Владения на Византия в делтата на Дунав през 13-14 век

[Thorn]

Румънците постоянно твърдят, че Византия владее през периода някакви владения в делтата на реката. Естетствено твърденията им имат и връзка с позорното състезание на балканските историографии по обосноваване на съвременни претенции с псевдоисторически аргументи и е ясно, че те предпочитат да изкарат, че териториите не са били български. Но нека да видим аргументите.

Съвсем първоначално пускам Коледаров:

Още със стъпването си на престола Теодор Светослав постигнал несъмнен успех, като възвърнал в държавните предели задържаните от татарите територии: Добруджа и междуречието на Прут и Днестър (т. е. дн. Южна Бесарабия) от отвъддунавските владения. В последната област влизала и важната крепост и пристанищен град Белград — наричан от западните автори още Монокастро и Маврокастро, дн. Белгород Днестровски на лимана на Днестър в Украинска ССР [38].

Татарският велик хан Токту (1290—1312) възвърнал тези земи като награда и знак на доверие към Теодор Светослав, който премахнал Чака, сина на неговия враг Ногай, а според нас и по други съображения. От една страна, той целел да осигури чрез търновския цар тила си в Северното Черноморие при изострянето на отношенията с генуезците, завоювали вече здрави позиции по югоизточния бряг на Кримския п-ов, където държали пристанищните градове Кафа (дн. Феодосия) и Сугдия (дн. Судак), а на брега на Азовско море — Тана (Азов), но се стремели към нови придобивки. От друга страна, татарският велик хан искал да обезсили влиянието на Византия, която получила от Ногай, който бил зет на Михаил VIII Палеолог, Вичина и Дунавската делта

http://www.promacedonia.org/pk2/pk2_5.htm

[Thorn]

Прибавям

TATARO-BULGARICA – ТРИ ЭТЮДА О БОЛГАРСКО-ТАТАРСКИХ
КОНТАКТАХ НА НИЖНЕМ ДУНАЕ В XIII–XIV вв.
Георги Г. Атанасов, Пламен Хр. Павлов

Осложненная ситуация в Добрудже и в дельте Дуная дополняется еще и попытками Византии совершить инвазию в регионе – мало известный, но
важный акцент в балканской политике, поставленный энергичным императором Михаилом VIII Палеологом (1258–1282).

Между тем византийский ритор Мануил Оловол утверждает, что Михаил VIII Палеолог присоединил к империи так наз. Паристрионские острова (острова в дельте Дуная) (Previale, 1942, 36–37; Lauremt, 1945, 184–198).Ряд исследователей полотает, что это произошло еще в 1261 г. (Bratianu, 1935, 35–37, 53–55;Lauremt, 1945, 184–198; Teodorescu, 1974, 197–201; Teodorescu, 1980, 96–98; Papacostea,2006, 158–159).


Все же, приблизительно через век после того, как Асени вытеснили ромеев из этих тер-
риторий, в конце ХII[I] в. они снова вернулись в Дельту. Действительно, такое событие имело место при Михаиле VIII, но оно произошло не ранее, чем через десятилетие после 1261 г. Помимо всего сказанного, следует отметитьи то, что все эти события совпадали по времени с
массированным походом, который к 1274 г. Ногай предпринял против Болгарии, в поддержке
Византии, и который был направлен на Добруджу и Восточную Болгарию (Ников, 1929, 110–
118; Margos, 1965, 296; Божилов, Гюзелев, 2004, 201). Это произошло после мирного дого-
вора между Ногаем и Михаилом VIII, который был заключен в 1272–1273 гг. и скреплен же-
ГЕОРГИ Г. АТАНАСОВ, ПЛАМЕН ХР. ПАВЛОВ 13
нитьбой Ногая на внебрачной дочери императора Ефросиньи*. Все эти совпадения дают
основание полагать, что к 1273 г. татарская власть к югу от Дуная, уже превратилась от но-
минальной в реальную...

