Сборник посветен на проф. Йордан Йорданов, В. Търново 2005 г.
Деян Рабовянов
Свищов
Изследването на укрепителните съоражения през Балканското средновековие отдавна привлича учените със своята важност за изучаването на военното дело и много други страни от цялостния живот на епохата. За съжаление, проблемът за самостоятелно отбраняващите се кули – пиргове бе незаслужено пренебрегван. Поради наложените от обема ограничения ще се постарая само да насоча вниманието върху някоико нови проблеми.надявам се, че в бъдеще ще мога да представя и съпътващия доказателствен материал.
На първо място бих обосновал причините поради които съм приел използваните в заглавието понятия. Самостоятелно отбраняващите се кули са специфични укрепителни съоражения широко разпространени в Европа и Близкия изток.при обозначаването им се наблюдава голямо терминологично разнообразие : keep, bergfrid, dongon, пирг, главна кула, вътрешна кула, жилишно- отбранителна кула, централна кула. Повечето от тези названия се използват произволно на Балканите, въпреки че става въпрос за специфична архетектурна форма. Явно е , че голяма част от употребяваните термини са ненужни и дори неправилни, като особено спорен е най-употребяваният-донжон. Понятията донжон, кийп и бергфрид са продукт на самостоятелното развитие на този тип кули в Западна Европа и произхождат от определена културна и езикова среда, която е много различна от тази на Балканите. Поради това използването им тук е неправилно. Не са удачни и понятията с описателен характер като главна кула и др., тъй като създават твърде неясна представа и пропускат основната функция на този тип съоражения- да се защитават самостоятелно. Затова приемем като най-удачно описателното понутие самостоятелно отбранявяща се кула.
За Централните и Източните Балкани най-удачен би бил термина пирг. Той е наложен в българската научна книжнина още в края на XIX в. от братята Шкорпил и освен това най-точно съответва на културната и езикова среда на Полуострова през средните векове. Трябва да подчертая, че пирг е условно приет термин и с него са обозначени само тези кули, които са предназначени за самостоятелна отбрана. Известно е средновековното значение на думата кула въобще.
За да се пидобие представа за самостоятелно отбраняваща се кула като фортификационно съоражение и най-вече за да може да се определи даден паметник, е необходимо да се въведат белези отличаващи я от останалите кули с военно-отбранително предназначение. В българсата литература досега те не са ясно дефинирани. Белезите определящи дадена кула като пирг се основават на изискванията наложени то изпълняваната функция.
На първо място това е възможноста за провеждане на самостоятелна отбрана, която е изградена от взаимообвързани фактори. Такъв фактор е дебелината на стените. Тя трябва да е достатъчна за да затрудни максимално отварянето на бреш или разрушаването на сградата. Разбира се тя не е константа и зависи от достъпноста на кулата, изложеността и на вражеси действия и големината на самата постройка. Все пак се налага извода, че в много голям процент от случаите стените на пирговета превъзхождат по дебелина тези на обикновенните кули, особено ака са в обща отбранителна система.
Друг фактор чиито стоиности зависят от достъпността на обекта е височината на постройката. Дори и при благоприятстващи отбраната природни условия пирга запазва значителната си височина с цел да подобри защитата си и да осигури достатъчно вътрешно пространство. От съхранилите се паметници може да се заключи, че пирговете са с по- голяма височина от другите кули или постройки в комплекса. Важна черта е разполагането на пирга в доминираща позиция спрямо останалата част на архитектурния комплекс или околноста. С това се цели осигуряване на най-добри условия за наблюдения и обстрел на приближаващия противник предпазване от атаки от по-високи точки на терена или от околните сгради. С оглед на това е и стремежът постройката да се изолира максимално.
От голямо значение е силната защитеност на входовете на пирговете. Те най-често са на нивото на втория или третия етаж, малки по размери и защитени с машикули и др. Съоражения. За разлика при обикновените бойни кули входа е по-скоро един незащитен и лесно достъпен транспортен коридор, често дублиран на нивото на бойната пътека на крепостната стена.
