Цар Борил 1207-1218)Узурпатор или не?

[Todor]

Потърсих в търсачката,но не намерих подобна тема за разисквания.Аз не съм професионален историк,но от това,което съм намерил по темата,няма изворни данни,които да сочат,че Борил е узурпатор.Въобще наследяването на престола в средновековните български царства е малко мътно.Няма ясни критерии и правила по,които да се онаследи престол у нас за разлика от другите държавни формирования в Европа през средновековието.Поне от това,което имам,като данни унаследяването не е било баш от баща към син,а по скоро,от човек достатъчно приближен до царският род човек(независимо пряк роднина или не),който е способен да поеме властта след смъртта на предният владетел.В случаят,който разисквам ,според мен Борил,се явява възможно най подходящият ,наследник на предходният Цар Калоян.Факта,че продължава политиката на предходника си , едно към едно мисля,че говори достатъчно.Отделно в ромейските извори се сочи,категорично,че той наследява Калоян.Единственото нещо,което би могло да всее смут,би било сведението,че Иван Асен го сваля ,заради претенциите си,към бащиният си престол.Ако тръгнем по тази линия,то и Калоян е узаурпатор.Много хора си съставят мнение от художествени произведения,като на Фани Попова-Мутфова.Дори и на тази база Стефан Цанев(който въобще не е историк),навремето направи История на България,че даже и имената на прекият убиец на Калоян даде Манастър(име споменавано само при Попова-Мутафова) и съответно куманската съпруга на Калоян(за ,която доколкото знам,няма точни изворни данни за името и)Та въпросът ми е не е ли време да се излезе от шаблона и поне от името на този наш управник,да слезе дамгата Узурпатор.Иначе,че политиката му е неуспешна,следвайки пряко тази на Калоян ,конфронтирайки се с всички,че е провал,така е.Сигурно така би станало и с Калоян,защото поне за мен ,поне от това,което съм чел Борил е пряк наследник на Калоян(все пак му е племенник).Няма данни да не е така,а това,че политиката му е неуспешна е друг въпрос.

[boilad]

Единственото нещо,което би могло да всее смут,би било сведението,че Иван Асен го сваля ,заради претенциите си,към бащиният си престол.Ако тръгнем по тази линия,то и Калоян е узаурпатор.

Вярно, че въпроса за престолонаследието е мътен и кървав, но едва ли можем да определим Калоян като узурпатор. За разлика от Борил той се отнася коректно към племенниците си и обикновено дори това, че изпраща собствения си син в Рим се тълкува в този смисъл. От друга страна пък срещу идването на власт на Борил явно има сериозна опозиция, та се налага да легитимира властта си чрез сватба с куманката и прогонване наследниците на Асен.

[Todor]

Къде има данни ,че Калоян е коректен към племенниците си?(каквото и да означава това)Освен при Попова -Мутафова.

[T.Jonchev]

Проблемът с престолонаследието е действително сложен, но изглежда още по-сложен, отколкото е всъщност, защото в мисленето около тази тема сме повлияни твърде много от западноевропейския образец и разликите с балканския действат озадачаващо.

