История на Пловдив

[Warlord]

По какво съдиш, че Пловдив вече е бил техен? До 1207 го владее Калоян (това е сигурно), след смъртта му Борил продължава неговата външнополитическа линия с борба срещу латинците, само, че неуспешно. Първата голяма битка, за която е известно с латинците е тази, която споменах и след нея латинците овладяват града. Но така или иначе не е от голяма значение - става въпрос за разлика от няколко месеца или година най-много.

Тука пак бъркаш,на следващата година ромеите нападат България и...

На коя следваща година?

[Frujin Assen]

Е тука вече няма да е зле да кажеш какви са тия "по-верни" изчисления, кой беше тоя немски учен и от кои български учени "е прието".

Името на немеца не си спомням,но с него са съгласни Павлов,Гюзелев,Андреев,Матанов и други,само в по стари книги ще прочетеш датата 1364.
Единственото свидетелство за превземането на Пловдив е от османски извор и се поставя между превземането на одрин/по близо до тая дата/ и битката при Черномен.Считало се е че Одрин е паднал в 1363 и затова е приемана/ориентировъчно/ 1364.Тоя немски учен опирайки се на ромейски извори предатира падането на одрин в 1370 или дори в 1371,съответно се предатира и превземането на Пловдив.

По какво съдиш, че Пловдив вече е бил техен? До 1207 го владее Калоян (това е сигурно), след смъртта му Борил продължава неговата външнополитическа линия с борба срещу латинците, само, че неуспешно. Първата голяма битка, за която е известно с латинците е тази, която споменах и след нея латинците овладяват града. Но така или иначе не е от голяма значение - става въпрос за разлика от няколко месеца или година най-много.

Анри дьо Валансиен описващ тази битка пише че императора се чудел дали да не се укрие зад стените на Пловдив,но решава да се бие.СПОРЕД ВАЛАНСИЕН ПЛОВДИВ Е БИЛ ЛАТИНСКИ.

На коя следваща година?

1266.После българите правят нова офанзива и неуспешно обсаждат приморските градове,офанзивата обаче затихва понеже царя вече е сериозно болен.След смартта на царицата Императора предлага мир и брак,а като зестра приморските градове.

[Warlord]

Тоя немски учен опирайки се на ромейски извори предатира падането на одрин в 1370 или дори в 1371,съответно се предатира и превземането на Пловдив.

Това е възможно, макар, че завладяването на Тракия от турците завършва около 1364 и би трябвало Пловдив да стърчи като анклав или да е издържал няколко годишна обсада през това време.

Анри дьо Валансиен описващ тази битка пише че императора се чудел дали да не се укрие зад стените на Пловдив,но решава да се бие.СПОРЕД ВАЛАНСИЕН ПЛОВДИВ Е БИЛ ЛАТИНСКИ

От същия автор са материалите, на които и аз се основавам, но не бях срещал този откъс. Значи остава да са превзели града при нахлуване през ранната пролет на 1208 или в краен случай веднага след смъртта на Калоян през 1207, което е по-малко вероятно.

1266.После българите правят нова офанзива и неуспешно обсаждат приморските градове,офанзивата обаче затихва понеже царя вече е сериозно болен.След смартта на царицата Императора предлага мир и брак,а като зестра приморските градове.

За приморските градове - да, вече са били отнети и дори след това императора не удържа на думата си и не ги дава като зестра. А сега като се разрових по-задълбочено видях, че съм пропуснал и още един момент - още през 1262 българите проникват дълбоко в Тракия, но скоро след това идва ответен удар (година по-късно най-вероятно). Михаил Глава Тарханиот нахлува в Тракия и достига чак до Софийското поле, като между другото превзема и Пловдив. А Константин Тих на свой ред предприема контраудар през 1264 с наемни татарски отряди и си връща Тракия. За след това е ясно, че при поредното контранастъпление на византийците превземат пристанищата в южното черноморие и част от Тракия, но специално за Пловдив аз не откривам податки, че е паднал отново във византийски ръце.