В результате координированных усилий Ногая и Михаила VIII, и без того ослабленная
болгарская власть на окраинах царства, соответственно в дельте Дуная и по черноморскому
побережью была ликвидирована. Всесильный в регионе татарский темник Ногай дал свое
«благословение» Византии на установление своего присутствия в Вичине, Исакче (т.наз. Па-
ристрионские острова), а по всей вероятности и в Килии/Ликостомо и Варне (?)
Однако после смерти Михаила VIII в
1282 г. отношения Ногая с Византией настолько охладели, что в 1285 г. это даже привело к
военному столкновению на территории Фракии, где татары были разбиты ромейским полко-
водцем Умбертопулос (Ников, 1921, 17–18). После этого похода татары (Ногай ?) укрепили
свое присутствие, причем в сочетании с непосредственной властью над дунайской дельтой и
Болгарией (и особенно над Северо-Восточной). Достаточно красноречиво говорит об этом тот
факт, что в 1285 г. (Ников, 1921, 18–20; Божилов, Гюзелев, 2004, 205) царь Георгий I Тертер
был вынужден признать себя безусловным вассалом Ногая и еще в следующем 1286 г. в Ви-
чине было засвидетельствовано присутствие знатного татарского феодала по имени Аргун,
который был обладателем высокого титула militaries – mingghan noian (Bratianu, 1935, 39;
Греков, Якубовский, 1952, 92, 115; Oberländer-Târnoveanu, 1981, 99–100; Руссев, 1999, 47
сл.). Замечательно также, что в период с лета 1285 г. до 1302 г. не было зарегистрировано ни
одного документа, свидельствующего о присутствии митрополита в Вичине (Năsturel, 1972,
33–42). На наш взгляд, вполне правдиво толкование П. Настюреля одного греческого текста
1285 г., сопровожденного подписью упомянутого вичинского митрополита Теодора. Из тек-
ста становится ясно, что византийская митрополитская кафедра, находилась под угрозой та-
таров Ногая (Năsturel, 1972, 37–39), что наверно и заставило ее предстоятеля эмигрировать в
Константинополь. С уверенностью можно утверждать, что византийское присутствие в Дель-
те было крайне ограниченным по времени – оно началось после 1285 г. и длилось до убийства
Ногая и его сына Чаки, т.е. до 1299 г. В этот период Константинополь не администрировал
города в регионе Дельты (так наз. Паристрионские острова – рис. 3), не имел своих военных
контингентов, но можно предполагать, что он продолжал поддерживать духовное и в некото-
рой степени экономическое присутствие.


Все прежде сказанное наводит на мысль, что между 1285 и 1300 гг. Византия не имела
ни малейшего влияния и присутствия в городах и крепостях дунайской Дельты. Болгарское
военно-административное и в некоторой степени икономическое присутствие тоже было лик-
видировано еще к 1273 г. Зато укрепились позиции итальянских купцов, которые под покро-
вительством Ногая завладели внешней торговлей в регионе, о чем свидетельствует достаточ-
ное количество документов

http://archtat.ru/img/media/series/3/aes_13.pdf

[г-н Никой]

За епископ на Вичина, дали е същият Теодор от 1285 г. не знам, споменава и Георги Пахимер за 1301 г., когато група от 16 000 алани водели с негово посредничество преговори с Андроник II да се заселят на ромейска територия. Само че в ГИБИ 10, стр. 197, в бел. под линия 302, се твърди, че Вичина била при устието на река Голяма Камчия, като се цитира мнението на Бешевлиев.

Обаче в същия том на ГИБИ в Мануил Фил (стр. 143) се говори за Вича при Голяма Камчия, за която пак под линия се казва, че е идентична с Вичина.

[Thorn]

Традиционно се смята, че Вичина е на Дунава.

[Guy de Mont Ferrand]

За епископ на Вичина, дали е същият Теодор от 1285 г. не знам, споменава и Георги Пахимер за 1301 г., когато група от 16 000 алани водели с негово посредничество преговори с Андроник II да се заселят на ромейска територия. Само че в ГИБИ 10, стр. 197, в бел. под линия 302, се твърди, че Вичина била при устието на река Голяма Камчия, като се цитира мнението на Бешевлиев.

Обаче в същия том на ГИБИ в Мануил Фил (стр. 143) се говори за Вича при Голяма Камчия, за която пак под линия се казва, че е идентична с Вичина.

Глупости, моля ти се, "Вича" на "Тича" (т.е. Голяма Камчия) и "Вичина" на Дунава са си две съвсем различни селища; това че имената им си приличат не означава нищо, все едно да идентифицираш днешната сръбска столица Белград с Белград на Днестър "Човешко е да се греши", казано е в Светото писание

[Guy de Mont Ferrand]

По темата, иначе, съм изчел цял куп публикации от, може би, 2008-9 г. до днес и, честно казано, ми се струва, че има някакъв резон в хипотезата, че Делтата е била под византийска власт. Но тази власт, ако изобщо я е имало, най-вероятно е била твърде "мижава", може би просто някаква крепост/укрепен остров, същестуващ като напълно изолиран ромейски анклав в района. Подобно на онзи остров при Железните врата на Дунав, за който май беше поствал материали именно ти, Торн - онзи, който се намира почти в Средна Европа, но остава под...османотурска власт чак до XX век! Ада-Кале : https://en.wikipedia.org/wiki/Ada_Kaleh; по-подробен линк. Изолираността и по-лесната защитимост на островите принципно винаги са благоприятствали съществуването на подобни анклави. Генуезците неслучайно избират именно Делтата като мястото, на което да изградят своята главна база по източното черноморско крайбрежие, като си докарват и гарнизон там. Между другото не трябва да забравяме, че по времето, когато генуезците се установяват там, те се намират в твърде тесен съюз с Империята. Може би заселването им в Делтата дори съвпада с периода, в който Андроник II решава да вземе екстремно тъпото решение да лиши Византия окончателно от флота й. В този времеви промеждутък не други, а именно генуезците изпълняват ролята на имперски военноморски сили!