Българската азбука

[Хана]

Част от интересните за мен въпроси около възникването на българската писменост са според мен:

1. Защо и кирилицата, и глаголицата се използват за записване само на славянското наречие? Има надписи на старобългарски, записани с гръцки или латински букви, но има и надписи (предполагаемо на тракийски) също записани с гръцки или латински букви. Какво е станало с този, както казах предполагаемо тракийски език? Защо е бил отхвърлен? В старобългарските паметници почти няма думи (май изобщо даже няма, ама няма как да проверя сега) от неславянски произход, освен заемките от гръцки и латински.

2. Защо кирилицата измества глаголицата?
Според мен защото е по-удобна за писане и е по-близка до езиците на християнството: гръцкия и латинскя.

3. Кой коя азбука и кота я е създал. Чела съм толкова версии по въпроса, че ми се струва - окончателен и ясен отговор никога няма да има. Уви..

[Batko Charly]

А възможно ли е някой да ми каже колко пра-български руни точно има в азбуката ни?

И още нещо. Каква е далаверата с коптическата азбука? Знам,че Кирил и Методий до голяма степен взаимстват букви от гръцката азбука, докато гърците взаимстват азбуката си от финикийците и прибавят 4 букви. За кво става въпрос?

[Parabellum]

Доколкото знам и съм чел-Кирил и Методий изнамират първо кирилицата-шокиращо а. те фактически работят по поръката на император Михаил.Във Византия и по-рано са правени опити за създаване на славянска азбука с цел приобщяването на славяните в рамките на Византия, но те са били напразни-Черноризец Храбър също го пише в своето "За Буквите".
Аз предполагам, че специално за мисията си във Великоморавия братята създават глаголицата явно с цел да заблудят католическото духовенство. Безспорен факт е, че крилицата е отчасти прекопирана от гръцката азбука-добавени са само няклоко букви-т.е. специфичните славянски Щ,Я и прочие.Черноризец Храбър го описва съвсем точно.
за този въпрос неизбежно е да потърсим отговор в текста на "Сказанието за буквите".
В някои преписи на Сказанието се съдържа известието, че са живи онези, които са видели Кирил и Методий, т.е. онези, които са били покръстени и просветени от Светите братя или са работили с тях. Писателят не уточнява дали е от тези люде, но ясно е, че самият той (най-малкото като съвременник на живите свидетели) е живял и работил в епохата на Константин-Кирил Философ (починал в Рим на 14 февруари 869 г.) и на архиепископ Методий (починал на 6 април 885 г.) или непосредствено след нея, когато са били още живи учениците им: презвитер Наум Преславско-Охридски (починал на 23 декември 910 г.), епископ Климент Охридски (починал на 27 юли 916 г.), епископ Константин Преславски (починал в началото на X в.) и др.
Достигналото до нас "Сказание за буквите" е очевидно епилог на по-голямо съчинение с неизвестно съдържание ("Прочие преди славяните нямаха книги..."), вероятно загубено завинаги. Някаква много сериозна нужда на епохата е заставила Черноризец Храбър или людете, с които е работил или на които е оставил труда си (последните две хипотези са малко вероятни), по спешност да отделят епилога от основното съчинение, за да го разпространят бързо и многопосочно. Самият писател в края на творбата си известява: "Има и други отговори, които другаде ще кажем, а СЕГА НЯМА ВРЕМЕ"; очевидно, бързал е, подтикван от остра обществена нужда. В крайна сметка, основното съчинение е получило значително по-малко разпространение от епилога си - знаменитото "Сказание за буквите", и вероятно е сполетяно от участта на безброй български ръкописни книги - загубено е завинаги. Според мен, основното за изясняване на времето, през което е написано "Сказанието за буквите", е обстоятелството, че Черноризец Храбър знае само за една славянска азбука, сътворена от Константин-Кирил Философ. Това е третата и основна загадка на съчинението му. Известно е от археологическите открития (с. Равна, варненско - 889 г.; Златната Симеонова църква в Преслав - 893 г.; надписът от с. Цар Асен, Силистренско, на кирилица с употреба на глаголица - края на IX в. или началото на X в. и др.), че още в последните десетилетия на IX в. по българските земи се разпространяват две славянски азбуки, които сега наричаме "кирилица" и "глаголица".
Всеобщо прието в науката е, че глаголицата започва да се разпространява в България едва след завръщането на Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий от Велика Моравия в родината през есента на 885 г., като разпространението и постепенно угасва през XI - XII в. Без съмнение, през XIII - XIV в. Все още са били запазени в библиотеките на дворците и манастирите много книги, написани на глаголица или с глаголически остатъци, някои оцелели и до днес, поради което считам за изключено най-образованите люде, между които и Черноризец Храбър, ако е живял толкова късно, да не са знаели за съществуването на две славянски азбуки, а мнозина са знаели и да четат глаголически текстове, за да ги преписват на кирилица - победилата азбука.
