Римски-Средновековни-Османски каменни мостове в България

[saladin]

село Борино


Дъгата на моста представлява идеален полукръг ,откъдето идва и името му-кемеров,тоест сводест,сводообразен.Мостът е иззидан от доста добре подредени речни камъни и спойка от бял хоросан.Високата част на дъгата на моста се крепи само на няколко полуобработени четвъртити камъни.Дължината на моста е 32,40 м.,широчината 3,60 м.Висок е 6 м. В Древността през Кемеров мост е минавал важен път, свързващ Тракийската низина със Солун.
До 1912 г. той е бил гранична линия – западната му половина е била българска, а източната – турска. Днес мостът е историческа забележителност на културата.



Доспат


Върбинския мост на Арда

[saladin]

ТУРСКИЯТ (ФЕРУЗБЕЕВИЯТ) МОСТ



Дървеният мост е строен от Али Феруз бей, същият, който издига и джамията на Царевец през 1435 година. Съоръжението свързва тогавашната Турска махала (след Освобождението известна като „Св. Троица”, „Трудов фронт” и „Света гора”) с подножието на историческата крепост Царевец и с околните селища, разположени на юг.
Пролетта на 1897 г. се оказва фатална за един от първите търновски мостове. Ферузбеевото съоръжение е съборено до основи от голямото наводнение. Буйните талази с безпощадно разрушителна сила помитат моста, служил безотказно на хората от векове. Документирани спомени свидетелстват, че „Ради Юрданов плаче като дете, кога гледа водната стихия и частите на Ферузбеевия мост да се мятат в едно общо и трагично за сърцето и погледа зрелище”.
Макар и с по-бавни от очакваното темпове, общината възстановява моста и той отново заема достойно място в живота на търновци.

ВЛАДИШКИЯТ МОСТ

Още Феликс Каниц, пребивавайки по нашите земи, гледа на Владика Кьопрюсю (турското название на съоръжението) като на феномен, съчетаващ дивния ландшафт с практическото си предназначение „да води към третия български квартал и към чудесно оформения хълм Трапезица”.
Според някои изследователи дървеното съоръжение, свързващо двете части на Асенов квартал (през Средновековието известен като Нов град, а по-късно - Долната махала), е строено през 1850 или 1856 г. на мястото на средновековен мост, а според други появата му се отнася още към 1774 година. Не е ясен и произходът на наименованието му.

http://www.borbabg.com/?action=news&news=24871

[Hayy Ibn Yakzan]

На мен Ненковския мост с двете си гърбици (втората би трябвало да е над падналата най-вдясно арка)

конструктивно много прилича на моста при Полиантос (Нарлъ кьой), Комотини (Гюмюрджина) на река Компсатос (Куру чай) (кр. 14-15 в.), който естествено е различен калибър.

Не знам това сравнение до колко е адекватно и дали би послужило за нещо. Обаче си мисля че Ненковския, Дяволски и Нарлъ кьойския мостове лежат на един и същ път от Горнотракийската низина към Беломорието (север-юг): през р. Боровица (Чам дере) - р. Арда, където се пресича с пътя по поречието на реката посока Устово-Доспат (изток-запад) - и през р. Куру чай се свързва с Вия игнация при Нарлъ кьой.

[KIZIL DELI]

]
Не знам това сравнение до колко е адекватно и дали би послужило за нещо. Обаче си мисля че Ненковския, Дяволски и Нарлъ кьойския мостове лежат на един и същ път от Горнотракийската низина към Беломорието (север-юг): през р. Боровица (Чам дере) - р. Арда, където се пресича с пътя по поречието на реката посока Устово-Доспат (изток-запад) - и през р. Куру чай се свързва с Вия игнация при Нарлъ кьой.

Хасъл точно за това исках да пиша и аз! Като гледам картата на Сустал с византийските пътища през Родопите ще излезе, че османците правят чисто нов път. За мен трите моста категорично датират от едно и също време, защото са супер сходни, да не кажем почти еднакви. Въпросът на въпростите е от кога датират мостовете? Лоури изкарва този до Нарлъ кьой, че е на Евренос. Мен лично казано ме съмнява, а и не виждам особена аргументация.
Ето ги трите сравнени на една картинка.


