Българско средновековно оръжие

[airman]

Съгласен съм, но те не са в периода, за който говоря.
А къде всъщност се намира тази Кахрие Джами и кога точно се датират стенописите ? Така и не можах да изкопча нищо от гугъл за нея.

Поздрави

[Thorn]

Кахрие джами е манастирът Хора - един от най известните паметници на Константинопол. И моят гугъл е далеч по-услужлив http://www.google.bg/search?hl=bg&q=...BD%D0%B5&meta=

[Francis Drake]

За алебардите:
В експозицията на ИМ Ямбол се съхранява алебарда, открита при проучванията на манастирския комплекс при с. Воден. При разкопки на цитаделата на Перперикон са открити три алебарди.

[airman]

Ха, доста интересна информация, благодаря !
Случайно да има някакъв шанс да ги видя, без да ходя на място ?

Поздрави,
Медка

[nik_korleone]

относно траките, качих 2 снимки на махейри.по оскъдните извори това е било оръжието на по-заможните бойци.в Гърция са познати като фалката.

1.боздуган, 2. намерени при разкопки в Б-я остриета от прав меч.3.в снимка на нещо подобно на утринна звезда /намерена е в Укарйна,ако загледате ще видите ранно християнски символ/

[airman]

Защитно снаряжение.

Определено, първото „парче броня”, която всеки воин би искал да има е шлемът. В България имаме няколко находки на шлемове, които се датират в периода 12-14 век. Най-ранният от тях е намерен при разкопките на Пернишката крепост и най-вероятно датира от 12-ти век (номер 1 от прикачените). Доста елегантна и изчистена форма – коничен, изработен от едно парче, върхът е леко наклонен напред, отпред над челото има държач за пера. Такива шлемове се виждат на много места в Хрониката на Скилица.
Друг тип шлемове, използвани тук, са сегментните. Имаме две находки на такива шлемове – едната от подножието на Асенова крепост (тук може да се види доста лоша снимка на шлема), а другата от с. Новаково, добричко. Двата са с идентична конструкция и приблизително еднаква форма - добричкият е малко по-тумбест в горната си част. Изработени са от по 8 вертикални пластини, занитени една за друга и за хоризонтален обръч от долната страна и кръгло капаче в горната. Шлемът от Асенова крепост не може да се датира по местонамиране, но новаковският е датиран 13-14 век. Подобни шлемове се виждат по стенописи и миниатюри.
Това са двата вида шлемове, които, според мен, категорично могат да се свържат директно с местно производство. Останалите находки, са спорни, въпреки че са намерени тук. Примерно тези два шлема, тук и тук , според мен, имат по-скоро татарски произход. В РИМ Казанлък се съхранява още един намерен шлем със спорен произход (2 от прикачените). Формата му и наличието на vervelles (кръглите "уши" за прикрепяне на ризница) го определят като басценет от началото на 14-ти век, но от предната му страна, според мен, е имало козирка, което е изключително нетипично за басценет. Възможно е да е някаква местна разновидност или по някое време през "живота" му, да му е била добавена.
Друг тип шлемове са т.нар. кетълхат или шапел де фер. Те се появяват, доста решително, по стенописите и миниатюрите в началото на 14-ти век, но за съжаление нямаме запазени образци. Могат да бъдат видени тук (Томичов псалтир, около 1360), тук (Бобошево, 14-ти век) тук (Охрид, 14-ти век), на миатюрите от Лондонското четириевангелие, както и, ако не се лъжа, в Манасиевата хроника.
Друг тип защита за главата, който се е ползвал тук, е т.нар. койф, или плетена качулка. Имаме находка от София (3 от прикачените). На стенописите няма воини, изобразени само с плетени качулки, но тези, които носят кетъли със сигурно използват такива (за кетъла не може да се захване натилник от ризница, следователно се носи качулка). (Edit: Днес най-после се сдобих с фототипно копие на Манасиевата хроника. На две-три места в нея са изобразени войни, които носят само плетени качулки.)
Възможно е да се е ползвала и качулка, съставена на ламеларен принцип (или поне долната и част), но нямаме находки, а изображенията са спорни.

Толкова засега
Медка

[airman]

Надявам се поне на някой да му интересно това, което пиша, защото подължавам

Защита на торса.

