В съвременната историческа наука образът на Борис І се е утвърдил като провалил се воин, но добър дипломат, който след всяка загубена битка сядал "на по чашка" с врага и така уреждал нещата, че в крайна сметка държавата му не губела нищо! Но възможно ли е такова нещо всъщност? Това не се подлага на критика от историците днес защото така е изложено и от средновековните автори. А когато става въпрос за Борис погледът на историците обикновено попада върху Покръстването, Кирил и Методий, Владимир Расате. По-малко внимание се обръща на ранния период от неговото управление изпълнен с поредица от войни, които предрешават бъдещето на цяла Централна Европа. Нека да видим накратко какво всъщност се случва:
Само година след като Борис става кан на България той влошава традиционно добрите отношения с могъщото Немско кралство. Причината е сключването на съюз с великоморавския княз Ростислав, който води ожесточена борба против немската агресия в западните славянски земи. В отговор на това Немците отново нападат Великоморавия, а срещу България насочват своя васал хърватския княз Терпимир. Последва сблъсък между хърватските и българските войски, който обаче не излъчва победител. И двете страни не губят, но и не печелят нищо. След взаимна размяна на дарове е сключен мир и конфликта приключва без особени последствия и за едните и за другите. На другия фронт обаче нещата се развиват много по-неприятно за Българо-Великоморавския съюз. Немският крал Людовик разгромява княз Ростислав и насочва погледа си към България. Последвалите събития не са много ясни, но изглежда България претърпява голямо поражение. От писанията на Теофилакт Охридски (ХІ в.) използвал загубен старобългарски летопис до нас достигат обезпокояващи думи: "...и тогава облаци от франки връхлетели цялата българска земя...". Тези събития водят до прегрупиране на силите и създаване на нови военнополитически блокове в Европа. България е принудена да сключи съюз с Немското кралство открито насочен срещу Великоморавия. Византийската империя обаче не е безразлична към тези конфликти и също се намесва във войната на страната на Великоморавия. Целта и е да отслаби България и да пресече пътя на Немското кралство за влияние в Източна Европа. Византийската дипломация веднага започва да изгражда огромна антибългарска коалиция привличайки сърбите и хърватите на своя страна. За да осуети тези действия Борис решава да нападне първи. Българската армия нахлува в Сърбия и... според сведенията й е нанесено поражение от смешните сръбски дружини, които на всичкото отгоре пленяват наследникът Расате заедно с още 12 велики боляри!!! При това положение Борис е принуден да отправи молба за мир. А сърбите, които го държат в ръцете си вместо да диктуват мира охотно се съгласяват да върнат всички пленници и след размяна на подаръци приятелски изпращат Борис до границата. Той не им дава никакво обезщетение и България не губи никакви територии. Как става това? Според мен е невъзможно, особено ако се има в предвид и всеизвестната алчност и наглост на сърбите. Вероятно събитията са отразени неточно от по-късни автори и то съвсем целенасочено.
През 863 г. българските и немските войски водят съвместни военни действия срещу отцепникът Карломан, син на Людовик и срещу княз Ростислав. Въпреки неблагоприятното си положение Великоморавия успява да утвърди независимостта си и подкрепена от Византия да води по-успешно борбата срещу немците. На следващата година византийците узнават за намеренията на Борис да приеме християнството от западната църква чрез Немското кралство и нападат България по суша и по море. Немското кралство не успява да изпрати помощ тъй като силите му са ангажирани във войната с Великоморавия. Според летописците малко преди войната с византийците в продължение на 40 дни българската земя е разтърсвана от хронични земетресения, които й нанасят големи поражения, а и през последната година настъпва необикновенно голяма суша, която унищожава посевите и в крайна сметка Борис отново понася тежко поражение и се съгласява да приеме християнството от Византия. Добре, само че след поредната загубена война България отново не губи нищо. И не само че не губи нищо, но дори и печели - при преговорите за мир Византия се съгласява да отстъпи на Борис територии в Тракия, включително и излаз на Бяло море.
Как стават всички тези фокуси? Аз имам отговор, поне за себе си. Пълен абсурд е за една държава да загуби война и да не изплати никакви репарации на победителя, особено пък и да не загуби никаква територия - за средновековието това е напълно невъзможно. И как въпреки всичките поражения, земетресения и суши България вместо да бъде докарана до икономическа и политическа катастрофа продължава да се издига и да набира мощ. Симеон поема управлението на една стабилна, укрепнала и силна държава готова за Златен век. От Крум до Симеон има един постоянен възход, който не е прекъсвал. Борис не прави изключение, той не е бил некадърен воин и е печелел войните както са ги печелели и предишните канове. Само че средновековните летописци писали за него премълчават някои факти, като победите на Борис, а други направо си измислят - гладът, земетресенията, постоянните загуби. Целта на по-късните византийски(а и български автори) е да изтъкнат колко зле вървяло всичко и какви нещастия търпяли българите преди да се покръстят. А след като приели християнството от добрите византийци всичко се оправило и потръгнало добре. Българските летописци пък напълно игнорират ранния период от управлението му заклеймявайки го като пълен провал и възхваляват късния - след 865 г. Те премълчават и начинът по-който е наложено християнството - със страшно клане над аристокрацията, за да не опетняват името на Борис с тези грехове и той да може да бъде канонизиран за светец.