Самостоятелната защита на пирга е свързана с продължителния престой на отбраняващите го и укриващите се в него хора. Това определя втората му основна черта- наличие на условия за обитаване за неопределен период от време. Такива са присъствието на: източник на вода от различен характер, на складове за храна и военни потреби, на жилищни помещения, молитвен храм и хигиенни съоражения. През Средните векове не е рядкост използването на защитни кули като жилища, но в този случай много от жизненоважните за дълговременно оцеляване условия са били зедоволявани от други части на комплекса и не са застъпени.
Като убежище и последна точка на съпротива пиргът е трябвало да побере голям брой хора и много запаси. Затова е било необходимо по-голямо вътрешно пространство и като площ и като обем т.е. етажност, в сравнение с една обикновенна бойна кула.
Разбира се тази система от характерни белези не винаги би могла да се приложи цялостно. Често данните от лошо запазени или недостатъчно проучени паметници не са достатъчни за да сеохарактеризира обекта. Трябва да се отчита и възможносо съществуване на междинни форми между пиргове и бойни кули- рожба на различни търсения на средновековните строители. Поради това не смятам, че тази система е завършена и наред с това е възможно някой паметници трудно да бъдат обхванати от нея.
За да се допълни представата за пирговете трябва да се споменат и другите им функции. В манастирите те са служели и за съхраняване на хранителните запаси, ценностите и книгите. Други като кулата- крепост при с. Маточина, пирга от първия укрепителен пояс на Калиакра, пирга на крепоста до с. Крамолин и др., очевидно са били използвани постоянно, а не само при опастност като жилища.
Като нагледен пример за този тип укрепителни съоръжения бих представил Цимисхиевия пирг в манастира Великата лавра на Атон, един от първите средновековни образци, датиращи вероятно от втората половина на X в. и преустройван впоследствие.
Самостоятелно отбранявящи се кули са засвидетелствани на Балканите още през Римската епоха-бурги и вероятно някои от кулите на по-големите крепости. Тази традиция е развита в ранновизантийското крепостно строителство и е особено характерна за Близкия изток и Северна Африка, но се наблюдава и на Балканите. Нашествията след края на VI в. обричат повечето укрепления на разруха и за дълъг период липсват сведения за строеж на такива съоражения.
Повторната поява на този тип укрепления може да се свърже с възхода на Византийската империя през втората половина на X в. и е изразена в две насоки: военните строежи на императорите и тези свързани с Атонските манастири. Към първите спадат сега разрушената Велизариева кула в Константинопол, пирга в двора на бъдещия замък на кръстоносците Саон в Сирия построен от Цимисхи в 975 г. и вероятно кулата близо до Кумпелидики в град Кастория. От същия период на Атон са пирга на манастира Милопотамос и вероятно Цимисхиевия пирг във Великата лавра. Именно на Атон и в подчинените му райони на Халкидическия полуостров този архитектурен тип получава масово разпространение пореди непрекъснатата заплаха от пирати и разбойнически нападения. При военното строителство на импереторите той остава по-скоро изключение- построената около 1100г. от Алексей Комнин в Румели хисар “ Черна кула “ и един пирг издигнат от Мануил Комнин ( 1143-1180 ) заедно със стените на Влахернския дворец.
