Стори ми се интересно и реших да просветя и вас 
Скирмианите
Историците смятат, че първите обитатели на земите край днешния Созопол са се появили преди 6 000 години. Тук е необходимо да споменем, че в тази епоха нивото на Черно море е било с 8-10 метра по-ниско и Созополското крайбрежие е било с малко по-различен вид от днешният. Созополският полуостров тогава е бил остров, съединен с о-в Кирик и Юлита. Провлакът, съединяващ днес Стария град с континента се е образувал след V в. пр. Хр., когато жителите на античния град са насипали каменен път, който изиграл ролята на съвременните буни, акумулирайки пясък от двете си страни. Един остров, вероятно са били днешните острови "Св. Иван" и "Св. Петър". А между тях и брега е имало още два острова, съществували до ХVІІІ век, наречени от местното население Милос и Гата. Днес те са разрушени от морето.
Едно голямо и за съжаление слабо проучено праисторическо селище, съществувало между ІV-ІІ хил. пр. Хр. в пристанищния залив, е първото човешко население на територията на Созопол. Селището е било вероятно наколно и както показват стотиците открити черепи на диви животни, жителите му са се занимавали с лов и риболов, а към края на съществуването му и със земеделие. Стотици керамични съдове показват, че дори и на тези примитивно живеещи хора не е било чуждо чувството за красота и изящество.
Археологическите разкопки по хълмовете около Созопол и на полуострова, по който днес е разположен Стария град показват, че в средата на ІІ хил. пр. Хр. територията на съвременния град е обитавана от население с битова култура (керамика, оръжия, накити, оръдия на труда), характерна за народа траки. Траките според античните гръцки писатели обитавали вече в тези времена земите на днешна България, Румъния, Македония, Северна Гърция, Европейската част на Турция и част от Мала Азия. Според античния гръцки историк Херодот (V в. пр. Хр.) те са най-многобройния народ на земята след индийците. Траките били разделени на племена, управлявани от царе, които упражнявали власт над територията на всяко племе и населението й.
Пак от Херодот знаем името на тракийското племе, обитавало созополските околности. Те се наричали скирмиани. Племенната територия на скирмианите се простирала в земите около Меден рид - една откъснала се от Странджанския масив планинска верига, ограждаща като дъга морския бряг от н. Атия до Маслен нос. Почти по всички върхове на Меден рид има и днес запазени зидове на древнотракийски крепости, изградени в ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. Очевидно населението занимаващо се със земеделие, скотовъдство и риболов по крайбрежието и полетата край него в случай на военна опасност се е оттегляло в крепостите по върховете на труднодостъпния Меден рид. Впрочем Меден рид е имал също значими стопански ресурси. Хълмовете му, както и днес са били покрити с гъсти дъбови гори, а в недрата му са били открити и експлоатирани още в тази епоха медни руди. Огромните количества шлака, които до неотдавна се издигаха на високи купчини край древните рудници показват, че добива на метал от скирмианите значително е надвишавал потребностите на племето, което едва ли е надхвърляло 15-20 000 души. Голяма част от добива на метал е бил за износ. Посоките на износа на метал не е трудно да се открият. Това са на първо място тракийските племена на запад, юг и север от черноморския бряг при Созопол.
През втората половина на ХХ век подводните археолози откриха на морското дъно край Созопол стотици каменни котви, принадлежащи на средиземноморски народи (финикийци, критяни, микенци) от епохата ХІІІ-VІІІ в. пр. Хр. Търговските връзки на траките по днешното българско Черноморие е отдавна известен факт - изнасяни са зърнени храни, кожи, дървен материал, сушена и солена риба. Но огромния брой на каменните котви, открити край Созопол е свидетелство, че оттук е изнасяна и стока, липсваща в земите край останалия тракийски бряг на Черно море. Това могат да бъдат само метални слитъци и то в значителни количества, добити от траките скирмиани от Меден рид.
Античните писатели твърдят, че в 611 г. пр. Хр. група преселници от малоазиатския полис (град-държава) Милет и от град Фокея основали на днешния созополски п-ов нов полис, който нарекли Аполония. Бог Аполон имал много функции, като в Аполония бил почитан като Лечител (лекар). Античните писатели не съобщават повече подробности за първите десетилетия на новия град-държава, нито за отношенията му с местните траки. Практиката на основаването на нови гръцки градове-държави е добре известна и е била строго регламентирана. Всяко решение за основаването на нов град е било одобрявано или не от общогръцката жрица Пития, чийто храм бил в Делфи, недалеч от Атина. Едно от условията й например е било преселниците да не бъдат по-малко от 800 и не повече от 3 000 души, както и да бъдат от един град-държава. Последното изискване навярно е било, за да се предовратят граждански размирици в новия град-държава, предизвикани от различия в обичаи, традиции, диалект и т.н. Компромиси, макар и рядко, били правени и очевидно случая с Аполония е бил точно такъв. Това означава обаче, че първоначалната група заселници не е наброявала повече от 800-1 000 души. Като имаме предвид, че такава група не може да излъчи повече от 200 въоръжени мъже, става ясно, че настаняването на аполонийци върху племенната територия на тракийското племе скирмиани, чиято бойна сила е няколко хиляди добре въоръжени бойци е станало по мирен път. Най-вероятно - в резултат на споразумение между царя на траките и водачите на преселниците, закрепено със сродяване т.е. чрез бракове между синовете и дъщерите на тракийските и гръцките първенци. Подобни случаи са известни при основаването на гръцки градове-държави на Галиполския п-ов и по Беломорския бряг край Кавала.
