Когато рицарите на кръста са тръгвали на кръстоносен поход, имало е две възможности: да се отправи сам и да остави жена си и семейството в замъка, където тя да се грижи за децата и според наклонностите си евентуално да се развлича с красивия кочияш, 
или да вземе жена си със себе си. Макар и двата варианта да имат повече литературен отблясък, отколкото реален исторически.
Още по време на първия кръстоносен поход Годуира, жената на Бодуен Булонски, станала заложница на унгарския крал Коломан, който я задържал като залог, че по време на преминаването през земите му кръстоносците няма да извършват безобразия, определени по-късно като средновековна логистика. След това я пуснал.
Ида Австрийска, маркграфиня, поема също кръста, бие се наравно с другите кръстоносци и наравно с тях е убита.
Но най-скандално е може би участието на Алиенор Аквитанска, жена твърде свободна в обноските си, в походите. Появила се пред събора за 2-ия кръстоносен поход в костюм на амазонка, за да поощри по свой начин участниците в него – нещо като днешна мажоретка. Алиенор била хубава жена и несъмненно кръстоносците са били поощрени, още повече че тя взела 300 придворни дами със себе си. Тя заминала с мъжа си, крал Луи VІІ, но в Сирия си харесала друг, антиохийския княз. Когато съпругът й разбрал, почти насила я върнал при себе си. И напук на княза отказал разумното му предложение да нападнат Алепу, а тръгнал да се доказва като мъж в глупав поход, където и бил разбит. Походът му се провалил и той заминал с жена си за Европа, където се развели. Съдбата на Алиенор в Европа е още по-любопитна, но няма отношение към темата.
Пак в Йерусалимското царство са случили още много странни неща, както каза един мой познат: явно жегата не им понасяла там на жените. Но причините са били в това, че първо, жените са имали абсолютно равни права в наследяването и това ги правело безогледни в борбата за власт (каквито са всъщност и мъжете), второ, са присъствали във военни начинания без да участват в тях, без ясна функция.
Още в първите години на царството се проявява Мелисинда Йерусалимска, най-дълго управлявалия Йерусалимски монарх, която била омъжена за Фулк Анжуйски и била негов съ-император, но той не я допускал до властта. За да си върне властта или по други, по-романтични причини, Мелисинда се сближава (в буквалния смисъл на думата ) с най-големия му съперник. Фулк им обявява война, в която обаче те го побеждават и сключват мир с условието Мелисинда да бъде допусната до властта. След това съдбата още веднъж е на нейна страна: Фулк умира при странни обстоятелства (помощта й за обстоятелствата не е доказана) и тя става регент от името на сина си. Синът й навършва 16, когато е трябвало да поеме властта, после 18, 20, 23 години и тя все не му предава короната. Докато един ден той не се ядосва и се самообявява за крал. Скарват се с майка си, защото тя продължава да не иска да му отстъпи властта. Накрая сключват премирие, според което тя управлява една част (по-голямата) на царството, той другата. След управлението на Мелисинда бил приет закон, с който наследниците могат да поемат управлението без регенти от 12-годишна възраст.
Сибила, позната ни от “Небесно царство”, е можела да си избере който и да е за съпруг, тъй като наследила Йерусамилското царство от брат си Бодуен Прокажения. Тя избрала за мъж красивия, но глупав Ги дьо Лузинян, който се оказал изключително слаб управник. Сибила била наследена от сестра си Изабела (по майчина линия Комнина, праправнучка на Иван Владислав – българската следа в цялата тази бъркотия), която после била наследена от Мария Йерусалимска, която от своя страна била наследена от Йоланда Йерусалимска.
Мария Шампанска, дъщеря на “онази” Мария Шампанска, в двора на която се заражда средновековната литература и Кретиен дьо Труа написва легендата за крал Артур и “Тристан и Изолда” благодарение на нея, тръгва с мъжа си Бодуен ІХ дьо Фландр е Ено бременна и ражда в Константинопол. Бодуен е отведен и впоследствие убит от Калоян, Мария умира. Романтичната средновековна литература гласи, че жената на Калоян се влюбила в красивия Балдуин и искала да го спаси, което не може да е вярно, защото българките са родолюбиви жени с високо национално самосъзнание и на такива неща не са способни.
