Най-добрият град за живеене в средновековна България

[DelaRea]

Карвуна , разбира се е събирателен образ на всички българска градове и крепости по сереното черноморие. Без значение дали е самата Варна, Каварна, Балчик или Калиакра, тя си остава задължителна част от цялото, със собствената си важност. Именно поради своята неизвестност, около нея цари някакъв мит, има някаква магия, тя привлича и омайва. А може би така е с всички по-големи пристанища, които винаги са екзотични, винаги цари някакъв кипеж, винаги има живот.
Безспорно важен център, със сигурност здрава крепост, която наистина не пада при нашествия, дори и по море, даже и Амедей не завземе Варна. Т.е., тук цари повече мир и здрава царска власт след Калоян, поне половин век. Подобно е и положението през 14 век.
Има много търговия, подозирам, че основния търгоски баланс на средновековна България или поне половината от него, се е правел именно тук. Защото нашия основен външен партньор е била Византия и по-точно Цариград - там вскичко е скъпо и той винаги е гладен за още стока, за още ядене и пиене, а ние сме му го давали.
Така че, определено Карвуна е бил градът на търговията с жито, на парите от износа, на митата и навлата. А Добротица е успял да го превърне и във военна сила. Това за България е което за Франция е Нормандия - едно силно и поради силата си, почти независимо херцогство/деспотство.
Лшото е единствено климата, суровата зима, но и честите нашествия през границата, които опустошават полетата и застрашават "бизнеса" с жито и вино.

[DelaRea]

Близката провинция - Червен, Ловеч и Крън

Тези три града са и различни, но и общи в нещо. Те са важни центрове, но някак си провинциални, никой от тях не е ставало столица или седалища на цар, а само много добре устроен град и здрава крепост на депот. Като такива, те са имали едно предимство- да са достатъчно близки до самата столица, което си е от полза, но лошото е че самите те са захранвали тази столица с хора, всеки активен, който иска да преуспее, отива от по-малкия град в по-големия. Така става сега, ставало е и тогава, имало е вътрешна миграция, не толкова от селото в града, колкото между самите градове.

От към сигурнсот и нашествие, Червен е най-зле, защото е източната, част на царството, която е по-"размираната". Нещо подобно на Дръстър, но от отсамната, закътана част на Лудогорието, което все пак е по-добре. Но нашествията от североизток, въстанието на Ивайло, както и всички други вътрешни междуособици са го засегнали пряко.
Като климат не е впечатляващ, като търговски средище - също. Просто удобен град за старини, тих и спокоен.

Ловеч е нещо друго, по-търговски, по-средищен център, може би заради близостта си до Балкана, който му дава сигурност. Има земеделие, занаяти, на оживени пътища и север-юг, както и изток запад, остава далеч от нашествия и бунтове, което му гарамнтира спокойствие и развитие за години. Спокойствие и сигурност, това е Ловеч.
Някъде скоро бях чел през коя година пада под османска власт. Не знам дали е вярно, но съм склонен да се доверя, макар да е шокиращо - твърдеше се, че градът пада окончателно през 1462 година. Ако това е така, това е бонус, според мен.

Крън, разбира се е моят любимец.
Природните даденостти тук са несравними с останалите градове, климатът е просто прекрасен. Температурата, зиме е градус повече от Средец, лете - обратното. Когато пресичаш Балкана от Търново минаваш от един сезон в друг. Има земеделие, има хора, както и в целия подбалкан, който по това време май е бил най-гъсто населената част на страната. Оживени търговски пътища, хората минават насам и натам. Постоянен военен гарнизон, който гарантира сигурност, но и оживява града, както това го правят днес университетите с многото си млади хора, дошли от някъде.
Проблемите са честите войни с Византия, даже не ми се ще да броя колко пъти е минавал нечии поход от тук. Градът пада под османска власт през 80-те години на 14 век, когато при един от походите си на север, султанът оставя Саръ паша да пази прохода. Пашата прави лагер край реката, скоро там се появява пазар, издига се джамия, а аскерите му почват да дърпат белите моми от съседните села за жени и да живеят с тях. Така се появява сегашният град Казанлък (Късъмлък, момин или девин град).
И това е краят на Крън, като важен град.

