Етнически състав на ПБЦ?

[zmaj]

Темата е условно озаглавена по този начин. Всичко тръгна от там - къде са се дянали преобладаващите славянски маркери, които би трябвало да преобладават, ако вярваме на обичайните изводи на историческата ни наука; къде са тюркските маркери /те се оказват незначителна част/ и откъде-накъде сме с преобладаващо "средиземноморски" или "тракийски", в зависимост кой ги наглася нещата. Въпреки мешенето на население, дългото съжителство и прочие, излиза, че имаме много малко общо с преобладаващите маркери в Анадола и прикаспийския регион.
Та, ако се върнем на ПБЦ, би могло да се обсъжда всеки един от избраните от теб периоди. Проблемът е, може би, че не разполагаме с много и сигурни данни в това отношение, а само с общи представи.

[Amazon]

Не се вторачвайте само в генетиката. Лингвистиката (заедно с писмените източници и археологията) са далеч по меродавни на този етап. В смисъл в България никога не е правено сериозно генетично изследване представляващо представителна извадка. Агенцията която е правила частични изследвания на балканите и постоянно се цитира се води меко казано "чалгаджийска" а не научна. Същата агенция беше доказала че македноците(днешните) са предци на древните македонци на Александър Велики. Сметай!!! За съжаление(или пък не) нищо не разбирам от лингвистика, но във форума пишат няколко човека които са напред с материала и биха могли да се включат

Забележката на DelaRea също ИМО си е много на място. Преди време Стан беше намекнал че прехвърлянето на столетията, все едно са десетилетия, не е най-добрият подход в разглеждането на историята.
Примерно при Тервел трудно можем да говорим за български етнос(в сегашният му вид). При Борис вече е друго. Там държавата съществува вече от 200 години, има омешване на съставките, има етност, територията е друга.

[Zalmoxis]

Същата агенция беше доказала че македноците(днешните) са предци на древните македонци на Александър Велики.

Няма никакъв проблем отчасти да са били (наследници, а не предци). Но това не значи, че са имали някакво съзнание като такива. Същата работа като с траките. При положение, че към идването на славяните тия земи половин хилядолетие и повече са били част от Римската империя, не е ли по правилно да ги наричаме римляни, а не траки? Ромеи, ако трябва.

[miau]

Няма никакъв проблем отчасти да са били (наследници, а не предци). Но това не значи, че са имали някакво съзнание като такива. Същата работа като с траките. При положение, че към идването на славяните тия земи половин хилядолетие и повече са били част от Римската империя, не е ли по правилно да ги наричаме римляни, а не траки? Ромеи, ако трябва.

Ние половин хилядолетие сме били част от Османската империя. Правилно ли е да се наричаме(да сме се наричали) османци?
Не го приемайте като заяждане.

[Zalmoxis]

Не, защото османците са политическа класа, а не етнос. Докато Ρωμαίοι е засвидетелстван ендоним в ИРИ. Искаш да кажеш турци. И не, защото не говорим нито на турски, нито на тракийски, а на български

[jordani_vt]

Сюнну-Гунны. Кто же они?

[zmaj]

Докато наскоро прелиствах Георгий Островски си дадох сметка, че всъщност „средиземноморските” гени по нашите земи са си закономерен факт и по една друга причина – практиката да се разселват войници в различните теми. Примерно, в Тракия са преселени огромна маса сирийци-монофизити, на няколко вълни; в Мала Азия – огромна маса повизантийчени славяни, някои, от които дори постъпват на служба при арабите и се заселват около Антиохия. Такива масови преселения не са рядкост в рамките на Византийската империя, а основа на нейната военна мощ.

Второто нещо, което ме впечатли, е припомнянето на „тъмния период” около възкачването на Телец на българския престол. Поне аз не съм срещал особено подробно описание на събития в български исторически книги и разработки. А при Телец се случва нещо интересно: прабългарската аристокрация прогонва доста значителна маса славяни на юг и те доброволно търсят защита във Византия. Тоест отношенията славяни-прабългари далеч не са били безоблачни, дори стотина години след Аспарух. Това спомага за отслабването на славянския елемент на север от Стара планина.

И един друг аспект ми се стори интересен: хипотезата, че Византия и България не е било задължително да се превърнат в непримирими врагове и конфликтът между тях да се изроди в тотална война до пълното унищожение на единия от противниците. Според Островски до свалянето на Телец и възкачването на Константин Пети отношенията между двете държави не можем да ги наречем „категорично и апроирно враждебни”. Напротив, след Тервел двете държави са по-скоро приятелски. Всъщност и за Византия, и за България войната на изтощение се оказва пагубна: Византия е принудена винаги да води войни на два фронта, а България просто изчезва от картата през 11-ти век. Мисълта ми е дали е била възможна хипотезата за „ограничена враждебност” между България и Византия и за едни „ по-цивилизовани”, като тези от 14-ти век конфликти, между двете държави.... И дали тази хипотеза не би предполагала по-благоприятно развитие и за двете държави – България съсредоточава териториалните си усилия около руслото на Дунав и в посока Македония, Византия пък хвърля всички сили на Изток и в Италия.