Щрихи върху социално-икономическото развитие
на град Скопие и неговия хинтерланд ХV - ХV²² в.
Османската империя се изгражда като централизирана деспотична монархия, крепяща се на военната си мощ и на мюсюлманските правни и обичайни норми /шериат/.
Османската администрация осъществява тотален контрол над подвластните на султана поданици. Важно място в управленската структура заемат военните и мюсюлманското духовенство. За улеснение на изпълнението на техните управленски функции се съставят различни по тип регистри, съдържащи подробна информация за населението в отделните военно-административни области на империята - за тяхната данъчна обремененост, категориите на собственост и земеразпределение на поземления фонд сред османската аристокрация и др. Подробните описания на феодалното земевладение в османската държава според първоначалното разпределение на земите се наричат муфассал регистри. В тях периодично били вписвани настъпилите с течение на времето промени. Муфассалите включвали всички видове владения в една област. В основната на тези вледения - хасове, зиаменити, тимари, мюлкове и вакъфи - стояли многобройните стопанства на зависимите производители на материални блага от града и селото. С поземлените регистри се узаконявало зависимото положение на раята във феодалните владения. Така техен върховен собственик била държавата,а пряк господар - феодала. Те били описани поименно като данъкоплатци или като население със специален статут и задължения към държавата - соколари, войнуци и др. Иджмал регистрите представлявали съкратеният вариант на муфассалите и били изготвяни за непосредствена административна практическа употреба при фискални оперативни действия, а също така и при командването и комплектоването човешкия ресурс на спахийската войска. В иджмал регистрите е представен общия брой на данъкоплатците. В иджмалите също били вписвани кануннаметата на съответните териториално-административни единици . Друг източник на информация за точно определен регион са кадийските регистри (сиджили). В кадийските сиджили се съхраняват преписи на всички султански разпоредби, засягащи военно-политическото и социално икономическото развитие на административната област, в чиито териториален обхват е кадилъкът.
В кадийски сиджили е съхранен и канунът за град Скопие.
В годините на османското владичество градът запазва своята роля на голям и важен център на административното управление на регионално ниво. В годините на османското завоевание на Балканите градът се превръща в османски удж (граничен район) в който се установява уджбей. С напредването на османската офанзива на полуострова и завладяването на териториите на слабите балкански държавици-приключило до 60-те години на ХV в. - първоначално изградените уджове се озовават в центъра на една огромна империя - Османската. Скопие се превръща в център на санджак. Скопски санджак включва в своя състав няколко десетки села от околността. Така Скопие се превръща в основен център на политическия, социално-икономическия и духовно-религиозния живот за населението на административната област.
С развитието на колонизацията на завладените балкански земи от тюркски народи и увеличаването на числеността на етнически инородното друговерско население започнал и процес на промяна в етническия облик не само на по-големите градове и села, но и на цели области (главно от стратегическо значение във военните планове на Османската империя). От средата на ХV в. до средата на ХV²в мюсюлманите в Скопие станали два пъти повече., а немюсюлманите намалели с една трета . Освен чрез колонизацията ислямът прониквал сред градските жители и по множество други пътища - чрез индивидуално или колективно приемане на исляма.
