Онгъла или Никулицел, къде...?

[Хана]

Само вметка, защото това не променя заключението на Т.Йончев относно хипотезата за Онгъл=ъгъл: в средногръцкия съществува дума Oglos (възможно да не я изписвам правилно, а не можах да я намеря на гръцки), която означава точно ЪГЪЛ, КРИВИНА, което си е общоиндоевропейска дума (срв. лат. angulus, фр. angle, ангуларен). Това не променя нещата, тъй като Никифор твърди, че Онгъл се е казвало така не по принцип, а на "техния език". Освен ако Никифор не се е объркал, което въобще не е рядко явление

[tonev]

изключително интересна за мен статия. моля за мнение. някои да знае нещо за тази карта?

http://www.sarakt.org/6.htm

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не виждам никой да е споменал, че Онгъл може да означава "десет езера"... на тюркски...
P. S. :1087: Забравих, че този език вече не е на мода.

[tonev]

Не виждам никой да е споменал, че Онгъл може да означава "десет езера"... на тюркски...
P. S. :1087: Забравих, че този език вече не е на мода.

ми то тогава ясно е че е бил в финландия. мале и огромна ПБимперия... виж линка.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не само във Финландия има езера. Районът на дунавската делта е доста мочурлив (първа прикачена картинка).

На втората прикачена картинка е Планът на Онглоса (Онгъл, Он-гьол ) с централно укрепление при с. Никулицел, по Рашо Рашев. Тъй като не можах да намеря подходяща електронна карта на местността, ми се наложи да я нарисувам. По-точно, нарисувах Никулицел, Бесарабския, Галацкия и един от Добруджанските валове, както и няколко езерца. Пресъхналият ръкав на Дунава по линията Констанца - Черна вода от статията горе долу съвпада с изобразения Добруджански вал.

[tonev]

ако се доверим на тази статия хипотезата за никулицел придобива сериозна преднина. а така както си го нарисувал си е укрепен район. ако прибавим и горите и мочурищата и пътищата които са прекъснати.... се вижда че дядовците са се готвили сериозно за войната. интересно беше и именцето на костанца- преславъл.... дали там не се е спрял светослав при воината с византия?

[T.Jonchev]

Едва ли можем да се съмняваме в известието на "Арменска география" за местопоселението на Аспарух - то е ясно и категорично, а авторът му е съвременник.
Ако - както излиза от тази статия - остров Певки е обхващал цялата територия от съвременното течение на Дунава до линията на Добруджанския вал, това е едно допълнително указание в полза на тезата на Златарски за Оглоса и мястото на знаменитото сражение.

[resavsky]

Не знам малко пресилено ми се вижда твърдението в статията че България е имала владения на юг от Дунав още от 635 година и че районът на Бабадаг е укрепяван още от времето на Кубрат.Едва ли империята би позволила спокойно да се изгражда толкова мощно фортификационно съоражение за което е очевидно че е база за овладяване на днешна Северна България.Трябва да се има впредвид че според повечето археолози укреплението при Никулецул така и е не е довършено.Иначе Бабадаг = Певки звучи добре аргументирано.

[pnp5q]

А какво има намерено в Ъгъла с остър връх при Тулча? /на карта 2 се вижда целия/

[T.Jonchev]

Според мен няма никакви основания да смятаме, че територията между сегашната делта на Дунава и Добруджанския вал е принадлежала (и то от 635г.!) на българите.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Имаше изказана хипотеза, че прабългарите на Аспарух, бягайки от хазарите, са били допуснати от ромеите да се заселят в Северна Добруджа, като федерати. Като, че ли тази хипотеза не е лишена от логика, но липсват сведения за такова нещо.

[T.Jonchev]

Точно - липсват сведения. Тази хипотеза е на Златарски, който се опира за нея на Михаил Сирийски - известието за Булгариос, който Златарски отъждествява с Аспарух. Тази идентификация обаче днес е опровергана и тъй като цялата хипотеза за поселване с византийско съгласие е изградена върху нея и самата хипотеза би следвало да падне.

[resavsky]

Нито Никифор нито Теофан говорят за федерати а те са достатъчно информирани по въпроса.Най приемливо си остава предположението чи Аспарух заема със сила Северна Добруджа по време на арабската обсада на Константинопол от средата на 70 те годинина V²² век.Нееднокртано се подчерта в този форум / не ми се търси точно къде/ че Никулецул остава първа владетелска резиденция поне до 705 г. когато пратениците на Юстиниан Ринотмет търсят / и намират / кан Тервел точно там.Така че от средата на 70 те години на V²² век поне до началото на V²²² век българите са имали достатъчно време да изградят огромния лагер край Никулецул - което е един от основните пунктове в статията да се търси ранно владеене на Северна Добруджа още от времето на Кубрат.