[pehotinec]

DeLaRea - Относно годината на окончателното завладяване на Ловеч - сакън - това е ерес, която вече бе заклеймена. Няма надлежно заверени писмени свидетелства за това, както няма и свидетелства, че в България по време на османското нашествие е имало масови анти - турски настроения, значи такива не е имало. Иначе мисля, че градовете по южното Черноморие са най - добри за живеене, макар че това е повече от относително.

[Guy de Mont Ferrand]

Откъм лукс и спокойствие Несебър без съмнение е бил доста добър избор. Кофтито е, че ако си замесен в политиката трябва да си променяш постоянно или позициите или местоживеенето - с тези преминавания от Б-я във Византия и обратно. Като се появяват генуезците и венецианците (и турците) пък вече става опасно и откъм морето (всъщност, значително по-опасно, отколкото откъм сушата). Пловдив вероятно също е предлагал лукс на своите обитатели - но по средата на равнината си е риск. Естествено, пред Константинопол всичко това си е провинция, дори и Търново, барабар с двореца си и болярските къщи с чардаците и тн. Разликите вероятно намаляват едва към втората половина на 14-ти в., когато Империята е обхваната от по-лоша криза, отколкото ВБЦ, но това е за кратко - Сюлейман Челеби Баязидоглу си свършва работата в Търново, а каквото от царска Б-я е запазено от османците, се намира в Никопол (по-важен стратегически в кр. на 14 и нач. на 15 в.), към който за съжаление се насочват и кръстоносците и власите. Ловеч и Червен са малки градове, макар и отлично укрепени, а Крън, мисля, дори и това не е - той е по-скоро "замък". Видин, разбира се, е много важен - но съдбата му е подобна на тази на Никопол. Плюс че той за мен има особен, "варварски" ореол - Шишмановците ми приличат (според изворите, наистина по-подробните от тях са сръбски, маджарски и византийски) на някакви "случайно издигнали се" главатари, подобни на Надир шах или Гермияноглу, издигнали се от водачи на набези и обикновени разбойници на нивото на "деспоти", възползвайки се от анархията, причинена от татарите в граничните с тях области и, което заслужава повече внимание, действащи заедно с тях - една, бих казал, не съвсем безскрупулна постъпка. Превръщането на Видин в "разбойническо гнездо", отправна точка на набези за "акън" (плячка), е доста видно - това прави както Баязид (в лицето на Фируз бей), така и Осман Пазвантоглу, а и, защо не, първият, че и вторият Шишман. А Белаур (букв. "княз Бела" - унг.)? От тази гледна точка градът е бил по-спокойно място за живеене (във ВБЦ) едва през ок. половината от дългото и скучно управление на Йоан Срацимир, разнообразявано само от външните нашествия и неясния конфликт с полу-брата му Йоан Шишман.

Средец. Градът, противно на вашите заключения, е бил превземан многократно - особено от унгарците по време на войните им с Византия и май благодарение на това не е бил особено голям. Онзи доклад на Лала Шахин с възхитителното описание на столицата е отявлен фалшификат, принадлежащ на перото на Феридун. Все пак мястото не е било съвсем лошо, но, това трябва да се отбележи, градът през ВБЦ според мен съвсем не е бил онова, което става при османците. Не че и тогава е бил особено впечатляващ, особено съдейки по запазените описания от 70-80-те год. на 19 в.

Дръстър. С комарите и татарите (и липсата на ефикасни средства за борба с тях). Не, мерси!

[Thorn]

Средец превземан ли е ПО ВРЕМЕ на ВБЦ?

[DelaRea]

Всъщност, някои има ли някакви данни за населението на градовете по време на ВБЦ?
Знаем ли кой град е бил най-голям през тези векове?

[Amazon]

За Търново съм срещал да се спряга цифрата около 20 000 (но във форум, така че не знам дали е вярно и нямам източник). Останалите от изброените вероятно са имали по-малко население с изключение на Сердика.

[zmaj]

Всъщност, някои има ли някакви данни за населението на градовете по време на ВБЦ?
Знаем ли кой град е бил най-голям през тези векове?

Аз съм чел, че във времената си на разцвет Пловдив е достигал до 40-50 хиляди жители. При всички положения е бил доста над 20 хиляди преди Калоян да си го хареса.

Според мен в Пълдин се е живяло сравнително добре в периода между Иван Асен Втори и османските набези. Ако не беше така, едва ли щеше да има толкова многобройно население, въпреки разорението.
Но пък Пълдин е един доста условно наречен "български" град към онзи период. Същото можем да кажем и за Месемврия....