От ХV в., в Скопие има организиран имарет - за пропагандата на исляма чрез социални дейности - раздавали се безплатно храна, облекло, предлагал се приют или настанявали на някаква работа нуждаещите се. Имаретите били организирани в по-големите градове, имали имоти от които получавали доходи и осигурявали издръжката си. В Скопие двете най-големи черкви били превърнати в джамии. Но немюсюлманското население продължило да формира облика на етническата и демографската характеристика на областта. В града живеели освен турци-мюсюлмани също и големи групи българи, гърци, евреи, арменци, също и цигани. Скопие бил духовен и религиозен център и за немюсюлманското население. Важно значение за развитието на Скопие и неговия хинтерланд играе влиянието на католицизма в областта. От средата на ХV²²в. Скопската епископия се структурира като архиепископия. В годините на австро-турските войни католицизмът играе важна роля за активизирането на съпротивителното антиосманско движение на българите. В района на Скопие действат почти без прекъсване в продължение на столетия хайдушки чети и дружини, нанасящи големи загуби на османците: "град Скопие и нахията му са напълно окупирани от бунтовниците - харамии - съобщава ферман от 21 юли 1595г. Областта е незапазена и незащитена, а насилията и нападенията на бунтовниците нямат край" . Като причина за бунтовните събития в областта може да се посочи засилената експлоатация на зависимото население от османската власт. Икономическите сътресения в империята дали отражение и върху стойността на акчето. До края на столетието сребърното съдържание в акчето стремително падало. От 100 дирхема сребро били сечени съответно 533, 800, дори 950 акчета. Увеличаването на цените предизвиквало и стремеж у османската аристокрация да си осигури увеличени приходи от подвластните и земи и население. През 1595г. владелец на зиамет събрал по два пъти годишния си доход от населението в Скопски санджак . Така раята се разорявала. В своя защита селяните прибягвали до организирането на въоръжена съпротива чрез организирането и подпомагането на хайдушки дружини, а също така и чрез укриването на продукция и не изплащането на данъци, водещи до разоряването на големи селски маси вследствие на задлъжнялостта към кредитори, дали на заем пари с висока лихва. Свободолюбивият дух на Скопското население се подържал и от успехите на австрийските войски във войните срещу империята. През войната от 1689-1690г. Скопие е превзет от австрийски войски. В същата тази година и хайдушкият войвода Карпош успява да завземе града и да подсили по този начин надеждата за близкия край на тежката съдба на населението. Спорадичните военни успехи не дават траен резултат - австрийските войски не се установяват трайно в района. Сред тяхното оттегляне турските войски отново завземат града, а войводата Карпош е побит на кол на Скопския мост.
Възстановяването на Ипекската патриаршия през 1557г. застъпва сръбското влияние в областта. Епархиите Самоковска, Кюстендилска и Скопска преминават във лоното на сръбската православна църква. Това благоприятства развитието на българския народ в Скопски санджак, тъй като му дава възможност да се докосне до културно-духовните постижения на намиращите се под австрийска власт сърби. От значение за потвърждение на горе казаното е, че към 1569г. от бележка в псалтир, печатан от българина Яков Крайков става ясно, че в Скопие функционирала Книжарницата на Каратрифун. През втората половина на ХV²²в. И през ХV²²²в. В града функционирало и гръцко училище. То давало възможност да се подготвят в тях ограмотени личности с широки познания необходими в търговските операции. Така оформилият се към средата на ХV²в. слой на едрите и заможни търговци от български произход осигурявал необходимото за потомството възпитание, знания и умения, даващи им възможност за развитие на търговска дейност в чужбина. Голямо значение за икономическото развитие на областта има Скопския (Косовски) път, свързвал Дубровник с югозападните земи на българската етническа територия. Този път се отделя от Топличкия път при Нови пазар, минава през Скопие, оттам - да София. Свързва се и с големия Цариградски път през Костенец, Самоков и Момин проход. Скопски санджак чрез възможностите за разширена търговска дейност осигурени от важната пътна артерия се превръща в интегрална част от общата икономическа структура на Османската империя. "В Скопие се произвеждат сукно, копринени платове, ръкавици, ръкоделия, възглавници, басми, плетени пердета и пр. Стопанската дейност на града била съсредоточена около няколко чаршии, между които обущарската, свиларската, катранджийската, платнарската и пр. Английският пътешественик Браун (1662г.) отбелязва с подчертан интерес силно развитото кожарство и големия безистен с оловен покрив. В документи от ХV²²в. са засвидетелствани укрепнали в дейността си еснафски сдружения" . Дело на скопските дюлгери, използвани и при големи строежи в други части на империята, е големия керван-сарай в града. През втората половина на ХV²в. Била издигната и часовникова кула. Устойчивото икономическо развитие на Скопие увеличава и приходите на османската власт. През 1526-1528г. градът вече принадлежи на султанските хасове. Зачисляването на Скопие в султанските хасове свидетелства за развито градско стопанство с богати приходи от търговски мита и такси. В канунът за Скопие, който датира от времето на султан Мехмед ²² (1451-1481г.) са детайлно регламентирани юридическите и административните правила за регулиране на правовия, стопанския и отчасти военно организационния порядък в административната единица, чийто център е град Скопие .