В "Сказание за буквите" Черноризец Храбър съобщава, че Константин-Кирил Философ е създал за славяните 38 букви. Но още през XI в. кирилицата се състои от 43 букви, а глаголицата - от 40 букви. Следователно, авторът на Сказанието има предвид буквения състав на една от двете славянобългарски азбуки през една още по-ранна епоха.
Ако човек не робува на предубедени становища, отговор на въпроса коя от двете славянобългарски азбуки е имал предвид Черноризец Храбър също се съдържа в текста на Сказанието му. Писателят известява, че Константин-Кирил Философ е създал буквите си "едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч". В редица преписи на "За буквите" (Московски препис, среднобългарска редакция с руски елементи, в сборник от XV в.; Савински препис, българо-сръбска редакция, в сборник от XV в.; Чудов препис, руска редакция, в сборник от XV в.; Молдовски препис, българо-молдавска редакция, в сборник от XVI в.; вроцлавски препис, среднобългарска редакция с русизми, в требник от XVI в.; волоколамски препис в руска палея от XVI в. и др.), за разлика от най-стария Иван-Александров (Лаврентиев) препис, изрично са посочени 24 букви, заимствани от византийското уставно писмо, без графичният им образ да е претърпял каквато и да е промяна в славянската азбука, както и 14 букви за предаване на специфичните звуци на славянската реч, липсващи в гръко-византийската писменост. Видният съветски историк на писмеността проф. В. А. Истрин доказа, че точно такъв е бил буквеният състав на славянобългарската азбука, която днес наричаме "кирилица", в последните десетилетия на IX в. и през X в. Цитираната вече фраза на Черноризец Храбър не може да се отнася до азбуката, която днес наричаме "глаголица", тъй като нейните букви имат неповторим графически образ, не приличат на гръко-византийските букви и не могат да бъдат подведени под двете категории, употребени от писателя: "ова убо по чину греческих письмен, ова же по словенстей речи". Освен това, както изтъква проф. В. А. Истрин, буквите в глаголицата за звуци, еднакви в гръцката и славянската реч, са 22 (в нея са отсъствали буквите "пси" и "кси"), а буквите за специфичните звуци на славянската реч никога не са били по-малко от 16.
И така, Черноризец Храбър има предвид азбуката, която днес наричаме "кирилица", в състава й през последните десетилетия на IX в. и през X в.; за втората славянска азбука, наричана днес "глаголица", той очевидно нищо не знае. Това не може да означава друго, освен че по времето на написването на "Сказание за буквите", глаголицата все още не е била разпространявана по българските земи, т.е. "Сказание за буквите" е написано преди късната есен на 885 г., когато Кирило-Методиевите ученици се завръщат от Велика Моравия в отечеството си - България.
Черноризец Храбър съобщава и годината на създаването на азбуката, която има предвид - 6363 години от "сътворението на света" (по Цариградската мондиална система с коефициент 5508 г. от "сътворението на света до Рождество Христово", т.е. 855 г. от н.е.). Упоритите опити на проф. К. Куев да наложи становището си, че тази датировка следва да се изчисли по Александрийската мондиална система с коефициент 5500 г. (?), т.е. 863 г. от н.е., следва да се считат за напразни: на първо място, Александрийската мондиална система всъщност е с коефициент 5492 г.; на второ място, мисията на княз Ростислав (846 - 87О) при император Михаил III (842 - 867), за да иска учители и проповедници на славянски език, е пристигнала в Цариград през 862 г. (невероятно е Константин-Кирил Философ да е пропуснал ценно време, та едва през следващата 863 г., при това без предварителна подготовка, само за няколко месеца да е създал азбука, да е обучил учениците си на нея и да е превел апракоса - избрани евангелски четива, изборния апостол и избрани църковни служби, Без които е невъзможна християнската литургия, при това на един литературно необработен език, което сега не е по силите на цял съвременен научен институт, и то за дълъг период от време); и на трето място, през лятото на 863 г. Солунските братя и учениците им вече са били във Велика Моравия.
