Самостоятелно отбраняващи се кули – пиргове на Балканския полуостров през Средните ве

[arhangel]

Главните кули ... или поне това което е останало от тях на крепостта Хоталич ,крепостта при с. Гугутка ,известна като Бялград или Бялото кале и на крепостта при водослива на Арда и Боровица ,в яз Кърджали ,добила популярност като Патмос ... тук и на Бялград кулите са самостоятелни ... Кулата на Патмос е долепена до трикорабна църква

[Гост]

Името на град Пирот идва от думата пирг - кула. През 16-17 в. западните пътешественици споменават че около Шаркьой (турското име на селището) има остатъци от средновековни кули. Самото Пирот идва от членуваната форма на пирг-Пиргот, преминало по-късно в Пирот! А изполдването на определителен член е единственно и изцяло особенност на българския език.

Въпросната дума е много стара гръцка заемка в българския език и надали Пирот има нещо общо с нея,
но така или иначе преди и вън от задължителното за случая специално-индивидуално етимологично проучване подобно твърдение е съвсем неоснователно и повече от голословно, особено след като се види и потвърди, че образуваните на тази основа селищни имена имат съвсем друг вид и форма.

Помествам тук извадка от моя професорски хабилитационен труд с надеждата, че за някои читатели може да представлява интерес и собствено лингвистико-ономастичната страна на въпроса, като и напомням, че използваните тук съкращения са разгърнати на специалната страница на моя сайт, като пак там е поместена и част от цитираната литература.

На това място в моя професорски хабилитационен труд въпросът е разгледан и развит основно в контрапункт на повече от неграмотно-вятърничавото допускане и предположение на Счетоводителя,
че географски имена като Битоля, Бухала, Глигану, Зиду, Калубря, Стопаня, Чигота, Пиргу, Бабуна, Лескота и още мн.др. са донесени на Балканите от “древните българи памироиранци”.
Лишено от всякаква връзка и чувство за езиковата действителност на Балканите е твърдението обобщение, че видите ли, “древнобългарски имена от памироирански произход” са голям брой местни имена, които “Твърде често завършват с определителните членове А, Я, У (О), характерни на Балканите единствено за българския език. По този признак старите български имена лесно могат да бъдат разпознати измежду имената на който и да е съседен балкански народ”.

Специално за “Пиргу (пирго – укреплението)”, към което непременно трябва да се добави и бълг. сли Пиргово (Рс), от срвек. Пиргос, не може да има никакво съмнение, че най-напред основната форма на апелатива не е “пирго” (???), а пирг (!!!), оформено в случая с безспорно славянския по произход дат.-вин.п. -у, и че след това и по-нататък, Името несъмнено води началото си не от неясно и непосочено по добре разбираеми причини, кой и какъв точно “памироирански” лексикален корен или основа, а единствено и само от местния балкански, късноантичния старогръцки език, от който е и срвек. гръц. πύργος, преминало или по-точно, останало в този език от много отдавна отмрелия балкански индоевропейски “пеласгийски” език от преди ²² хил. пр.н.е., разпространен наюг от Пинд в днешна Гърция и запазен единствено в най-старинните местни названия не само по територията на Гърция, но и на Балканския полуостров, а и извън него, главно по Мала Азия,...

...и в който “пеласгийски” език апелативът има форма и значение във вида на pỳrgos “кула; крепост”, т.е. напълно еднакви с тези на неговия по-късен старогръцки продължител, което пък от своя страна възхожда към ие. *bhergh- “высокий; возвышаться”, от което независимо и може би преди “пеласгийското” възникват и съответните апелативи в няколкото анатолийски индоевропейски езика, един от които е и πύργος “город; башня и пр.” и които апелативи от своя страна са генетична основа и на голям брой древни топоними на територията на Мала Азия [Български средновековни градове-1 1981, 154-156, вж. и срв. Георгиев, Дуриданов 1965, 304; Гиндин 1967, 38,153-156; ~*~1981, 110-114].

При тази си генетична основа Името е известно по нашите земи още от Римско Време като блат. ойкнм Burgus - селище по римския Крайдунавски път, което има за основа апл burgus “малка, крайгранична укрепена кула” [срв. BgTYAd, 100], а това пък от своя страна, като заемка от старогръцкия език и във вида бургус “крепость, укрепление; защищенное место” е разпространено и служи за образуването на местни имена дори и по Апенинския полуостров още през ²V в. [Данильченко 1981, 26]; развито е в гръцкия по произход бълг. ойкнм Бургас, засвидетелствуван с голяма доза вероятност под формата Πύργος във византийските извори през Средновековието под 1303 г.;...