Основен приходоизточник е наложената постоянна такса за извършване на покупко-продажби и стопанска дейност в чертите на града - бачът. Скопският закон регламентира и начисляването на бач за различните видове и количества занаятчийска и селскостопанска продукция. Така например за товар обръчи за бъчви налогът (бач) е 1акче на товар; за рогозки - 1 акче; орехи и кестени - 2 акчета; саби, ножове и др. - 2 акчета; кола суха трева 1/2 акче; шарлаган (товар) – 2 акчета; брашно - 2 акчета; товар пшеница, просо или ечемик, лук, сахтиян или сирене, сол - по 2 акчета; товар подкови - 2 акчета; маслини - 2 акчета; товар дърва - 1 акче. За ямурлуци, килимчета, аба, кебе и пр., пристигнали в града под формата на товари, без оглед на тяхното количество - на 40 акчета пазарна стойност се удържа по акче бач. За суровините необходими в производството на занаятчийските работилници в града облогът е - на 2 товара едно акче. Специално регламентирана е цената на восъка в градската свещарница. Тя се е ползвала и с монополни права в търговията с восък. Восъкът като материал се облага с 2 акчета на 100 дирхема, а разтопен се облага с 4 акчета на 100 дирхема (1 дирхем = 3.78 грама).
При търговски операции на откупвачите на ориз от околността (амилите) се вземат по 2 акчета бач на товар от продавача и по 1 акче за същата стока от купувача. Освен със земеделска продукция в Скопие се е извършвала и търговия с роби - предимно обезправени военнопленници
Налогът е бил по 2 акчета от продавач и купувач на този вид "стока" на пазара. Функционирало е и тържище за животни. Заинтересованите от този пазр на животинска стока били длъжни да плащат кантарна такса - по 1 акче. Бачът върху стоката на пазара е регламентиран така: за две овце - 1 акче; за коч - заплащал се бач от купувача - 1 акче и от продавача - 2 акчета; за вол се заплащат стойностите на бача както при продажбата на коч.
Взема се десятък от дървения материал пристигнал в пристанището на града по водите на река Вардар. В Скопския канун се регламентира и бач върху продукцията на вакъфи и мюлкове, която се предлагала на градското тържище. Такава е височайшата воля на султана- облага се пазарни мита и такси всичко, което е за продан. С две акчета се облагал и товар стка напускащ града. За внос на сукно от чужденци бачът бил 25 акчета, а от местни търговци - само 2 акчета. Прави впечатление, че бачът върху памука се налагал съобразно верската принадлежност на търговеца, поставяйки по този начин в неравностойно положение търговеца - християнин. Той се облагал с 8 акчета на товар с памук, а мюсюлманинът само с 6 акчета.
Всички властници, имащи право, събирали част от приходите от търговските операции в зачислените към владенията им приходоизточници. В Скопие през ХVв. Много от приходите отиват за ассесбашията, субашилъка и пр. На Скопското тържище пристигали и стоки от азиатските османски провинции. Особено дейни били еврейските търговци. Те били предимно посредници на търговци от Дубровник, Венеция или Анкона.
Градският пазар бил основното звено при осъществяването на стопанските връзки между селото и града. От селата в прилежащия хинтерланд на град Скопие на пазара пристигат суровини, необходими за занаятчийското производство. От града селяните се снабдяват със селскостопански сечива и инвентар, както и с различни предмети за бита. Количествата, с които се търгува са неголеми - най-често в Скопския канун се споменават условно регламентиращите количеството на стоката и обема и - торба, кола и товар.
Излишъкът на селскостопанска продукция, излизащ на стоковия пазар в града е бил ограничен поради съществувалите, данъчни повинности и произволите на османското чиновничество. Данъците изплащани в натура - десятък, извънредни данъци - били значителни и с твъде условна регламентация за периодичността на събирането им, а също така изкуствено се завишават данъчните ставки. Много от данъците се събирали в пари, но това не облекчавало събдата на зависимото население, а допълнително усложнявало набирането на необходимите финансови средства за изплащането им. Развитието на стоково-паричните отношения принуждавало много селяни да излизат на пазара, предлагайки своята селскостопанска и занаятчийска продукция. Много често османската държава налагала монополното си право при откупването на провизии по цени определени от нея - по-ниски от пазарните В кануна за Скопие няма данни за пазарни такси и мита от по-големи села в Скопски санджак, зачислени като доход на представител на османската аристокрация или вакъфско учреждение. Липсват сведения и за наличието на каквито и да са нерегламентирани тържища около пътища и манастири. Властта се е стремяла да не допусне сделки на покупко-продажба на стоки, необложени с пазарни такси и мита. В самия град Скопие занаятчиите и търговците изпълнявали редица повинности към държавата. Те били длъжни да изпълняват наложените им повинности като придружават войската по време на поход и я обслужат. Те изпълнявали и големи държавни поръчки чрез които се осигурявало доволствието на войската и столичния град. Поради значителните трудности от стопанско естество, които изпитвали търговците и занаятчиите заради общата повинност била дадена възможност да се откупуват - т.нар. орду бедели се плащат от търговците и занаятчиите нежелаещи да тръгнат в поход с войската на султана.
