Княз Борис I е български владетел от 852 до 889 г. Ако се приеме, от кан Крум( 801-814 г.) родът Дуло се завръща на българския престол, то Борис I е от рода Дуло. Има основания да се твърди, че Крум е от рода Дуло и по майчина линия застава на престола. Ако се съди по делата на Крум, Омуртаг (http://barin.blog.bg/history/2015/04...murtag.1352813) и следващите владетели би следвало да се предположи, че родът Дуло се е завърнал по блестящ начин. Разбира се това не са доказателства. За принадлежността на владетелите след Крум към рода Дуло( http://barin.blog.bg/history/2015/03...t-dulo.1346755) съдим от косвени факти, че кан Крум( 801-814 г.) е приет единодушно и одобрен за български владетел, насочва се първо към земите на днешна Македония, решително декйства по отношение на съседските разногласия и определяна на границите. При Аспарух и Тервел виждаме подобен подход( http://barin.blog.bg/history/2015/10...ropa.1400523); липсват сведения за големи гонения на християните. Знаем, че Кубрат, Аспарух и Тервел са били християни от няколко източника. При първите четири канове, които са от рода Дуло България няма загубена война. Вярно, че последните двама( Кормесий и Севар) не воюват, но затова можед да се съди, че войската ни е била на ниво. Ако не беше така съседните държави и преди всичко Източната Римска империя( Византия) нямаше да си трае (http://barin.blog.bg/history/2016/04...sparuh.1448086) . При първи удобен случай щеше да се опита да си възвърне териториите и да изхвърли отвъд Дунав"варварите".
Княз Борис I ( 852-889 г.) е син на Пресиян(836-852 г.) Приема се, че до покръстването през 862 г. носи титлата хан, а след важното събитие приема титлата княз. Мисля, че това схващане е погрешно и той, както и предишните владетели трябва да се титулуват с владетелската титла "княз", а не с тюркското хан, кан, канас сюбиги, кан ювиги и т.н.
Княз Борис I е канонизиран за светец като цар Борис I. Титлата "цар" приема едва Симеон и то преди да почине през 927 г. му я признават, а Петър I, Който го наследява я носи, както и следващите владетели, включително и от Третото Българско царство, без Александър Батемберг. Народът е признателен към княз Борис I за заслугите му като управник и го приема за цар, а православната църква го обявява за светец по този начин. Освен Борис I има още двама души от рода Дуло, които са канонизирани за светци: Тривелий Теоктист е кан Тервел, а другият е Боян Енравота, брат на Маламир( 831-836 г.) ( http://barin.blog.bg/history/2015/03...garski.1346209) Княз Борис I се оттегля от ,престола през 889 г. в п;олза на нсвоя трети син- цар Симеон Велики. При него България изживява своя златен век, а аз мисля, че златния век започва още от времето на княз Борис, когато спира войните и сключва дълогодишен мирен договор с Византия, а продължава малко след смъртта на цар Симеон I. (http://barin.blog.bg/history/2015/10...gariia.1397057).
Величието на владетелите не се измерва само със спечелените битки и завоюваните нови земи. Териториалните придобивки са хубаво нещо, но те трябва да се усвоят, разработват, отстояват и доказват във времето. Не винаги ако дадена държава владее дълго време територията ѝ принадлежи по право. Можем спокойно да причислим към успешните владетели Крум, Омуртаг, Пресиян, Борис, Симеон Велики, Петър. Те са родственици, с изключениое на Пресиян по права линия и наследяват трона един след друг, като издигат едновремешната слава на България и рода Дуло.
Княз Борис I губи четири войни: срещу Великоморавия, Немското кралство, Сърбия и Византия( http://barin.blog.bg/history/2016/05...zapada.1449987) , но покръстването на българите от 862 г. и въвеждането и разпространението на кирилицата след 855 г. накланят сериозно към положителна насока везните за преценката на княза. Освен споменатите събития, имаме дълъг мирен период с Византия и съседните държави, който способства за укрепване на България и затвърждаването ѝ. (http://barin.blog.bg/regionalni/2015...licata.1361530).
Княз Борис I (852-889 г.) след като сдава престола на сина си се оттегля в манастир. Интерес предизвика у мен в кой манастир. Известни са четири манастира от времето на клняз Борис: Голямата базилика вс Плиска( по времето на управление на Борис- столица); Патлейна; манастира до с. Равна, Провадийско и царския манастир св. Богородица във Варна, близо до Вятърната мелница. Четирите манастира твърдят, че княз Борис I е прекарал последните си години в тях.