[SRH]

Има противоречие между османските хронисти за падането на Одрин, но разликата е в порядъка на 2 години (1360-1362 г.). Объркването иде от византийците, които говорят за 1369 г. Вероятно турците ще са по-прави, тъй като Стара Загора е паднала 1364 г., т.е. чак след като Мурад се премества в Одрин и праща Лала Шахин на поход срещу "Загра и Филибе". Във всички случаи обаче тия събития стават преди битката при Черномен от 1371 г.

Нещо друго като значение за Филибето от Мехмед Нешри:

Говорят, че в земята Сарухан скитали чергари, а зимували в полето Менемен. В тази земя имало забрана върху солта. Те не зачитали забраната. Тогава Баязид Хан изпратил вест на сина си Ертугрул и му заповядал да излови всичките скитници в полето Менемен, да ги повери на свои сигурни хора и да ги засели в полето на Филибе. Ертугрул веднага изпълнил бащината си повеля и изпратил чергарите до един в полето на Филибе. Довели ги и ги оставили около Филибе, та те са сегашния народ на тази земя.

*Сарухан - тюркско феодално княжество в Западен Анадол (областта Лидия), просъществувало до началото на ХV в.
**Менемен (миз. Меноменос) - селище в най-западната част на Анадола. Днешен град в Турция със същото име.

Събитието се развива между 1397 и 1398 г., защото Ертогул умира покрай "събитията с Кадъ Бурханеддин" (1398 г.) от Сивас, докато баща му е още жив. Хронологически разказа също съвпада, така че това преселение е точно датирано. Някаква идея какви са тия чергари?

По-нататък пише (1442-1443 г.):

Говорят, че като превзел Самсун, на път за Бурса, султан Мехмед се отбил в Искилип. Там той видял множество татарски къщи. "Какво е това? - попитал. Казали му: "Това са татарски къщи." "А де са им бейовете?" - попитал султанът. Отвърнали: "Татаринът Самагар жени сина си, та всички са там." Тогава султан Мехмед продумал на везира си Баязид паша: "Уж казваха, че Тимур е отвел татарите от тез земи, а те ту и свои бейове имали, и сватби вдигали! Що за идими-дойди ми правят? Ама на моите походи не се явяват! Още сега трябва да ги изселим!" Като казал това, той извикал Миннет бей и му заповядал да изсели всички и да ги прехвърли във Филибе и околностите му.

[Dobromir Rusev]

Айде и аз като пловдивчанин да се отчета. Наскоро един приятел ми обърна внимание на ето тази книга:

http://books.janet45.com/books/222

Макар и бидейки не строго научна и без цитирана библиография, я намирам за изненадващо точна и интересна, с повече качества от много научни трудове. 14 - 17 век за Пловдив беше относително слабо изследвана територия. Най-поразяващи са някои скрити и незнайни факти, които Йордан Велчев дава за строежа на джамиите във Филибе след Лала Шахин. Оказва се, че четири от тях са проектирани и строени умишлено под формата на правилен християнски кръст!!! Самите постройки в града образуват един огромен кръст. И това не е измислица или сензация, а самата истина - причините са много дълбоки и интересни - крият се във взаимоотношенията на религиозните общности и най-вече благодарение на един човек...но кой е той - четете

[SRH]

Ето нещо (макар вече да поставя темата по различен начин), което на мен ми хареса.

Град, поставен на хълм,
не може да се укрие.
Евангелие от Матея, 5:14

[Dobromir Rusev]

Две интересни мои снимки с пояснения по топографския континуитет и стратиграфията на Пловдив. Нещо съвсем обикновено на пръв поглед, но всъщност - разтворена книга за историята на града ми:

[Dobromir Rusev]

Малко снимки от новите разкопки на Античния театър. Северният вход се социализира от Министерството на Културата с 200 000 лева и сега се търси сугестума - императорската ложа. Както знаете - размерите на театъра са надвишавали значително тези, които виждате реставрирани днес - стигал е чак до самата Академия