В римския и ромейския свят (както и в целия ареал около т.нар.Византия) действа презумпцията за изборност на владетеля, а не за роднинска наследственост във властта. В християнската епоха се смята, че изборът се прави от самия Бог (в ромейския вариант чрез сената, войската и/или народа - но това е отглас от по-ранната римска практика) и че този, който се е добрал до трона, е Божият избраник - независимо как е стигнал до върховната власт. Щом е успял, значи Бог е с него и го е избрал, иначе успехът му би бил невъзможен. Владетелят е не само Божи избраник, но и Божи представител в земното царство, което е огледало на царството Божие. Такава е теорията на върховната власт и тя остава непроменена 12 столетия. Разбира се, реалните практики са по-различни: има императори, достигнали до властта чрез фактическа узурпация. Но те се считат за узурпатори до момента, в който успеят/не успеят да седнат на престола. Ако не успеят - остават си узурпатори; ако успеят обаче - стават богоувенчани василевси и за узурпация не може да се говори. Дори един Фока, който достига трона през убийството на цялото семейство на предшественика си, управлява с насилие и е считан за тиранин и Божие наказание за империята, е все пак избран от Бога и поради това - законен владетел.
От друга страна - независимо от теоретичната постановка за върховната власт - дори във Византия постепенно се налага тенденцията за някакво унаследяване на короната чрез родствените връзки и линия, но това е само неофициално. За да осигурят престола за своите кръвни наследници, редица императори използват практиката от времето на тетрархията - издигат приживе съимператор (най-често свой син), при което властта практически се предава по наследство, без формално да е нарушен изборният принцип, който си остава официално доминиращ. Тази практика дава възможност да се оформят династии, но във Византия те са по-скоро изключение, отколкото правило и за разлика от западноевропейските са сравнително хронологически къси (с не много представители), а често – и накъсани. Причината е именно в доминиращия изборен принцип.
Подобно нещо наблюдаваме и в България - именно по времето на Асеневци, когато българската държава по отношение на структури, титулатура и пр. се явява имперска реплика: Петър, увенчан за владетел в началото на въстанието, в един момент кооптира във властта брат си Асен, обявявайки го за свой съцар, а след убийството му издига за съцар Калоян. По този начин управлението минава плавно от единия към другия и Калоян не е узурпатор, независимо от факта, че Асен има наследници. Само че към 1196г. Иван Асен и Александър са наследници на баща си във всяко друго отношение, но не и във властта, тъй като съгласно принципа тя не се наследява, а е изборна. Избраният е Калоян - той е законният владетел. Бъркотията през 1207г. се получава, тъй като Калоян не издига свой съвладетел и смъртта му заварва трона без узаконен приемник, а това е терен за развихряне на всякакви амбиции. Тъй като Асеневци са силната фамилия по това време, борбата се разразява вътре в нея - Иван Асен (или привържениците му, ако приемем, че е бил много млад тогава), Борил, Слав, може би и Стрез. Тези претенденти са, така да се каже, с равен старт, тъй като в момента няма лице с особени права върху трона (обясних, че наследствеността тук не е принцип, а неофициална практика и фактът, че Иван Асен и Александър са царски синове, теоретично е без значение за върховната власт, след като не са съвладетели). Борил се оказва победителят (бракът му с вдовстващата царица също му дава известно предимство пред останалите, макар то да не е решаващо), т.е. Божият избраник и като такъв се счита за напълно легитимен на трона. Той не е узурпатор дотолкова, доколкото не е възможно да се докаже, че е заговорник срещу Калоян и е извършил преврат (това е идея на Златарски, която Ф. Мутафова възприема в романите си). Но дори да е заговорник, Борил е узурпатор само до момента на победата си над конкуренцията. От този момент нататък е богоувенчан, т.е. не е узурпатор. Същото е и с Иван Асен: той е узурпатор до момента, в който успява да свали Борил - след това вече се счита за законен. Такава е средновековната гледна точка.

Защо обаче нашата съвременна гледна точка по този въпрос е различна?
Защото от XIX век насам сме свикнали да гледаме на тези неща не през призмата на византийския икуменизъм, а през западноевропейската. В Западна Европа структурирането на властта минава по съвършено друг път. Владетелят е преди всичко феодален собственик и властта му произтича именно от това, че е собственик - идеята за богоувенчанието там е много, много по-късна и се свързва чак с времето на абсолютизма. На Запад собствеността се предава по линия на биологичното наследяване на майоратен принцип - с нея вървят и привилегиите, и потенцията, вкл. върховната власт. Затова след смъртта на един владетел короната получава най-големият му син (или ако няма синове - дъщеря, но това е изключение). Този принцип на наследяване (на собствеността, но понеже и властта е част от собствеността - и на нея) е заложен още в Салическия закон и с известни специфики това продължава да се спазва.
Та това е причината днес да си въобразяваме, че през 1196г. Калоян, а през 1207г. Борил са изместили Иван Асен. Щеше да е вярно, ако Иван Асен беше примерно син на френски крал. Но на Балканите той официално няма никакви наследствени права върху трона нито в 1196, нито пък през 1207г.

[boilad]

Къде има данни ,че Калоян е коректен към племенниците си?(каквото и да означава това)Освен при Попова -Мутафова.

Доводите са косвени и съм ги отбелязал по-горе, както и изрично съм написал, че обикновено се тълкуват в този смисъл, което не означава непременно, че е точно така, но до появата на нови документи (малко вероятно), или съображения, това обяснение изглежда приемливо.

[T.Jonchev]

Какво ще рече "коректен"? Коректен в какъв смисъл?

[boilad]

В смисъл, изглежда, че с нищо не ги заплашва, без значение дали ще приемем, че са легитимни наследници на короната или не.

[T.Jonchev]

Tова е вярно. Той не заплашва дори Иванко, макар да е убиец на брат му. Може да се каже, че Калоян е любвеобилен роднина.

