Южната бълг. граница в навечерието на османското нашествие

[Гост]

След смъртта на Иван Асен българската държава изпаднала в криза. За кратко време при управлението на Тодор Светослав и Михаил Шишман положението и се стабилизирало, но след смърта на всеки от тях отново настъпвали проблеми. В самия край на Второто царство при управлението а цар Иван Александър държавата преживяла последния си възход. Чрез войни, преговори и свадби той успял да елиминира конкурентите за престола, да разшири границите и да стабилизира финансите. Това положение продължило до 60-те години на 14век, когато страната била нападната от северозапад от унгарците, от юг от турците и от изток от Амадей Савойски.
Интересно ще е да се опитаме да установим южната граница на страната в периода до нашествието на турци, унгарци и савойци.

Мехмед Нешри в своята книга "Огледало на света" (стр.93) сочи, че южната граница достигала до Одрин:

Говорят, че земята на Александросоглу Сосман се простирала покрай река Туна и стигала до Едирне.Стояла точно срещу Ефляк. На оттатъшната страна на Туна бил Ефляк, а на отсамната страна- земята Сосманова. Весела земя била. Овце, мед и масло течели от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде.

По време на междуособиците между Кантакузин и Палеолог имп. Ана отстъпила на Иван Александър 9 крепости: Филипопол (Пловдив), Станимака(Асеновград), Чепино, Кричим, Перущица, Света Юстина (северно от Перущица), Аетос, Беандос и Косник (трите източно от Асеновград). Иван Александър постовил свой управител и в Хиперперикон (Перперек), но скоро той бил прогонен от там.
Момчил владеел всички крепости в областта Меропа, като завзел и Ксанти. След смъртта му тези земи останали във Византия.
По-късно в хода на междуособиците Византия се споразумяла Мелник, Струмица и Костур да бъдат отстъпени на сръбския крал, което ще рече, че и те били извън пределите на бълг. държава. За юго-източната граница Кантакузин разказва, че превзел Анхиало и обсадил Месемврия, но Иван Александър му предложил пари и той снел обсадата. Не е казано нищо за Анхиало, но по-късно градът е сред превзетите от Амадей Савойски.
От надписа на племеника на Иван Александър става ясно, че и Ямбол е попадал в пределите на бълг. държава.

(source encoding : WINDOWS-1251)

[Frujin Assen]

Само маркирам някой събития
Открит е граничен надпис в ямболско в който пише че управителя му Михаил е брат на царя и има големи прерогативи в управлението на тези земи.
Първите турски нашествия в българия са инцидентни,било като отмащение на кантакузин,било като нахлуване на армия събрана за война със сърбия.
През 1349 една такава турска армия стига до София,но на връщане в тракия е практически унищожена от войските на младия цар иван асен 4 /владетел на Преслав/.Поради неговата смърт тази битка се приема за поражение но Никифор Григора ясно си пише че турците претърпели голямо поражение.
През 1348-49 турски наемници превземат Созопол и Анхиало.
През 1351 генуезците ги превземат от ромеите/адмирал Паганино Дория/ и ги предава на България задето във войната с Венеция и Византия генуезците ползват бг пристанища.
През 1354 турска армия събрана за война с Сърбия напада България,царя е бесен и заплашва Кантакузин че ще се съюзи със Душан и ще подкрепи Йоан 5.
Кантакузин се уплашва,пристига в търново и надълго обяснява че това турците са свършили на своя глава и иска пари за да построи флот и да спре нахлуванията им.Още тогава обаче обяснява че ако не се разбере със Душан тоя флот ще превози турци за война с него.От друга страна точно по това време воюва с Генуа и е повече от ясно че тоя флот ще се използва в тая война.
През 1353 турци превземат галиполи и през 1354 извършват дълбок набег в българия/убит е престолонаследника/ и сърбия,основната част заедно с Матей Кантакузин отива да завоюва беломорието.В района на Филипи местните се вдигат срещу турците и им нанасят унищожително поражение.През 1354 е сключен българо -ромейски съюз срещу турците,ама точно тогава умира Сюлейман и нашествията са прекратени до 1357.
През 1357 турците извършват ново нахлуване,но скоро техен принц е пленен от жителите на нова фокея и турците искат помощ от ромеите за освобождаването му.
Ново нашествие е предприето едва през 1359 когато има голямо земетресение и турците стигат чак до тъново/е в близост/.Българите възприемат това сериозно и започват война в тракия траеща до 1363 когато турците извършват ново голямо нахлуване ,но са разбити от българите и е сключен мир който прераства в съюз.
От тогава до 1371 НЯМА НИКАКВИ ДАННИ ЗА БЪЛГАРО ТУРСКИ СБЛЪСЪЦИ независимо че точно по това време турците овладяват ромейска тракия и имат всички възможности за всякакви нападения.

