Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Последните години на княз Борис I

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Последните години на княз Борис I

    Княз Борис I е български владетел от 852 до 889 г. Ако се приеме, от кан Крум( 801-814 г.) родът Дуло се завръща на българския престол, то Борис I е от рода Дуло. Има основания да се твърди, че Крум е от рода Дуло и по майчина линия застава на престола. Ако се съди по делата на Крум, Омуртаг (http://barin.blog.bg/history/2015/04...murtag.1352813) и следващите владетели би следвало да се предположи, че родът Дуло се е завърнал по блестящ начин. Разбира се това не са доказателства. За принадлежността на владетелите след Крум към рода Дуло( http://barin.blog.bg/history/2015/03...t-dulo.1346755) съдим от косвени факти, че кан Крум( 801-814 г.) е приет единодушно и одобрен за български владетел, насочва се първо към земите на днешна Македония, решително декйства по отношение на съседските разногласия и определяна на границите. При Аспарух и Тервел виждаме подобен подход( http://barin.blog.bg/history/2015/10...ropa.1400523); липсват сведения за големи гонения на християните. Знаем, че Кубрат, Аспарух и Тервел са били християни от няколко източника. При първите четири канове, които са от рода Дуло България няма загубена война. Вярно, че последните двама( Кормесий и Севар) не воюват, но затова можед да се съди, че войската ни е била на ниво. Ако не беше така съседните държави и преди всичко Източната Римска империя( Византия) нямаше да си трае (http://barin.blog.bg/history/2016/04...sparuh.1448086) . При първи удобен случай щеше да се опита да си възвърне териториите и да изхвърли отвъд Дунав"варварите".
    Княз Борис I ( 852-889 г.) е син на Пресиян(836-852 г.) Приема се, че до покръстването през 862 г. носи титлата хан, а след важното събитие приема титлата княз. Мисля, че това схващане е погрешно и той, както и предишните владетели трябва да се титулуват с владетелската титла "княз", а не с тюркското хан, кан, канас сюбиги, кан ювиги и т.н.


