Имало ли е български летописци?

[Гиго]

Това е може би един малко лаишки въпрос, но се замислих дали ние сме имали летописци, от които да научаваме за събитията в Средновековна България? Всички са чували за хора като Теофан Изповедник, Херодот, Плиний Стари, Лъв Граматик и т.н., благодарение на които имаме данни за много средновековни битки и събития, включително и с участието на България. В същото време обаче като че ли няма аналогични описания на тези битки от наши летописци и хроникьори. Ако една битка е била описана от няколко източника, бихме могли да съпоставяме информацията и по-лесно да стигнем до това какво реално се е случило. Но в повечето случаи изглежда като че ли разчитаме само на византийските летописци, а ако има нещо на български, то е превод от някой гръцки текст. Имали сме известни книжовни школи като Охридската и Преславската, но там са се писали предимно религиозни текстове и са се правели преводи на чужди автори.

Ако някой има някаква информация за български автори на летописи, описващи битките от Първото или Второто българско царство, или дори описващи ежедневието на хората в България през онези години, ще съм благодарен.

[Thorn]

Принципно някакви е имало. Даже Именника е своего рода летопис.

Тук например може да четеш за становището на известния руски историк Шахматов, че в основата на ПВЛ стои някакъв български летопис.

http://letopisec.blog.bg/history/2013/08/28/neizvesten-bylgarski-letopis-ot-h-v-e-v-osnovata-na-povesti-.1143582

А тук да видиш част от запазените български летописи:

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/bg_letopisi/bolg_letopisi_index.htm

Константин Преславски вероятно още в края на 9 век е написал "Историкии", които може да прочетеш тук:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=47&WorkID=14865&Level=1

Но доколкото е имало летописи, те не са придобили широка известност, вероятно не са били смятани за много ценни извън България, за разлика например от "беседа против богомилите" и съответно са изчезнали.

Иначе е имало и са запазени български преводи на ромейски хроники. Понякога с "редакторски бележки".

[Гиго]

Яко, особено втория линк е много интересен. Показателно е обаче, че заглавието е "Кратки летописни бележки", тоест явно не са намерени по-пълни текстове по подобие на византийските летописи, които да описват войните и сраженията от българска гледна точка, както и текстове описващи как е протичал живота в царството.

Това е спекулация, но... възможно ли е да е имало такива текстове, но те в голямата си част да са унищожени от Византия след 1018 г., както и от Османската империя след 1396 г.? Съмнява ме, че просто са изчезнали, защото не са представлявали интерес за някой извън България - все пак са представлявали интерес за нас, което е най-важното в случая, а факта, че ги няма, може да значи две неща - или все още не са открити (малко вероятно), или са унищожени от завоевателите по нашите земи. Само като си помисли човек колко потенциална информация е изчезнала завинаги...

П.С. Съвсем леко извън темата: блогът на Кирил Милчев, от първия линк на Thorn, също е много информативен, препоръчвам го.

[Thorn]

Доколкото е имало съзнателно унищожаване на исторически паметници, то е било в рамките на българо-гръцките и в по-малка степен на българо-сръбските разпри в края на 19 и началото на 20 век. При това от всички страни. В смисъл, че и българите са унищожавали.

Каквото е имало е горяло на общо основание в превзетите и опожарявани крепости, градове и манастири. В споменатите манастири може и да пооцелявало по нещо, но в тоталното невежество и пренебрежение към старите и "безполезни" ръкописи, което е царяло в тях е довело че до нас са стигнали предимно онези от тях, които са имали късмета да бъдат отмъкнати от разни английски, австрийски и руски агенти в Лондон, Виена и Петербург.

И изобщо има една прекрасна книга на професор Куйо Куев по въпроса:

http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/kuev_1979.html

Откъдето идва моето мнение:

Накратко - и двете хипотези са верни. Много ръкописи са отишли за увиване на сланина и подобни, но и също от един момент нататъка гърците правят сериозно прочистване на старите книги. Иначе има интересни факти как от глупост са заравяли чували с книги, как самият Славейков като дете се катерел на някакъв таван да сваля стари книги за да им ползват листовете за амбалаж, как някаква стрина покривала с пергамент връшника като правела зелник и т.н.

Виж и тези две теми в БС

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?10121-%D1%FA%E4%E1%E0%F2%E0-%ED%E0-%F1%EB%E0%E2%FF%ED%F1%EA%E8%F2%E5-%F0%FA%EA%EE%EF%E8%F1%E8

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12754-%D6%E0%F0-%CA%E0%EB%EE%FF%ED/page2

[boilad]

Като няма кой да ги преписва с времето книгите просто изгниват. Има достатъчно средновековни устави и съборни решения от които се вижда, че книгите се нуждаят от грижи и периодично трябва да бъдат обновявани, преписвани - същото е положението и в коя да е съвременна библиотека - влага, мухъл, гадинки, хранещи се с целулоза, или протеина от пергамента. За цялата тази грижа е нужна и някаква институция. Сам човек и при най-добро желание не може да съхрани някаква значителна по размери библиотека, защото тука си требе и приемственост. Другото го е написал Торн - най-обикновено безхаберие и невежество. Тук трябва да отчитаме и преупотребения пергамент - палимпсест, материала е скъп, тъй че и това се случва и то доста често. Наскоро гледах един филм за безценен ръкопис на Архимед за който през 12 век някой монах е решил, че ще е по-полезен като молитвеник и текста на Архимед бил изгубен за науката, но пък колко души са били спасени. Освен това въпросния палимпсест дори между двете световни войни е претърпял допълнително "тунинговане" с цел да се повиши стойността му.
Много от информацията коята за нас би била безценна се е загубила просто защото не са и придавали стойност - например листове текущи разходи по издръжката на младия Чосър са използвани за подшивка на някаква книга, ако не бъркам аналогично е положението и с черновите за заповеди на Шишман.
И другаде съм споменавал, но преводите на ромейските хроники не са правени за констинополската голяма община. В България явно е имало интерес към подобни четива, а и някои от тях имат добавки, или приписки, които не са авторски и пряко засягат българската история, т. е. отново го има елемента на интерес, конкретно към родната история.

[Thorn]

П.С. Съвсем леко извън темата: блогът на Кирил Милчев, от първия линк на Thorn, също е много информативен, препоръчвам го.

Може да се чете, но с мнооого голямо едно наум. Някои от сведенията са интересни, но изводите на самия автор на блога са трагедия като цяло.

[T.Jonchev]

По отношение на Кирил Мирчев абсолютно подкрепям Thorn: интерпретациите на този автор са прекалено волни, за да бъдат безкритично приемани.

[pnp5q]

Много хубава новина! - намерили са пълен ръкопис на историята на Петър Богдан Бакшич.