Моята класация е:

Бдин
Пълдин
Търново

[Guy de Mont Ferrand]

За Търново съм срещал да се спряга цифрата около 20 000 (но във форум, така че не знам дали е вярно и нямам източник). Останалите от изброените вероятно са имали по-малко население с изключение на Сердика.

По-скоро ок. 10 000. А що се отнася до "Сердика" тя едва ли е била по-голяма. За превземане точно по времето на ВБЦ не се сещам точно в момента освен на прима виста за османското и теориите за Срацимировото и сръбското - все за 14-ти в. Но аз по-горе имах предвид годините на византийското владичество, когато градът е изгорен и опустошен от унгарците.

[Amazon]

И с 10 000 население, пак си е бил изключително голям град по балканските и източноевропейските стандарти от 13-ти век. Константинопол е някакво изключение.

[Guy de Mont Ferrand]

И с 10 000 население, пак си е бил изключително голям град по балканските и източноевропейските стандарти от 13-ти век. Константинопол е някакво изключение.

Тракийските градове не са били малки - Пловдив, Димотика, Одрин...Сяр и Охрид вероятно също попадат в тази категория. Солун е дори по-голям - нямам предвид някакви конкретни "точни" данни, но бих заложил на поне тридесетхилядно население в 14-ти в. Янина, Тива, Мистра, Патрас, Аргос, Модон и Кларенца (може би и Коринт?) на юг вероятно също гонят десетте хиляди без нито един да ги надхвърля. На север пропуснахме единствено Видин, а "в средата" е Скопие. В Сърбия, струва ми се, дори и толкова големи градове няма, поради което естествено столицата на Душановата империя е в Скопие. Както днес, така и тогава Константинопол е несравним, макар и в 1453 г. населението му да е "само" ок. 50 000 души. Век по-рано обаче вероятно все още не е паднало под 100-те хиляди. По островите Кандия, Митилини и Негропонте са най-значимите градски средища, следвани от Родос (който обаче е на първо място по защитна система) и Наксос. На запад Дубровник, може би и Шкодра и Драч, вече с хърватите и словенците не съм толкова добре запознат. А, да - трябва да споменем и Варна, нейното население вероятно е м/у 5 и 10 000 души, защо не и малко повече?

[DelaRea]

Константинопол, разбира се е "друга бира" - най-големия град на полуострова, а и в света за много време.
Ето как му се променя броят на населението:
Година Население
330 г. - 80 000
400 г. - 400 000
530 г. - 590 000
545 г. - 560 000
715 г. - 370 000
950 г. - 530 000
1000 г. - 750 000
1200 г. - 350 000
1453 г. - 56 000
1477 г. - 175 000
1566 г. - 600 000

[Guy de Mont Ferrand]

Константинопол, разбира се е "друга бира" - най-големия град на полуострова, а и в света за много време.
Ето как му се променя броят на населението:
Година Население
330 г. - 80 000
400 г. - 400 000
530 г. - 590 000
545 г. - 560 000
715 г. - 370 000
950 г. - 530 000
1000 г. - 750 000
1200 г. - 350 000
1453 г. - 56 000
1477 г. - 175 000
1566 г. - 600 000

Хм, така излиза, че Градът е бил по-голям при Василий Болгароктонос, отколкото при Юстиниан I ! За 14 в. няма данни (в тази таблица), но вероятно населението намалява при латинското управление и се увеличава при първите Палеолози. Аз лично бих заложил на по-драстично намаляване, довело до "ужасяващите" 56 000 души, по време на обсадата от 1394-1402 и след 1421 г., когато и най-големите местни оптимисти за бъдещето на Византия се превръщат в...туркофили (е, не е чак така, но...).

[Thorn]

Абе ние тема за населението на българските градове не писахме ли?

Колкото до населението на Константинопол, то всички тези данни са само теории - няма запазени данни от преброяване. Така, че, не е лошо да се пише откъде са взети и е още по-хубаво да се поясни на какво се основават. Щото аз на 370 000 през 715 г. не вярвам.

[Guy de Mont Ferrand]

Абе ние тема за населението на българските градове не писахме ли?

Колкото до населението на Константинопол, то всички тези данни са само теории - няма запазени данни от преброяване. Така, че, не е лошо да се пише откъде са взети и е още по-хубаво да се поясни на какво се основават. Щото аз на 370 000 през 715 г. не вярвам.

За 1453 г. май има някакви.