Само година след като Борис става кан на България той влошава традиционно добрите отношения с могъщото Немско кралство. Причината е сключването на съюз с великоморавския княз Ростислав, който води ожесточена борба против немската агресия в западните славянски земи. В отговор на това Немците отново нападат Великоморавия, а срещу България насочват своя васал хърватския княз Терпимир. Последва сблъсък между хърватските и българските войски, който обаче не излъчва победител. И двете страни не губят, но и не печелят нищо. След взаимна размяна на дарове е сключен мир и конфликта приключва без особени последствия и за едните и за другите. На другия фронт обаче нещата се развиват много по-неприятно за Българо-Великоморавския съюз. Немският крал Людовик разгромява княз Ростислав и насочва погледа си към България. Последвалите събития не са много ясни, но изглежда България претърпява голямо поражение. От писанията на Теофилакт Охридски (ХІ в.) използвал загубен старобългарски летопис до нас достигат обезпокояващи думи: "...и тогава облаци от франки връхлетели цялата българска земя...". Тези събития водят до прегрупиране на силите и създаване на нови военнополитически блокове в Европа. България е принудена да сключи съюз с Немското кралство открито насочен срещу Великоморавия. Византийската империя обаче не е безразлична към тези конфликти и също се намесва във войната на страната на Великоморавия. Целта и е да отслаби България и да пресече пътя на Немското кралство за влияние в Източна Европа. Византийската дипломация веднага започва да изгражда огромна антибългарска коалиция привличайки сърбите и хърватите на своя страна. За да осуети тези действия Борис решава да нападне първи. Българската армия нахлува в Сърбия и... според сведенията й е нанесено поражение от смешните сръбски дружини, които на всичкото отгоре пленяват наследникът Расате заедно с още 12 велики боляри!!! При това положение Борис е принуден да отправи молба за мир. А сърбите, които го държат в ръцете си вместо да диктуват мира охотно се съгласяват да върнат всички пленници и след размяна на подаръци приятелски изпращат Борис до границата. Той не им дава никакво обезщетение и България не губи никакви територии. Как става това? Според мен е невъзможно, особено ако се има в предвид и всеизвестната алчност и наглост на сърбите. Вероятно събитията са отразени неточно от по-късни автори и то съвсем целенасочено.
През 863 г. българските и немските войски водят съвместни военни действия срещу отцепникът Карломан, син на Людовик и срещу княз Ростислав. Въпреки неблагоприятното си положение Великоморавия успява да утвърди независимостта си и подкрепена от Византия да води по-успешно борбата срещу немците. На следващата година византийците узнават за намеренията на Борис да приеме християнството от западната църква чрез Немското кралство и нападат България по суша и по море. Немското кралство не успява да изпрати помощ тъй като силите му са ангажирани във войната с Великоморавия. Според летописците малко преди войната с византийците в продължение на 40 дни българската земя е разтърсвана от хронични земетресения, които й нанасят големи поражения, а и през последната година настъпва необикновенно голяма суша, която унищожава посевите и в крайна сметка Борис отново понася тежко поражение и се съгласява да приеме християнството от Византия. Добре, само че след поредната загубена война България отново не губи нищо. И не само че не губи нищо, но дори и печели - при преговорите за мир Византия се съгласява да отстъпи на Борис територии в Тракия, включително и излаз на Бяло море.
Как стават всички тези фокуси? Аз имам отговор, поне за себе си. Пълен абсурд е за една държава да загуби война и да не изплати никакви репарации на победителя, особено пък и да не загуби никаква територия - за средновековието това е напълно невъзможно. И как въпреки всичките поражения, земетресения и суши България вместо да бъде докарана до икономическа и политическа катастрофа продължава да се издига и да набира мощ. Симеон поема управлението на една стабилна, укрепнала и силна държава готова за Златен век. От Крум до Симеон има един постоянен възход, който не е прекъсвал. Борис не прави изключение, той не е бил некадърен воин и е печелел войните както са ги печелели и предишните канове. Само че средновековните летописци писали за него премълчават някои факти, като победите на Борис, а други направо си измислят - гладът, земетресенията, постоянните загуби. Целта на по-късните византийски(а и български автори) е да изтъкнат колко зле вървяло всичко и какви нещастия търпяли българите преди да се покръстят. А след като приели християнството от добрите византийци всичко се оправило и потръгнало добре. Българските летописци пък напълно игнорират ранния период от управлението му заклеймявайки го като пълен провал и възхваляват късния - след 865 г. Те премълчават и начинът по-който е наложено християнството - със страшно клане над аристокрацията, за да не опетняват името на Борис с тези грехове и той да може да бъде канонизиран за светец.
Comment