Ето и парче от картата на Сустал, ако не те мързи начертай едно предложение как може да е минавал османския път. Аз съм сложил моята чуденка.



Тук някъде в картинката вероятно трябва да се намести и Върбинският мост, ако въобще е османски, че на снимки градежът ми изглежда много нов, пък аз на живо не съм го виждал никога. (по-горе има снимка, качена от saladin). Ето още няколко





Както вероятно и по-малкият мост до село Ловци (Маданско), който също не съм виждал, нито знам нещо повече за него.





П.П. линк към блога на archangel, текст за моста в Нарлъ кьой/Полиантос. Много го бива, спор няма.

http://terrabyzantica.blogspot.com/2010/05/blog-post.html

[Thorn]

И още един мост - край Българене, община Левски.





снимка от http://bulgarene.blogspot.com/2010/03/blog-post.html

С Решение ¹ 12/05.06.1990 г. Архитектурната комисия при Експертния съвет на НИПК, каменният мост – “Римски мост” край с. Българене става единственият засега официално признат паметник на културата на територията на общината. Изграждането на моста е датирано от XVI век. Той съчетава качествата на паметник на културата с природна забележителност – запазените стари корита при с. Българене. До 1968 г. мостът е бил част от редовна междуселищна връзка.

http://danubetournet.eu/place.php?id=&Oid=1441

[Hayy Ibn Yakzan]

Kızıl Deli, понеже свалих картата с много ниска резолюция, направих друга, като допълнение. Според мене има няколко варианта на пътя Ненков-Дяволски мост на юг. Вероятно пътя е свивал на юг през Мадан и Старцево и при Златоград се е свързвал със съществуващата селищна мрежа, която го отвежда към Беломорието. При Медуза пътя се разделя като на югозапад продължава през Термес, Меливоя, Ехинос към Ксанти, а на югоизток Цалапетинос към Комотини и Нарлъ койския мост (на Лоури)- 5. Другия вариант му е през Дяволския мост да се е движел на запад и при Рудозем (Палас) да тръгва на юг и при Меливоя пак да се свързва със Византийската пътна система. За отсечката на изток от Ехинос говори Стою Шишков в началото на 20 век, а на вярно пътя се е ползвал и доста по-рано. Днес една разходка из Wikimapia, Googl Earth и разни гръцки сайтове разкри няколко моста, вероятно османски, част от тази Родопска пътна система. Отбелязал съм ги на картата с цифри от 1 до 4. Първо няколко географски уточнения мостовете лежат на река Куру чай (Κομψάτος) и нейния десен приток Ълъджа дереси (?). Според това което видях по нета за гърците и двете реки са Компсатос (Κομψάτος), вероятно този район е толкова запуснат (което личи и от поддръжката на пътната мрежа), че не представлява интерес за никой. За това съм отбелязал Компсатос до сливането ѝ с Ълъджа дереси като Κομψάτος 1, самата Ълъджа дереси - Κομψάτος 2.


Мост 1 „Канлъ кюпрю“ при с. Потамохори, Ксанти


Мост 2 „Γεντί Μπουρούν“ при сливането на Κομψάτος 1 и 2

още снимки и нещо писано на гръцки http://www.xanthi.ilsp.gr/culturepor...t_mode=article

Мост 3 на юг от Целапотинос:


Мост 4 на север от Целапотинос

[Hayy Ibn Yakzan]

Не съм много сигурен снимките на кой от двата моста при Целапотинос са - на северния или на южния??? Този от юг е с чупка, а на снимките не различавам чупка в конструкцията. Така че залагам на северния. Единият от двата (южния?) може и да е доста по-късен?



Сайтовете от където съм взел снимките:

http://inconue.wordpress.com/category/%CE%B3%CE%B5%CF%86%CF%8D%CF%81%CE%B9-%CF%84%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CF%80%CE%B5%CF%84%CE%B5%CE%B9%CE%BD%CE%BF%CF%8D/

http://partetavouna.blogspot.com/201...g-post_16.html тук има доста мостове в Гърция, могат да се правят и аналогии разни.