...същият апелатив като че ли е зает и в турския език от преди края на Х²V в. като биргоз, доколкото се приема, малко наивно-несериозно според нас, поради намесването тук на някакви си “гащи”, че тъкмо срвек. бълг. ойкнм Тон-биргоз е турското наименование на крепостта Холъвник между Никопол и Свищов [Български средновековни градове-1 1981, 144-145], което обаче не се съгласува с неоспоримия факт, че името на днес турския гр. Люле-Бургаз е записано под 1361 г. в хрониката на Битлиси и следователно на арабица, при която не може да се сбъркат букв. и с у, под формата Бургаз [Мехмет 1965, 103], което като цяло навежда на мисълта, че тези топоними по българските земи са още от времето, много или по-малко (?) преди Османотурското нашествие на Балканите.

Наред с това първичният лексикален корен етимон πύργος ще да е преминал и да е зает в българския език, никак не е изключено още преди края на Х в., когато се разгръща интензивна строителна дейност на градове и крепости в условията на изолирано-спорадично субординативно българо-гръцко двуезичие и което се потвърждава и от засвидетелствуването в Хрельовия надпис от 1334/5 г. на апелатива в съкратен вид като србълг. ïèðãü, и, за нас поне малко странно, възприето понастоящем за най-обикновен научен термин на българската медиевистика със значението “наблюдателна кула” (Кр. Гагова), но, нищо странно, така и останало неизвестно на въпросния “древнобългарски медиевист”, а от друга страна, пак същото е разпространено на север и североизток не само в румънския, но и в староруския език.

Съвременното книж. ар. برج, [бурдж] очевидно и безспорно е по-късно развитие на собствено арабска почва, по пътя на етимологичната фонетична промяна γ > j, на много рано заетия, никак не е изключено още преди Новата Ера, културноисторическите и контактолингвистични условия и предпоставки за което са добре известни, но във всички случаи като “крайна граница преди която”, от ранносредновековните анатолийски гръцки езици и диалекти в арабските езици и диалекти, апелатив във вида на диал. burg, съхранено между впрочем в такива местни имена като Aîn el-Burg, Burg el-Arab, Tabyet el-Burg, които обаче, пак в египетската топонимия имат и своите по-нови застъпници във вида на книж. 'Ayn al-Burj, Tabiyat al-Burj, Wadi al-Burj и още мн. др. [EgypPlNm].

С основа и начало в арабските езици и диалекти е не само тур. burç “крепост; кула, бойница”, кой знае защо пак липсващо в турските етимологични речници, но така също и перс. топнм Бордж برج , още и Бордже Хода برج خدا, образувани на основата на гръцкия по произход, само че преминал тук направо през ранносредновековния арабски език, аплтрм бордж برج, “укрепление, бастион; вал крепости; замок; башня”; шугн. burĵ “стена” и ишк. bьrĵ/č “угол”, считано между впрочем за неиранско в памирските езици,...

...без, разбира се, така да отпада необходимостта от специално проучване дали и тази гръцка по произход дума, както и редица още древногръцки лексикални заемки в иранските езици (Л. Пейсиков) не е разнесена из памирските ирански езици не от по-късните по време на поява тук араби, а още от войниците на Ал. Македонски, който през ²²² в. пр.н.е. основава по тези места Гръко-Бактрийското царство, и от жителите на създадените още по време на неговите наследници изолирано-немногочислени гръцки колонии [вж. Бешевлиев В. 1955, 281,283,286,297; Гагова 1995, 126,215; Георгиев 1960, 33; Гълъбов 1960, 424; Пейсиков 1975, 32-46; Symeonidis 1976, 76; Tzitzilis 1989, 188; АрРСл-1, 76; СлВхЯз, 186; СлГТИр, 7,150,301; ТРСл, 135, вж. и срв. Стоянов Ив. 1999, 195-196, срв. Суперанская 1994, 228-234; Eren, 64; TDESz, 108].

[случайно прелитащ]

Крепостта Холъвник се намира на левия дунавски бряг срещу Никопол и е била негово предмостово укрепление.
Състои се от околовръстен ров, ограничен с масивни зидове, вътрешният от които стърчи над терена и служи за външна крепостна стена.
Навътре следва стена, която първоначално е била кръгла с полукръгли кули /строена в този вид поне на два пъти/. По-късно тя е покрита отвън и придобива многоъгълна форма с дебелина 4,5 - 6,5 м.
В центъра е кръгла кула с диаметър над 10 м.

Крепостта има много строителни периоди. Използвани са сполии от Ескус, има части с вградени греди - белег на българската архитектура от вт.пол. Х²²² - Х²V век. Османският хронист Мехмед Нешри я посочва сред крепостите на Иван Шишман. Крепостта винаги е била собственост на силата, владееща южния бряг на Дунава: ИРИ, България, Турция - както и Гюргево, само че там основното укрепление е той, спомагателното е Русе.
Разбира се според румънците няма нищо такова.
Така е до руско-турския мирен договор от 1829 г., когато минава към Влашко.