Стопанските възможности на българските занаятчии и търговци били значителни. Регламентацията на производствено търговските взаимоотношения освен точно фиксиране на феодалните придобивки на членове на османския управленски апарат цели също и поддържането на ниво в качеството на стоките, както и контрол срещу условията за спекула и нелоялната конкуренция. В кануна за Скопие има и едно указание за гюмрук налаган върху товар сукно от "западни" търговци. Обобщавайки вече изложените по-горе данни за обществено-икономическото развитие на Скопие и прилежащия му хинтерланд може да се твърди, че чрез търговията се разчупва локалния модел на стопанските взаимоотношения на Скопие с прилежащата му околност.
В следствие от това българските търговци и занаятчии, а също така и джелепите образували ограничен слой от заможни хора в българското общество. Тяхното икономическо замогване, обществено-политическо и културно-просветно развитие поставило началото на формирането на българската възрожденска буржоазия Тази класа измествайки чорбаджийството като ръководен фактор на народността пред османската власт, осъществила множество революционни по своята същност промени в обществения, духовно-културния и политическия живот на българския народ във вековете на Българското възраждане. В следствие радикалните изменения довели до еволюция и в мисленето на българина-поданик на султана. На преден план в българското етническо пространство се развили идеите на национализма, на базата на трайния опит от миналото се консолидирала българската нация.
на град Скопие и неговия хинтерланд ХV - ХV²² в.
Османската империя се изгражда като централизирана деспотична монархия, крепяща се на военната си мощ и на мюсюлманските правни и обичайни норми /шериат/.
Османската администрация осъществява тотален контрол над подвластните на султана поданици. Важно място в управленската структура заемат военните и мюсюлманското духовенство. За улеснение на изпълнението на техните управленски функции се съставят различни по тип регистри, съдържащи подробна информация за населението в отделните военно-административни области на империята - за тяхната данъчна обремененост, категориите на собственост и земеразпределение на поземления фонд сред османската аристокрация и др. Подробните описания на феодалното земевладение в османската държава според първоначалното разпределение на земите се наричат муфассал регистри. В тях периодично били вписвани настъпилите с течение на времето промени. Муфассалите включвали всички видове владения в една област. В основната на тези вледения - хасове, зиаменити, тимари, мюлкове и вакъфи - стояли многобройните стопанства на зависимите производители на материални блага от града и селото. С поземлените регистри се узаконявало зависимото положение на раята във феодалните владения. Така техен върховен собственик била държавата,а пряк господар - феодала. Те били описани поименно като данъкоплатци или като население със специален статут и задължения към държавата - соколари, войнуци и др. Иджмал регистрите представлявали съкратеният вариант на муфассалите и били изготвяни за непосредствена административна практическа употреба при фискални оперативни действия, а също така и при командването и комплектоването човешкия ресурс на спахийската войска. В иджмал регистрите е представен общия брой на данъкоплатците. В иджмалите също били вписвани кануннаметата на съответните териториално-административни единици . Друг източник на информация за точно определен регион са кадийските регистри (сиджили). В кадийските сиджили се съхраняват преписи на всички султански разпоредби, засягащи военно-политическото и социално икономическото развитие на административната област, в чиито териториален обхват е кадилъкът.
В кадийски сиджили е съхранен и канунът за град Скопие.