Основният проблем е за характера на механизма на тази повторна поява на самостоятелно отбраняващите се кули на Балканите. Според някои автори като Питър Бъридж тя е инспирирана от налагането на киновалния тип манастир с неговите специфични нужди на изолирания Атонски полуостров. Проводникът на този процес Св. Атанасий е вдъхновен за архитектурното устроиство на своя манастир Великата лавра- станал образец за всички останали- вероятно от такъв стар монашески център като Св. Екатерина на Синайския полуостров. Подобни кули могат да се видят и в някои от манастирите в Юдеиската пустиня от същия период- V-VI в.. Може ли обаче това мнение да се приме безрезервно след като през втората половина на X в. пирговете се строят и във военни комплекси от императорите? Не са ли именно те които налагат със своята строителна деиност този тип на Атон? За съжаление сведенията които биха помогнали да се реши този проблем са все още недостатъчни. Аз считам за най-приемливо едно компромисно решение. Без съмнение пиргове се строят от императора или с негова подкрепа като възможно това да е възраждане на ранновизантийските строителни традиции. На Атон обаче не може да се изключва влиянието на един утвърден архитектурен образ като близкоисточните манастири особено що се отнася до процеса на прехвърляне на типичен за военната архитектура елемент върху манастирска почва. Вероятно в бъдеще нови проучвания на обекти биха осветили този въпрос.от началото на XIV в. до средата на XVв. на Балканите се наблюдава масово разпространение на самостоятелно отбраняващите се кули, строени дотогава само в някои изолирани южни райони- Халкидики, Пелопонес и др. Този процес би могъл да се свърже със засилващите се дестабилизиращи фактори като: постоянни външни нашествия, държавна разпокъсаност и вътрешни междуособици породени от нарастване моща на благородничеството и др. Макар, че прилагането на обобщаващи модели да е твърде рисковано трябва да се изтъкне, че сходни прояви в други средновековни общества като Западна Европа през X-XI в. и Грузия през XIV-XVIII в. са свързани тясно с масовото налагане на този архитектурен тип.
Примерите онагледяващи този процес са многобройни. В края на XIII в. сръбския крал Стефан Урош II Милутин издига два пирга за манастира Св. Георги до Скопие, а в началото на XIV в. още един за манастира Банска. От XIV в. са и разкритите при разкопки в манастира Св. Никола при Куршумлия и в манастирския комплекс Баня при Прибой пиргове. От края на XIV в. или началото на XV в. е пирга на манастирския комплекс на о-в. Морачник в Шкодренското езеро, а пирга Топхала издигащ се на малък остров в същото езеро по устроиство е типичен за XIV в. Укрепеният манастир Равница с масивния си пирг е построен в края на XIV в., а доразвилия го като форма манастир Ресава през второто десителетие на XV в..
Масовото строителство на пиргове и в крепостите, като Струмица, Алавандово, Чрешче и Кожле в Македония, построена в началото на XIV в., Маглич на р. Ибър и през 60-те години на същия век Ужички град. Пирговете в Крушевац и Сталач са издигнати между 1371 г. и 1377 г., а тези в Белград и Смедерево през първата половина на XV в. Многобройните примери показват, че картината в Черна гора и Босна е същата. Това може да се твърди и за Хърватско, където първите самостоятелно отбраняващи се кули датират от 40- те години на XIV в. но по-голямата част са издигнати през XV в.
Тъй като предмет на този текст е разглеждането на общите проблеми свързани със самостоятелно отбраняващите се кули на Балканите през Средните векове, аз няма да се спирам върху пирговете в днешните български земи в частност. Трябва обаче да изтъкна, че малкото датирани паметници от България като Хрельовия пирг, споменатите в изворите пиргове на Теодосиевия манастир в Килифарево и на манастира на Григорий Синаит в Парория, пирга от първия укрепителен пояс на средновековната Калиакра и др. Датират от XIV в. и по наше мнение Средновековна България не е била изключена от общата за Балканския полуостров тенденция. Проучването на този тип укрепителни съоръжения в нашата страна е много изостанало но в бъдеще тази празнота в познанията ни трябва да бъде запълнена.
Самостоятелно отбраняващите се кули продължават да се използват и строят на Балканите и след средата на XV в. такива са пирговете и “ арсеналите “ в някои манастири и т.нар. бейски или спахийски кули. Тяхната роля обаче чувсвително намалява поради усъвършенстването на артилерията и промяната в политическата и военната конюктура. Появяват се и архитектурни различия свързани с промяната в начина на воюване.
Може да се обобщи, че след един първоначален период от втората половина на X в. до края на XIII в., в който самостоятелно отбраняващите се кули като цяло могат да се видят на север от Халкидическия полуостров, те получават експлозивно разпространение на Балканите. Именно за много паметници от XIV в. и XV в. възниква въпроса под какво влияние се появяват в тези земи един напълно развит архитектурен тип, за който може да се каже, че е изчезнал от тях реди близо седем века?