Качената картинка не е много добра - Холъвник е долу вдясно - планът не е с всички периоди, но сканът една доста по-приятна се получи 24 МБ и не можах да го кача по никой начин.
---------------------------------
---------------------------------

Строго погледнато, никоя от изброените крепости не е "самостоятелно отбраняваща се кула". Донжоните не са такива - те са част от по-голяма укрепителна система; такива са и манастирските кули, доколкото останалите сгради на манастира изпълняват ролята на външно укрепление.
Даже и Холъвник не е - той е малка крепост с няколко укрепителни пояса.

Пример са кулите в Сан Джиминяно - Италия, и в Грузия. В България такава има в Кюстендил - Пирговата кула, в Гирокастра - Албания - за тях не успях да открия свестни снимки.

---------------------------------
---------------------------------

[Курт]

Професоре, нямам никакви съмнения че Пирот е прабългарски топоним, както твърди вашият извистен фамилен съименник, който наричате "счетоводител", но който направи твърде много за разравянето на славянската пепел върху прабългарската ватра, огнища (пак прабълг.дума).Друг е въпросът че и той греши и всички грешим, тази задача е непосилна за един човек, но ние вместо да рабоним заедно, се делим и присмиваме на грешките на другите, без да виждаме своите, типично по български, иначе няма да семе бълагри! Напротив - Пирот е от гръцкото пирг, независимо дали е пелазгийско, тракийско, или др. по поризход. Нашата уважаема Камена също го потвърждава (Шехиркьой-Шаркьой-Пирг-Пирг(от)-Пирот)!

Но перс.бург си е изконно иранска, индоиранска дума, а не персийска заемка. Трудно бих се съгласил че Ал.Македонски я разпространил в Ср.Азия, макар че хипотетично не е невъзможно, каквото е и мението ми за титлата мегистан, според мен стояща в основата на нашето маготин.

А какво че кажете за : боритаркан – градоначалник, бору – крепост. В чувашки boratarxan – началник на крепост, комендант (М.Юхма). В староанглийски beri означава крепост, град, откъдето днес в много назавиня на английски селища, присъства надставката -бери, -бъри, -боро. /СД-ПМ/ В английски bulwark, ирландски brugh – крепаст, замък, brug – граница, кимвърски, бретонски burev – стая в обществена сграда, кабинет, bro – страна. /EDGL/ В санскрит pura, pur, тракийски para, етруски spur – град, крепост. /EG/. В пущунски bor-būkaī, borjal, bornah – дом. Авестийското var – защитено, закрито място, е заето в угрофинските езици, манси, хантски var, унгарски vár, марийски or, лапландски vírr, фински vaari, мордвински vjare – планина, град. /VS-ETD/ В унгарски, варош е град, аналогично на българското Вароша – често срещано название на квартал в българските градове. В осетински иронски boru, bru, дигорски burэu, партянски bărag, съвр.персийски băra – защитено оградено място, крепостни стени, също borj, borooj, bārū, хинди-урду burj – кула, аналогично на прабългарското бору – крепост. Също в персийски bar-āward, пущунски bara – крепост, обградено място, burak – вал, защитна стена, персийски burğ – кула. /ВС-ЕБ,стр.31/ Осетино-прабългарската форма е съхранена в карачаевобалкарски като, buruu – ограда, стена, заето от дигорски. Също заета във вайнахски bura, дагестанските езици buru, bura – крепост. /ВА-С-1,стр.284/ Иранските примери, както и пряката, очевадна чувашка податка, обясняват значениета на титлата боритаркан – градоначалник, Боруй – средновековното българско название на гр.Ст.Загора, със значение „крепост”. Почти през цялото средновековие, Боруй е бил южният фортпост на Българската държава. От същия произход е тракийското bria (дало по-старото название Берое).
Ст.Йорданов куриозно свързва прабългарската титла боритаркан, с тюркското бьори – вълк, а боритаркан означавало вълк-търкан, предводител на вълците, от абсурдната етимология, че са съществували формирования от млади войни “вълци” подобно на тюркските дружини фули – вълци, подчинени на тюркските владетели. /СЙ-ОГОЕПБ/ Фули е име и на тюрско племе. Няма никакви данни за съществуване на “вълчи” формирования при българите, при които вълкът, въпреки че се е почитал, но никога до такава степен, както при тюрките. По тази абсурдна, преднамерена логика средновековният Боруй би се превел като Вълчеград. Съвсем ясно е че боритарканът е административна титла – градоначалник, командир на укрепена крепост и съответните индоевропейски аналогии не оставят съмнение за нейната етимология.
------------------------------------------------------------------------
А ето и известната кула от гр.Сталак (Сталач), където е живял и управлявал българският болярин Сталакин Тодор (спомнете си известната народната песен за Сталакин Тодор, записана от наш офицер в Тимошко по време на Първата Св.война: "....до съга е бугарин царувал, а от съга турчин че царуе")
Кулата в Сталак е строена по време на сръбското управление на Неманичите.
Също и Пиртската крепост, която се е свързвала с българският воевода бих казал и авантюрист Момчил, който за известно време служи на цар Стефан Душан и управлява града.

[Thorn]

Моля без повече етимологични спорове

[Курт]

О`k Thorn !