В годините на османското владичество градът запазва своята роля на голям и важен център на административното управление на регионално ниво. В годините на османското завоевание на Балканите градът се превръща в османски удж (граничен район) в който се установява уджбей. С напредването на османската офанзива на полуострова и завладяването на териториите на слабите балкански държавици-приключило до 60-те години на ХV в. - първоначално изградените уджове се озовават в центъра на една огромна империя - Османската. Скопие се превръща в център на санджак. Скопски санджак включва в своя състав няколко десетки села от околността. Така Скопие се превръща в основен център на политическия, социално-икономическия и духовно-религиозния живот за населението на административната област.
С развитието на колонизацията на завладените балкански земи от тюркски народи и увеличаването на числеността на етнически инородното друговерско население започнал и процес на промяна в етническия облик не само на по-големите градове и села, но и на цели области (главно от стратегическо значение във военните планове на Османската империя). От средата на ХV в. до средата на ХV²в мюсюлманите в Скопие станали два пъти повече., а немюсюлманите намалели с една трета . Освен чрез колонизацията ислямът прониквал сред градските жители и по множество други пътища - чрез индивидуално или колективно приемане на исляма.
От ХV в., в Скопие има организиран имарет - за пропагандата на исляма чрез социални дейности - раздавали се безплатно храна, облекло, предлагал се приют или настанявали на някаква работа нуждаещите се. Имаретите били организирани в по-големите градове, имали имоти от които получавали доходи и осигурявали издръжката си. В Скопие двете най-големи черкви били превърнати в джамии. Но немюсюлманското население продължило да формира облика на етническата и демографската характеристика на областта. В града живеели освен турци-мюсюлмани също и големи групи българи, гърци, евреи, арменци, също и цигани. Скопие бил духовен и религиозен център и за немюсюлманското население. Важно значение за развитието на Скопие и неговия хинтерланд играе влиянието на католицизма в областта. От средата на ХV²²в. Скопската епископия се структурира като архиепископия. В годините на австро-турските войни католицизмът играе важна роля за активизирането на съпротивителното антиосманско движение на българите. В района на Скопие действат почти без прекъсване в продължение на столетия хайдушки чети и дружини, нанасящи големи загуби на османците: "град Скопие и нахията му са напълно окупирани от бунтовниците - харамии - съобщава ферман от 21 юли 1595г. Областта е незапазена и незащитена, а насилията и нападенията на бунтовниците нямат край" . Като причина за бунтовните събития в областта може да се посочи засилената експлоатация на зависимото население от османската власт. Икономическите сътресения в империята дали отражение и върху стойността на акчето. До края на столетието сребърното съдържание в акчето стремително падало. От 100 дирхема сребро били сечени съответно 533, 800, дори 950 акчета. Увеличаването на цените предизвиквало и стремеж у османската аристокрация да си осигури увеличени приходи от подвластните и земи и население. През 1595г. владелец на зиамет събрал по два пъти годишния си доход от населението в Скопски санджак . Така раята се разорявала. В своя защита селяните прибягвали до организирането на въоръжена съпротива чрез организирането и подпомагането на хайдушки дружини, а също така и чрез укриването на продукция и не изплащането на данъци, водещи до разоряването на големи селски маси вследствие на задлъжнялостта към кредитори, дали на заем пари с висока лихва. Свободолюбивият дух на Скопското население се подържал и от успехите на австрийските войски във войните срещу империята. През войната от 1689-1690г. Скопие е превзет от австрийски войски. В същата тази година и хайдушкият войвода Карпош успява да завземе града и да подсили по този начин надеждата за близкия край на тежката съдба на населението. Спорадичните военни успехи не дават траен резултат - австрийските войски не се установяват трайно в района. Сред тяхното оттегляне турските войски отново завземат града, а войводата Карпош е побит на кол на Скопския мост.