Княз Борис I е роден някъде около 830 г. Срещал съм написано, че отначало е управлявал с регент, но си мислих, че няма как да стане. Между него и Пресиян в такъв случай ще има петнадесетина години, а му е син. Пресиян се качва на престола през 836 г. и няма навършени двадесет и една години, колкото е пълнолетието. Управлява кавхана Исбул, който е регент и при Маламир. Пресиян е роден след 815 г., а Борис в такъв случай като негов първи син трябва да е роден най-рано 833 г.. Затова си мисля, че е имало регент. Княз Борис I почива на 2 май 907 г. Затова на втори май се чества деня на цар Борис и носещите неговото и подобни произходни имена имат имен ден. В такъв ход на разглеждане изглежда не е доживял легендарната възраст над сто години. През своето 36-годишно управление изглежда е постигнал всичко и сам се оттегля в манастир, за да доживее старините си. От историята знаем, че на два пъти излиза от манастира да помогне на България. Първият път е през 893 г., когато сваля от престола сина си Владимир Расате( 889-893 г.) и поставя за княз гласения за глава на българската православна църква Симеон I( 892-927 г.). Вторият път е. когато бъл;гарската войска на цар Симеон е насочена и заета с война с Византия, а маджарите ни нападат в гръб. Изглежда маджарите са провокирани от активната политика и щедрите имперски обещания, за да ни нападнат. През 894 г. княз Борис I излиза и ръководи отбраната на новата столица Велики Преслав. Преместването на нстолицата си го обяснявам с няколко причини: Плиска е разрушена през 811 г. от Никифор I Генник, който по-късно си получава засслуженото; Велики Преслав е разположен малко по-централно; желаникето да се отбележи ново начало, съгласно амбициите на цар Симеон.
След 894 г. оставя нещата в ръжцете на нцаря и повече не се меси. Името му постепенно потъва и следите му изчезват. В църквите са запазени негови надписи, пръстени, печати. Във Варна църквата св. Богородица се нарича царска, защото са поткрити в нея, близо до аязмото печати на царете Борис, Симеон и Петър. Те тримата са управлявали страната ни повече от век.
Княз Борис следпокръстването приема името Михаил от кръстника си- императора на Византийската империя. Сваля от трона Владимир Расате, заповядва да го ослепят и да го хвърлят в затвора. Свиква народен църковен събор. Провъзгласява третия си син Симеон (893-927) за новия български владетел, ”като го заплашва пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство”. Съборът решава столицата да се премести от Плиска във Велики Преслав и обявява българския език за официален в държавата и църквата. Княз Борис ² Извършил делото на своя живот, Борис, все още силен, се оттегля в манастир. Неговото управление дава културно отражение върху развитието на всички славяни и цяла Източна Европа. Той умира през 907 г.
Манастира Патлейна до Велики Преслав.
Манастирът Патлейна се намира близо до Велики Преслав. До старините е съвсем малко разстоянието- около 3 км. След оттеглянето си в манастир и окончателното прекратяване да се меси в държавните дела Велики Преслав е вече столица на България. Мястото е идеално на бившия владетел да прекара старините си. Сега наблизо работи комплекс"Омуртагов мост" Като ходих тази година в старата столица и манастира се заслушах в беседата, приготвена за една друга туристическа група и екскурзовода каза, че няма категорични доказателства, но се приема, че княз Борис е доживял последните си години тук. Няма и на другиоте манастири сведение и нещо написано.
Голямата Базилика е най-големият храм на православието у нас през Първото Българско царство. Плиска е още столижца на България и мисля, че е възможно отначало княз Борис I да се е оттеглил тук и да е приел монашески сан. При това положение той лесно може да следи какво става в двореца и да се намеси при необходимост, както е сторил при опита на Владимир Расате да върне езичеството. Същото важи и при намесата при опасността столицата да бъде превзета. Разстоявянието между Плиска и Велики Преслав не е никак голямо, но да не забравяме, че през IX в. не са развити комуникациите, инфраструктурата. Като съм ходил в Плиска от музея твърдят, че тук е бил княз Борис I. Склонен съм да повярвам, но само отначалото за няколко години. Логично е с напредване на годините да се е установил по-близо до столицата, а отначало също да е предпочел да бъде близко до мястото на управление.