    Княз Борис I е канонизиран за светец като цар Борис I. Титлата "цар" приема едва Симеон и то преди да почине през 927 г. му я признават, а Петър I, Който го наследява я носи, както и следващите владетели, включително и от Третото Българско царство, без Александър Батемберг. Народът е признателен към княз Борис I за заслугите му като управник и го приема за цар, а православната църква го обявява за светец по този начин. Освен Борис I има още двама души от рода Дуло, които са канонизирани за светци: Тривелий Теоктист е кан Тервел, а другият е Боян Енравота, брат на Маламир( 831-836 г.) ( http://barin.blog.bg/history/2015/03...garski.1346209) Княз Борис I се оттегля от ,престола през 889 г. в п;олза на нсвоя трети син- цар Симеон Велики. При него България изживява своя златен век, а аз мисля, че златния век започва още от времето на княз Борис, когато спира войните и сключва дълогодишен мирен договор с Византия, а продължава малко след смъртта на цар Симеон I. (http://barin.blog.bg/history/2015/10...gariia.1397057).
    Величието на владетелите не се измерва само със спечелените битки и завоюваните нови земи. Териториалните придобивки са хубаво нещо, но те трябва да се усвоят, разработват, отстояват и доказват във времето. Не винаги ако дадена държава владее дълго време територията ѝ принадлежи по право. Можем спокойно да причислим към успешните владетели Крум, Омуртаг, Пресиян, Борис, Симеон Велики, Петър. Те са родственици, с изключениое на Пресиян по права линия и наследяват трона един след друг, като издигат едновремешната слава на България и рода Дуло.
    Княз Борис I губи четири войни: срещу Великоморавия, Немското кралство, Сърбия и Византия( http://barin.blog.bg/history/2016/05...zapada.1449987) , но покръстването на българите от 862 г. и въвеждането и разпространението на кирилицата след 855 г. накланят сериозно към положителна насока везните за преценката на княза. Освен споменатите събития, имаме дълъг мирен период с Византия и съседните държави, който способства за укрепване на България и затвърждаването ѝ. (http://barin.blog.bg/regionalni/2015...licata.1361530).
    Княз Борис I (852-889 г.) след като сдава престола на сина си се оттегля в манастир. Интерес предизвика у мен в кой манастир. Известни са четири манастира от времето на клняз Борис: Голямата базилика вс Плиска( по времето на управление на Борис- столица); Патлейна; манастира до с. Равна, Провадийско и царския манастир св. Богородица във Варна, близо до Вятърната мелница. Четирите манастира твърдят, че княз Борис I е прекарал последните си години в тях.
    Княз Борис I е роден някъде около 830 г. Срещал съм написано, че отначало е управлявал с регент, но си мислих, че няма как да стане. Между него и Пресиян в такъв случай ще има петнадесетина години, а му е син. Пресиян се качва на престола през 836 г. и няма навършени двадесет и една години, колкото е пълнолетието. Управлява кавхана Исбул, който е регент и при Маламир. Пресиян е роден след 815 г., а Борис в такъв случай като негов първи син трябва да е роден най-рано 833 г.. Затова си мисля, че е имало регент. Княз Борис I почива на 2 май 907 г. Затова на втори май се чества деня на цар Борис и носещите неговото и подобни произходни имена имат имен ден. В такъв ход на разглеждане изглежда не е доживял легендарната възраст над сто години. През своето 36-годишно управление изглежда е постигнал всичко и сам се оттегля в манастир, за да доживее старините си. От историята знаем, че на два пъти излиза от манастира да помогне на България. Първият път е през 893 г., когато сваля от престола сина си Владимир Расате( 889-893 г.) и поставя за княз гласения за глава на българската православна църква Симеон I( 892-927 г.). Вторият път е. когато бъл;гарската войска на цар Симеон е насочена и заета с война с Византия, а маджарите ни нападат в гръб. Изглежда маджарите са провокирани от активната политика и щедрите имперски обещания, за да ни нападнат. През 894 г. княз Борис I излиза и ръководи отбраната на новата столица Велики Преслав. Преместването на нстолицата си го обяснявам с няколко причини: Плиска е разрушена през 811 г. от Никифор I Генник, който по-късно си получава засслуженото; Велики Преслав е разположен малко по-централно; желаникето да се отбележи ново начало, съгласно амбициите на цар Симеон.
    След 894 г. оставя нещата в ръжцете на нцаря и повече не се меси. Името му постепенно потъва и следите му изчезват. В църквите са запазени негови надписи, пръстени, печати. Във Варна църквата св. Богородица се нарича царска, защото са поткрити в нея, близо до аязмото печати на царете Борис, Симеон и Петър. Те тримата са управлявали страната ни повече от век.
