Римски-Средновековни-Османски каменни мостове в България

[Thorn]

Супер! От къде ги вадиш тези, не е истина

Тайна!

Чичо Гугъл помага. Пък и давам линкове.

[Thorn]

Мостове в село Егрек, Кърджалийско.

http://www.panoramio.com/user/3927479

[Thorn]

Мост при с. Ненково http://www.panoramio.com/photo/85335...=kh.google.com

[Thorn]

мост при село Югово

http://www.panoramio.com/photo/40075374

[Thorn]

Мост в с. Шумнатица

http://www.panoramio.com/user/6925049?with_photo_id=72539781

[arhangel]

Моста в с.Търън, Смолянско

Моста на р.Павлица край с.Розово,общ.Брацигово.

Един от трите моста в Широка Лъка

Мост край пътя Сатовча-Гоце Делчев

[Thorn]

"Римски мост" до село Стеврек, община Антоново.

[Thorn]

Римски мост в Дъбово.

Древна забележителност в землището на сегашното село Дъбово, община Мъглиж, област Стара Загора
На 5 километра от селото - в Дъбовския проход (Боаза) над бързоструйната планинска река приток на Тунджа, е извил 19-вековната си снага сводестият древен Римски мост. Той е построен при управлението на император Траян (98-117 г.) и е част от стария " римски друм ", включен в изградената от римляните пътна мрежа, които укрепили и застлали с калдъръм прокараните още от траките пътища през старопланинските проходи. Осъзнали голямото значение на трайната и сигурна съобщителна мрежа, те я изграждали и усъвършенствали търпеливо между II и 111 век. Над реките пътищата преминавали по изкусно направени сводести мостове от дялани камъни, в комбинация от каменна зидария, фугите на която заливали с прясно гасена гореща вар (хоросан). Римляните ползвали робския труд на местното население от тракийското племе "кробизи" за настилането с калдъръм (ломен камък, запълнен добре с трамбована пръст между фугите) на стария друм в прохода - разклонение от пътните артерии, свързващи от север на юг древния Никонолис ад Истриум (край сегашното с. Никюл, Великотърновско) и поостроения в чест на императора римски град Августа Траяна (днешна Стара Загора).
В устието на Дъбовския проход вероятно имало изградена пътна станция за отдих, подмяна на конете и нощувка, която била възлово кръстовище на подбалканския римски път: Сердика (гр.София) - Копсис (дн. с. Анево, Карловско) - Туида (гр.Сливен) - Маркели(до г.Карнобат) - Анхиалис (г.Поморие) - Месемврия (г.Несебър) и разклонението от римския път : Нове (край г.Свищов) - Августа Траяна (г.Стара Загора) - Адриапонол (г.Одрин). Старият римски друм през Дъбовския проход минавал по билото на източния му вододел, като се спускал до Римския мост и минавайки през "Сечената скала", излизал от прохода при пътната станция в Розовата долина.

http://razvitie1921.alle.bg/за-дъбово/римския-мост/

Данните са от сайта по горния линк, засега не го смятам за римски, докато не се потвърди от по-сериозен източник.

[Thorn]

Мост "Куфарита" е архитектурен и исторически паметник от времето на османското владичество, построен върху основите на мост от римската епоха. Намира се на територията на с. Душанци, на около 5 км. югоизточно от гр. Пирдоп. Представлява едносводесто пътно съоръжение, което свързва двата бряга на река Куфарита по трасето на стария римски път, водещ от Сердика (дн. София) към Филипопол (дн. Пловдив) и Аугуста Траяна (Стара Загора). Конструктивното му състояние е тежко.

http://www.pirdop.bg/?option=content&content_id=48&sub=186

[Thorn]

Мост между с. Абланица и с. Боголин

[Stan]

На този мост в един момент сводът му паднал и наново е правен, ама майсторите малко са били аджамии, та поизкривили новия свод.