Популярна хипотеза е, че тези съоражения се появяват в резултат на влияние от Западна Европа посредством такива канали като кръстоносните походи и създаването на латинските държави, близката Унгария и присъствието на западноевропейски-предимно италиански търговци и наемнци. Безспорно на такова влияние са били изложени хърватите чиито земи са били под унгарска власт. Би могло да се допуска и за Босна и Сърбия, които са граничили с агресивното кралство. Не е ли обаче пресилено да се твърди че всички паметници от този тип на Балканите трябва да се считат за продукт на това влияние?
Лично аз считам , че средновековните пиргове в централната и източната част на Балканите са явление с местен произход развило се преди всичко благодарение на посредническата роля играна от Атонските манастири. Както вече отбелязах, още през 70-те години на X в. Византия строи на Балканите самостоятелно отбраняващи се кули и старата строителна традиция от ранновизантийския период все още нее отмряла в обширните граници на тази империя. Същевременно в твърде далечната по това време Западна Европа започват да се забелязват наченките на това развитие. Тези пиргове се развиват в продържение на няколко века достигайки към края на XIII в. една усъвършенствана форма. Промените във военно политическия живот на полуострова –воюване с малки сили, доминиране на крепостите като ключов елемент и др.- създават подходяща среда за масовото разпространение на този архитектурен тип там. За мен е по-логично, че “потребителите” –балкански владетели, манастири и “ феодали”- да приемат една напълно развита форма от хора , с които оформят една културна, езикова, икономическа и географска общност, от колкото от все пак чуждите им западноевропеици. Това е безспорно за манастирските пиргове, тъй като Атон се превръща в духовен и културен лидер на полуострова и образец за подражание за православните манастири. Запазенште паметници са ярко потвърждение за това.
Все пак, при останалите паметници такова влияние не може да се изключи напълно и търсенията в някой показателни детаили не го изключват. Такова влияние не трябва да се преувеличава, а за сигурното му установяване са необходими пространни проучвания в цялостния живот на Балканите от този период и в частност на военната архитектура.
Деян Рабовянов
Свищов
Изследването на укрепителните съоражения през Балканското средновековие отдавна привлича учените със своята важност за изучаването на военното дело и много други страни от цялостния живот на епохата. За съжаление, проблемът за самостоятелно отбраняващите се кули – пиргове бе незаслужено пренебрегван. Поради наложените от обема ограничения ще се постарая само да насоча вниманието върху някоико нови проблеми.надявам се, че в бъдеще ще мога да представя и съпътващия доказателствен материал.
На първо място бих обосновал причините поради които съм приел използваните в заглавието понятия. Самостоятелно отбраняващите се кули са специфични укрепителни съоражения широко разпространени в Европа и Близкия изток.при обозначаването им се наблюдава голямо терминологично разнообразие : keep, bergfrid, dongon, пирг, главна кула, вътрешна кула, жилишно- отбранителна кула, централна кула. Повечето от тези названия се използват произволно на Балканите, въпреки че става въпрос за специфична архетектурна форма. Явно е , че голяма част от употребяваните термини са ненужни и дори неправилни, като особено спорен е най-употребяваният-донжон. Понятията донжон, кийп и бергфрид са продукт на самостоятелното развитие на този тип кули в Западна Европа и произхождат от определена културна и езикова среда, която е много различна от тази на Балканите. Поради това използването им тук е неправилно. Не са удачни и понятията с описателен характер като главна кула и др., тъй като създават твърде неясна представа и пропускат основната функция на този тип съоражения- да се защитават самостоятелно. Затова приемем като най-удачно описателното понутие самостоятелно отбранявяща се кула.
За Централните и Източните Балкани най-удачен би бил термина пирг. Той е наложен в българската научна книжнина още в края на XIX в. от братята Шкорпил и освен това най-точно съответва на културната и езикова среда на Полуострова през средните векове. Трябва да подчертая, че пирг е условно приет термин и с него са обозначени само тези кули, които са предназначени за самостоятелна отбрана. Известно е средновековното значение на думата кула въобще.
За да се пидобие представа за самостоятелно отбраняваща се кула като фортификационно съоражение и най-вече за да може да се определи даден паметник, е необходимо да се въведат белези отличаващи я от останалите кули с военно-отбранително предназначение. В българсата литература досега те не са ясно дефинирани. Белезите определящи дадена кула като пирг се основават на изискванията наложени то изпълняваната функция.