. Голямата Базилика изглежда внушителна по размери
Голямата Базилкика е най-големият манастир и си заслужава да се реставрира. Намира се на 700-800 м. от старините в Плиска.
Манастирът в с. Равна, Провадийско не съм посещавал. Ходих през тази година в музея в Провадия и освен за най-старото намерено съкровище по земите ни, наред с Варненския Халколитен некропол ми обясняваха за манастира до с. Равна. Уредникът на музея беше сигурен, че именно тук е бил монах княз Борис I. Манастирът е най-незапазен в сравнение с другите и засега не е реновиран. Не вземам отношение дали може тук да е бил Борис, но по-скоро не вярвам по обяснените по-напред причини.
Варненския манастир "св. Богородица" се намира на малко повече от километър от пътя за с. Каменар в местност" Пчелина". От него при разкопките е намерено аязмо, непокътнато. Водата си течер. С дарения и помощ от общината и други институции е направен голям кръст над манастира, поставени са указателни кафяви табели на подстъпите към него- от кв."Възраждане" и от пътя над Вятърната мелница( 500 м. вляво). Заради намерените печати от митрополията и църквата"САв. Архангел Михаил" твърдят убедително, че тук е починал княз Борис след като е бил монах.
Като се абстрахиорам, че съм от Варна ми е трудно да повярвам и в това. Нали трябва да се греда безпристрастно на основание фактите и размислите. Разсъжденията сочат първоначално да е бил в Плиска- Голямата Базилика, а после- близо до новата столица- Велики Преслав. т.е. в манастира "Патлейна". По такъв начин си обяснявам въпроса Къде е прекарал последните си години княз Борис I? Който не иска да задълбава темата ще отговори кратко и неутрално:" В манастир"
Размислите ми се породиха, когато през тази година по различни поводи посетих три от четиритее възможни манастири. Дали е възможно да има пети? Евентуално някъде край Охрид, защото от една екскурзия преди повече от двадесет години си спомням, че Климент и Наум имат манастири от тяхно време и има легенда за това:
"Легендата гласи, че строителите им се състезавали кой ще построи първи манастира. Опънали една тел( трудно обяснимо как на разстояние над 5 км.) и когато се стигне височината да се спре. Лястовичките накацали по телта някъде посредата. Строителите от манастира на св.Наум решили, че са изпреварени и спрели, а тези на Климент продължили и затова неговият манастир е по-висок." Може би няма истина в това, но го написах, за да спомена, че има и други манастири по нашите земи от времето на княз Борис.
Охрид е бил развита книжовна школа, горе долу наравно с Великопреславската. Въпреки това не ми изглежда правдоподобно в някой от двата манастира да е живял княза. Не споделям мнението на ннякои свещеници, че Борис I е живя на няколко места по време на монашеския си живот. Презю IX-X в. няма такава практика. Вярвам, че Патлейна е било последното му място на Земята. Заслугите на княз Борис I са големи и има много манастири, носещи неговото име. Негови икони се срещат в много църкви из България.
image Икона на княз Борис I
Княз Борис I ( 852-889 г.) е син на Пресиян(836-852 г.) Приема се, че до покръстването през 862 г. носи титлата хан, а след важното събитие приема титлата княз. Мисля, че това схващане е погрешно и той, както и предишните владетели трябва да се титулуват с владетелската титла "княз", а не с тюркското хан, кан, канас сюбиги, кан ювиги и т.н.
Княз Борис I е канонизиран за светец като цар Борис I. Титлата "цар" приема едва Симеон и то преди да почине през 927 г. му я признават, а Петър I, Който го наследява я носи, както и следващите владетели, включително и от Третото Българско царство, без Александър Батемберг. Народът е признателен към княз Борис I за заслугите му като управник и го приема за цар, а православната църква го обявява за светец по този начин. Освен Борис I има още двама души от рода Дуло, които са канонизирани за светци: Тривелий Теоктист е кан Тервел, а другият е Боян Енравота, брат на Маламир( 831-836 г.) ( http://barin.blog.bg/history/2015/03...garski.1346209) Княз Борис I се оттегля от ,престола през 889 г. в п;олза на нсвоя трети син- цар Симеон Велики. При него България изживява своя златен век, а аз мисля, че златния век започва още от времето на княз Борис, когато спира войните и сключва дълогодишен мирен договор с Византия, а продължава малко след смъртта на цар Симеон I. (http://barin.blog.bg/history/2015/10...gariia.1397057).