[tonev]

Откриха каменен блок от древна църква между Плиска и Шумен
Легендите разказват за пещера със съкровище под могилата


С турското име Кабиюк ("издута, голяма могила") се означава естествената могила, която се издига в полето между Плиска и Шумен. Тя е дала от своя страна името на Държавното предприятие "Кабиюк", известно преди всичко с прочутия си конезавод. С това име се означава и комплексът от археологически паметници около могилата. Още в началото на XX в. там са документирани останки от ранносредновековно землено укрепление с площ около 3500 дка - второ по големина след Плиска (23000 дка). Особената връзка между тях са 18-те групи от побити камъни, издигнати на равни разстояния покрай 7-километровия път, който ги свързвал. Допреди 2 години това бе почти всичко, което можеше да се каже за Кабиюк като укрепено селище от времето на Първото българско царство. Керамични фрагменти, пръснати на повърхността, издаваха останки от леки жилища на обикновено население.
Гробът от могила ¹4Ст.н.с. I ст., дин
Рашо Рашев

Днес картината е много по-различна. През 2005 г. на 3 км южно бе направен оглед на комплекс от четири могили, подредени в правилен четириъгълник, ориентиран по страните на света. Това разположение е нетипично за хилядите тракийски могили у нас, при които не е установено подреждане в геогметрична фигура. Сред тях не е познато и разполагането в ниска речна долина, както това е направено за четирите могили. Тези две особености бяха достатъчни да се породи съмнение в тракийската им принадлежност и да се организират разкопки с предположението, че те може би датират от средновековието. И още в първата проучена могила се откри гроб, който може да се определи като съвършено нов тип паметник от езическия период на Първото българско царство. Той принадлежи на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Следвайки тогавашната аристократична мода, покойникът е носел две златни обеци. Едната се намери на място при лявото ухо, другата е била поставена в гръдната област вероятно като знак за обезвреждане на мъртвеца. До лявата му ръка е била положена къса желязна сабя до главата - части от конското снаряжение и сребърните украшения на конската амуниция. От коня в гроба се е озовала само кожата като израз на обичай, според който той е бил приготвен за храна на следпогребалното угощение. Това е първият открит гроб на прабългарски аристократ, начална стъпка и пробив в една съвършено неизвестна засега област - погребалната практика на хановете и аристокрацията. В настоящия момент липсват дори косвени данни за това къде и как са били погребвани българските езически владетели. Могилният гроб от Кабиюк сочи, че това е могло да става под могилни насипи и не в самата столица или до нея, а в широките рамки на днешното Плисковско поле. Вече е създадена организация за обхождане и документиране на всички могили в този район и за евентуални разкопки на онези, които по външни белези и разположение биха могли да датират от периода на Първото българско царство.
Само преди месец Кабиюк предложи още нова и съвършено неочаквана информация. При оран в централната част на укреплението е бил изровен, но грижливо прибран от управата на стопанството, голям каменен блок. Върху гладката му лицева страна са врязани кръстове и знаци "ипсилон"
а до тях - плитко врязан надпис, чието начало се разчита като "господи помози...". Съчетаването на знаците и кирилският надпис издава датиране в края на IX - първа половина на X в. Най-вероятно блокът произхожда от масивно градена църква. Самолетната снимка на мястото, осеяно с натрошени от плуговете камъни, показва останки от голям архитектурен комплекс. Проучването му ще започне веднага след прибирането на тазгодишната реколта.
Почти едновременно с това откритие дойде информацията за разрушаване от иманяри на друга, също неизвестна сграда, намираща се в съседство с първата. Нейните основи са градени от големи обработени варовикови блокове с врязани върху тях знаци от типа, който познаваме от Плиска и другите центрове на Първото царство. Масивният градеж, дебелите стени и хоросановата спойка издават солидна сграда, която вероятно датира от езическо време. Рано е да се каже какво точно е била нейната функция - представителна, жилищна или култова. Присъствието й тук напълно отговаря на значението, което земленият лагер на Кабиюк е имал в отбранителната и административна система на държавата.
Концентрацията на култови паметници в Кабиюк и около него най-после повдига и въпроса за голямата естествена могила. Случайно ли тя е включена в рамката на земленото укрепление? Дали е била използвана само като наблюдателен пункт
както се предполага, или е имала и други функции? Дали в иманярската легенда за пещера със съкровища под могилата не се крие нещо рационално и дали в нейното скалисто ядро не са издълбани гробници - дългоочакваните гробници на хановете? На тези и други въпроси отговор ще дадат планираните археологически разкопки и геофизични проучвания с нова апаратура. Отсега е ясно, че Кабиюк се очертава като нов важен център на ранносредновековната българска култура.
http://www.standartnews.com/bg/artic...article=191016 мисля че новината е важна.

[resavsky]

Не виждам защо тръгват с толкова голяма кошница за някакви сензационни открития - гробове на владетели ненамирани досега.Археологията не е точна наука и тези гробове могат да излязат както другата седмица така и след няколко години /ако въобще са там/.От статията на Рашев само не разбрах какви индикации има че точно в Кабиюк ще излязат гробове на владетели.Май това е само опитимистично предпоожение.