[boilad]

Язвителността ти е неуместна. Иванко е изгнаник извън досега на Калоян, а последвалия съюз между тях е политически мотивиран, а Асен и Александър бягат не заради Калоян.

[T.Jonchev]

Извинявай. Понякога прехвърлям границата.

Исках да кажа, че Калоян няма и защо да заплашва синовете на Асен. Самият въпрос заплашвал ли ги е или не, е повлиян от съвременното ни схващане за тях като "законни наследници", а те не са такива. Най-вероятно Борил също не би ги заплашвал и не ги е заплашвал до момента на Калояновата смърт или малко след нея, когато се оказват съперници за властта.

[Евристей]

Чудя се защо в нашата история бягството на Йоан Асен върви в "комплект" с това на брат му Александър ? Да погледнем пак към основния източник - Акрополит : " Синът на Асен, който бил още дете бил взет тайно от някого и отведен при скитите" И "Първият цар на българите Асен имал двама синове – Иван и Александър. През времето, когато Борил управлявал като цар българите, Асеновият син Иван избягал и отишъл в страната на русите." Абсолютно същото се вижда и при Скутариот : " А Йоан, синът на Асен, който не били още възмъжал, взет тайно от някого отишъл при скитите ".... "А Асен, който пръв се възцарил сред българите имал двама сина - Йоан и Александър Когато прочее властта над българите имал Борил, Асеновият син Йоан отишъл при русите " Вижда се, че само Иван Асен напуска! Ако приемем, че Александър остава, както и царица Елена, която доживява възкачването на престола на сина си, то излиза, че Борил не е чак такъв изверг какъвто го изкарваха. Към @ Т. Йончев - много добър анализ за наследяването си представил в пост 4. Но все пак се набиват няколко драстични различия между нашата реалия него време и ромейската (Комнинова) И това е именно родствените отношения на претендентите за престола след смъртта на Калоян. Това са само сестринци : Борил и Стрез и евентуално Слав. Не бащите им, които са пълни анонимници, а младите синчета на сестрите на Петър, Асен и Калоян !?! И добре, че се наложи тезата, че Борил и Стрез са братя, защото преди време (за целта) се "пръкнаха" 3 сестри, всяка със свой син юнак - претендент за трона. Що се отнася до "случаят" Иванко, там също нещата някак не се припокриват. Официално ни се представяше тезата, че Калоян пренебрегнал личните чувства за сметка на държавните интереси. И те са, че Иванко му е необходим за създаване на антивизантийска "коалиция" заедно с Добромир Хръз. Щото иначе просто е немислимо да победиш необятната империя на Алексия III !!! А с оглед на това, че търновското болярство охотно подкрепя Иванко срещу Асен, съм по склонен да мисля, че Калоян търси в съюза с убиеца на брат си подкрепата на именно тези боляри.

[T.Jonchev]

Съгласен съм с почти всичко, което казваш.
Ако Иван Асен беше прекарал цялото си изгнание от страната заедно с брат си, мисля, че като цар би го държал близо до себе си. А за целия период 1218 - 1241г. Александър се споменава само във връзка с унгарската война от 1232 и се оказва в северозападната част на царството. Смятам, че ако е живял в столицата, щеше да е споменаван повече. Като сложим в сметката и хипотезите, че управлявал или имал апанаж в Средецката хора (доколкото тези предположения могат да бъдат верни, разбира се), ми се струва, че е прекарал живота си далеч от държавния център, макар и като висш титлоносец. А всичко това не подкрепя схващането за общо изгнание с Иван Асен.

Държавната криза от 1207 е криза вътре в династията, така е.

Твоят прочит на причините за сближението Калоян-Иванко е любопитен, защото досега не съм се натъквал на подобно гледище по въпроса. Но въпреки това, аз оставам леко скептичен, тъй като към 1198/9г. Калояновата външна политика е насочена точно към земите, контролирани от Иванко и Хриз. Е, вярно, империята не е това, което е била и Алексий III не е Василий II, но пък едно спомагателно действие "отвътре" винаги облекчава постигането на целите. А моето впечатление за Калоян е, че не е бил толкова юруш-войн, както обикновено го представят. Във военни действия, за които разполагаме с повече данни, личи интересна предпазливост и съобразяване със ситуацията, нехарактерни за хората на риска. Крайностите, на които се отдава при Варна и по-късно във Филипопол и другаде донякъде засенчват това впечатление, но не могат да го заличат - поне за мен.