За хановете

[Imperial]

я вижте какви ги вършат тука:

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=122&Board=historical&Number=1940810179&page=0&view=collapsed&sb=5

[ZWQRA]

За хановете

УУУффф, а аз си мислех, че е нещо сериозно. Ами че абсолютно нищо не казват.
На някоя седянка на пенсионери казват по съществени неща!

А за самата титла "Хан" има латиски произход. Оригинално титлата се е произнасяла "Кан" самата титла е превеждат като "Кръв". Това да не ви учудва например Цезар означава "Космат" . а колкото до Българската титла тя е наследена от старата империя, Хунската. В която сме имали значително присъствие . Племената оногондури, котраги, утигури, кутригури са гръбнака на Атиловата Тежка конница.

Някой да има въпроси???

Ето и едно малко изложение по въпроса :

За пръв път със собственото си име българите се появяват в Европа през 354 година. Тъкмо по тoва време един анонимен римски хронограф фиксира установяване на част от тях в земите на север от Кавказ. Но техните корени са били много по-стари, а изминатият исторически път - много по продължителен. Днес с увереност може да се твърди, че мястото, където се е формирала българската племенна общност, трябва да се търси в Централна Азия, по-точно на северозапад от Памир и Тян Шан, в Алтай, а може би и още по на изток в Джунгария и Източна Монголия. Основание за това съвременната наука намира в древнокитайските летописи, където те присъствуват с името пу-ку (пу-гу, бу-гу) и живеят в близост с уйгурски племена. Може да се твърди, че българите са част от тюркско-алтайско-хунската езиково-племенна общност, към която принадлежат още авари, хазари, огузи, печенези, кумани. Техният език - за него има категорични сведения, макар и в по-късно време у Захарий Ритор (т 553), папа Григорий Велики (590-604), в "Чудесата на св. Димитър Солунски" - се отнася към западнохунския клон на тюрк-ските езици и формира самостоятелна българска (или булгарска група), към която принадлежат още хазарският език.

Не са никак малко и споровете около тълкуването на самото име българи, но в последно време се налага схваща-нето, че то има тотемен произход, т. е. свързва се с името на животното-прародител. Засвидетелствувано е в различни варианти като булг-ан/а, булг-ин, булх-ън, булг-ар или бул-гачин, т. е. белка, златка, самур. Или казано по друг начин, българи означава "ловци на самури".

Началото на българската държавна традиция се свързва с възшествието на хунската държава и преди всичко с името на Атила (Авитохол от "Именника"). Случаят със заселването на част от тях в земите на север от Кавказ [354 г. ] . Този процес на движение не е равномерен (по време) и монолитен (по участие на всички българи), но неговите резултати са безспорни - докато една част от българите се установява в Северен Кавказ, друга - в Северното Черноморие (2), трета чак до Централна и 3ападна Европа. Разгромът на хуните (451 г. ) и последвалата, смърт на Атила {453 г. ) довели до разпадането на могъщата, хунска държава. Срутването на Атиловата държава, която дълги години всявала страх в Източната и Западната Римска империи, довело до разсейване на нейните поданици. Една част от тях безспорно поела по познатите вече пътища, но в обратна посока и се завърнала в Източна Европа. Сред тях българите (или голяма част от тях). Готският историк Йордан съобщава, че най-малкият Атилов син Ернах (Ирник от рода Дуло в "Именника") се заселил в "extremа minoris Scythiaе", т. е. крайния ъгъл на провинция Малка Скития (дн. Добруджа). И оттук започва нова страница в историята на българите.

През втората половина на петото столетие българите започнали все по-често да се появяват на Балканския полуостров първоначално като съюзници на Византийската империя във военните и действия срещу остготите (480, 486 г., а през 488 г. задно с гепидите), а наскоро след това като нейни врагове. За пръв път българите стъпили в земите на юг от. Дунав през 493 г., след това през 499 и 502 година. През 513. г. българите се намесили активно във вътрешнополитическия живот на империята, като взели участие в бунта на Виталиан, който разтърсил не само североизточните предели на полуострова, но дори и Тракия. Макар и с различен ритъм, българските нашествия на Балканите продължили и до средата на VI век - 535, 540, 552 година. Пак по това време, през четвъртото и петото десетилетие на века, много български групи участвували като наемници във войните, които император Юстиниан I водел за отвоюването на Италия.

Картината се променила рязко през втората половина на VI век. Изведнъж името българи изчезва. от съчиненията на византийските историци и хронисти и като основни противници, а понякога партньори на Византия се появяват племенни общности, обитаващи Северното Черноморие - кутригурите (около Азовско море и р. Дон) и утигурите (на изток от Дон), Очевидно това са били двете основни групи, които, някои автори (готският историк Йордан) наричат със събирателното понятие българи.

