Kрепостите Средец и Батил

[Frujin Assen]

Напоследък много не се доверявам много на тия книги. Например в ,,Българска военна история през средновековието том 2,, се казва че до село Зелениково имало крепост/тя ми бе посочена от възрастни хора/, и местността ,,латински гробища,, където се предполага че българите на цар Борил през 1209 извършили контра нападение и разбили челните части на преследващите ги латинци.Това може и да го има в изворите,ама в село никой не бе и чувал за такава местност.
Така че внимателно с книгите.

[Гост]

Аз я обиколих и изкачих в рамките само на един ден - тя е съвсем малка като площ и височина (дори в сравнение с Витоша и околните планини), вярно е, че е стратегически разположена и има много добър изглед от връх

Напоследък много не се доверявам много на тия книги. Например в ,,Българска военна история през средновековието том 2,, се казва че до село Зелениково имало крепост/тя ми бе посочена от възрастни хора/, и местността ,,латински гробища,, където се предполага че българите на цар Борил през 1209 извършили контра нападение и разбили челните части на преследващите ги латинци.Това може и да го има в изворите,ама в село никой не бе и чувал за такава местност.
Така че внимателно с книгите.

Да, не е лесна работа намирането на крепости. Не всички са като Маточина или Червен. От някои е оставало съвсем малко. Сега се ровичкам с Гугъла за една кула. Близичко ми е, знам че я има (аха аха 1 м. над земята, ама не знам точно къде е). Иначе и на снимка я има в Средновековни градове и крепости. Не са ни водили там от училище. Така е - паметник, ама не е много атрактивен. Много хора сигурно въобще не знаят за нея.

[Warlord]

Безмислено е Лозенската планина да бъде укрепена със седем крепости (дори и кули да са) - от какъв зор? Можеш ли да дадеш обяснение на това.

[Гост]

Безмислено е Лозенската планина да бъде укрепена със седем крепости (дори и кули да са) - от какъв зор? Можеш ли да дадеш обяснение на това.

Ами съвсем конкретно не мога да отговоря защото не са запазени хрониките на крепостите или поне част от някой строителен надпис. Тъй че мога да кажа само по принцип. Пък и причините са много.

1. Охраняват даден район, като контролират стратегически важните места. Възможно е да се намират в определена зависимост, като едни само обслужват други без да имат собствено значение.

2. Служат за укритие на населението при разбойническо нападение, напр. на османски акънджии. Иначе казано някои само служат за укритие на населението при опасност, без да имат стратегическо значение.
Манастирските кули като Хрельовата са с такова предназначение.

3. Служат за жилище на местен феодал.

4. Свързани са в съобщителна система - за това говорихме по повод светлинния телеграф в Техн. чудеса на Византия.

Това е когато са съществували по едно и също време. Възможно е в даден регион в различни периоди да е имало крепостти на различни места в зависимост от особеностите на епохата - римска крепост в равнината, средновековен замък над равнината, тухлено укрепление около селището за защита от кърджалии...

Трябва да се държи сметка, че тогава населението е било разпределено по селища по-иначе - малки по неселение градове, множество неголеми села.

При нашествие като османското населението се "сбива" да речем в планините, кадето нараства гъстотата, за разлика от по-уязвими места.

Не трябва да се забравя, че е имало и дървени, от които днес не е останал и помен (противно на мита, че от всяка барака остават купища културно-исторически пластове).

[IvoDim]

Здравейте,

миналото лято с приятели се качихме до крепоста Батил/Байон.
Едно уточнение. Намира се доста по високо от самата църква, денивелация може би 200 метра. Разположена е на равна/изравнена площадка върху срещуположния рид на рида по който върви пътеката водеща до Боянския водопад.
Като размери бих казал че е повече от скромна, дебелината на стените е малка. В цифри около 30-50 метра е дължината на страна, а дебелината на стената е може би около 1 метър. Неправилен четириъгълник. Има две тераси като и по двете има следи от стена. От достъпния край има голама скала която може би е влизала естественно в укреплението. Север, североизток и югозапад са сравнирелно достъпни. Именно там са двете тераси, съответно двете стени. Всички останали посоки надвисват над оврага, на ръба на рида. Наклона на оврага е може би над 80 градуса. До крепостта има сравнително приличен път, според мен древен или поне не прилича на тези изграджани от горстой. В очертанията на крепостта се забелязват и останки от постройки главно съсредоточени в ъглите така че част от страните и да са към недостъпните места. Имаше доста иманярски дупки. Самите стени трудно се различават, издигат се може на около 30-40 см от повъхността на някои места, а на други още по ниско. Също така се забелязват остатъци от керемиди и тухли. И малко грънци или по скоро парчета от битова керамика. Не са пвавени разкопки, официлни.
Според мен съдейки по рамерите, дебелината и местоположението, може да се каже, че това е по скоро лятна или ловна резиденция на местния феодал. Естественно укрепена. Или примерно последно убежище. Просто е на такова място от което е трудно да се твърди че има що-годе сериозно военно значение.

Сполай Ви!

[IvoDim]

Кладнишка Крепост

Здравейте!