По обичаят си траките давали огромна зестра и на момичетата и на момчетата при брак. Известният гръцки историк Тукидит е бил рожба на такъв брак и след като бил изгонен от Атина се уединил в имението на баба си тракийката Хегесапила и се прехранвал с приходите от златната мина в планината Пангей, която баба му донесла като зестра. Вероятно по същия начин и тракийските мини в Меден рид постепенно преминали в ръцете на аполонийски граждани. Свидетелство за това са тракийските имена на съпругите на много гърци върху надгробните плочи в античния некропол на града-държава и десетките надгробни тракийски могили в близките му околности. Като се има предвид, че и името скирмиани изчезва от древните източници още в края на VІ в. пр. Хр. твърде е възможно всички траки скирмиани някъде в началото на V в. пр. Хр. да са получили аполонийско гражданство и землището им да е станало част от държавната територия на Аполония.
Обстоятелството, че Аполония никога не е имала проблеми с траките в дългия си близо 600 години живот като самостоятелен град-държава подсказва, че с тази мъдра стъпка първенците на Аполония осигурили тила си за векове напред. Впрочем едва ли са имали и друг избор. Поселението им е било твърде далече от гръцкия свят, за да получат ефективна помощ в случай на военен конфликт с траките, живеещи до стените на града-държава. В Черно море аполонийци са и първите гръцки поселници. Едва след 100-150 години ще се появят и Месамбрия (Несебър), Одесос (Варна), Бизоне (Каварна) и Дионисопол (Балчик), но те дълго време ще бъдат малки и бедни рибарски селища.
Скирмианите
Историците смятат, че първите обитатели на земите край днешния Созопол са се появили преди 6 000 години. Тук е необходимо да споменем, че в тази епоха нивото на Черно море е било с 8-10 метра по-ниско и Созополското крайбрежие е било с малко по-различен вид от днешният. Созополският полуостров тогава е бил остров, съединен с о-в Кирик и Юлита. Провлакът, съединяващ днес Стария град с континента се е образувал след V в. пр. Хр., когато жителите на античния град са насипали каменен път, който изиграл ролята на съвременните буни, акумулирайки пясък от двете си страни. Един остров, вероятно са били днешните острови "Св. Иван" и "Св. Петър". А между тях и брега е имало още два острова, съществували до ХVІІІ век, наречени от местното население Милос и Гата. Днес те са разрушени от морето.
Едно голямо и за съжаление слабо проучено праисторическо селище, съществувало между ІV-ІІ хил. пр. Хр. в пристанищния залив, е първото човешко население на територията на Созопол. Селището е било вероятно наколно и както показват стотиците открити черепи на диви животни, жителите му са се занимавали с лов и риболов, а към края на съществуването му и със земеделие. Стотици керамични съдове показват, че дори и на тези примитивно живеещи хора не е било чуждо чувството за красота и изящество.
Археологическите разкопки по хълмовете около Созопол и на полуострова, по който днес е разположен Стария град показват, че в средата на ІІ хил. пр. Хр. територията на съвременния град е обитавана от население с битова култура (керамика, оръжия, накити, оръдия на труда), характерна за народа траки. Траките според античните гръцки писатели обитавали вече в тези времена земите на днешна България, Румъния, Македония, Северна Гърция, Европейската част на Турция и част от Мала Азия. Според античния гръцки историк Херодот (V в. пр. Хр.) те са най-многобройния народ на земята след индийците. Траките били разделени на племена, управлявани от царе, които упражнявали власт над територията на всяко племе и населението й.
