Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Самуил

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Не знам дали "питанката ми" е за тук, но хронологично е в близост. Та "Гийом, епископ на Тир (поч. 1186), отбелязва в разказа си за Втория кръстоносен поход (1147-1149), че император Василий (Българоубиец) изрично е забранил заселването на хора в тези области и че забраната все още се спазва. Византийците не искали да се обработват тези земи, защото вярвали, че като ги оставят покрити с гори, ще си осигурят най-доброто средство за защита срещу всеки опит за нахлуване. Едва когато преминават проходите и достигат просторната Тракийска низина, кръстоносците откриват провизии в изобилие и минават покрай град Филипополис (Пловдив), който по това време е все още „блестящ и добре населен". Въпросът е дали, има подобна заповед и ако има дали сме спазва и докога ? ( благодаря !!!)
    пп става въпрос за "ивицата от двете страни на пътя Белград—Истанбул"

    Comment


      Арслан написа Виж мнение
      Не знам дали "питанката ми" е за тук, но хронологично е в близост. Та "Гийом, епископ на Тир (поч. 1186), отбелязва в разказа си за Втория кръстоносен поход (1147-1149), че император Василий (Българоубиец) изрично е забранил заселването на хора в тези области и че забраната все още се спазва. Византийците не искали да се обработват тези земи, защото вярвали, че като ги оставят покрити с гори, ще си осигурят най-доброто средство за защита срещу всеки опит за нахлуване. Едва когато преминават проходите и достигат просторната Тракийска низина, кръстоносците откриват провизии в изобилие и минават покрай град Филипополис (Пловдив), който по това време е все още „блестящ и добре населен". Въпросът е дали, има подобна заповед и ако има дали сме спазва и докога ? ( благодаря !!!)
      пп става въпрос за "ивицата от двете страни на пътя Белград—Истанбул"
      Пътят е Белгад - Константинопол. Истанбул ще стане чак след 4 века. Това е добре известната "Велика българска гора", простираща се от Белгад до Ниш. Няма такава заповед. Като се сблъскали с този пущинак, кръстоносците се опитали да си го обяснят. Всъщност, това е била много рядко населена територия през Първото българско царство, а върху селищната система в района от ромеите, като това изрично е описано в изворите и нашествието на печенегите 1027 г.

      Comment


        Благодаря за отговора ... Ако мога да попитам още нещо, "известната Велика българска гора" продължава ли да е "пущинак" и до края на Второто българско царство ? Всички това във връзка с М.Кил, който твърди "Трудният отрязък от Белградския път,90 км между Пловдивското поле и Софийското плато, е мащабно презаселен в първите години от управлението на султан Сюлейман".

        Comment


          Арслан написа Виж мнение
          Благодаря за отговора ... Ако мога да попитам още нещо, "известната Велика българска гора" продължава ли да е "пущинак" и до края на Второто българско царство ? Всички това във връзка с М.Кил, който твърди "Трудният отрязък от Белградския път,90 км между Пловдивското поле и Софийското плато, е мащабно презаселен в първите години от управлението на султан Сюлейман".
          Българската гора е обхващала земите до Ниш/Средец. То не че районът между Ихтиман и Белово е бил нещо по-различно. Ама това е през ранното средновековие. Ако те интерисува районът между Ихтиман - Белово през 13 - 14 в., ще трябва да си търсиш сам данните. Ама на прива виста мога да ти кажа, че М. Кил в случая бърка. Селищата там са с български имена, което показва че вероятно са създадени преди да дойдат османците, а освен това и Ихтиман и Костенец със сигурност са съществулави през средновековието.

          Comment


            От една страна, тъй като става дума за гори, това означава по-неплодородна почва и хълмист или планински релеф. Естествено е населението да предпочита по-плодородни земи докато не започне да нараства значително.

            За участъка от Пловдив до София е възможно да има допълнително заселване, ако султанът се е нуждаел от поддръжка на пътищата и мостовете, както и от прехрана за преминаващи от там войски. Най-лесно се стимулара заселване, ако се дадат данъчни облекчения срещу горните задължения.

            Comment


              jordani_vt написа Виж мнение
              За участъка от Пловдив до София е възможно да има допълнително заселване, ако султанът се е нуждаел от поддръжка на пътищата и мостовете, както и от прехрана за преминаващи от там войски. Най-лесно се стимулара заселване, ако се дадат данъчни облекчения срещу горните задължения.
              Пловдивско и Пазарджишко колкото си искаш, след това в Ихтинското поле и на север и на юг юруци и тюркмени довлечени от Михаловите хора, ама софийското поле от най-ранните регистри е сигурно 95% християнско, та за никаква масова колонизация не може да става дума (като изключим София - град). Ако правилно разбирам цитата от Кийл той казва точно това - от Пловдивско до Софийското поле (не самото Софийско поле). Ако може Арслан да разясни контекста на изявлението на Кийл.

              Comment


                Аз имах впредвид друго, но не го написах ясно.

                Възможно е (а за мен и по-вероятно) да има преселвания на българско население. Вече в района не се водят войни, има земи, които може да се използват. Също минава важен път, който трябва да се поддържа и при преминаване на войски да се прехранват. Сега не мога да цитирам, но ми се струва, че тук имаше и документи за даване на привилегии за изграждане и поддържане на мостове в Софийско.

                Comment

                Working...
                X