На първо място това е възможноста за провеждане на самостоятелна отбрана, която е изградена от взаимообвързани фактори. Такъв фактор е дебелината на стените. Тя трябва да е достатъчна за да затрудни максимално отварянето на бреш или разрушаването на сградата. Разбира се тя не е константа и зависи от достъпноста на кулата, изложеността и на вражеси действия и големината на самата постройка. Все пак се налага извода, че в много голям процент от случаите стените на пирговета превъзхождат по дебелина тези на обикновенните кули, особено ака са в обща отбранителна система.
Друг фактор чиито стоиности зависят от достъпността на обекта е височината на постройката. Дори и при благоприятстващи отбраната природни условия пирга запазва значителната си височина с цел да подобри защитата си и да осигури достатъчно вътрешно пространство. От съхранилите се паметници може да се заключи, че пирговете са с по- голяма височина от другите кули или постройки в комплекса. Важна черта е разполагането на пирга в доминираща позиция спрямо останалата част на архитектурния комплекс или околноста. С това се цели осигуряване на най-добри условия за наблюдения и обстрел на приближаващия противник предпазване от атаки от по-високи точки на терена или от околните сгради. С оглед на това е и стремежът постройката да се изолира максимално.
От голямо значение е силната защитеност на входовете на пирговете. Те най-често са на нивото на втория или третия етаж, малки по размери и защитени с машикули и др. Съоражения. За разлика при обикновените бойни кули входа е по-скоро един незащитен и лесно достъпен транспортен коридор, често дублиран на нивото на бойната пътека на крепостната стена.
Самостоятелната защита на пирга е свързана с продължителния престой на отбраняващите го и укриващите се в него хора. Това определя втората му основна черта- наличие на условия за обитаване за неопределен период от време. Такива са присъствието на: източник на вода от различен характер, на складове за храна и военни потреби, на жилищни помещения, молитвен храм и хигиенни съоражения. През Средните векове не е рядкост използването на защитни кули като жилища, но в този случай много от жизненоважните за дълговременно оцеляване условия са били зедоволявани от други части на комплекса и не са застъпени.
Като убежище и последна точка на съпротива пиргът е трябвало да побере голям брой хора и много запаси. Затова е било необходимо по-голямо вътрешно пространство и като площ и като обем т.е. етажност, в сравнение с една обикновенна бойна кула.
Разбира се тази система от характерни белези не винаги би могла да се приложи цялостно. Често данните от лошо запазени или недостатъчно проучени паметници не са достатъчни за да сеохарактеризира обекта. Трябва да се отчита и възможносо съществуване на междинни форми между пиргове и бойни кули- рожба на различни търсения на средновековните строители. Поради това не смятам, че тази система е завършена и наред с това е възможно някой паметници трудно да бъдат обхванати от нея.
За да се допълни представата за пирговете трябва да се споменат и другите им функции. В манастирите те са служели и за съхраняване на хранителните запаси, ценностите и книгите. Други като кулата- крепост при с. Маточина, пирга от първия укрепителен пояс на Калиакра, пирга на крепоста до с. Крамолин и др., очевидно са били използвани постоянно, а не само при опастност като жилища.
Като нагледен пример за този тип укрепителни съоръжения бих представил Цимисхиевия пирг в манастира Великата лавра на Атон, един от първите средновековни образци, датиращи вероятно от втората половина на X в. и преустройван впоследствие.
Самостоятелно отбранявящи се кули са засвидетелствани на Балканите още през Римската епоха-бурги и вероятно някои от кулите на по-големите крепости. Тази традиция е развита в ранновизантийското крепостно строителство и е особено характерна за Близкия изток и Северна Африка, но се наблюдава и на Балканите. Нашествията след края на VI в. обричат повечето укрепления на разруха и за дълъг период липсват сведения за строеж на такива съоражения.