На 14.02.2007г. посетих с приятели Кладнишката крепост:
................
Разположена е в покрайнините на с. Кладница, Пернишко, в югозападните склонове на Витоша. Крепостта най-вероятно е била построена през V-V² век, за което свидетелстват намерените останки (керамичен материал и хоросан).
Мястото на крепостта е изключително стратегически избрано. От една страна, хълмът на който се намира крепостта е ограден от три страни с много стръмни склонове и само от север тесен провлак я свързва с околния терен. От друга страна, крепостта се намира на място с изключително добра зрителна връзка с околните крепости от Голо бърдо, което е било важно при сигнализацията между тях. Добре се вижда и хълма над с. Владимир в Радомирското поле, където също има значителни останки от крепост.
Кладнишката крепост е била доста голяма - заемала е площ от около 10 000 кв. м. Останките са тревясали, но личат стени високи до 0,70 м. Очевидец на строежа на изоставената сега почивна станция на хълма разказва, че са разчистени основи на трикорабна култова сграда. На 100-тина метра от останките е действащия Кладнишки манастир.
...............................


Цялостното описание е от един туристически сайт, просто си спестявам част от описанието. Ще се спра единствено на моите непосредствени впечетления.

От крепостта практически нищо не е останало, споменатите 0,70 м високи стени са запазени на дължина от около 3-5 метра, различихме 2 успоредни стени. Съдейки по разположението им най вероятно са били част от сгради, а не от укрепителната система. Под самата цитадела се намира манастира св.Николай, като църквата към него е строена(възтановена) върху средновековната. Размерите и местоположението сочат че се е намирала в подградието или в първия пояс на крепостта. Видимо входа е от югоизток, по остатъците може да се съди че е имало 2 укрепителни пояса, а входа е бил защитаван от кули.
Описаната почивна станция в момента е в процес на възтановяване, а самата цитадела на крепоста влиза в рамките на частен имот. Новите собственици, местни, споделиха че при строежа на станция и по точно при прокарването на пътя до нея, първоначално строителите са решили използват старото трасе. И се натъкнали на масов гроб. Т.е. има съответствие с ледендата за превземянето на крепостта. Интересуващите се могат да я прочетат от този линк:

http://www.sv-nikola.hit.bg/framesets/hist.htm

Естественно строителите не продъжили по старото трасе, а направили друго на около 8-10 метра от старото.

Сполай Ви!

П.С. Същия ден посетихме и втора крепост, но за нея в друг пост.

[IvoDim]

Крепостта Голямо Градище

Здравейте!

След посещението ни на Кладнишката крепост, а и доста разочаровани от това че практически нищо не е останало от нея. Решихме че експедицията ни не може да протече така.
........

Просто не може да бъде толкова кратка. Отворихме топографската карта на Витоша и след бегъл преглед установихме че съвсем близо има връх маречен Голямо Градище. Предположихме че е крепост и/или укрепено населено място. ...Отидохме до подножието на върха, намиращ се в територията на ловно съопанство Витоша, пресякохме реката, не без жертви, беше придошла от топенето на снеговете.Близо до брода през който някак си прескочихме имаше няколко скални къса, паралелепипеди, по които личаха каменарските клинове. Е това малко ни окуражи. И решихме да се качим до върха от възможно най стръмната страна. Е качихме се. Доста прилична денивелация имаше.
По-голамата част от дистанцията, може би почти 3/4 от склона беше покрита с паднали листа и беше дсота хлъзгаво, освен че беше доста стръмно. Постепенно в подножието започнаха да се срещат ломени камъни, очевидно от човешка ръка. С приближаването на върха камъните станаха повече, белег че на върха е имало некаква постройка. В един момент стръмнината свърши и попаднахме на изравнена тераса с разхвърляниломени камъни, лицево обработени. Но оставъци от керемиди или тухли нямаше. Продължихме нагоре и след около 10-12 метра се озовахме на втора тераса ...е там вече се личаха остатъци от зидове, достатъно дебели около 2 м. т.е веротно крепостна стена. Пак продължихме на горе и след 10-15 метра вече всичко си беше както трябва - керемиди, ломени, лицево обработени камъни и тухли. Имаше и парчета от каменни плочи...т.е. явно е имало и плочник, поразходихме се и се оказа че крепоста оправдава името си Голямо градище. Оказа се по голяма от кладнишката, т.е. повече от 10 декара заградена площ. Имаше и тук таме иманярски набези, но поради размерите на крепостта изглеждаха малко. Именно около такава дупка имаше откопани доста парчета керемиди запазени в цялата им ширина, а също и парчета открит водопровод. И грънци (битова керамика). На най- високата точка имаше съвремен репер с изписана година 1955г.
Обиколихме целия венец на върха и се оказа че се намираме в горния(вътрешния град) като личаха доста очертания от сгради, а също така и на цитаделата. Във вътрешния град край крепостната стена която беше обърната от към достъпната част на върха, отвърнешната страна личаха очертанията на 3 долепени до стената помешения. Може би казарми. Продължихме да слизаме към достъпната странаи се натъкнахме на очертанията на втора крепостна стена която всъщност обикаляше втората (броена от горе на долу) тераса. Пак личаха очертания на сгради. Естествено и трета тераса (броена в същия ред) имаше стена, а в единя край имаше и очертания на път съотвено порта с кула/и? Поне една кула обаче можеше да се забележи.

Това е накратко. За съжаление в гугъл ърт няма сателични снимки на района. Върха се намира югозападно от с.кладница и поне според мен представлява доста голяма крепост. Не личеше да са правени официални разкопки. Но ако се разкопае, може би остатъците от стени + основите ще бъдат доста високи, може би около 1 метър. Естественно не срещнах почти нищо в литературата за тази крепост, освен беглото споменаване в текста към топографската туристическа карта на Витоша/Люлин планина.

Това е.
Сполай Ви!