След смъртта на Иван Асен българската държава изпаднала в криза. За кратко време при управлението на Тодор Светослав и Михаил Шишман положението и се стабилизирало, но след смърта на всеки от тях отново настъпвали проблеми. В самия край на Второто царство при управлението а цар Иван Александър държавата преживяла последния си възход. Чрез войни, преговори и свадби той успял да елиминира конкурентите за престола, да разшири границите и да стабилизира финансите. Това положение продължило до 60-те години на 14век, когато страната била нападната от северозапад от унгарците, от юг от турците и от изток от Амадей Савойски.
Интересно ще е да се опитаме да установим южната граница на страната в периода до нашествието на турци, унгарци и савойци.
Мехмед Нешри в своята книга "Огледало на света" (стр.93) сочи, че южната граница достигала до Одрин:
По време на междуособиците между Кантакузин и Палеолог имп. Ана отстъпила на Иван Александър 9 крепости: Филипопол (Пловдив), Станимака(Асеновград), Чепино, Кричим, Перущица, Света Юстина (северно от Перущица), Аетос, Беандос и Косник (трите източно от Асеновград). Иван Александър постовил свой управител и в Хиперперикон (Перперек), но скоро той бил прогонен от там.
Момчил владеел всички крепости в областта Меропа, като завзел и Ксанти. След смъртта му тези земи останали във Византия.
По-късно в хода на междуособиците Византия се споразумяла Мелник, Струмица и Костур да бъдат отстъпени на сръбския крал, което ще рече, че и те били извън пределите на бълг. държава. За юго-източната граница Кантакузин разказва, че превзел Анхиало и обсадил Месемврия, но Иван Александър му предложил пари и той снел обсадата. Не е казано нищо за Анхиало, но по-късно градът е сред превзетите от Амадей Савойски.
От надписа на племеника на Иван Александър става ясно, че и Ямбол е попадал в пределите на бълг. държава.
(source encoding : WINDOWS-1251)
Интересно ще е да се опитаме да установим южната граница на страната в периода до нашествието на турци, унгарци и савойци.
Мехмед Нешри в своята книга "Огледало на света" (стр.93) сочи, че южната граница достигала до Одрин:
Говорят, че земята на Александросоглу Сосман се простирала покрай река Туна и стигала до Едирне.Стояла точно срещу Ефляк. На оттатъшната страна на Туна бил Ефляк, а на отсамната страна- земята Сосманова. Весела земя била. Овце, мед и масло течели от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде.
Момчил владеел всички крепости в областта Меропа, като завзел и Ксанти. След смъртта му тези земи останали във Византия.
По-късно в хода на междуособиците Византия се споразумяла Мелник, Струмица и Костур да бъдат отстъпени на сръбския крал, което ще рече, че и те били извън пределите на бълг. държава. За юго-източната граница Кантакузин разказва, че превзел Анхиало и обсадил Месемврия, но Иван Александър му предложил пари и той снел обсадата. Не е казано нищо за Анхиало, но по-късно градът е сред превзетите от Амадей Савойски.
От надписа на племеника на Иван Александър става ясно, че и Ямбол е попадал в пределите на бълг. държава.
(source encoding : WINDOWS-1251)
Comment