Ламеларна броня - т.е. броня, съставена от малки плочки, свързани с въженца и представляваща самоносеща конструкция. Находки на такава имаме само от крепостта Перник, което я датира максимум 12-ти век. Малко по-късна находка (първа половина на 13-ти век) ми е известна от Сърбия... след това - мълчание Изобразителни доказателства имаме много - по-голямата част от стенописите, миниатюри от Томичовия псалтир, Хрониката на Скилица, преписът на Манасиевата хроника.

Люспеста броня - т.е. броня, съставена от малки плочки, пришити към носеща основа. Находки на такава нямаме, но има няколко изображения, които биха могли да се интерпретират така. (В момента сайта на Торн със снимките е паднал, ще пусна примери по-късно)

Плетена ризница - имаме доста голямо количество находки. Само при разкопки на Царевец са извадени около 60 парчета, от които една цяла риза. Находки има и от Плевен (виж прикачената снимка), Шумен, Асеновград, Калиакра, Каварна, Преслав и много други места. Масовостта на находките говори, че ризницата е била предпочитаният начин за защита на торса. Присъства и по стенописи и миниатюри. Ако съдим по няколко стенописа, има вероятност и да е пришивана от вътрешната страна на горни дрехи, образувайки нещо като "мека бригандина".

Мека защита - т.нар. клибанион. Най-вероятно се е носил в комбинация с метална защита (ризница или ламелар; сведения има от няколко византийски трактата по военно дело), но се е използвал и като самостоятелна защита от по-бедните воини. Визуални сведения има по стенописи, както и миниатюри от Томичовия псалтир и Манасиевата хроника.

Това е засега по торса.

Поздрави,
Медка

[НВС]

Interesno i preminavaneto kam pravia mech. Balgarite dokolkoto znam sa donesli sabiata v Evropa. Kakvo li stava s neia?

Сабята е от аварите, както и триъгълният връх за стрела, както и железните стремена, които позволяват на конника да се бие добре с меч срещу пешака! Впрочем редица източници показват силно протобългарско присъствие(кутригурите) в Аварския каганат, така че можем и сабята да си я припишем....

[НВС]

Хе, хайде и аз да напиша нещо в този същински Лазар на форума

Аз бих искал да "говоря" за периода 12-14 век, защото чувствам, че там имам известни познания, докато за ПБЦ не съм особено запознат.





Лъкове:
Композитният лък продължава да е основното метателно оръжие на българите и по време на ВБЦ. Изобразен е на много стенописи, а и има находки на части от лъкове и колчани. Има и изключително голям брой находки на върхове за стрели - листовидни, четириъгълни, със шип или с втулка.

...интересно, има ли триръбести върхове от това време или са се считали за "демоде"? Както наскоро четох, аварският лък(5-9 в.н.е.) с такава стрела поразявал на 500 метра(?) а до 200 м пробивал желязна броня подплатена с кожа. Интересно ми е като факт, защото това е един от моментите които дават яснота как се е развивало въоръжението на една воиска, в случая тази на територията на ПБЦ и ВБЦ и от какво се е влияело това развитие?

[Saratok]

Aми да те са съвременни реплики с комерсиална цел, но когато ги подбирах специално гледах да отговарят на понятието Едностранно заточен меч с леко закривен клин.
Такива са били мечовете на пра-българите, едва по късно в нашата държава се приема на въоръжение византийския прав двустарнно заточен меч.

Ако ще разглеждате траките и приемствеността във въоръженията - нищо лошо. В това има смисъл. Тази тема обаче трябваше да се казва "Приемственост на въоръжението на Балканите"...Но тя не е такава.
Четох по-горе, че между тези две култури, тракийската и прабългарската няма пряка връзка. Разбира се, че няма! Но има приемственост. Траките сменят три пъти въоръжението си.
пъври етап: бронзова епоха - рапирата, лъкът и копието
втори етап: желязна епоха - лъкът, копието и махайрата/ сърповидно, вътрешно заточено оръжие/
трети етап:келтски период - лъкът, лекото копие и правия меч.
Не споменах ромфеята защото нейният произход и време на възникване е неясен.

