Виж, всичко опира до контекст. Има два момента, единият забравих да го добавя към предния си пост: размерът на полевата армия спрямо общото количество въоръжени мъже ,събрани под знамената за дадена кампания. Мисля че можем да приемем, че по онова време почти няма нещо, което да напомня постоянната армия, особено характерната за държавите от прединдустриалното и индустриалното общество. В известен смисъл, няма и нужда от подобно нещо. Та, въоръжената сила, която постоянно се издържа ще да е била много малка и изцяло професионална, а размерът й е свързан със задачите (и, разбира се, нуждата от постоянна издръжка - да не забравяме, че независимо от размерите си една тогавашна държава -и по-точно, владетелят й, не е разполагал с особено големи "свободни" суми, т.е. собствено финансови възможности - голяма част от това, което е можел да събере или на което да разчита, е идвало под друга форма). Така че говорим за нужди като гарнизони на укрепени места (постоянно едва по няколко души в мирно време), "поддържане на реда и властта" (отново малко хора), някакви вардяни и съгледвачи по границата (отново говорим за десетки, не за стотици) и постоянните дружини от хранени хора (своеобразна "гвардия") - може би няколко стотици до хиляди души общо. Всичко останало е свиквано само при нужда и то за конкретна задача. Най-вероятно каквото е останало от някогашната "свободна племенна" организация (не е ясно колко точно) ще да се е изливало под формата на краткотрайно привикване под оръжие на общо основание, но частично и за кратък срок (няколко десетки дни). Подобна сила, освен че няма да е много ефективна, най-вероятно може да се ползва само за отбрана на конкретна област. За сериозни офанзивни действия (кампания от месец и повече) си трябва професионална наемна армия, т.е. дружините на благородниците и тази на владетеля, плюс привикване на наемници (най-вероятно собствени - става въпрос за хора, които се изхранват от подобни неща и идват с обучението, екипировката и способностите си).
Т.е. (тук привеждам чиста спекулация, просто за да илюстрирам идеята си), ако в дадена кампания - 50-60 дена от конкретна година, - Симеон разполага общо с 30 000 души опълчение (т.е. набързо привикани селяни), още 5 000 души общо (онази постоянно поддържана сила), още 15 000 (да речем) конница - лични дружини (негова и на останалите големци), още 10 000 (примерно) наемници и прочее привикани хора, навикнали на военни действия,, плюс (да речем) още 20 000, свикани чрез някакъв тип нещо като армейска организация (да речем, поземлени участъци срещу служене в армията - по онова време има различни вариации на подобни системи), т.е. общо 60 000 души под оръжие, това няма да е неговата полева армия.
По време на една кампания има множество задачи, които трябва да се изпълняват. Първо, подсилват се гарнизоните на всички твърдини, които са в зоната на възможни бойни действия. Т.е. най-вероятно споменатите 5 000 души ще бъдат усилени до 10 000 (примерно). Т.е. вече имаме 10 000 души, които стоят по гарнизони. Споменатите 30 000 опълчение също в повечето случаи ще се занимават с това да следят противника и да пазят по граничните застрашени области. Да речем, от тях 20 000 са нещо като локални армии, 10 000 отиват за основната армия (повече поддържащи задачи). Останалата сила най-вероятно ще бъде организирана в повече от една активна армия, защото рядко целта, че и кулминацията на една военна кампания е полевото сражение. Напротив, кампаниите се водят за контрол на крепости, населени места и земи. Този род обекти са много, повечето са укрепени, имат гарнизони и провизии. Самата логика на военната кампания (логистиката) предполага те да се заемат, за да осигурят движението на армията (и снабдяването й), като заедно с това те са и целта на военните действия (едно полево сражение те оставя притежател на едно поле - нищо не следва от това само по себе си).
Т.е. имаш нужда от множество отделни армии, които да преследват множеството локални цели. Положителна страна е и облекчаването на логистиката, защото много по-лесно се снабдяват и издържат няколко малки армии, отколкото една голяма. До полево сражение се стига общо взето в хода на този род "обсадна" война и набези и точно опасността от "голяма" вражеска армия налага необходимостта да могат да се обединяват при нужда за въпросното събитие.
Та, ако вземем този произволен пример, от 80 000 обща въоръжена сила, реално в активните армии ще са 50 000 души. Малко вероятно е те да се намират в една армия. Т.е. в действителност можем да имаме една "голяма" полева армия от 15-30 000 души, водена от владетеля, плюс няколко по-малки (5-10 000 души), които да изпълняват отделни задачи, т.е. да воюват в самостоятелни региони.
Ако кампанията се развие така, че противникът събере голяма активна полева армия, най-вероятно и те ще се обединят, доколкото им е възможно. Така може да се стигне до голямо полево сражение (да си припомним, че те са редки събития, далеч не всяка кампания съдържа по едно; още по-рядко са повече от едно). Логично е, че в тези армии като бойна сила ще се използват най-добре подготвените и сигурни войници (личните дружини), докато опълченците ще изпълняват спомагателни задачи.
Та, този мой "забравен" в първия пост аргумент се свежда до това: дори и ПБЦ в този момент да е разполагала с, да речем, 100 000 души под оръжие, това не означава, че те образуват една активна армия. Най-вероятно активната армия ще е не повече от половината (част от силите се оставят за други рискови направления) и няма да е организирана (най-малкото постоянно) в една група.