Повторната поява на този тип укрепления може да се свърже с възхода на Византийската империя през втората половина на X в. и е изразена в две насоки: военните строежи на императорите и тези свързани с Атонските манастири. Към първите спадат сега разрушената Велизариева кула в Константинопол, пирга в двора на бъдещия замък на кръстоносците Саон в Сирия построен от Цимисхи в 975 г. и вероятно кулата близо до Кумпелидики в град Кастория. От същия период на Атон са пирга на манастира Милопотамос и вероятно Цимисхиевия пирг във Великата лавра. Именно на Атон и в подчинените му райони на Халкидическия полуостров този архитектурен тип получава масово разпространение пореди непрекъснатата заплаха от пирати и разбойнически нападения. При военното строителство на импереторите той остава по-скоро изключение- построената около 1100г. от Алексей Комнин в Румели хисар “ Черна кула “ и един пирг издигнат от Мануил Комнин ( 1143-1180 ) заедно със стените на Влахернския дворец.
Основният проблем е за характера на механизма на тази повторна поява на самостоятелно отбраняващите се кули на Балканите. Според някои автори като Питър Бъридж тя е инспирирана от налагането на киновалния тип манастир с неговите специфични нужди на изолирания Атонски полуостров. Проводникът на този процес Св. Атанасий е вдъхновен за архитектурното устроиство на своя манастир Великата лавра- станал образец за всички останали- вероятно от такъв стар монашески център като Св. Екатерина на Синайския полуостров. Подобни кули могат да се видят и в някои от манастирите в Юдеиската пустиня от същия период- V-VI в.. Може ли обаче това мнение да се приме безрезервно след като през втората половина на X в. пирговете се строят и във военни комплекси от императорите? Не са ли именно те които налагат със своята строителна деиност този тип на Атон? За съжаление сведенията които биха помогнали да се реши този проблем са все още недостатъчни. Аз считам за най-приемливо едно компромисно решение. Без съмнение пиргове се строят от императора или с негова подкрепа като възможно това да е възраждане на ранновизантийските строителни традиции. На Атон обаче не може да се изключва влиянието на един утвърден архитектурен образ като близкоисточните манастири особено що се отнася до процеса на прехвърляне на типичен за военната архитектура елемент върху манастирска почва. Вероятно в бъдеще нови проучвания на обекти биха осветили този въпрос.от началото на XIV в. до средата на XVв. на Балканите се наблюдава масово разпространение на самостоятелно отбраняващите се кули, строени дотогава само в някои изолирани южни райони- Халкидики, Пелопонес и др. Този процес би могъл да се свърже със засилващите се дестабилизиращи фактори като: постоянни външни нашествия, държавна разпокъсаност и вътрешни междуособици породени от нарастване моща на благородничеството и др. Макар, че прилагането на обобщаващи модели да е твърде рисковано трябва да се изтъкне, че сходни прояви в други средновековни общества като Западна Европа през X-XI в. и Грузия през XIV-XVIII в. са свързани тясно с масовото налагане на този архитектурен тип.
Примерите онагледяващи този процес са многобройни. В края на XIII в. сръбския крал Стефан Урош II Милутин издига два пирга за манастира Св. Георги до Скопие, а в началото на XIV в. още един за манастира Банска. От XIV в. са и разкритите при разкопки в манастира Св. Никола при Куршумлия и в манастирския комплекс Баня при Прибой пиргове. От края на XIV в. или началото на XV в. е пирга на манастирския комплекс на о-в. Морачник в Шкодренското езеро, а пирга Топхала издигащ се на малък остров в същото езеро по устроиство е типичен за XIV в. Укрепеният манастир Равница с масивния си пирг е построен в края на XIV в., а доразвилия го като форма манастир Ресава през второто десителетие на XV в..
Масовото строителство на пиргове и в крепостите, като Струмица, Алавандово, Чрешче и Кожле в Македония, построена в началото на XIV в., Маглич на р. Ибър и през 60-те години на същия век Ужички град. Пирговете в Крушевац и Сталач са издигнати между 1371 г. и 1377 г., а тези в Белград и Смедерево през първата половина на XV в. Многобройните примери показват, че картината в Черна гора и Босна е същата. Това може да се твърди и за Хърватско, където първите самостоятелно отбраняващи се кули датират от 40- те години на XIV в. но по-голямата част са издигнати през XV в.