Пак от Херодот знаем името на тракийското племе, обитавало созополските околности. Те се наричали скирмиани. Племенната територия на скирмианите се простирала в земите около Меден рид - една откъснала се от Странджанския масив планинска верига, ограждаща като дъга морския бряг от н. Атия до Маслен нос. Почти по всички върхове на Меден рид има и днес запазени зидове на древнотракийски крепости, изградени в ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. Очевидно населението занимаващо се със земеделие, скотовъдство и риболов по крайбрежието и полетата край него в случай на военна опасност се е оттегляло в крепостите по върховете на труднодостъпния Меден рид. Впрочем Меден рид е имал също значими стопански ресурси. Хълмовете му, както и днес са били покрити с гъсти дъбови гори, а в недрата му са били открити и експлоатирани още в тази епоха медни руди. Огромните количества шлака, които до неотдавна се издигаха на високи купчини край древните рудници показват, че добива на метал от скирмианите значително е надвишавал потребностите на племето, което едва ли е надхвърляло 15-20 000 души. Голяма част от добива на метал е бил за износ. Посоките на износа на метал не е трудно да се открият. Това са на първо място тракийските племена на запад, юг и север от черноморския бряг при Созопол.
През втората половина на ХХ век подводните археолози откриха на морското дъно край Созопол стотици каменни котви, принадлежащи на средиземноморски народи (финикийци, критяни, микенци) от епохата ХІІІ-VІІІ в. пр. Хр. Търговските връзки на траките по днешното българско Черноморие е отдавна известен факт - изнасяни са зърнени храни, кожи, дървен материал, сушена и солена риба. Но огромния брой на каменните котви, открити край Созопол е свидетелство, че оттук е изнасяна и стока, липсваща в земите край останалия тракийски бряг на Черно море. Това могат да бъдат само метални слитъци и то в значителни количества, добити от траките скирмиани от Меден рид.
Античните писатели твърдят, че в 611 г. пр. Хр. група преселници от малоазиатския полис (град-държава) Милет и от град Фокея основали на днешния созополски п-ов нов полис, който нарекли Аполония. Бог Аполон имал много функции, като в Аполония бил почитан като Лечител (лекар). Античните писатели не съобщават повече подробности за първите десетилетия на новия град-държава, нито за отношенията му с местните траки. Практиката на основаването на нови гръцки градове-държави е добре известна и е била строго регламентирана. Всяко решение за основаването на нов град е било одобрявано или не от общогръцката жрица Пития, чийто храм бил в Делфи, недалеч от Атина. Едно от условията й например е било преселниците да не бъдат по-малко от 800 и не повече от 3 000 души, както и да бъдат от един град-държава. Последното изискване навярно е било, за да се предовратят граждански размирици в новия град-държава, предизвикани от различия в обичаи, традиции, диалект и т.н. Компромиси, макар и рядко, били правени и очевидно случая с Аполония е бил точно такъв. Това означава обаче, че първоначалната група заселници не е наброявала повече от 800-1 000 души. Като имаме предвид, че такава група не може да излъчи повече от 200 въоръжени мъже, става ясно, че настаняването на аполонийци върху племенната територия на тракийското племе скирмиани, чиято бойна сила е няколко хиляди добре въоръжени бойци е станало по мирен път. Най-вероятно - в резултат на споразумение между царя на траките и водачите на преселниците, закрепено със сродяване т.е. чрез бракове между синовете и дъщерите на тракийските и гръцките първенци. Подобни случаи са известни при основаването на гръцки градове-държави на Галиполския п-ов и по Беломорския бряг край Кавала.
По обичаят си траките давали огромна зестра и на момичетата и на момчетата при брак. Известният гръцки историк Тукидит е бил рожба на такъв брак и след като бил изгонен от Атина се уединил в имението на баба си тракийката Хегесапила и се прехранвал с приходите от златната мина в планината Пангей, която баба му донесла като зестра. Вероятно по същия начин и тракийските мини в Меден рид постепенно преминали в ръцете на аполонийски граждани. Свидетелство за това са тракийските имена на съпругите на много гърци върху надгробните плочи в античния некропол на града-държава и десетките надгробни тракийски могили в близките му околности. Като се има предвид, че и името скирмиани изчезва от древните източници още в края на VІ в. пр. Хр. твърде е възможно всички траки скирмиани някъде в началото на V в. пр. Хр. да са получили аполонийско гражданство и землището им да е станало част от държавната територия на Аполония.
Обстоятелството, че Аполония никога не е имала проблеми с траките в дългия си близо 600 години живот като самостоятелен град-държава подсказва, че с тази мъдра стъпка първенците на Аполония осигурили тила си за векове напред. Впрочем едва ли са имали и друг избор. Поселението им е било твърде далече от гръцкия свят, за да получат ефективна помощ в случай на военен конфликт с траките, живеещи до стените на града-държава. В Черно море аполонийци са и първите гръцки поселници. Едва след 100-150 години ще се появят и Месамбрия (Несебър), Одесос (Варна), Бизоне (Каварна) и Дионисопол (Балчик), но те дълго време ще бъдат малки и бедни рибарски селища.
Comment