написа Виж мнение 1. Говорех в множествено число и 2. Естествено, че не съм чел само Имбър Чак леко обидно ми дойде тоя пост...Аз самият се занимавам изчерпателно с хронология, така че не мисля, че е "нарочна" грешка на Имбър, а по-скоро на тези, които е ползвал - напр. Сетън допуска същата, както и други, предимно западни автори, занимаващи се със с подобна проблематика. Затова и днес има смисъл да се работи по уточняването на хронологията, която далеч не е изяснена, както твърдят някои, според които "вече било написано достатъчно по въпроса" - и, р'збираш ли, дай по-добре да се занимаваме с технологията на плетенето на чорапи в Куманово през 14 век
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Guy de Mont Ferrand написа Виж мнениеЗатова и днес има смисъл да се работи по уточняването на хронологията, която далеч не е изяснена, както твърдят някои, според които "вече било написано достатъчно по въпроса" - и, р'збираш ли, дай по-добре да се занимаваме с технологията на плетенето на чорапи в Куманово през 14 век
Ги, и хронологията е важна и технологията за плетене на чорапи също, кой каквото го влече
Comment
Comment