[Гост]

Te турците може би не бива да се възприемат като някаква непрекъснато настъпваща сила. Имало е дълги периоди на "затишие". "Кипърската хроника" или "Повест за сладката (!?) земя Кипър" на Леонтий Махера описва нещо като stand-by позиция между турците и кипърците в региона, съпроводени с взаимни набези, договори и пр. Едно проследяване на динамиката на турските нашествия подробно сигурно би дало интересна информация.

(Много любопитно е, че в Кипър точно по описваното време е имало сериозно българско присъствие, даже български войници на практика спасяват Кипър от пълен разгром по време на венецианското нашествие. Ще взема да отворя нова тема по тоз интересен въпрос, но дали ще отговаря на параграфите : ).

[Гост]

Ямбалския надпис е от племеника на Иван Александър - Шишман.
Иван Александъре имал 2 сина с името Иван Асен. Първия е починал около 1345г., а втория се е родил малко по-късно.
За една част от сраженията не ми е много ясно откъде идат сведенията. Иначе кантакузин не е ходил в Търново, а се е извинявал чрез пратеници. Иначе речта му е много интересна и този пасаж много го харесвам ... какво оправдание може да има за ограбените храмове, отвлечените...
Иначе към 1354г. загива Михаил Асен - 2 -я син на Иван Александър.
Турците между 1363 и 1371г. завземат Берое (Ст. Загора), Одрин и Пловдив (него абаче май временно, а после го превземат повторно 1386г.).

А да си довърша за границата, че кето писах другото някои неща ги нямах.
В Савойската хроника се споменават като превзети от Амадей бълг. крлепости Ахтопол, Созопол, Скафида (до дн.с. Димчево) и Анхиало. После продължамат на север - Несебър, емона, обсаждат Варна - но това вече вяма връзка с границата.

Интересното в хрониката е, че се казва, че при преговорите във Варна бълг. пратеници тръгнали за Одрин за да се срещнат със своя господар.Разбира се може и да има някаква грешка, защото в хрониката виз. император се нарича Алексий(!?!). Разбира се сведението е интересно във връзка с дадения по-горе цитат на Нешри. Но черноморските градове се споменават и в сметководната книга на графа, тъй че за тях къмнение не може да има.

Друг интересен, макари неточен извор е Житието ан св. Теодосий, във връзка с търсеното от св. Григории съдействие от бълг. цар. доколкото там се споменава не само финансома помощ, но и че царя заплашвал разбойниците нападащи отшелниците с война, това покзва, че поне частта от Парория, в която били монасите била в пределите на България.

[Frujin Assen]

Галахаде,карах на спомени и може нещичко да съм объркал.
Ето коригиране.
1341 поход на Умур бег по крайбрежието ,превзема Килия.
ноември 1341 бг войски идват по молба на одринчани уж да помагат срещу Кантакузин,но искат да окупират Одрин,претърпяват две малки поражения от турските наемници на Кантакузин.
октомври 1342 бг обсаждат димотика,но като виждат че идват турци се изтеглят.
1343 отстъпването на пловдив
юни 1344 бг заемат мора,но като виждат че идват турци се изтеглят
юни 1345 по нареждане на Кантакузин турци опустушават границата за да сплашат българите
лятото на 1346 1000 добружански бг воюват с Кантакузин

1346-1347 ромеи и турци/основно/ превземат Созопол,Агатопол,Урдовиза,Патамокастел,Ургури и д.р.
1348 турци извикани за война със Сърбия на своя глава опустушават тракия западно от одрин.
1349 турци събрани за война със сърбия стигат до софия,убит е иван асен 4,според Григора турците са разгромени
1350 Балик се обявява за независим владетел
1352 генуезците дават на бг Созопол ит.н.
1352 бг и сърби пристигат в тракия да помогна на Йоан 5,но като идват турци се изтеглят.Турците по заповед на Кантакузин опустушават бг и сръбски земи.
Българи и сърби са дотолкова бесни че готвят сериозна война ,кантакузин се уплашва и обяснява че турците действат на своя глава.
Когато турците заемат цимпе,к. най сетне се оттегля.
Не зная колко пъти е нужно да повторя че пловдив и ст. загора са превзети едва през 1370 ,а по вероятно през 1371.
През 1364 Вълкашин и Углеша за пръв път искат от византия общ поход срещу турците.От там насетне проглушават ушите на всички балкански владетели молейки ги за поход.Ясно е защо,сярското княжество е принудено да отблъсква турски акънджийски набези.