В съвременната световна и Българска славистика постепенно взема връх становището, че Константин-Кирил Философ на два пъти е създавал славянска азбука, на два пъти е сътворявал книги на славянобългарски език: веднъж през 855 г. създава въз основа на дотогавашния исторически опит от прилагане на гръко-византийското писмо към славянската реч приблизително, "без устроение", азбуката, която днес наричаме КИРИЛИЦА, и превежда основните богослужебни книги за нуждите на своята съдбоносна мисия сред сънародниците си - българските славяни от поречието на Брегалница (дн. Североизточна Македония), а втори път - през 862/863 г. създава азбуката, днес наричана ГЛАГОЛИЦА, главно чрез графическото изменение но буквите от кирилицата и на шест букви от латиницата, към които прибавя и няколко символични буквени знаци, на която азбука написва вече преведените преди това книги, за да придаде всехристиянски характер на мисията си във Велика Моравия, привидно неутрален към съперничеството между Рим и Цариград за върховенство във вселенската църква и за юрисдикцията върху моравския диоцез.
Именно КИРИЛИЦАТА, разпространена от Константин-Кирил Философ сред българските славяни по р. Брегалница през периода 855 - 859 г., има предвид Черноризец Храбър.
Вероятно той е един от учениците му, които остават в поречието на Брегалница след отзоваването на Първоучителя в Цариград, за да поддържат пламъка на делото му. За славянобългарско Богослужение по р. Брегалница преди завръщането на Климент, Наум и Ангеларий в България имаме свидетелството на охридския архиепископ Теофилакт Български (1088 - 1107 г.) в житие на тивериуполските мъченици: въз основа на недостигнали до нас старобългарски извори той известява, че княз Борис-Михаил построил съборен храм в Брегалнишката епископия, наредил да се пренесат в него част от мощите на тивериуполските (струмишките) мъченици, като бил определен "особен клир, обучен на български език в божествените служби, който постоянно да служи в него и да извършва свещените песнопения". Тези събития са станали скоро след учредяването на автономната Българска църква на 4 март 870 г. и построяването на седемте велики съборни храма на седемте първоначални епископии-митрополии, на които най-напред е била разделена обширната българска земя, в т.ч. и Брегалнишката епископия-митрополия. Откъде се е взел специално обученият клир на български език в Брегалнишката епархия преди връщането на Кирило-Методиевите ученици в България от Велика Моравия не могат да обяснят и най-разпалените противници на истината за мисията на Константин-Кирил Философ по р. Брегалница. С школовката при гениалния Константин-Кирил Философ лесно може да бъде обяснена блестящата ерудиция на неговия способен ученик - Черноризец Храбър, доказана с творбата му.
След решението от 4 март 870 г. на Цариградския всехристиянски събор (Западната църква го признава за Осми вселенски събор) в полза на върховенството на Цариградската патриаршия над българския църковен диоцез, в България пристига архиепископ Георги, първият предстоятел на автономната Българска църква, със сонм от гръко-византийски духовници, в т.ч. и епископитемитрополити на седемте първоначални епархии, включително и на Брегалнишката. Вероятно във връзка със системни опити на гръко-византийското духовенство, с оглед на по-далечните планове на Византия да подави сетнините от мисията на Константин-Кирил Философ по р. Брегалница, Черноризец Храбър написва своето "Сказание за буквите" - страстната защита на безсмъртното дело на Солунските братя. А защото се е опълчил срещу тогавашните йерарси на Българската църква, сам църковен служител, Черноризец Храбър е скрил духовното си име зад този псевдоним. (След 893 г., когато славянобългарският език е обявен от Преславския църковно-народен събор за официален в държавата и църквата и започва Златният век на Симеонова България, подобна предпазна мярка е напълно излишна. Няма смисъл от скриване на името на писателя и след създаването на славянобългарските културни средища от Наум в Плиска и Преслав и от Климент в Девол и Охрид след 886 г. под високото покровителство на княз Борис-Михаил. Случаят с Брегалнишкото културно средище е друг. Става дума за малък провинциален оазис на славянобългарско богослужение и просвета, плътно притиснат от враждебното гръковизантийско духовенство. Княз Борис-Михаил е правел възможното за подкрепата на дейците от Брегалнишкото средище (пренасянето на част от мощите на тивериуполските мъченици от Струмица в Брегалница не е нищо друго, освен предоставяне на духовно оръжие за самоотбрана), но силите му в тази толкова ранна епоха са били доста ограничени. Зад гърба на гръко-византийското духовенство е стояла мощната Източна империя, с която България след военните си поражения е била обвързана с неравноправни договори. Затова основните оръжия на дейците на Брегалнишкото средище са били вярата в правото дело на Светите братя и мощното настъпателно Слово. Безсмъртната творба на Черноризец Храбър е върховният израз на борбата за опазване на великото дело на Константин-Кирил Философ по р. Брегалница, за защитата на правото на българските славяни да се радват на богослужение и просвета на народен език.