Възстановяването на Ипекската патриаршия през 1557г. застъпва сръбското влияние в областта. Епархиите Самоковска, Кюстендилска и Скопска преминават във лоното на сръбската православна църква. Това благоприятства развитието на българския народ в Скопски санджак, тъй като му дава възможност да се докосне до културно-духовните постижения на намиращите се под австрийска власт сърби. От значение за потвърждение на горе казаното е, че към 1569г. от бележка в псалтир, печатан от българина Яков Крайков става ясно, че в Скопие функционирала Книжарницата на Каратрифун. През втората половина на ХV²²в. И през ХV²²²в. В града функционирало и гръцко училище. То давало възможност да се подготвят в тях ограмотени личности с широки познания необходими в търговските операции. Така оформилият се към средата на ХV²в. слой на едрите и заможни търговци от български произход осигурявал необходимото за потомството възпитание, знания и умения, даващи им възможност за развитие на търговска дейност в чужбина. Голямо значение за икономическото развитие на областта има Скопския (Косовски) път, свързвал Дубровник с югозападните земи на българската етническа територия. Този път се отделя от Топличкия път при Нови пазар, минава през Скопие, оттам - да София. Свързва се и с големия Цариградски път през Костенец, Самоков и Момин проход. Скопски санджак чрез възможностите за разширена търговска дейност осигурени от важната пътна артерия се превръща в интегрална част от общата икономическа структура на Османската империя. "В Скопие се произвеждат сукно, копринени платове, ръкавици, ръкоделия, възглавници, басми, плетени пердета и пр. Стопанската дейност на града била съсредоточена около няколко чаршии, между които обущарската, свиларската, катранджийската, платнарската и пр. Английският пътешественик Браун (1662г.) отбелязва с подчертан интерес силно развитото кожарство и големия безистен с оловен покрив. В документи от ХV²²в. са засвидетелствани укрепнали в дейността си еснафски сдружения" . Дело на скопските дюлгери, използвани и при големи строежи в други части на империята, е големия керван-сарай в града. През втората половина на ХV²в. Била издигната и часовникова кула. Устойчивото икономическо развитие на Скопие увеличава и приходите на османската власт. През 1526-1528г. градът вече принадлежи на султанските хасове. Зачисляването на Скопие в султанските хасове свидетелства за развито градско стопанство с богати приходи от търговски мита и такси. В канунът за Скопие, който датира от времето на султан Мехмед ²² (1451-1481г.) са детайлно регламентирани юридическите и административните правила за регулиране на правовия, стопанския и отчасти военно организационния порядък в административната единица, чийто център е град Скопие .
Основен приходоизточник е наложената постоянна такса за извършване на покупко-продажби и стопанска дейност в чертите на града - бачът. Скопският закон регламентира и начисляването на бач за различните видове и количества занаятчийска и селскостопанска продукция. Така например за товар обръчи за бъчви налогът (бач) е 1акче на товар; за рогозки - 1 акче; орехи и кестени - 2 акчета; саби, ножове и др. - 2 акчета; кола суха трева 1/2 акче; шарлаган (товар) – 2 акчета; брашно - 2 акчета; товар пшеница, просо или ечемик, лук, сахтиян или сирене, сол - по 2 акчета; товар подкови - 2 акчета; маслини - 2 акчета; товар дърва - 1 акче. За ямурлуци, килимчета, аба, кебе и пр., пристигнали в града под формата на товари, без оглед на тяхното количество - на 40 акчета пазарна стойност се удържа по акче бач. За суровините необходими в производството на занаятчийските работилници в града облогът е - на 2 товара едно акче. Специално регламентирана е цената на восъка в градската свещарница. Тя се е ползвала и с монополни права в търговията с восък. Восъкът като материал се облага с 2 акчета на 100 дирхема, а разтопен се облага с 4 акчета на 100 дирхема (1 дирхем = 3.78 грама).
При търговски операции на откупвачите на ориз от околността (амилите) се вземат по 2 акчета бач на товар от продавача и по 1 акче за същата стока от купувача. Освен със земеделска продукция в Скопие се е извършвала и търговия с роби - предимно обезправени военнопленници
Налогът е бил по 2 акчета от продавач и купувач на този вид "стока" на пазара. Функционирало е и тържище за животни. Заинтересованите от този пазр на животинска стока били длъжни да плащат кантарна такса - по 1 акче. Бачът върху стоката на пазара е регламентиран така: за две овце - 1 акче; за коч - заплащал се бач от купувача - 1 акче и от продавача - 2 акчета; за вол се заплащат стойностите на бача както при продажбата на коч.
