Най-добрият град за живеене в средновековна България

[Thorn]

Е хубаво де, тогава се е наложило да се преброят и е имало кой да запише резултата. Обаче само за тогава има конкретни данни.

[DelaRea]

Да, така е, постовите за Градът (Цариград) са по-скоро извън темата, само за информация.
Що се отнася до градовете в нашата своеобразна класация, както вече ви писах по-горе, когато пусках темата се раздвоявах между столицата Търново и Средец, като бях по-склонен да избера сегашната ни столица - заради спокойствието, сигурността и климата.
Третият ми избор обаче е друг - Месемврия.
Този топъл морски град съчетава предимствата на Средец - че живееш зад стените, дори да си обикновен гражданин, както и мекия климат - с тези на Карвуна - големия търговски трафик и добрия "бизнес климат".
Ако си обикновен човек, който си изкарва хляба със занаят и честен труд, или си дребен търговец на рибния пазар, или моряк, прост рибар, обущар, кожухар, грънчар, бръснар, зидар, кръчмар - това е много добре възможност за хубав и дълъг живот - не ти пука точно кой управлява и владее града - важното е данъците да са поносими (без значение на коя корона ги плащаш), правосъдието - да е честно, и да не ти изневерява жената с някой съсед.

Така че, определено бих избрал Месемврия (Анхиало, Созопол), за да уседна в Средновековието.

[DelaRea]

Абе ние тема за населението на българските градове не писахме ли?

Ако има вече подобна тема, нека я изровим и да видим данните - тогавашните хора по-добре са преценили кое е най-удачното място за живеене и са гласували в нашата анкета "с краката си" - отишли са именно там, където се е живеело най-добре.

[pehotinec]

Може би трябва да се има пред вид и за живеенето на каква група население градът е добър. Да не забравяме една значима прослойка от пътуващи дребни и средни търговци и занаятчии, които обикалят по села, панаири и всевъзможни места със стоките или инструментите си. През средновековието и възраждането те продават всичко , поправят и изработват всевъзможни предмети от тогавашния бит, преписват книжки и книги по поръчка. За тях е защитените със стени и пр. градове са изходна база, а положението им наред с трудният им живот има някои по - добри страни от постоянно уседналите . За тях и Ловеч и Средец и Видин и черноморските градове ще са добри. Но има пък други при които не е така.

[Guy de Mont Ferrand]

Третият ми избор обаче е друг - Месемврия.
Този топъл морски град съчетава предимствата на Средец - че живееш зад стените, дори да си обикновен гражданин, както и мекия климат - с тези на Карвуна - големия търговски трафик и добрия "бизнес климат".
Ако си обикновен човек, който си изкарва хляба със занаят и честен труд, или си дребен търговец на рибния пазар, или моряк, прост рибар, обущар, кожухар, грънчар, бръснар, зидар, кръчмар - това е много добре възможност за хубав и дълъг живот - не ти пука точно кой управлява и владее града - важното е данъците да са поносими (без значение на коя корона ги плащаш), правосъдието - да е честно, и да не ти изневерява жената с някой съсед.

Така че, определено бих избрал Месемврия (Анхиало, Созопол), за да уседна в Средновековието.

Мда, хубав "средиземноморски" начин на живот. За съжаление рискуваш да пострадаш от пиратски нападения и от войните за владението на града даже и да си обикновен занаятчия. За пример може да послужи наложената от Амедей VI Савойски контрибуция - всеки жител на града плаща за съпротивата оказана от неговия гарнизон (това м/у другото свидетелства за известни "демократични" наченки при управлението му, както и за градската автономия - неведнъж балканските градове затварят вратите си пред две армии и чакат коя ще победи - особено красноречив е примерът с Русокастро в 1332 г.). По време на мащабна завоевателна война положението на гражданите става още по-лошо - те са третирани като врагове (особено заселените на по-важни стратегически места) и са избивани, ограбвани и изселвани - примерът е виден отново от Несебър, който вероятно е изселен именно заради подкрепата, която оказва на обсадения Константинопол. Всъщност вероятно се стига до масов такъв процес, при който българското население на въпросните градове, представляващи заплаха или пречка за успеха на османската завоевателна стратегия, започва да се изселва "обратно" към селата, а пъстрият "левантински" конгломерат, засвидетелстван от източниците в 14 в. предпочита да потърси късмета си другаде - най-вече на юг и запад към все още "свободните" територии, върху които не тегне сянката на Османовата шатра. Странно какво е дирел впрочем въпросният левантински конгломерат в Месемврия, Емона и другаде, когато няма данни тези места да са били колонии на нечия друга сила, а същевременно пък и българите нямали флот - къде ще да са "работели" тези интересни люде, между които има напр. испанци и италианци? А, да, забравих, сигурно при гагаузите Има и нещо друго: в Месемврия да си българин вероятно е било най-добре при българското управление - иначе гръцката "ядка" на града едва ли би толерирала славянското малцинство. И май точно това се случва при османската власт. А иначе през 13-14 в. имаме стабилен инфлукс на българи в левантинската надетническа общност - но те по-късно се изгубват, като изключим разни позамогнали се дервентджии-хаджии и българи-католици, работещи за плановете на Рим и цезаря във Виена. За останалите пътуването до "Романия" е като до "другия край на света", а повечето никога не стигат по-далеч от съседните села/градчета. Мисля че последното е видимо и се помни дори и днес.