    Княз Борис следпокръстването приема името Михаил от кръстника си- императора на Византийската империя. Сваля от трона Владимир Расате, заповядва да го ослепят и да го хвърлят в затвора. Свиква народен църковен събор. Провъзгласява третия си син Симеон (893-927) за новия български владетел, ”като го заплашва пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство”. Съборът решава столицата да се премести от Плиска във Велики Преслав и обявява българския език за официален в държавата и църквата. Княз Борис ² Извършил делото на своя живот, Борис, все още силен, се оттегля в манастир. Неговото управление дава културно отражение върху развитието на всички славяни и цяла Източна Европа. Той умира през 907 г.
    Манастира Патлейна до Велики Преслав.
    Манастирът Патлейна се намира близо до Велики Преслав. До старините е съвсем малко разстоянието- около 3 км. След оттеглянето си в манастир и окончателното прекратяване да се меси в държавните дела Велики Преслав е вече столица на България. Мястото е идеално на бившия владетел да прекара старините си. Сега наблизо работи комплекс"Омуртагов мост" Като ходих тази година в старата столица и манастира се заслушах в беседата, приготвена за една друга туристическа група и екскурзовода каза, че няма категорични доказателства, но се приема, че княз Борис е доживял последните си години тук. Няма и на другиоте манастири сведение и нещо написано.
    Голямата Базилика е най-големият храм на православието у нас през Първото Българско царство. Плиска е още столижца на България и мисля, че е възможно отначало княз Борис I да се е оттеглил тук и да е приел монашески сан. При това положение той лесно може да следи какво става в двореца и да се намеси при необходимост, както е сторил при опита на Владимир Расате да върне езичеството. Същото важи и при намесата при опасността столицата да бъде превзета. Разстоявянието между Плиска и Велики Преслав не е никак голямо, но да не забравяме, че през IX в. не са развити комуникациите, инфраструктурата. Като съм ходил в Плиска от музея твърдят, че тук е бил княз Борис I. Склонен съм да повярвам, но само отначалото за няколко години. Логично е с напредване на годините да се е установил по-близо до столицата, а отначало също да е предпочел да бъде близко до мястото на управление.
    . Голямата Базилика изглежда внушителна по размери
    Голямата Базилкика е най-големият манастир и си заслужава да се реставрира. Намира се на 700-800 м. от старините в Плиска.
    Манастирът в с. Равна, Провадийско не съм посещавал. Ходих през тази година в музея в Провадия и освен за най-старото намерено съкровище по земите ни, наред с Варненския Халколитен некропол ми обясняваха за манастира до с. Равна. Уредникът на музея беше сигурен, че именно тук е бил монах княз Борис I. Манастирът е най-незапазен в сравнение с другите и засега не е реновиран. Не вземам отношение дали може тук да е бил Борис, но по-скоро не вярвам по обяснените по-напред причини.
    Варненския манастир "св. Богородица" се намира на малко повече от километър от пътя за с. Каменар в местност" Пчелина". От него при разкопките е намерено аязмо, непокътнато. Водата си течер. С дарения и помощ от общината и други институции е направен голям кръст над манастира, поставени са указателни кафяви табели на подстъпите към него- от кв."Възраждане" и от пътя над Вятърната мелница( 500 м. вляво). Заради намерените печати от митрополията и църквата"САв. Архангел Михаил" твърдят убедително, че тук е починал княз Борис след като е бил монах.
    Като се абстрахиорам, че съм от Варна ми е трудно да повярвам и в това. Нали трябва да се греда безпристрастно на основание фактите и размислите. Разсъжденията сочат първоначално да е бил в Плиска- Голямата Базилика, а после- близо до новата столица- Велики Преслав. т.е. в манастира "Патлейна". По такъв начин си обяснявам въпроса Къде е прекарал последните си години княз Борис I? Който не иска да задълбава темата ще отговори кратко и неутрално:" В манастир"
    Размислите ми се породиха, когато през тази година по различни поводи посетих три от четиритее възможни манастири. Дали е възможно да има пети? Евентуално някъде край Охрид, защото от една екскурзия преди повече от двадесет години си спомням, че Климент и Наум имат манастири от тяхно време и има легенда за това:
    "Легендата гласи, че строителите им се състезавали кой ще построи първи манастира. Опънали една тел( трудно обяснимо как на разстояние над 5 км.) и когато се стигне височината да се спре. Лястовичките накацали по телта някъде посредата. Строителите от манастира на св.Наум решили, че са изпреварени и спрели, а тези на Климент продължили и затова неговият манастир е по-висок." Може би няма истина в това, но го написах, за да спомена, че има и други манастири по нашите земи от времето на княз Борис.
    Охрид е бил развита книжовна школа, горе долу наравно с Великопреславската. Въпреки това не ми изглежда правдоподобно в някой от двата манастира да е живял княза. Не споделям мнението на ннякои свещеници, че Борис I е живя на няколко места по време на монашеския си живот. Презю IX-X в. няма такава практика. Вярвам, че Патлейна е било последното му място на Земята. Заслугите на княз Борис I са големи и има много манастири, носещи неговото име. Негови икони се срещат в много църкви из България.