Взема се десятък от дървения материал пристигнал в пристанището на града по водите на река Вардар. В Скопския канун се регламентира и бач върху продукцията на вакъфи и мюлкове, която се предлагала на градското тържище. Такава е височайшата воля на султана- облага се пазарни мита и такси всичко, което е за продан. С две акчета се облагал и товар стка напускащ града. За внос на сукно от чужденци бачът бил 25 акчета, а от местни търговци - само 2 акчета. Прави впечатление, че бачът върху памука се налагал съобразно верската принадлежност на търговеца, поставяйки по този начин в неравностойно положение търговеца - християнин. Той се облагал с 8 акчета на товар с памук, а мюсюлманинът само с 6 акчета.
Всички властници, имащи право, събирали част от приходите от търговските операции в зачислените към владенията им приходоизточници. В Скопие през ХVв. Много от приходите отиват за ассесбашията, субашилъка и пр. На Скопското тържище пристигали и стоки от азиатските османски провинции. Особено дейни били еврейските търговци. Те били предимно посредници на търговци от Дубровник, Венеция или Анкона.
Градският пазар бил основното звено при осъществяването на стопанските връзки между селото и града. От селата в прилежащия хинтерланд на град Скопие на пазара пристигат суровини, необходими за занаятчийското производство. От града селяните се снабдяват със селскостопански сечива и инвентар, както и с различни предмети за бита. Количествата, с които се търгува са неголеми - най-често в Скопския канун се споменават условно регламентиращите количеството на стоката и обема и - торба, кола и товар.
Излишъкът на селскостопанска продукция, излизащ на стоковия пазар в града е бил ограничен поради съществувалите, данъчни повинности и произволите на османското чиновничество. Данъците изплащани в натура - десятък, извънредни данъци - били значителни и с твъде условна регламентация за периодичността на събирането им, а също така изкуствено се завишават данъчните ставки. Много от данъците се събирали в пари, но това не облекчавало събдата на зависимото население, а допълнително усложнявало набирането на необходимите финансови средства за изплащането им. Развитието на стоково-паричните отношения принуждавало много селяни да излизат на пазара, предлагайки своята селскостопанска и занаятчийска продукция. Много често османската държава налагала монополното си право при откупването на провизии по цени определени от нея - по-ниски от пазарните В кануна за Скопие няма данни за пазарни такси и мита от по-големи села в Скопски санджак, зачислени като доход на представител на османската аристокрация или вакъфско учреждение. Липсват сведения и за наличието на каквито и да са нерегламентирани тържища около пътища и манастири. Властта се е стремяла да не допусне сделки на покупко-продажба на стоки, необложени с пазарни такси и мита. В самия град Скопие занаятчиите и търговците изпълнявали редица повинности към държавата. Те били длъжни да изпълняват наложените им повинности като придружават войската по време на поход и я обслужат. Те изпълнявали и големи държавни поръчки чрез които се осигурявало доволствието на войската и столичния град. Поради значителните трудности от стопанско естество, които изпитвали търговците и занаятчиите заради общата повинност била дадена възможност да се откупуват - т.нар. орду бедели се плащат от търговците и занаятчиите нежелаещи да тръгнат в поход с войската на султана.
Стопанските възможности на българските занаятчии и търговци били значителни. Регламентацията на производствено търговските взаимоотношения освен точно фиксиране на феодалните придобивки на членове на османския управленски апарат цели също и поддържането на ниво в качеството на стоките, както и контрол срещу условията за спекула и нелоялната конкуренция. В кануна за Скопие има и едно указание за гюмрук налаган върху товар сукно от "западни" търговци. Обобщавайки вече изложените по-горе данни за обществено-икономическото развитие на Скопие и прилежащия му хинтерланд може да се твърди, че чрез търговията се разчупва локалния модел на стопанските взаимоотношения на Скопие с прилежащата му околност.
В следствие от това българските търговци и занаятчии, а също така и джелепите образували ограничен слой от заможни хора в българското общество. Тяхното икономическо замогване, обществено-политическо и културно-просветно развитие поставило началото на формирането на българската възрожденска буржоазия Тази класа измествайки чорбаджийството като ръководен фактор на народността пред османската власт, осъществила множество революционни по своята същност промени в обществения, духовно-културния и политическия живот на българския народ във вековете на Българското възраждане. В следствие радикалните изменения довели до еволюция и в мисленето на българина-поданик на султана. На преден план в българското етническо пространство се развили идеите на национализма, на базата на трайния опит от миналото се консолидирала българската нация.