[KIZIL DELI]

Е, ти изби рибата. Работата естествено е далеч по-дебела Странно за Сустал, уж го качих като по-голям размер, пращам ти го в пощата. Благодаря за линковете, много, много интересни. Както винаги гърците пак са преди нас с тези неща. Аз предлагам да трупаме материал тук и като се запролети да се метнем на колата и да направим едно посещение на място. Едно нещо ме притеснява (по-скоро не разбирам) - като погледнеш австрийската карта, на която си нанесъл вероятните трасета пътищата се виждат много ясно. В някои случаи минават през мостовете, които знаем, но в други хич. Или ние нещо криви сметки правим за трасетата или пък не знам и аз защо така се получава. Направи, ако не те мързи, един вариант и за трасе на горното парче от картата, т.е. частта за която стана дума преди това (Ненково-Ардино). Аз използвам Сустал, защото е дал византийските пътища, но не е така детайлен като австрийската карта. Вероятно в комбинация от двете карти е истината.

[Hayy Ibn Yakzan]

Австрийската карта, вярно много работа върши. За точността не знам, може и картата да дава някакви отклонения. Примерно моста „Γεντί Μπουρούν“ на австрийската карта е отбелязан след сливането на Κομψάτος 1 и 2, а като проверих с Wikimapia там е отбелязан преди сливането на двете реки. Наистина ще е добре това трасе да се обходи ако има чалъм. В гръцко ми се струва пътя от Медуза до Цалапетинос не се ползва отдавна (или го ползват по-скоро само местните), тъй като не е отбелязано по картите и единствено се вижда някакъв прашен път по течението на рекат, около която и сега има някакви пръснати махали.
Пътя Ненково-Ардино(Дядовци)-Ловци съм го отбелязал по маркировката на картата. Ако мостовете 1, 3, 5 са вече познати, другите два: 2 (между Любино и Сполука) и 4(между Бял извор и Паспал), които са отбелязани на картата за сега само можем да предполагаме за тях. Мисля че се виждат на Гугъл ърт, обаче не съм сигурен дали не са някакви съвременни. Като някакво хипотетично продължение на този път в северна посока: вероятно се е движел към Хасково през Отман баба, но и за това не съм сигурен. Освен това, може би не са случайни имената на двете паланки, които съм оградил в синьо и са свързани с поддръжката на трасето на което лежат мостовете. Селището Каябашъ при Ненково (Абалар) вероятно е свързано с някакви охранителни функции по пътя а може и да не е.Кьопрюбашъ обаче със сигурност има връзка с поддръжката Дяволския мост, а защо не и със поддръжката на повечето мостове в околността. KIZIL DELI, картата на Сустал я нямам, от някаква книга ли е или е публикувана отделно? Ако можеш ми я изпрати, че и тя ми се струва полезна.

[Thorn]

Мост в село Дрангово.

http://www.panoramio.com/user/4113789?with_photo_id=31579510

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2011/07/11/smyrtno-raneniiat-ot-imaniari-rimski-most.781158

През 1978 г. в книгата си “Стари мостове в Кърджалийски окръг” Иван Балкански е описал моста в Дрангово като един от най-красивите в Родопите. Сводът е широк 13 м, висок 5,90 м, пътното платно е дълго 32,45 м и широко 4,30 м. В Дрангово има и друг каменен мост в центъра на селото. Бил е петсводест, но реката е отнесла двата от тях.

http://www.seecorridors.eu/?w_p=19&w_l=1&w_c=1&w_id=1257

[Thorn]

Някакъв мост в Даръ дере т. е. Златоград

http://www.ranica.eu

[saladin]

Каменният мост на Лясковската река



Мост до Бачковския манастир

снимките са от саита-http://history.asenovgrad.org/lenta-arhitektura-mostove.htm

[Thorn]

Мост в с. Тихомир

http://www.panoramio.com/user/2723980?with_photo_id=23429607

[KIZIL DELI]

Супер! От къде ги вадиш тези, не е истина

[saladin]

http://granichar.org/Rimskia_most.pdf