Дъщерята на Калоян и жена му, която е куманка, става жена на брата на Бодуен, Анри, втория Латински император. Смята се, че няколко години по-късно тя го отравя, ама да е мислил за кого се жени.
или да вземе жена си със себе си. Макар и двата варианта да имат повече литературен отблясък, отколкото реален исторически. Още по време на първия кръстоносен поход Годуира, жената на Бодуен Булонски, станала заложница на унгарския крал Коломан, който я задържал като залог, че по време на преминаването през земите му кръстоносците няма да извършват безобразия, определени по-късно като средновековна логистика.
След това я пуснал.Ида Австрийска, маркграфиня, поема също кръста, бие се наравно с другите кръстоносци и наравно с тях е убита.
Но най-скандално е може би участието на Алиенор Аквитанска, жена твърде свободна в обноските си, в походите. Появила се пред събора за 2-ия кръстоносен поход в костюм на амазонка, за да поощри по свой начин участниците в него – нещо като днешна мажоретка.
Алиенор била хубава жена и несъмненно кръстоносците са били поощрени, още повече че тя взела 300 придворни дами със себе си. Тя заминала с мъжа си, крал Луи VІІ, но в Сирия си харесала друг, антиохийския княз. Когато съпругът й разбрал, почти насила я върнал при себе си. И напук на княза отказал разумното му предложение да нападнат Алепу, а тръгнал да се доказва като мъж в глупав поход, където и бил разбит. Походът му се провалил и той заминал с жена си за Европа, където се развели. Съдбата на Алиенор в Европа е още по-любопитна, но няма отношение към темата.Пак в Йерусалимското царство са случили още много странни неща, както каза един мой познат: явно жегата не им понасяла там на жените.
Но причините са били в това, че първо, жените са имали абсолютно равни права в наследяването и това ги правело безогледни в борбата за власт (каквито са всъщност и мъжете), второ, са присъствали във военни начинания без да участват в тях, без ясна функция.Още в първите години на царството се проявява Мелисинда Йерусалимска, най-дълго управлявалия Йерусалимски монарх, която била омъжена за Фулк Анжуйски и била негов съ-император, но той не я допускал до властта. За да си върне властта или по други, по-романтични причини, Мелисинда се сближава (в буквалния смисъл на думата
) с най-големия му съперник. Фулк им обявява война, в която обаче те го побеждават и сключват мир с условието Мелисинда да бъде допусната до властта. След това съдбата още веднъж е на нейна страна: Фулк умира при странни обстоятелства (помощта й за обстоятелствата не е доказана) и тя става регент от името на сина си. Синът й навършва 16, когато е трябвало да поеме властта, после 18, 20, 23 години и тя все не му предава короната. Докато един ден той не се ядосва и се самообявява за крал. Скарват се с майка си, защото тя продължава да не иска да му отстъпи властта. Накрая сключват премирие, според което тя управлява една част (по-голямата) на царството, той другата. След управлението на Мелисинда бил приет закон, с който наследниците могат да поемат управлението без регенти от 12-годишна възраст. Сибила, позната ни от “Небесно царство”, е можела да си избере който и да е за съпруг, тъй като наследила Йерусамилското царство от брат си Бодуен Прокажения. Тя избрала за мъж красивия, но глупав Ги дьо Лузинян, който се оказал изключително слаб управник. Сибила била наследена от сестра си Изабела (по майчина линия Комнина, праправнучка на Иван Владислав – българската следа в цялата тази бъркотия), която после била наследена от Мария Йерусалимска, която от своя страна била наследена от Йоланда Йерусалимска.
Мария Шампанска, дъщеря на “онази” Мария Шампанска, в двора на която се заражда средновековната литература и Кретиен дьо Труа написва легендата за крал Артур и “Тристан и Изолда” благодарение на нея, тръгва с мъжа си Бодуен ІХ дьо Фландр е Ено бременна и ражда в Константинопол. Бодуен е отведен и впоследствие убит от Калоян, Мария умира. Романтичната средновековна литература гласи, че жената на Калоян се влюбила в красивия Балдуин и искала да го спаси, което не може да е вярно, защото българките са родолюбиви жени с високо национално самосъзнание и на такива неща не са способни.
Дъщерята на Калоян и жена му, която е куманка, става жена на брата на Бодуен, Анри, втория Латински император. Смята се, че няколко години по-късно тя го отравя, ама да е мислил за кого се жени.
Comment