Членовредителството като начин на политическа борба е факт. То бива няколко вида: отсичане на крайник, ослепяване, скопяване.
893 - Първият случай на ослепяване в българската история е на Владимир, първородният син на Борис. Папа Николай пише, че българите били жестоки в обичаите си, мъченията и смъртното наказание били нещо обичайно за тяхното правосъдие. Осакатяването се приело като хуманно нововъведение. Очевидно е, че това “хуманно нововъведение” идва от Византия, а във Византия вероятно от Армения и Мала Азия. Във всеки случай по това време членовредителството като средство за политическо отмъщение и като политически ход е много разпространено във Византийския двор. Доказателства за това:
610 - Ираклий убил Фока , като преди това заповядал да му отсекат дясната ръка.
Юстиниан ІІ е известен с прякора си Ринотмет, защото имал навика да отсича носове.
Към края на 8 век императрица Ирина ослепила собствения си син Константин VІ.
Не можах да открия кой е първият византийски кодекс, в който се споменава ослепяването, отсичането на крайник и т.н. като наказателна мярка (ако някой знае – да помага). В Еклогата се предвиждат наказания като отсичане на ръката (за повторна кражба или кражба от гробове, кражба на свободен човек или на кон от войник); ослепяване (кражба от църква).
Скопяването се разпространява в България пак по времето на Борис. Евнуси се произвеждат (не знам каква друга дума да употребя) за нуждите на византийския пазар. Въпреки това от писмата на папа Николай става ясно, че българите не приемат както самите евнуси като социална група, така и скопяването като наказание. Във Византия скопяването има 2 измерения: от една страна, кастрирането е било начин за отстраняване на някого от борбата за престола или за сваляне от престола, от друга – то е давало достъп до други високи длъжности, особено църковни. Лъв (813) скопил Михаил Рангабе и 3-та му синове заради загубата от Крум. Но и синовете (4 на брой) на самия Лъв били също скопени по-късно, като единият е умрял от това.
Роман Лакапин обаче сам оскопил сина си Теофилакт с цел да му достави по-лесно патриаршестия престол. Едва през 15 век във Византия се прекратява практикат на членовередителството като варварски обичай.
Продължавам с България.
972 - Братът на Борис ІІ - Роман бил скопен от византийския император с цел да не може да заеме българския трон (това го обсъждахме, от там ми дойде идеята за тази тема).
1015 – Иван Владислав убива Гаврил Радомир и жена му и ослепява най-големия му син
1041 - По време на въстанието Петър Делян бил ослепен от втория син на Иван Владислав, Алусиан, който бил щедро възнаграден за това от византийския император.
1218 - По време на 2-то българско царство две ослепявания извършил Асен ІІ – едно на Борил и другото на тъст си Теодор.
1300 - Братът на Смилец Радослав бил ослепен от Тертеровия брат Алдимир.
Имам няколко въпроса.
Къде другаде има такава практика? За Западна Европа не съм чувала поне, другата история не я познавам добре. Може ли да се смята преминаването от смъртно наказание към членовредителство за прогрес? Аз съм мноооого скептична към това твърдение. Каква е причинат в средновековна България почти да няма случаи на отсичане на крайници, на ослепяван, да не говорим за скопяване – такова въобще не е имало? Все пак в съседна Византия, която е оказвала много силно влияние, това е било много разпространено.
Също така ако някъде бъркам нещо или пропускам.
893 - Първият случай на ослепяване в българската история е на Владимир, първородният син на Борис. Папа Николай пише, че българите били жестоки в обичаите си, мъченията и смъртното наказание били нещо обичайно за тяхното правосъдие. Осакатяването се приело като хуманно нововъведение. Очевидно е, че това “хуманно нововъведение” идва от Византия, а във Византия вероятно от Армения и Мала Азия. Във всеки случай по това време членовредителството като средство за политическо отмъщение и като политически ход е много разпространено във Византийския двор. Доказателства за това:
610 - Ираклий убил Фока , като преди това заповядал да му отсекат дясната ръка.
Юстиниан ІІ е известен с прякора си Ринотмет, защото имал навика да отсича носове.
Към края на 8 век императрица Ирина ослепила собствения си син Константин VІ.
Не можах да открия кой е първият византийски кодекс, в който се споменава ослепяването, отсичането на крайник и т.н. като наказателна мярка (ако някой знае – да помага). В Еклогата се предвиждат наказания като отсичане на ръката (за повторна кражба или кражба от гробове, кражба на свободен човек или на кон от войник); ослепяване (кражба от църква).
Скопяването се разпространява в България пак по времето на Борис. Евнуси се произвеждат (не знам каква друга дума да употребя) за нуждите на византийския пазар. Въпреки това от писмата на папа Николай става ясно, че българите не приемат както самите евнуси като социална група, така и скопяването като наказание. Във Византия скопяването има 2 измерения: от една страна, кастрирането е било начин за отстраняване на някого от борбата за престола или за сваляне от престола, от друга – то е давало достъп до други високи длъжности, особено църковни. Лъв (813) скопил Михаил Рангабе и 3-та му синове заради загубата от Крум. Но и синовете (4 на брой) на самия Лъв били също скопени по-късно, като единият е умрял от това.
Роман Лакапин обаче сам оскопил сина си Теофилакт с цел да му достави по-лесно патриаршестия престол. Едва през 15 век във Византия се прекратява практикат на членовередителството като варварски обичай.
Продължавам с България.
972 - Братът на Борис ІІ - Роман бил скопен от византийския император с цел да не може да заеме българския трон (това го обсъждахме, от там ми дойде идеята за тази тема).
1015 – Иван Владислав убива Гаврил Радомир и жена му и ослепява най-големия му син
1041 - По време на въстанието Петър Делян бил ослепен от втория син на Иван Владислав, Алусиан, който бил щедро възнаграден за това от византийския император.
1218 - По време на 2-то българско царство две ослепявания извършил Асен ІІ – едно на Борил и другото на тъст си Теодор.
1300 - Братът на Смилец Радослав бил ослепен от Тертеровия брат Алдимир.
Имам няколко въпроса.
Къде другаде има такава практика? За Западна Европа не съм чувала поне, другата история не я познавам добре. Може ли да се смята преминаването от смъртно наказание към членовредителство за прогрес? Аз съм мноооого скептична към това твърдение. Каква е причинат в средновековна България почти да няма случаи на отсичане на крайници, на ослепяван, да не говорим за скопяване – такова въобще не е имало? Все пак в съседна Византия, която е оказвала много силно влияние, това е било много разпространено.
Също така ако някъде бъркам нещо или пропускам.
Comment