[Гост]

Отговор на Вашите въпроси

http://knigite.abv.bg/la/index.html

[Гост]

1. Защо и кирилицата, и глаголицата се използват за записване само на славянското наречие?

Всъщност не само. Сред надписите от скалните църкви от Мурфатлар има и такива на "неизвестен" език по всяка вероятност прабългарски.Примери:

[Гост]

Втори въпрос-какво ще кажете за хипотезата, че Константин Кирил-Философ е отровен с арсеник?

Защо не. В Рим са имали достатъчно поводи да го премахнат.

В старобългарските паметници почти няма думи (май изобщо даже няма, ама няма как да проверя сега) от неславянски произход, освен заемките от гръцки и латински.

Заемки има но не са много. Най вероятно повечето от прабългарските заемки навлизат директно в литературният език. Например кап, шаръчии,кънигачии, зодчии, бисер, бъбрек. Остава отворен въпросът дали думи от прабългарски и тракийски са навлезли в славянският диалект поставен в основата на Старобългарският преди Кирил и Методий да го създадат? Ето и малък списък от неславянски думи:
княз
аз
буки(буква)
нива

Княз
За княз се смята че е заемка в протославянски от старонемското конунг.
Но доколкото КЬNЕS (с Е представям ЯТ) тоест к'недз звучи по близко до прабългарското KANAC (което е предаването му с гръцката азбука) Случайно или не в омуртаговият медалион С-то от Канас е предадено с "S" Доколкото зная буквата S се е използвала за представяне на гръцката "сигма" Но не е ли това прототипът на кирилското S (dz)? Всъщност още една буква, Б (БУКИ), от кирилицата може и да е еволюирала от прабългарските надписи на гръцки. В тях понякога когато са изобразявали Б с "Вита" каменарите са добавяли една хоризинтална чертичка под буквата.В това отношение е интересен и надгробният надпис на "кнедзь" Пресиан намерен в Словакия.

Аз
Трудно е да се каже как точно и откъде Аза идва в старобългарски. В много ирански езици личното местоимение 1л.е.ч. е Аз. Но също така се среща и може би в Тракийски (или формата Ас) и със сигурност във фригийски.