    image Икона на княз Борис I

    #2
    Не е чудно, че за близо два месеца никакъв коментар не се е появил в тази тема. Според мен причината е не толкова в изобилието на фактологическите грешки, колкото в прекалено оптимистичните виждания и утвърждавания, в противоречивите заключения и в приемането на собствените слабоаргументирани хипотези за категорично установени факти. Например:
    " Ако се приеме, от кан Крум( 801-814 г.) родът Дуло се завръща на българския престол, то Борис I е от рода Дуло. Има основания да се твърди, че Крум е от рода Дуло и по майчина линия застава на престола. Ако се съди по делата на Крум, Омуртаг (http://barin.blog.bg/history/2015/04...murtag.1352813) и следващите владетели би следвало да се предположи, че родът Дуло се е завърнал по блестящ начин. Разбира се това не са доказателства. "
    Разбира се, че не са. Това са голословни предположения - нищо повече. Но въпреки, че самият автор разбира добре това, 10 реда по-долу същото това голословие влиза в ролята на доказан факт:
    "Освен Борис I има още двама души от рода Дуло, които са канонизирани за светци" Т.е.: несъмнено Борис е бил от рода Дуло.

    И всичко останало - все в този дух.

    Comment


      #3
      Ето и един коментар относно скритото значение на цар Борис I за местната история на Стара Загора