Величието на владетелите не се измерва само със спечелените битки и завоюваните нови земи. Териториалните придобивки са хубаво нещо, но те трябва да се усвоят, разработват, отстояват и доказват във времето. Не винаги ако дадена държава владее дълго време територията ѝ принадлежи по право. Можем спокойно да причислим към успешните владетели Крум, Омуртаг, Пресиян, Борис, Симеон Велики, Петър. Те са родственици, с изключениое на Пресиян по права линия и наследяват трона един след друг, като издигат едновремешната слава на България и рода Дуло.
Княз Борис I губи четири войни: срещу Великоморавия, Немското кралство, Сърбия и Византия( http://barin.blog.bg/history/2016/05...zapada.1449987) , но покръстването на българите от 862 г. и въвеждането и разпространението на кирилицата след 855 г. накланят сериозно към положителна насока везните за преценката на княза. Освен споменатите събития, имаме дълъг мирен период с Византия и съседните държави, който способства за укрепване на България и затвърждаването ѝ. (http://barin.blog.bg/regionalni/2015...licata.1361530).
Княз Борис I (852-889 г.) след като сдава престола на сина си се оттегля в манастир. Интерес предизвика у мен в кой манастир. Известни са четири манастира от времето на клняз Борис: Голямата базилика вс Плиска( по времето на управление на Борис- столица); Патлейна; манастира до с. Равна, Провадийско и царския манастир св. Богородица във Варна, близо до Вятърната мелница. Четирите манастира твърдят, че княз Борис I е прекарал последните си години в тях.
Княз Борис I е роден някъде около 830 г. Срещал съм написано, че отначало е управлявал с регент, но си мислих, че няма как да стане. Между него и Пресиян в такъв случай ще има петнадесетина години, а му е син. Пресиян се качва на престола през 836 г. и няма навършени двадесет и една години, колкото е пълнолетието. Управлява кавхана Исбул, който е регент и при Маламир. Пресиян е роден след 815 г., а Борис в такъв случай като негов първи син трябва да е роден най-рано 833 г.. Затова си мисля, че е имало регент. Княз Борис I почива на 2 май 907 г. Затова на втори май се чества деня на цар Борис и носещите неговото и подобни произходни имена имат имен ден. В такъв ход на разглеждане изглежда не е доживял легендарната възраст над сто години. През своето 36-годишно управление изглежда е постигнал всичко и сам се оттегля в манастир, за да доживее старините си. От историята знаем, че на два пъти излиза от манастира да помогне на България. Първият път е през 893 г., когато сваля от престола сина си Владимир Расате( 889-893 г.) и поставя за княз гласения за глава на българската православна църква Симеон I( 892-927 г.). Вторият път е. когато бъл;гарската войска на цар Симеон е насочена и заета с война с Византия, а маджарите ни нападат в гръб. Изглежда маджарите са провокирани от активната политика и щедрите имперски обещания, за да ни нападнат. През 894 г. княз Борис I излиза и ръководи отбраната на новата столица Велики Преслав. Преместването на нстолицата си го обяснявам с няколко причини: Плиска е разрушена през 811 г. от Никифор I Генник, който по-късно си получава засслуженото; Велики Преслав е разположен малко по-централно; желаникето да се отбележи ново начало, съгласно амбициите на цар Симеон.
След 894 г. оставя нещата в ръжцете на нцаря и повече не се меси. Името му постепенно потъва и следите му изчезват. В църквите са запазени негови надписи, пръстени, печати. Във Варна църквата св. Богородица се нарича царска, защото са поткрити в нея, близо до аязмото печати на царете Борис, Симеон и Петър. Те тримата са управлявали страната ни повече от век.
Княз Борис следпокръстването приема името Михаил от кръстника си- императора на Византийската империя. Сваля от трона Владимир Расате, заповядва да го ослепят и да го хвърлят в затвора. Свиква народен църковен събор. Провъзгласява третия си син Симеон (893-927) за новия български владетел, ”като го заплашва пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство”. Съборът решава столицата да се премести от Плиска във Велики Преслав и обявява българския език за официален в държавата и църквата. Княз Борис ² Извършил делото на своя живот, Борис, все още силен, се оттегля в манастир. Неговото управление дава културно отражение върху развитието на всички славяни и цяла Източна Европа. Той умира през 907 г.
Манастира Патлейна до Велики Преслав.