Буки
На английски "book" e книга. В славянските езици с дума с подобен корен наричаме вид дърво "бука". Китайският йероглиф БОКУ означава дърво. Също така ще напомня че в древността дървото е било важен носител за писменността - леснодостъпен но за жалост нетраен. Някои азбуки са дължали правилните си форми от черти и резки на факта че са били писани предимно на дърво. Такива са скандинавските руни, писмото на секелите и тюркската писменност. В България дори до 20 век на дърво са се водели кръчмарските сметки (четули) и са се правели календари(рабоши). Изключително подобен на българските е един дървен календар на секелите прерисуван от италианец при освобождаването на Трансилвания от австрийците.

Рисунка на медальона на Омуртаг на която се вижда въпросното S. и инвентарен надпис от Първото Царство който илюстрира предполагаемата еволюция на Б (буки) от вита.

[Batko Charly]

Искам да знам за "Аз, Буки, Веди"

[Гост]

Азъ - аз
Боуки - буква (букви)
Вьди - разбирам
Глаголи - говоря
Добро - добро
Ест- е
Живете- живеете
Sело(дзело)- много
Земля-земя
Иже- кой
I-
Како- как
Люди - хора
Мыслете- мислите
Нашь - наш
Он - той
W(омега)
Покой - покой
Рцы
Слово - слово
Твердо - твърдо
Оукъ
Фертъ
Херъ
Цы
Червь-червей
Ша
Ща
Еръ
Еры
Ерь
Ять
Ен
Он
Ξ
Ψ
Θ
Ижица

[Imperial]

Извинете, ако задавам въпрос, по който сте говорили вече, но просто нямам в момента време да чета детайлно.

Доколко сходни са старобългарският и староруският (много доколкото знам?) и как се е получила тази близост. И защо съвременният български е еволюирал толкова, докато руският не е? Доколкото разбирам (въобще не съм специалист по лингвистика) българският и руският в момента имат някои фундаментални различия. Моля някой да разясни.

[Хана]

Доколко сходни са старобългарският и староруският (много доколкото знам?) и как се е получила тази близост. И защо съвременният български е еволюирал толкова, докато руският не е? Доколкото разбирам (въобще не съм специалист по лингвистика) българският и руският в момента имат някои фундаментални различия. Моля някой да разясни.

Старобългарският е първият фиксиран писмено език, от който са произлезли славянските езици, включително и българския и руския. Близък е до руския в падежната си система, но глаголните времена са по-скоро като в българския. Лексикално старобългарския е близък и до руския, и до българския. Фундаменталните граматични различия между съвременния български и руски са основно: падежната система в руския, членните форми в българския и разклонената система от времена в българския. Има, разбира се, и много други, но те са по-дребни.
Отдалечаването на българския от другите славянски езици става основно заради влиянието върху него на балканските езици: гръцки, турски, румънски, албански. Във всички тях има артикли, в някои членът е задпоставен (български, румънски, албански, турски). Отпадането на падежната система също е под влиянието основно на турския, а и на гръцкия. Това, което си личи с просто око - многото думи-заемки от балканските езици в българския, е същото и на фонетично и граматично равнище, само че не е толкова очевидно.

[Гост]