      До преди 45-50 г. жителите на Стара Загора и околните села все още са знаели за историческото значение и свещената роля на Аязмото на св. Теодор Тирон за града. Става въпрос, че хълма Аязмото не е просто зелен парк, а на него се е извършило едно от най-големите тайнства със значение в нашата история - покръстването на княз Борис и приемането на християнството в България. Това по някакви необясними за мен причини, дълги години е премълчавано и дори укривано, вероятно от атеистични подбуди от комунистическия режим, като в наши дни историята на хълма и покръстването практически е забравена и подменена. С това е заличена важна част от културната история на града и е прекъсната хилядолетна традиция на неговото население. В района северно от град Боруй (Стара Загора) на мястото на антично светилище и извор (Аязмо) се изгражда мощно църковно средище, включващо голям централен манастир-лавра и десетина по-малки манастири-скитове. На това място приема причастие местното население от големия Боруйски комитат и самият княз Борис-Михаил. Избраното име на лаврата - Св. Теодор Тирон, се съгласува с представата, че храмът и предишното капище са обслужвали предимно българския военен гарнизон в града, тъй като преди канонизирането си, светецът е бил професионален римски войник в Мала Азия. На иконите светецът се изографисва като конен войн и във връзка с това неговият празник съвпада с Тодоровден - денят на конните надбягвания и паради.
      Останките на голяма част от тези манастири-скитове са се запазили до наши дни. Върху малка площ в района северно от Стара Загора са открити девет ранносредновековни манастира и голям дворец. Първият манастир е разположен в м. Папачова нива до връх Българско кале. На 500 метра по на юг, в м. Боров дол, е имало втори манастир. Трети манастир от първите векове на българската държава, чийто двор е обграден от висока стена с кула в южния ъгъл, е открит наблизо преди няколко години. Основите на четвърти средновековен манастир все още могат да се видят в центъра на близкото село Змейово (в черковния двор на днешната църква). Пети манастир, от който не са запазени никакви следи, е имало западно от с. Змеево, до ж.п. линията Стара Загора - Горна Оряховица. За този манастир се пази легендата, че княз Борил докарал няколко катъра със злато и го скрил в него. От тази легенда идва името на близкото село Борилово (Анзалари, Амзалари). Шести манастир се е намирал в дн. могила южно от с. Змеево и северно от Боров дол. Други три средновековни манастира са регистирани в землищата на съседните села Хрищени, Колена и Борилово [Янков Д. Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и Средновековието. Известия на МЮИБ, том XVI, Стара Загора, 1993, с. 139-154]. В подножието на върха Аязмо, на т.н. Военен терен, през 1989 г. са открити останките на голям дворец с обширен двор и представителна църква.
      В 1894 г. новият старозагорски митрополит Методи Старозагорски (Тодор Кусев) (1838 -01.11.1922) си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото за българите [Димитър Илков. Приносът на историята на град Стара Загора. Издава Старо-Загорското градско Общинско Управление. Пловдивъ. Търговска печатница. 1908 г. Фототипно издание. Стара Загора. 2004]. Той учредява благотворителен комитет “Св. Йоан Милостивий” с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората [Александров Н. История на залесяването и паркоустрояването на хълма “Аязмото” по почин на първия старозагорски митрополит Методий Кусев. Стара Загора. 1992], а на мястото на стария главен манастир на града е изградена църква-манастир, носещ името на същия светец Теодор Тирон. Днес до църквата лежи голям мраморен блок - квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото [5; 12].
      Делото на митрополит М. Кусев по възстановяването на манастира и гората на Старозагорското Аязмо е описано в статията на Д. Попов (Д. К. Поповъ. Един прилогъ на Св. Борисъ. Списание "Българска сбирка", год IV, кн. 1, от 1. I. 1897 г, с. 6-13). Секретарят на митрополита, Недю Александров прави копие на статията и в 1972 г. го подарява на Окръжната библиотека "Захарий Княжески" (отпечатък: библиотека на Н. Александров, отдел II, ¹ 1259; 908/497, 235 Кр П76, 75411). Към последната страница на отпечатъка Н. Александров собственоръчно написва: "По него време, че дори и сега (1972 г) въз основа на надживялата векове народна памет поддържало се е, че тук някъде около Аязмото, княз Борис-Михаил е приел християнската вяра със своите приближени. По него време на 2 май по сегашния календар на Аязмото се извършвала тържествена служба и наоколо ставало нещо като сбор." (за доказателство виж обр. 1 и 2).
      През 60-те години митрополитският дом на върха на Аязмото е взривен и на негово място е построен ресторант с разнообразни увеселителни услуги. Почти по същото време е разрушен и порталът на 12-ти пехотен Балкански полк в Стара Загора, построен през 1938 г. Общоградският празник в деня на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен. В град Стара Загора се пропагандира идеята, че Методи Кусев просто е бил любител на природата и защитник на българската гора. Постепенно се утвърждава представата, че историческите данни за религиозния център Аязмото на Св. Теодор Тирон са измислица и фантазия. По същото това време е унищожен и гробът на Васил Левски в София, а магерницата на Рилския манастир без малко да стане снек-бар, а манастирът - хотел. Вероятно тези събития са следствие от политическо решение от най-високо място.
      Най-трагична и показателна е съдбата на средновековния манастир-скит в местността Боров дол. Независимо, че той е заровен в земята преди много векове, паметта за него остава сред местното население и вдъхновява митрополит Методи Кусев. В паметта на околното население (с. Змеево) този манастир се слави като място, където княз Борис се е покръстил и оттеглил в края на управлението си. На това място княз Борис-Михаил бил погребан, след като е завършил земния си път като монах. До манастира е имало чешма, известна като Царската чешма и е минавал път, наречен Царския път. Този манастир е открит случайно няколко години след смъртта на митрополита, на 4 февр. 1926 год. в могила, разположена северно от града в местността Боров дол. Стените му са били около 2 метра високи, богато украсени и с дебела мазилка, вътре в която били зазидани малки стомнички с устиетата навън за усилване на акустиката [Чорчопов, Георги. Сърнена гора. Пътеводител. Стара Загора, изд. Кота, 2006]. Това означава, че той е постороен по времето преди падането на България по византийско владичество.
      "Баща ми с една група селяни от с. Змеево започва разкопки в Боров дол. Откриват запазена стена на църквата със стенописи. Копаят в източната част на църквата, където трябва да е олтарът. Откриват камари от стопен восък и кандилница, която е предадена на археолога Петър Детев. Разкрити са стени с височина до 2 метра. После се довеждат ученици от мъжката гимназия в Стара Загора и всеки ученик е търсел по нещо. Открит е кладенец с рибени кости и миди. Открита е още една лампа. Стигнали са до пода, който е бил мраморен".
      По същия повод, свещеник Иван Богданов Иванов-Бешанов, приел църквата на с. Змейово на 1 март 1926 г: "На 4 февр. 1926 г. открит манастирът в Боров дол през времето на княз Борис. Намерена монета златна - образ на княз Борис." Забележка - По-късно златна монета е предложена на Старозагорския музей с образа на Юстиниан II, но междувременно приносителят почива и монетата не е приета.
      За т.н. манастир на св. цар Борис старозагорският вестник "Зора" от 4 февр. 1926 г. пише: "Една ценна находка. На 3 км на юг от Змейово няколко младежи са открили в местнастта Боров дол развалините на един стар манастир. Младежите намерили една златна монета, както и една кандилница. На стените имало нарисувани икони. От кметството са съобщили за ценната (!!) находка в София, откъдето телеграфически е разпоредено да се спрат разкопките докато на дойдат вещи лица за ръководството им. По предание се говори, че местността в която е открит манастирът през времето на Първото българско царктво е (се нарича) Борисов дол, но след падането на България под гръцко робство е бил преименуван на Боров дол. Намерените старини, по сведение на общинския кмет Александър Костов са предадени в Старозагорския музей". Записал горното - свещеник Ивано Митов. (забележка: по-късно "ценната" находка е безхаберно оставена да се саморазруши.)

