Азилното право в средновековна България

[boilad]

За азилното право в средновековна България се споменава в отговорите на папа Николай до княз Борис. Папата препоръчва азилното право да се зачита, но няколко столетия по-късно във връзка със "случая Шишман" от 1341 г. Йоан Кантукузин пише, че цар Йоан Александър не би възприел позоваването на азилното право като аргумент за непредаването на Шишман, тъй като в страната му няма такъв обичай. По този повод възникват някои въпроси: доколко и въобще разпространено ли е азилното право в средновековна България; княз Борис дали се е съобразил със съвета на папата и ако да, то кога впоследствие азилното право е премахнато; доколко по време на византийската власт в темите образувани на бивши български земи (най-вече България и Паристрион) се спазва азилното право? Как се е развивало азилното право в самата Византия?

[Юлиан Август]

Азилното право е уредено в Закона за съдене на людете. Последния е малко или много заимстван от Еклогата, но точно по повод на азилното право, разпоредбите на нашия закон за отличават фундаментално от византийските - според Еклогата вината на търсещия убежище се разяснява от преследващия го и същият може да получи бежанеца, ако даде подходящо обезпечение. Ако употреби сила, за да го отнеме от църквата, наказанието е 12 удара и едва тогава се изследва въпросът със самия бежанец.

т. XVII, ст. 1 от Виз. еклога: «Никой със сила да не отвежда онзи, който прибягва в църквата, но да съобщава на свещеника вината на избягалия и да го получи от него с гаранция да бъде законно изследван и решен неговият въпрос. Ако пък някой се опита със сила да отнеме от църквата беглец, който и да е той, такъв да получи дванадесет удара и тогава, както подобава, да се изследва въпросът на същия беглец.»

Според ЗСЛ - бежанецът сам разяснява в какво е обвинен и никой, под никакъв предлог и срещу никакво обезпечение няма право да го отведе от църквата. Ако някой употреби сила - наказанието е 140 (!!!) рани.

ЗСЛ гл.16. Никой не бива насилствено [да изкарва] из черква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на попа и вината, извършена от него, когото попът приема като беглец, догде се издири по закона и се изпита неговото обвинение.
Ако ли някой се опита да изкара из черква насилствено побягналия, който и да бъде, да получи 140 рани. И тогаз, както трябва, да се издири обвинението на избягалия.

Предвид това, че ЗСЛ не взема механично всички норми на Еклогата, някои подминава, други променя, както горния пример, това ме навежда на мисълта, че азилното право е имало нужда от законово уреждане, иначе нямаше да присъства изобщо. Т.е. прилагало се е и такива казуси е имало. Честото обяснение е, че кръвната мъст и талиона са били толкова силно застъпени в България, че законодателят се е принудил да засили санкцията срещу нарушителите на азилното право над 10 пъти, за да има търсещия убежище все пак някакъв шанс и да се спаси от саморазправата.

За съжаление не разполагаме с друг пълен български законник освен ЗСЛ и трябва да гадаем по косвени случаи кога това право е отпаднало.