Привет Хана. Почти всички от твърденията ти са верни. Приеми изказването ми не като опит за спор а като допълнение. Струва ми се че в България (а и в много други страни) науки като историята и лингвистиката тясно свързани с политиката се установяват тези които стоят леко встрани от научната истина. В полза на патриотизма си затваряме очите за много безспорни факти. Драго ми става на ушите когато чуя тезата че светите братя са били българи или по смисленото - майка славянка и баща избягал от Плиска българин. Елементарно е че до изнасяне на неоспорими доказателства Кирил и Методий са ромеи. Не виждам какво лошо има в този факт за националното ни самочувствие и с какво омаловажава делото на братята. Ако си направите труда да прочетете обширните им жития писани най вероятно от учениците им след като идват в България ще видите че няма и следа от българска следа. 45 години се цитира част от словото на ГДимитров пред съда че Карл Велики говорел немски само с конете си. Не ми се търси биографията му писана от Аинхард да видя какъв език е говорил но в голяма степен франките се романизират и най вероятно по времето му са говорели един от диалектите на простонароден латински които по това време са били разпространени от Испания до Балканският полуостров. Затова и в по голямата част от империята му се е говорел същият този късен латински. Класическият (и не дотам) латински който е използвала църквата не е бил толкова разбираем за масите но колко от една литургия на Старобългарски бихме разбрали ние? Често се казва че Старобългарският е бил църковен език разбираем от народа. Навярно е така за времето в което е създаден и за диалекта който лежи в основата му. Но в лингвистиката има една категория наречена езикова промяна и тя казва че всеки говорим език се променя независимо от желанието на хората - всяко следващо поколение говори различно. Тъй като писменният език остава непроменен след сто години например той вече се явява малко или много неразбираем. Наскоро изкопани брезови ръкописи в Новгород показват че още в началото Старославянският е получил силна руска редакция. Изчезват непознатите за староруския Он и Ен. Много думи се изписват със староруското си произношение още в 10 век. Често се пропуска звателният падеж.

Старобългарският е първият фиксиран писмено език, от който са произлезли славянските езици, включително и българския и руския.

Старобълагарски или Старославянски ? Преди да започнат разселването си около 4 век славяните са живеели в сравнително малък район и са говорели Протославянски(Праславянски). От Праславянският са произлезли всички съвременни славянски езици за които е прието в науката че до около 7- 8 век са се отнасяли един към друг като диалекти.

[Batko Charly]

Само да ти напомния, че румънски език няма. Той е изкуствено създаден през 18 век, а дотогава същите тия "румънци" са писали на български.

[gollum]

Хъм, сигурен ли си за това, Batko Charly? Защото езикът, който в момента използват много силно се отличава от нашия и някак не ми се вярва езка, който са ползвали преди това да е бил български и през ХV²²² в. да е създаден изкуствен, коренно различен от речта им език, който де се е наложил успешно.

[Хана]

Старобълагарски или Старославянски ?

Съдейки по многото, написано от теб досега в тази тема, вероятно знаеш, че първият фиксиран на кирилица и глаголица език се нарича по света Old Slavic, Altslawisch, старославянский, но на български е прието да се нарича старобългарски. Така се получава едно разминаване, защото руския например има следната периодизация: старославянски, староруски, средноруски, а при българския имаме само старобългарски и среднобългарски. От друга страна обаче, създадената азбука и първите преведени текстове са на базата на солунските български диалекти, т.е. има някакво основание този език да бъде наречен старобългарски. Както и да е, спорът е чисто терминологичен.

Към Батко Чарли: на територията на сегашна Румъния обикновените хора са говорили романски диалект от доста време. Друго нещо е езикът на властта. Сигурно си чувал нашумялата това лято песничка на румънската поп-група: ако не се заслушаш - звучи като на български, много родно, но като се заслушаш - нищо не разбираш.

[Гост]

че първият фиксиран на кирилица и глаголица език се нарича по света Old Slavic, Altslawisch, старославянский, но на български е прието да се нарича старобългарски.

Абсолютно вярно. Но аз имам предвид нещо друго. От кой момент можем да започнем да наричаме езика на словените старобългарски ? Спомням си ч в българската историография времето на княз Крум се определя за начало на българската "народност" а оттам и на общия език езика на словените.Факта че княз Борис I приема славянската литургия с ентусиазъм говори че по негово време словенският е бил разпространен доволно много в България и говорен и от другите етноси. Въпросът тук е: доколко, почти двестате години между княз Аспарух и княз Борис, са изменили словенската реч в пределите на България ? Смята се че Кирил и Методий са използвали диалекта на солунските словени. А те са живеели извън пределите на България през тези двеста години и е напълно вероятно езиковите процеси протичащи на територията на България да не са ги засегнали и езикът им да е бил малко или много архаичен в сравнение с този в България. Тоест ако с право наричаме словенският в България Старобългарски имаме ли това право за този извън пределите и ? Разбира се аз нямам отговор на този въпрос но се чудя някой въобще задавал ли го е ?