Манастирът Патлейна се намира близо до Велики Преслав. До старините е съвсем малко разстоянието- около 3 км. След оттеглянето си в манастир и окончателното прекратяване да се меси в държавните дела Велики Преслав е вече столица на България. Мястото е идеално на бившия владетел да прекара старините си. Сега наблизо работи комплекс"Омуртагов мост" Като ходих тази година в старата столица и манастира се заслушах в беседата, приготвена за една друга туристическа група и екскурзовода каза, че няма категорични доказателства, но се приема, че княз Борис е доживял последните си години тук. Няма и на другиоте манастири сведение и нещо написано.
Голямата Базилика е най-големият храм на православието у нас през Първото Българско царство. Плиска е още столижца на България и мисля, че е възможно отначало княз Борис I да се е оттеглил тук и да е приел монашески сан. При това положение той лесно може да следи какво става в двореца и да се намеси при необходимост, както е сторил при опита на Владимир Расате да върне езичеството. Същото важи и при намесата при опасността столицата да бъде превзета. Разстоявянието между Плиска и Велики Преслав не е никак голямо, но да не забравяме, че през IX в. не са развити комуникациите, инфраструктурата. Като съм ходил в Плиска от музея твърдят, че тук е бил княз Борис I. Склонен съм да повярвам, но само отначалото за няколко години. Логично е с напредване на годините да се е установил по-близо до столицата, а отначало също да е предпочел да бъде близко до мястото на управление.
. Голямата Базилика изглежда внушителна по размери
Голямата Базилкика е най-големият манастир и си заслужава да се реставрира. Намира се на 700-800 м. от старините в Плиска.
Манастирът в с. Равна, Провадийско не съм посещавал. Ходих през тази година в музея в Провадия и освен за най-старото намерено съкровище по земите ни, наред с Варненския Халколитен некропол ми обясняваха за манастира до с. Равна. Уредникът на музея беше сигурен, че именно тук е бил монах княз Борис I. Манастирът е най-незапазен в сравнение с другите и засега не е реновиран. Не вземам отношение дали може тук да е бил Борис, но по-скоро не вярвам по обяснените по-напред причини.
Варненския манастир "св. Богородица" се намира на малко повече от километър от пътя за с. Каменар в местност" Пчелина". От него при разкопките е намерено аязмо, непокътнато. Водата си течер. С дарения и помощ от общината и други институции е направен голям кръст над манастира, поставени са указателни кафяви табели на подстъпите към него- от кв."Възраждане" и от пътя над Вятърната мелница( 500 м. вляво). Заради намерените печати от митрополията и църквата"САв. Архангел Михаил" твърдят убедително, че тук е починал княз Борис след като е бил монах.
Като се абстрахиорам, че съм от Варна ми е трудно да повярвам и в това. Нали трябва да се греда безпристрастно на основание фактите и размислите. Разсъжденията сочат първоначално да е бил в Плиска- Голямата Базилика, а после- близо до новата столица- Велики Преслав. т.е. в манастира "Патлейна". По такъв начин си обяснявам въпроса Къде е прекарал последните си години княз Борис I? Който не иска да задълбава темата ще отговори кратко и неутрално:" В манастир"
Размислите ми се породиха, когато през тази година по различни поводи посетих три от четиритее възможни манастири. Дали е възможно да има пети? Евентуално някъде край Охрид, защото от една екскурзия преди повече от двадесет години си спомням, че Климент и Наум имат манастири от тяхно време и има легенда за това:
"Легендата гласи, че строителите им се състезавали кой ще построи първи манастира. Опънали една тел( трудно обяснимо как на разстояние над 5 км.) и когато се стигне височината да се спре. Лястовичките накацали по телта някъде посредата. Строителите от манастира на св.Наум решили, че са изпреварени и спрели, а тези на Климент продължили и затова неговият манастир е по-висок." Може би няма истина в това, но го написах, за да спомена, че има и други манастири по нашите земи от времето на княз Борис.
Охрид е бил развита книжовна школа, горе долу наравно с Великопреславската. Въпреки това не ми изглежда правдоподобно в някой от двата манастира да е живял княза. Не споделям мнението на ннякои свещеници, че Борис I е живя на няколко места по време на монашеския си живот. Презю IX-X в. няма такава практика. Вярвам, че Патлейна е било последното му място на Земята. Заслугите на княз Борис I са големи и има много манастири, носещи неговото име. Негови икони се срещат в много църкви из България.
image Икона на княз Борис I
Comment