[Гост]

1349 турци събрани за война със сърбия стигат до софия,убит е иван асен 4,според Григора турците са разгромени

Смъртта му е изобразена в 2 миниатюри от Манасиевата хроника, така че няма как да е починал през 1349г. Маврубир казва, че го е отровила царица Сара, но по вероятно е починал от чума. Този който е бил при София е по-вероятно втория син на Иван Александър с името Иван Асен (най-малкия) - този от четвероевангелието. Това, дето брата на султан Орхан е ходил към София най-вероятно са го измислили от един топоним в региона споменат от Нешри - Алаеддиновасъ.

Част от датировките, които са дадени обаче като обявяването на Балик за независим, ми се виждат малко съмнителни. Най-вероятно той никога не се е обявявал за независим, теоретически най-вероятно е бил зависим от търн. цар, но фактически както много други феодали в европа е бил фактически независим.
Откъде ги взимаш тези дати?

[Frujin Assen]

За по- голямата част от литературата която съм ползвал съм споменавал не веднъж,
Българите и османското нашествие на Павлов,Очерци за историята на черноморието от Гюзелев,БВИ част 2,и в по малка степен други книги които в момента ми се губят.
Тъй като не съм компютър и не мога да помня всичко, от книгите съм изваждал всичко стойностно и съм си го писал в тетрадки.С времето/тия записки ги водя близо 10 г/ се получи направо цялостен разказ по средновековна история на България,сега записките ми са общо 8 тетрадки по 80 листа голям формат.
Като реша да пиша нещо повече ползвам тях за по лесно,няма смисъл да ровя книгите след като това което го има в тях така или иначе е отразено в тетрадките.Затова обикновенно ми се губи кое къде съм прочел.
Гарантирам ти обаче че съм ползвал само сериозна литература и това което пиша не е дело на автохтонци/май така ги нарече веднъж/. Такава литература съхранявам отделно.Засега само в насипен вид и по нея не съм написъл такива тетрадки.

[Гост]

Тъй като не съм компютър и не мога да помня всичко, от книгите съм изваждал всичко стойностно и съм си го писал в тетрадки.

И аз си имам такива, но малък формат - за края на ²² царство, за бълг. патриарси и за траките. Отделно на пишеща машина на листи, които трябва да си подвържа, но са сборни. Моите обаче са с извори (доста е от ХИБ защото я нямах, също от ИБИ, защото и тях ги нямаше в мрежата). Като ги събирах обаче нямах компютър, а сега не ми се набира текта наново. Лошото е, че не винаги съм си отбелязвал кое от къде съм го взимал и сега някои неща не мога да ги намеря и да си ги сканирам целите (като напр. един том от СНУ, който целия беше с песни за Крали Марко - имаше 1-2 за него и Константин Деян и Иван Шишман; или пък друг дето имаше няколко варианта на една песен, дето иначе я пускат често - Сънувала Търновска царица... ама в някои от тях е Видинска, в други е Софийска кралица).

[Frujin Assen]

Повечето от книгите,когато съм имал възможност,съм ги преснимал на ксерокс.
От известно време насам записките съм ги структурилал като книга/в смисъл четът се като разказ,а не са в насипен вид/.От многото бележки под линия обаче са заприличали на черга и постоянно ги пренаписвам,сега съм стигнал до цар Михаил 3.Части от тях/щото не ми е по силите да препиша 8 тетрадки за късо време/ съм давал на разни хора/примерно византиеца/.
За съжаление в по старите тетрадки откривам много грешки,но така е човек се учи докато е жив.Ако имах компютър сигурно щях да постна поне части от тях,ама в зала ми е трудно.
По въпроса за тия мои писания веднъж си говорихме с византиеца и каза че имам доста архаичен стил като пиша като тия след фрнската революция/май обективисти/ които се стремят да представят нещата обективно без теория,само факти и отделно ме критикува че съм писал като роман,в смисъл че едно събитие е задължително да се вързва с друго и празни места да не се допускат.
Ако проявяваш интерес,готов съм и на теб да пратя /по пощата щото ползвам интернет клуб/ поне части от тях.Виждам че знаш много и най важното ползваш извори и ще е полезно да ми удариш една критика.

[resavsky]

До Фружин как се снабди с книгата на Пиривратич за цар Самуил - от няколко месеца безуспешно я търся.Ако можеш сканирай някоя от страниците и я покажи в форума /ако има карти ощ подобре/.Рядко се среща що-годе обективен сръбски историк.

[Frujin Assen]

До Фружин как се снабди с книгата на Пиривратич за цар Самуил - от няколко месеца безуспешно я търся.Ако можеш сканирай някоя от страниците и я покажи в форума /ако има карти ощ подобре/.Рядко се среща що-годе обективен сръбски историк.

Купих я от сергия на централна гара пловдив,след ремонта махнаха тая сергия.
Не мога да я сканирам щото нямам компютър и съм зле с техниката,а в клуба при такива молби ме гледат на кръв.Карти няма.Ако искаш мога да я снимам на ксерокс и да ти я пратя по пощата.