[Stan]

и малко мостове в Гърция

http://www.pinterest.com/arvanitidoueva/stone-bridges-in-greece/

[Thorn]

Римски? мост до крепоста Дискодуратера, село Гостилица, община Дряново

http://tyrsa4a.snimka.bg/travel/diskoduratera.665353.26740300

http://strannik.bg/o/5201/rimski-most-diskoduratera/gallery

На два километра южно от село Гостилица и на около километър североизточно от село Славейково, до левия бряг на река Янтра в местността "Калето" се намират развалините на стария римски емпориум (от старогръцкото понятие "емпория", означаващо тържище, пазарище), наричан Дискодуратера, което се превежда със съчетанието "Двойна яка крепост".

Той е създаден и заселен през 176-180 г. по времето на забележителния римски император-философ Марк Аврелий и е бил важен пътен възел и търговски център през Късната Античност и Средновековието.

Тържището се намира на разклонението на древния път от Августа Траяна (град Стара Загора) към Никополис ад Иструм (при село Никюп) и Нове (близо до град Свищов). От обикновена пътна станция то бързо се превърнало в едно от главните тържища в Долнодунавските римски провинции.

Там е имало голяма митническа станция и тя напълно отговаря по форма на подобни римски съоръжения – правоъгълник с ъгли, обърнати към световните посоки. Крепостта е с размери 120 на 100 метра, като от към югозападната страна е защитена от естествения дълбок ров на близкото Узуново дере, откъм север е имало непроходимо блато, а югоизточната страна е била непристъпна, поради високия 12-15 м отвесен бряг на река Янтра. Запазени са три ъглови кръгли и три междинни правоъгълни кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До югозападната порта са намерани надписи, фрагменти и постаменти на статуи.

Северно от крепостта над дерето на Малкояларска рекичка все още стои римски мост.

http://strannik.bg/o/5135/rimska-stantsiya-krepost-diskoduratera

[Thorn]

Римски? мост "Скока", с. Турия, община Павел баня.

[Thorn]

Таш кюпрю във Варна. Разрушен.

http://varna.info.bg/asparuhovo_bridge_past.htm

Още от стари времена водите на Варненското езеро са се оттичали през плитката и криволичеща река на юг от градските стени. Наричана Дерза, Врана или Варна тя е най-известна като река Девня. Оттук е минавал важен търговски и стратегически път и е логично предположението,Таш кюпрю и Таш кюпрю табия на заден планче още от древността над нея е съществувал мост. Първи сигурни свидетелства обаче има едва от годините на Турското робство, от средата на XVIII век. Тогава на мястото на днешната Сточна гара, покрай южната част на крепостната стена на града, през реката е бил построен здрав каменен мост. Така и бил наречен - Таш кюпрю. Според братя Шкорпил на моста имало надпис на арабски език: "В 1174 година сполетя моста божие нещастие. Населението положи своето старание при граденето му". По християнския календар годината е била 1758, а нещастието - голямо наводнение, при което мостът пострадал тежко. А самият надпис ни показва, че той е бил построен на мястото на по-стар дървен или каменен мост.

Таш кюпрю - гравюра на Феликс КаницВарна е била ключово място в Османската империята - от тук е минавал удобен път от Цариград за Влашко. Таш кюпрю бил на оживено място, до него имало стоянка за лодки, а имал и своето важно военно значение. Поради това на южния бряг на реката било иззидано специално укрепление - Таш кюпрю табия. Тя е съществувала още през 1828 година. През 1872 година през Варна минава унгарския пътешественик Феликс Каниц, който впечатлен от моста го увековечава в една от неговите гравюри.

Таш кюпрю преди събарянето му След Освобождението настъпва време на промени и в градоустройството на Варна. Река Девня постепенно е пресушена и Таш кюпрю става излишен. През 1907 г. той е съборен, както и Таш кюпрю табия, използвана напоследък като склад за газ.