[Guy de Mont Ferrand]

Естествено в подобна тема трябва да отбележим, че средновековните градове съвсем не са били кой знае колко комфортни места за живеене. Теснотия, мръсотия, липсата на удобен терен - всичко това най-вече с оглед на по-добрата защита. Някои от местата, като предпочитаната от мен Карвуна, са се намирали на такива чукари, че днес дори е трудно да си представим как средновековните ни предци са се катерели до там. По-възрастните вероятно не са напускали домовете си. Друго нещо е, че са представлявали извънредно благодатна почва за епидемии. Месемврия в частност се е намирала съвсем недалеч и е поддържала редовна връзка с първоначалното огнище на "Черната смърт" в Европа и Близкия изток - Кафа. Предвид тези факти би следвало да се очаква, че ок. 1346-47 г. (в началния етап на разпространение на чумата) в Несебър и изобщо по БГ Черноморието е имало истинско опустошение. Но гъстотата на населението е толкова голяма, че това не му се отразява толкова фатално - съдейки по похода на Зеления граф, на когото му се налага да завладява с оръжие такива пунктове, които по османско време нямат укрепления и са просто незначителни селца - Емона, Козяк, Галата...Един чужд на морето и мореплаването народ просто нямаше да поддържа всички тези пристанища и да се сражава със зъби и нокти за тях. Макар и не от мащаба на левантинските пристанища (между другото разрушени от мамелюците) крайморските български крепости оказват твърде ожесточена съпротива на кръстоносната армада на Амедей Савойски, която разполага с "последната мода" във военноморското дело като перфектни кораби, елитни наемници, вкл. значителен брой англичани longbowmen, немски и пиемонтски рицари, швейцарски пиконосци, вероятно критски стрелци и испански мечоносци (от византийска страна), генуезки арабалетиери и, забележете, обсадни машини, чиято оскъдица е видна в Сирия по време на Първия кръстоносен поход. Армии от подобен мащаб превземат Хиос (великолепно укрепен от генуезките лордове Закария), завземат Смирна и се сражават срещу многохилядните турски армии на Умур Паша, доказали толкова успешно силата си срещу балканските владетели, извършват рейдове срещу мамелюкските брегове от Александрия до Малка Армения.

[Сун Дзъ]

Въпреки че я няма в списъка, бих дал глас за Варна. Ако говорим за сигурност през зададения период - на малцина завоеватели се е отдало щастието да надникнат зад стените и.

[mokria]

До морето водата не е хубава, зимата брули вятър. Търговията е плюс ,както и шансът да мародерстваш заседнал кораб.
Но пък от друга страна шансът да акостира изненадващо кораб с грабители пак е голям.Докато във вътрешността елемента на изненада е по малък.Ловеч най се доближава до моя идеал.Далеч от дворцови интриги ,във вътрешността на държавата има и земя за обработване ,има и гори,балканът е близо- за лов или бягство, Осъма си тече.

[Сун Дзъ]

Никакъв шанс няма в ония времена да те изненада кораб. Когато пред Галата се покаже ветроход или някаква галера, докато дойде до някогашното пристанище има време да събудиш войниците, да закусят и се въоръжат, че и да дремнат малко
Винаги морските градове са били в пъти по-сложни за обсада от сухопътните.
Странно, че в нашите историци са отделили толкова мижаво внимание на Варна в писанията си. За всяко друго кътче е изписано много, а за Варна - не.
Защото враговете не са можели да я превземат.

[Thorn]

Никакъв шанс няма в ония времена да те изненада кораб. Когато пред Галата се покаже ветроход или някаква галера, докато дойде до някогашното пристанище има време да събудиш войниците, да закусят и се въоръжат, че и да дремнат малко
Винаги морските градове са били в пъти по-сложни за обсада от сухопътните.
Странно, че в нашите историци са отделили толкова мижаво внимание на Варна в писанията си. За всяко друго кътче е изписано много, а за Варна - не.
Защото враговете не са можели да я превземат.

1201 са я превзели и са заровили жителите в рова още живи. Мили времена.

[Amazon]

1201 са я превзели и са заровили жителите в рова още живи. Мили времена.

?

[DelaRea]

?

Явно за нашия цар Калоян става дума..

Варна умишлено не е в класацията, Карвуна е "общо кратно" за всички български морски градове на север от Балкана.

[mokria]

Никакъв шанс няма в ония времена да те изненада кораб. Когато пред Галата се покаже ветроход или някаква галера, докато дойде до някогашното пристанище има време да събудиш войниците, да закусят и се въоръжат, че и да дремнат малко
Винаги морските градове са били в пъти по-сложни за обсада от сухопътните.
Странно, че в нашите историци са отделили толкова мижаво внимание на Варна в писанията си. За всяко друго кътче е изписано много, а за Варна - не.
Защото враговете не са можели да я превземат.

Признавам че съм невежа по морската тематика, просто бях чел за набезите на кавказките пирати по нашето Черноморие. Бая селища са си изпатили ,явно са били изненадали ,но пък град крепост вярно си е по трудно.

[Сун Дзъ]

Пиратите принципно са неприятни персони и до колкото съм чел доста изобретателни в тактиката си. В по-късни времена и казаците създават куп проблеми само с лодки, да им се чудиш.

До колкото превземането на Варна от Калоян, предполагам, че гарнизона (от наемници) е бил малоброен. От няколко стотин до хиляда, хиляда и малко. Българите сигурно са ги превъзхождали в много десетки пъти, иначе не мога да си обясня бързата победа, въпреки легендата за свръх кулата.

[KIZIL DELI]

Данните в т.нар. Несебърска хроника сочат, че към края на 1390-те (не помня точната година) "безбожните татари" превземат и разграбват Варна. Според Шрайнер и Гюзелев това ще да са хората на Актав (един от командирите на Токтамъш, минал на османска служба), а според Дечей това най-вероятно е причината Баязид да го отрови и отърве от него.