[Parabellum]

Аз отдавна спрях да влизам в Дир-а. Там определено някои хора са превъртели! Започнаха да разиграват титлата "Кан" на търг едва ли не, също както в Римската Империя след смъртта на Комод през 192г, когато тронът е продаден на търг.

O Temora, o mores

[ISTORIK]

Това е едно доста несериозно място. Когато се опитам да напиша нещо сериозно, ме критикуват?! При това - хора, които дори не са си направили труда да се регистрират в този "клуб"!!!

[ZWQRA]

Originally posted by "ISTORIK"

Това е едно доста несериозно място. Когато се опитам да напиша нещо сериозно, ме критикуват?! При това - хора, които дори не са си направили труда да се регистрират в този "клуб"!!!

Хмм това е характерно и за други Форуми. Аз напримимер бях оплют най-безцеремонно от модератор на един такъв форум. Човека или писарушката, както искаш го наричай си мисли че като е модератор и знае всичко. Да ама не, толкова жалък беше със своите посредствени знания, че направо не ми се говори.

Но да продължа с Хуните.

Усилията на Византия да отстрани опасността от кутригурите не дали резултат, но малко по-късно (около 562-565 г. ) това било сторено от сродното на българите племе на аварите. Идвайки от Изток, преминавайки през Северното Черноморие, аварите покорили ( или може би приобщили) кутригурите и увлекли част от тях със себе си към Централна Европа. По този начин отделни групи българи се настанили в Панония. Тези българи участвували във войните на лангобардския крал Албоин срещу Северна Италия и преди всичко във военните действия на аварите срещу Византия, своеобразен връх на който била голямата обсада на Константинопол (626 г. ). Около 631-632 г. българите, които живеели в границите на Аварския хаганат, оспорили престола, но победени, били принудени да потърсят убежище в Бавария. Там тяхната съдба била твърде нерадостна: крал Дагоберт наредил на своите поданици в една нощ да се разправят с пришълците. От безмилостното клане сполучили да се спасят само 700 души, които се отправили към Италия.

Източният клон на българската племенна общност също имал променлива съдба, но за разлика от своите съплеменници тези българи били обвързани трайно със Западно-тюркския хаганат, когато към 567-568 г. били победени от хан Силджибу. Около половин столетие те били поданици на западнотюркските ханове и взимали активно участие в междуплеменните борби, чиято основна цел била притежание на върховната власт в хаганата. Сериозна промяна в политическия статут на българите настъпила към 630-632 г., когато, ръководени от Кубрат (Курт), вожд на българското племе уногундури, те успели да отхвърлят господство-то на западните тюрки и да създадат собствено държавно обединение, познато от византийските извори като Стара Велика (или Голяма) България.

Византийските автори са пестеливи, когато описват държавата на Кубрат (от рода Дуло), чиито корени според "Именника" били в общото минало на българите с хуните. Кубрат за пръв път в българската история сполучил да обедини под своята върховна власт всички или почти всички български племена от двата основни клона (източен и западен) - уногундури, котраги, оногури, утигури и остатъците от кутригурите (тези от тях, които не били увлечени на Запад от аварите). Границите на държавата, макар и с известна несигурност, могат да бъдат очертани но следния начин; на изток - р. Кубан, на юг - Азовско и Черно море, на север - р. Донец, и на запад - р, Днепър. Някои извори позволяват да се допусне, че средището (или дори столицата) на държаната се намирало в античния град Фанагория на Таманския полуостров. Освободил се от тюркската зависимост, Кубрат потърсил опора за своята самостоятелност във Византия. И той успял да я намери: през 635 г, българският хан сключил мир и съюз с византийския василевс Ираклий (610-641) и получил званието патриций.

[Parabellum]

Originally posted by "ZWQRA"

: през 635 г, българският хан сключил мир и съюз с византийския василевс Ираклий (610-641) и получил званието патриций.

Преди даването на тази титла той е бил покръстен. Същото става и 70 години по-късно с неговият внук Тервел, който преди получаването на титлата кесар от император Юстиниян II също бива покръстен.

[Batko Charly]

Може да се твърди, че българите са част от тюркско-алтайско-хунската езиково-племенна общност, към която принадлежат още авари, хазари, огузи, печенези, кумани. Техният език - за него има категорични сведения, макар и в по-късно време у Захарий Ритор (т 553), папа Григорий Велики (590-604), в "Чудесата на св. Димитър Солунски" - се отнася към западнохунския клон на тюрк-ските езици и формира самостоятелна българска (или булгарска група), към която принадлежат още хазарският език.