Вторият аргумент ес отнася до приложимостта и управляемостта - 50 000 души са ужасно много хора и е трудно да се използват в един тактически сблъсък. Далеч по-малка и по-управляема армия може да е значително по-ефективна за тогавашния тип война. По-късно нещата се променят и към Новото време вече се появява съвсем ясно тенденцията битките да се "навързват" в сражения - поредица от свързани тактически сблъсъци; но тогава все още си имаме повече или по-малко единични сблъсъци. Затова ми се струва, че е по-вероятно армиите да са били по-малки, отколкото имаме тенденцията да ги описваме. Особено тази част от тях, която реално участва в битката.
Разбира се, това са умозрителни аргументи и аз не знам къде и каква е границата на организацията и управляемостта. Но съм склонен да предположа, че ако бойното поле нормално не надхвърля 1-2 км по размери, то на него трудно могат да се използват повече от 30-40 000 души общо.
Т.е. (тук привеждам чиста спекулация, просто за да илюстрирам идеята си), ако в дадена кампания - 50-60 дена от конкретна година, - Симеон разполага общо с 30 000 души опълчение (т.е. набързо привикани селяни), още 5 000 души общо (онази постоянно поддържана сила), още 15 000 (да речем) конница - лични дружини (негова и на останалите големци), още 10 000 (примерно) наемници и прочее привикани хора, навикнали на военни действия,, плюс (да речем) още 20 000, свикани чрез някакъв тип нещо като армейска организация (да речем, поземлени участъци срещу служене в армията - по онова време има различни вариации на подобни системи), т.е. общо 60 000 души под оръжие, това няма да е неговата полева армия.
По време на една кампания има множество задачи, които трябва да се изпълняват. Първо, подсилват се гарнизоните на всички твърдини, които са в зоната на възможни бойни действия. Т.е. най-вероятно споменатите 5 000 души ще бъдат усилени до 10 000 (примерно). Т.е. вече имаме 10 000 души, които стоят по гарнизони. Споменатите 30 000 опълчение също в повечето случаи ще се занимават с това да следят противника и да пазят по граничните застрашени области. Да речем, от тях 20 000 са нещо като локални армии, 10 000 отиват за основната армия (повече поддържащи задачи). Останалата сила най-вероятно ще бъде организирана в повече от една активна армия, защото рядко целта, че и кулминацията на една военна кампания е полевото сражение. Напротив, кампаниите се водят за контрол на крепости, населени места и земи. Този род обекти са много, повечето са укрепени, имат гарнизони и провизии. Самата логика на военната кампания (логистиката) предполага те да се заемат, за да осигурят движението на армията (и снабдяването й), като заедно с това те са и целта на военните действия (едно полево сражение те оставя притежател на едно поле - нищо не следва от това само по себе си).
Т.е. имаш нужда от множество отделни армии, които да преследват множеството локални цели. Положителна страна е и облекчаването на логистиката, защото много по-лесно се снабдяват и издържат няколко малки армии, отколкото една голяма. До полево сражение се стига общо взето в хода на този род "обсадна" война и набези и точно опасността от "голяма" вражеска армия налага необходимостта да могат да се обединяват при нужда за въпросното събитие.
Та, ако вземем този произволен пример, от 80 000 обща въоръжена сила, реално в активните армии ще са 50 000 души. Малко вероятно е те да се намират в една армия. Т.е. в действителност можем да имаме една "голяма" полева армия от 15-30 000 души, водена от владетеля, плюс няколко по-малки (5-10 000 души), които да изпълняват отделни задачи, т.е. да воюват в самостоятелни региони.
Ако кампанията се развие така, че противникът събере голяма активна полева армия, най-вероятно и те ще се обединят, доколкото им е възможно. Така може да се стигне до голямо полево сражение (да си припомним, че те са редки събития, далеч не всяка кампания съдържа по едно; още по-рядко са повече от едно). Логично е, че в тези армии като бойна сила ще се използват най-добре подготвените и сигурни войници (личните дружини), докато опълченците ще изпълняват спомагателни задачи.
Та, този мой "забравен" в първия пост аргумент се свежда до това: дори и ПБЦ в този момент да е разполагала с, да речем, 100 000 души под оръжие, това не означава, че те образуват една активна армия. Най-вероятно активната армия ще е не повече от половината (част от силите се оставят за други рискови направления) и няма да е организирана (най-малкото постоянно) в една група.
Вторият аргумент ес отнася до приложимостта и управляемостта - 50 000 души са ужасно много хора и е трудно да се използват в един тактически сблъсък. Далеч по-малка и по-управляема армия може да е значително по-ефективна за тогавашния тип война. По-късно нещата се променят и към Новото време вече се появява съвсем ясно тенденцията битките да се "навързват" в сражения - поредица от свързани тактически сблъсъци; но тогава все още си имаме повече или по-малко единични сблъсъци. Затова ми се струва, че е по-вероятно армиите да са били по-малки, отколкото имаме тенденцията да ги описваме. Особено тази част от тях, която реално участва в битката.
Разбира се, това са умозрителни аргументи и аз не знам къде и каква е границата на организацията и управляемостта. Но съм склонен да предположа, че ако бойното поле нормално не надхвърля 1-2 км по размери, то на него трудно могат да се използват повече от 30-40 000 души общо.
Ако бойното поле е 1-2 км. дори и 5 км би трябвало да има място и за византийската армия, която също едва ли е била малка
Comment