Докато четях за унгарските набези в Европа през Ранното Средновековие, попаднах на нещо интересно. Става дума за прословутия набег в Испания през 942 г.
Унгарците направили най-далечния си рейд през Северна Италия и Южна Франция като си пробили път с боеве чак до мавританска Испания, където грабили, обсаждали градове и пленили един от местните владетели. Пръждосали се след заплащане на откуп.
Данните са от някакъв местен историк ибн Хайан, всъщност официалният придворен историк по това време.
Та кое е толкова интересното за нас?
Интересно е изброяването на на вождовете на унгарските нашественици:
Цитатът е от Уикипедия.
Та интересният всъщност е шестият изброен вожд. Глад.
Според Gesta hungarorum Глад е името на български велможа който бил дошъл от Видин и владеел област, приблизително съвпадаща с днешен Банат по време на унгарското завоевание. Първоначално той оказал съпротива на завоевателите, но те го победили и той признал върховната им власт, запазвайки владенията си. Те в началото на 11 век били в ръцете на внука му Охтум, така, че не са били под директна унгарска власт през 10 век.
(картата не е особено достоверна като цяло, но приблизително показва владенията на Глад)
За съжаление "гестата" е доста хаотичен и оспорван извор с особено неясна хронология. За съжаление практически няма други. В резултат историографските оценки за времето на завоюването на отвъддунавските български територии от унгарците се колебаят между края на 9 и началото на 11 век.
Ако приемем напълно възможната според мен хипотеза за идентичността на "испанския" и "банатския" Глад, то излиза, че най-късно през 942 Глад е бил вече васал или съюзник на унгарците, а не подчинен на царя в Преслав. И в качеството си на такъв участва в грабитлските им походи на Запад.
При включване на малко логически разсъждения, то малко вероятно е да е участвал в далечни конни походи на възраст примерно повече от 40 години, т. е. роден е не по-рано от първото десетилетие на 10 век. А ако приемем, че е бил примерно на поне 20 години за да може да управлява ефективно владението си при унгарското нападение, то може условно да датираме попадането му под унгарска власт някъде между 920 и 940 година.
Симеон умира през 927 г. и годините след смъртта му при смутовете в началото на управлението на Петър са най-вероятният подходящ момент за това.
Т. е. "испанското" сведение е възможен аргумент за датиране на загубата на тази част от отвъддунавските територии на България в полза на унгарците примерно около 930-940 г.
Унгарците направили най-далечния си рейд през Северна Италия и Южна Франция като си пробили път с боеве чак до мавританска Испания, където грабили, обсаждали градове и пленили един от местните владетели. Пръждосали се след заплащане на откуп.
Данните са от някакъв местен историк ибн Хайан, всъщност официалният придворен историк по това време.
Та кое е толкова интересното за нас?
Интересно е изброяването на на вождовете на унгарските нашественици:
"They possessed seven chieftains. Among these the greatest in dignity was called Djila. Ecser followed him, after him Bulcsudi, then Bašman, Alpár, Glad and lastly Harhadi."
Та интересният всъщност е шестият изброен вожд. Глад.
Според Gesta hungarorum Глад е името на български велможа който бил дошъл от Видин и владеел област, приблизително съвпадаща с днешен Банат по време на унгарското завоевание. Първоначално той оказал съпротива на завоевателите, но те го победили и той признал върховната им власт, запазвайки владенията си. Те в началото на 11 век били в ръцете на внука му Охтум, така, че не са били под директна унгарска власт през 10 век.
(картата не е особено достоверна като цяло, но приблизително показва владенията на Глад)
За съжаление "гестата" е доста хаотичен и оспорван извор с особено неясна хронология. За съжаление практически няма други. В резултат историографските оценки за времето на завоюването на отвъддунавските български територии от унгарците се колебаят между края на 9 и началото на 11 век.
Ако приемем напълно възможната според мен хипотеза за идентичността на "испанския" и "банатския" Глад, то излиза, че най-късно през 942 Глад е бил вече васал или съюзник на унгарците, а не подчинен на царя в Преслав. И в качеството си на такъв участва в грабитлските им походи на Запад.
При включване на малко логически разсъждения, то малко вероятно е да е участвал в далечни конни походи на възраст примерно повече от 40 години, т. е. роден е не по-рано от първото десетилетие на 10 век. А ако приемем, че е бил примерно на поне 20 години за да може да управлява ефективно владението си при унгарското нападение, то може условно да датираме попадането му под унгарска власт някъде между 920 и 940 година.
Симеон умира през 927 г. и годините след смъртта му при смутовете в началото на управлението на Петър са най-вероятният подходящ момент за това.
Т. е. "испанското" сведение е възможен аргумент за датиране на загубата на тази част от отвъддунавските територии на България в полза на унгарците примерно около 930-940 г.
Comment