Заради информацията горе искам да отбележа още нещо и то свързано с втората промяна на въоръжението. Личното ми мнение е, че това става най-вече с появата на Дарий тук. Персийското влияние е видимо във всичко. Характерен белег на тракийските оръжия от това време е новата технология на закаляване на металите. Даже се срещат оръжия, които имат корпус и закалена обшивка, нещо непознато по нашите земи до тогава.
Защо го споменах, това за обшивката? Според текстове на византийските хронисти в случаите когато описват прабългарите, те пишат за подобен род хладно оръжие. Това е легендарното самозаточващо се острие. Представлявало изкован корпус на меча, отгоре се обвивал с разкроен тънък лист метал. Същият се споявал с корпуса и при удар единият лист на ламарината, да речем, заточвал другия. Най ефективното в този начин на направа било това, че тънкият горен слой се закалявал изцяло и оръжието можело да изкара стотици години без да корозира.
Тези две неща имат връзка по начина на правене - имам в предвид "самозаточващият се меч" и махайрата на траките. Какво се налага като извод: че тази технология и в двата случая идва от изток. Но нищо повече не може да се каже защото при останалите оръжия, като копия и стрели между персийските и прабългарските няма никаква прилика.

относно траките, качих 2 снимки на махейри.по оскъдните извори това е било оръжието на по-заможните бойци.в Гърция са познати като фалката.

1.боздуган, 2. намерени при разкопки в Б-я остриета от прав меч.3.в снимка на нещо подобно на утринна звезда /намерена е в Укарйна,ако загледате ще видите ранно християнски символ/

Хубаво е че си прикачил снимка на гръцкия фалкс или фалката за да се знае, че това оръжие не е ползвано от траките. Това, че се намира тук-там
и главно при одрисите/там какво ли не се намира/ не значи, че е тракийско. Тракийската махайра, ако въобще така се е казвала, е с форма на сърп, като уширението започва от предпазителя и свършва плавно със самия връх. Във всички случаи, дръжката е права и формата и била същата както и на завършека на канията. С такова оръжие е изобразен Фараон Сети I в един от релефите, независимо, че на колана му виси дълъг прав меч. За това смятам, че това оръжие е дошло тук с войните от Мала Азия.

[Юлиан Август]

Сабята е от аварите, както и триъгълният връх за стрела, както и железните стремена, които позволяват на конника да се бие добре с меч срещу пешака!

Находките на саби, до колкото ми е известно, са от маджарски произход и именно те се сочат като народът, който е внесъл това оръжие в Европа, макар че така известната от по-късни времена кавалерийска сабя е нещо съвсем друго- къса дъръжка по посоката на острието, а не под ъгъл, различен ефес и т.н.
Триъгълният връх за стрела се използва от почти всички конни народи, а това за стремето е смешно- може би трябва да питаме римските легионери при Каре дали партите, които не са използвали такива не са могли да воюват успешно с тях. Липсата на стреме не пречи на обучен войн да съсече пехотинеца или пътьом да се наведе и да среже подколенните му жили, а именно това са правили нумидийските конници при Кана, според Ливий.

Както наскоро четох, аварският лък(5-9 в.н.е.) с такава стрела поразявал на 500 метра(?) а до 200 м пробивал желязна броня подплатена с кожа.

Брей, "Драгунов" ряпа да яде...

[кало]

в наши дни рекордът за стрелба със специално направен по съвременни технологии за това лък е май малко над 300 метра. британският лонгбоу също бие на 200-250 метра и се смята за най-доброто в класа си.

[Darkas]

Е нали бяха открили саби още 5-век в Салтово - маяцката култура?

[m.minkov]

в наши дни рекордът за стрелба със специално направен по съвременни технологии за това лък е май малко над 300 метра. британският лонгбоу също бие на 200-250 метра и се смята за най-доброто в класа си.

Тука не мога съвсем да се съглася с теб. От хора, които се занимават с усилено "изучаване" и изработка на такъв вид метателни оръжия знам, че рефлексния(композитен) лък и т.нар. "дълъг лък"(лонгбоу) имат приблизително еднакво ефективно "стрелково разстояние", а тези разстояния от 250м са възможни само при стрелба под много голям ъгъл, при което нито са много ефективни(при пробиване на броня(халчеста, ламеларна или дори плъстена), нито пък точни.

С 2 думи - нито дългия лък е "царя на лъковете", нито пък стреля ефективно на такива разстояния .

[багатур]

Интересува ме въпроса за качеството на хладното оръжие в България и Европа през Средновековието? Какво е нивото на използваната технология? Може ли да се твърди, че изработваното в България оръжие е на нивото на европейската технология тогава?