Тъй като предмет на този текст е разглеждането на общите проблеми свързани със самостоятелно отбраняващите се кули на Балканите през Средните векове, аз няма да се спирам върху пирговете в днешните български земи в частност. Трябва обаче да изтъкна, че малкото датирани паметници от България като Хрельовия пирг, споменатите в изворите пиргове на Теодосиевия манастир в Килифарево и на манастира на Григорий Синаит в Парория, пирга от първия укрепителен пояс на средновековната Калиакра и др. Датират от XIV в. и по наше мнение Средновековна България не е била изключена от общата за Балканския полуостров тенденция. Проучването на този тип укрепителни съоръжения в нашата страна е много изостанало но в бъдеще тази празнота в познанията ни трябва да бъде запълнена.
Самостоятелно отбраняващите се кули продължават да се използват и строят на Балканите и след средата на XV в. такива са пирговете и “ арсеналите “ в някои манастири и т.нар. бейски или спахийски кули. Тяхната роля обаче чувсвително намалява поради усъвършенстването на артилерията и промяната в политическата и военната конюктура. Появяват се и архитектурни различия свързани с промяната в начина на воюване.
Може да се обобщи, че след един първоначален период от втората половина на X в. до края на XIII в., в който самостоятелно отбраняващите се кули като цяло могат да се видят на север от Халкидическия полуостров, те получават експлозивно разпространение на Балканите. Именно за много паметници от XIV в. и XV в. възниква въпроса под какво влияние се появяват в тези земи един напълно развит архитектурен тип, за който може да се каже, че е изчезнал от тях реди близо седем века?
Популярна хипотеза е, че тези съоражения се появяват в резултат на влияние от Западна Европа посредством такива канали като кръстоносните походи и създаването на латинските държави, близката Унгария и присъствието на западноевропейски-предимно италиански търговци и наемнци. Безспорно на такова влияние са били изложени хърватите чиито земи са били под унгарска власт. Би могло да се допуска и за Босна и Сърбия, които са граничили с агресивното кралство. Не е ли обаче пресилено да се твърди че всички паметници от този тип на Балканите трябва да се считат за продукт на това влияние?
Лично аз считам , че средновековните пиргове в централната и източната част на Балканите са явление с местен произход развило се преди всичко благодарение на посредническата роля играна от Атонските манастири. Както вече отбелязах, още през 70-те години на X в. Византия строи на Балканите самостоятелно отбраняващи се кули и старата строителна традиция от ранновизантийския период все още нее отмряла в обширните граници на тази империя. Същевременно в твърде далечната по това време Западна Европа започват да се забелязват наченките на това развитие. Тези пиргове се развиват в продържение на няколко века достигайки към края на XIII в. една усъвършенствана форма. Промените във военно политическия живот на полуострова –воюване с малки сили, доминиране на крепостите като ключов елемент и др.- създават подходяща среда за масовото разпространение на този архитектурен тип там. За мен е по-логично, че “потребителите” –балкански владетели, манастири и “ феодали”- да приемат една напълно развита форма от хора , с които оформят една културна, езикова, икономическа и географска общност, от колкото от все пак чуждите им западноевропеици. Това е безспорно за манастирските пиргове, тъй като Атон се превръща в духовен и културен лидер на полуострова и образец за подражание за православните манастири. Запазенште паметници са ярко потвърждение за това.
Все пак, при останалите паметници такова влияние не може да се изключи напълно и търсенията в някой показателни детаили не го изключват. Такова влияние не трябва да се преувеличава, а за сигурното му установяване са необходими пространни проучвания в цялостния живот на Балканите от този период и в частност на военната архитектура.
) moze se reci da postoje dve vrste kula: - kule koje su deo bedema na utvrdjenjima gradova i - kule koje su gradjene kao dodaci crkava. Ovu drugu grupu cine kule koje su u okviru manastirskih kompleksa, kao deo bedema, ili u crkvenoj porti ili kao sastavni deo same crkve. Meni je najpoznatiji ovaj poslednji tip kule-zvonici. 
Особено последната изглежда абсолютно непревзимаема! Къде е това?
Comment