Римски-Средновековни-Османски каменни мостове в България

[KIZIL DELI]

От години говорим с Thorn да повдигнем такава тема и да трупаме каквото има. По мое лично мнение темата за часовниковите кули (сходна по характер) свърши добра работа в това отношение и може бъде отчетена като успешна, което ме обнадеждава за съдбата на тази. Разбира се, аз няколко пъти щедро обещавах да подпочна нарочна тема за мостовете, но в последствие (най-вече поради мързел) така и не сколасах в рамките на няколко години да свърша нещо по въпроса. Това от една страна, от друга съм резервиран към материалите, които аз бих могъл да предложа на темата. Повечето са снимки, които нямам идея от къде са ми попаднали и дали сайтовете, на които аз съм ги видял са първоизточниците им или са препубликувани. С други думи имам материал, който става за гледане, не но е много за показване, защото не е много ясно от къде е. Ако решим, че можем да преглътнем този факт съм готов да изливам, това което съм събрал за няколко години. Модераторите да решат дали това е допустимо, ако не зарязваме и ползваме само материал с ясен произход. В крайна сметка трябва да кажа, че една конкретна причина ме тласна да седна и да напиша 5 реда, за да отворя темата тук. Случайно видях, че Thorn е седнал да обяснява на едни хора в един друг форум неща, които те не искат да разберат.
Идеята - или какво предлагам да правим тук. Да трупаме материали (снимки, планове, друга информация) за каменни мостове на територията на България. Нека те да са римски, средновековни или османски няма значение. Ясно е, че една част от османските мостове са набедени за римски, та затова предлагам да ги събираме всякакви, после ще ги оправим, кой какъв е. Вероятно 99% ще излезнат османски, но все може да има и други (често казано за средновековните не вярвам). Лошото в цялата работа е, че въпреки, че отварям темата аз самият съм пълен профан по нея и не знам колко ще бъда полезен освен чрез хвърляне на материали. Още по-лошото е, че поне доколкото аз знам литературата по въпросите на мостостроителството в България през пред модерната епоха хич не е изобилна, даже напротив. Аз собствено мога да се сетя за всичко общо две монографии, от които само едната е фокусирана върху България. Това са: Cevdet Culpan. Turk Tas Kopruleri [Турските каменни мостове] (Ankara: Turk Tarih Kurumu, 1975) и Ива Любенова. Старите мостове в България, София: Техника, 1984. Естествено нито една от двете работи, нито двете в комбинация изчерпват темата. Чулпан е събрал информация в почти телеграфен стил (наподобяващ Айверди, но далеч по надежден), която най-общо се заключава до констатирането на съществуването на каменен или дървен мост тук или там. В това отношение Чулпан е ценен заради изчезналите мостове. Любенова напротив се фокусира и разглежда в подробности няколко от най-известните образци на османската мостова архитектура в България, но почти напълно пренебрегва по-малките. В този смисъл апелът ми е също да трупаме и библиография по въпроса. Сигурен съм, че има десетки статии в по-малки местни издания (с най-разнообразно качество), които биха могли да бъдат много полезни и информативни.
Не бих могъл да гарантирам собствената си пълна отдаденост на темата, защото съм се заел с хиляда злободневни работи, но папка по капка можем да пълним вира. Молбата ми е да се въздържаме от постове, съдържащи само илюстрации, а да се опитаме да предлагаме и поне някаква санитарно минимална информация за обектите. Най-малкото, защото форумът се чете от много хора и при добри сведения бихме могли да стимулираме интерес за посещение на място и т.н.


ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА СЛОЖА СПИСЪК НА ДОСЕГАШНИТЕ МОСТОВЕ ПО ОБЛАСТИ Thorn

Благоевград

Мост при с. Абланица

Варна

Таш кюпрю във Варна - разрушен

Велико Търново

Видин

Враца

Габрово

Мост при с. Гостилица

Добрич

Кърджали

Мост при Ненково
Дяволски мост при Ардино
Два моста в Дрангово
Мост в село Тихомир
Два моста в с. Егрек
мост в с. Шумнатица
Два моста във Върбово

Кюстендил

Кадин мост в с. Невестино

Ловеч

Монтана

Пазарджик

Мост до с. Розово

Перник

Плевен

Мост с. Българене

Пловдив

Мост при Бачково
Мост при с. Югово
Мост при Нареченски минерални бани

Смолян

Кемеров мост Змеица
Стар мост в Смолян
Кемеров мост в Борино
Върбински мост Върбина
Мост до с. Ловци
Мост до с. Търън
Три моста в Широка лъка
Мост до с. Ягодина

София град

София област

Мост „куфарита“ до с. Душанци

Стара Загора

Мост до с. Дъбово
Мост „Скока“ до с. Турия.

