Иван Александър едва ли греши като запазва традиционно добрите отношения на България със Сърбия. Той преценява че едно противопоставяне на могъщия Стефан Душан ще има отрицателен резултат, като в същото време това не е нужно - западния съсед не заплашва България и би бил подходящ съюзник.
По това време Александър има без това достатъчно проблеми с Византия и непокорните боляри - особено Белаур.
Преките загуби за България след Велбъжд не са толкова големи (ако не смятаме смъртта на един от най-способните български царе), и Иван Александър мъдро се отказва от реванш. Нещо повече - при неговото управление приятелството със Сърбия достига дотам че българския владетел се съгласява Стефан Душан да приеме титла равна на неговата - той е и единствения сръбски цар.
По това време Александър има без това достатъчно проблеми с Византия и непокорните боляри - особено Белаур.
Преките загуби за България след Велбъжд не са толкова големи (ако не смятаме смъртта на един от най-способните български царе), и Иван Александър мъдро се отказва от реванш. Нещо повече - при неговото управление приятелството със Сърбия достига дотам че българския владетел се съгласява Стефан Душан да приеме титла равна на неговата - той е и единствения сръбски цар.
Comment