Какъв е произхода на Българите е все още доста оспорвана тема. Доколкото знам, съвременните историци почти изцяло отхвърлят Тюрко-Монголската теза. Говори се, че Българите идват от Хиндукуш и имат Ирано-Келтски произход, какъвто е и езикът им. Последното е резултат от изследване и разчитане на надписи. Тюрко-Монголско участие е допустимо само ако се има предвид, че Българите са властвали над много народи, особено по време на Хунската империя и така са повличали и други етноси след/със себе си.

[ZWQRA]

Под Българи сега се разбира сега само едно от българските племена : "Оногондури" и от тук произлиза доста голямо объркване по-въпроса.
Например някъде четох, че българите имали славянски произход.:sheep:

И още какво ли не!

Аз по-горе съм изброил племената от Хунската общност които са с общ произход и после се включват в Велика България.

Ако искаш да поговорим за племенната общност, но твърдението за Тюрко-Монголската теза, не ми харесва и щисля че издиша по доста показатели.

Щото Хуните са от Арийско-Алтайската езикава група като нас, като Персите и още много Европеидни народи. А Монголите са в друга сметка.
Много от Професорите пишат неща които се чудя как си ги смучат от пръстите? По-скоро обслужват някакви полит-интереси и т.н.

Да не бистрим чужди глупости ами да разсъждаваме по Фактите.

[Гост]

БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ В РУСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ

http://www.journey.bg/information/feature/history/00600034.htm

[Araslan]

zvqr moje li da mi obqsni6 vsi4ki li predstaviteli na bqlata rasa sa ariici?6toto az si mislex 4e ariite sa samo pleme ot indoevropeiski proizxod..a za samite bulgari sum 4el 4e sa traki slavqni daje v pronacistki saitove 4e sa kelti i t.n.az puk da iskam da kaja na gospoda "istoricite" 4e bulgarite i da gi varite i da gi pe4ete se 6te sa si bulgari!

[gollum]

За почитателите на различните арийски теории - индийците (а и циганите) също са част от бялата раса, а според повечето разбирания индицийте също са арийци .

[TATAR]

Да и затова не бива да се бърка Тюрко-Алтайското е Арийското,Индоевропейското и т.н.
ПРАБЪЛГАРИТЕ,както и сродни КУМАНИ ,ХАЗАРИ и пр. са от ТУРАНСКА ИЛИ УРАЛСКА РАСА------бяла раса с незначителни монголоидни черти.Това е самостоятелна раса,заемаща междинно положение между трези две големи раси,но определено неродствена с иранци и подобни тем.....

[von Danitz]

ох, като гледам ква забърквация настана, а и като предполагам ако се избистри, ква ще стане, щото на никого няма да му хареса, вкл. и на мен по добре раси и езикови групи да не ги обсъждаме.

расите и расовите типове са сходни наименования на различни иследвани обекти.
езикова група и група народи също са различни неща...
за "тюрско-алтайска" или "арийско-алтайска" раса просто не съм чумал да се говори насериозно.
за езикова група се говори и то от историци, преди всичко материалисти, ако изобщо историците могат да бъдат материалисти
тюрско-алтайската езикова група не е сепарирана, а обратно, обединяваща от една страна съвременните ни монголи, тувинци и башкирци с примерно узбеки, тюркмени и таджики... както и историческите българи, били те черни или бели/респ. кутригури и оногундури/, хазари, кумани, печенеги, но и селджуци...
същото е като при угро-финската езикова група, това просто не е раса, става дума за сходства в езика!
За другото не ми се говори, че ще решите, че съм отродник, а аз не съм, надам се 8)

[TATAR]

Черни овци

А,виж сега.Аз за "АЛТАЙСКА" раса не съм говорил!
Тюрко=алтайската не е е на монголи/Те са от монголо-алтайския клон/,както и не е на таджики/те пък са от Иранския клон на Индоевропейското семейство/.
За селджуките-аз съм поддръжник на тезата ,че те са потюрчени перси/подобни на днешните таджики,които са си останали с фарси-диалекта/.
Иначе,по предния пост---мангалите,наистина генетически са по-близки до немците,отколкото до японците,примерно.така си е /както казваше Кърт Енгъл,от кеча :lol: /

[Araslan]

На скоро гледах по съмнителното каналче Дискавъри гробове открити в Китай датиращи от доста ранна епоха и си личеше че мумиите са руси и доста по едри от китайците.Имаше оабче и гробове на мелези и то не 1 или 2.Предполагам че има нещо общо с конните народи.