      Днешното название Аязмо на хълма северно от Стара Загора идва от гръцката дума “агиязмо” – “светена вода”, “свещен извор” и свидетелства за наличието на древен лечебен извор. През турско време хълмът все още е носел името “Аязмото на Св. Тодор” [18, с.10; 21; 22]. По-точно, с названието “Аязмото на св. Тодор” е бил наричан един голям, вдлъбнат камък на върха на рътлината, от чиято пукнатина е изтичала цяла река с лековита вода. По-късно, през време на земетресение, изворът силно намалил дебита си, но избликнал с голяма сила на 500 м по-надолу, в двора на днешните казарми, където все още тече. В турско време, този извор е бил считан за свещен и лековит от българското население на Ески Загра, което продължавало да му отдава почит на Тодоровден, денят на св. Теодор Тирон, покровителят на манастира-лавра. Това е описано в [23]: “След Сирната неделя баба Марта ни носеше една голяма радост – празнуването на Тодоровден. Тоя ден мало и голямо, едни пеша, други с талиги или яхнали магарета и коне през Бадемлика, поемаха пътя за Аязмото – тогава сух, каменист баир, свърталище на змии и гущери. Това не пречеше Аязмото да се смята за свещено място. Тук, в присъствието на поповете, които четяха надлежните молитви, с искрена вяра идваха болни и здрави да се помолят, да сръбнат от светата вода, която капка по капка се прецеждаше от скалите”.
      След Освобождението, всяка година на Тодоровден е имало голям пролетен панаир, провеждан на улица “Железни врата”, една от средновековните улици на Боруй. [24]. Съгласно българската традиция, това всъщност е бил най-големият празник на града, в който е честван Св. Теодор Тирон, покровителя на най-важния храм на Боруй и на града.
      Не случайно, 40 години преди освобождението турският суртан Махмуд II нарежда да се унищожи гората върху свещения за българите връх [18]. За дълги години Аязмото се превръща в пустиня и носи подигравателното турско име Ахмак баир – “Хълмът на глупостта” или “Хълмът на глупаците”. Целта е била да се унищожи спомена и вярата на българското население в светостта на върха.
      В 1894 г. новият старозагорски митрополит Методи (Тодор) Кусев (1838 -01.11.1922) си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото за българите. Той учредява благотворителен комитет “Св. Йоан Милостивий” с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората [18], а на мястото на главния манастир на града е изграден параклис, носещ името на същия светец Теодор Тирон. Днес до параклиса лежи голям мраморен блок - квадра, останал от антично предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото [24, 25].
      Успехът на митрополита и комитета обаче е частичен. В началото на XX-ти век, между митрополита и партията на тесните социалдемократи избухва идеологическа война, която продължава и в годините на тоталитарния режим. През 1949 г. комитетът “Св. Йоан Милостивий” е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих “Владимир Илич Ленин”. Манастирът-дом на Методи Кусев на върха е взривен и на негово място е построен увеселителен ресторант. Общоградският празник в деня на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен. Откритият манастир-скит в Боров дол, който би могъл да бъде много ценен за българската история и за историята на града, не е изследван и не е защитен. Днес той е напълно унищожен. На върха досега не са водени никакви археологически проучвания, въпреки че те биха разкрили много факти и проблеми по историята на града и на това важно за България, древно свещено място.
      Last edited by Henry Sinclair; 17-12-2018, 20:19.
      Войната е лека за зрителите...

      Comment

      Working...
      X