Търговище

Мост до село Стеврек

Хасково

Мост на Мустафа паша в Свиленград
Гърбав мост в Харманли
Мост при Лютица

Шумен

[KIZIL DELI]

Исхак паша/Кадин мост, с. Невестино

Да вземем да отпушим тема с един от османските мостове в България, който е много често споменаван, щом стане дума за тях. Този на великия везир Ихсак паша в Кюстендилското село Невестино, по-известен по нас като Кадин мост. Ето го и него, за онези които не са го виждали на живо препоръчвам горещо, много приятно място.



Мостът на Исхак паша лежи над Струма, там където пътят от Дупница за Кюстендил пресича реката от север на юг и продължава покрай южния бряг на реката към Кюстендил. Пътят, ако не се лъжа, е пред-османски, но е много активно използван през османския период. На практика той е отклонение от диагоналния път, което започва при Пазарджик, минава през Самоков, Дупница и от Кюстендил продължава към Куманово и Скопие. Мисля, че е ясно за всички стратегическото значение на този път (между другото използван от Мурад ² на път за битката на Косово поле) и огромния поток на хора и стоки, които са се извървявали по него ежедневно още от времето, в което османците овладяват района, демек към края на Х²V в. В този смисъл не е за учудване, че мост на това място съществува, бил е повече от необходим за нормалния трафик, да не говорим за желязото идващо от Самоков.
Освен, че мястото е красиво и мостът е прекрасен, Кадин мост има още една особеност – той е един от малкото запазени османски мостове, за които знаем кога точно са построени и кой е платил масрафа. Дължим това на запазения все още строителен надпис (китабе), според който мостът е изграден 874 г. по Х. (1469-1470 г.) от великия везир Исхак паша. Това е първата година от везирстването на Исхак паша, значи натягал се е на началството яко.

Това е надписът, който е положен върху моста:

(в случая снимките са мои)

Надписът разчетен по Чулпан


И превод, който не знам кой и кога е правил, но се върти по всички публикации:

"По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874."

Като оставим, че е напълно завъртян словореда, поне на мен доколкото ми стига акъла за арабски мисля, че е добре преведен. Е, Кухулин, ако иска да го мъчи.

Тази дата мисля, че автоматично прави Кадин мост най-ранният сигурно датиран османски мост в България, който все още стои. За най-ранен изобщо палмата на първенството ще трябва да държи Лала Шахин и неговият дървен мост с каменни основи в Пловдив. Ще пиша и за него по-късно.

Прикачам страници от книгата Любенова за подробности и лакардиите по местните легенди за името на моста. Както и един план пак от същата книга.















И накрая един акварел на Обербауер за разкош

[saladin]

Мостът на Мустафа паша


Мостът на Мустафа паша (наричан също Старият мост) е пътен мост, пресичащ река Марица при Свиленград, България. Той има зидана каменна конструкция, съставена от 20 свода с най-голям отвор 18 m. Мостът има ширина 6 m и обща дължина 300 m.

Мостът, построен през 1529 година, е дело на известния османски архитект Мимар Синан и е част от вакъфски комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам, финансиран от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса възниква град Мустафа паша, днес Свиленград.

В средата на моста е поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис на, който в превод гласи:
„ Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша - Бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело.

http://img534.imageshack.us/img534/6879/fya0.jpg

Според преданието везирът Мустафа паша, който по-късно дава името на града, решил да построи моста за себап на хората. Извикал майстор от Епир, факт, който се споменава и в други исторически източници, събрал работници и след известно време каменното съоръжение вече величествено се издигало над Марица. Построен от бял камък, дълъг 295 м, с 21 свода, през които бавно преминавали водите на реката, мостът бил изключително красива и внушителна гледка. Възхитен, тогавашният султан Сюлейман поискал веднага да откупи моста. Не само обаче желанието да стане собственик на тази красива архитектурна забележителност подтиквало султана да иска моста. Хитрият владетел веднага си направил сметка, че от каменното съоръжение може да печели пари като иска такса за преминаване Хрумването му обаче напълно обезсмисляло идеята на Мустафа паша за мост, който да е хаир за хората, благодеяние за жителите на града. Затова везирът се опитал да разубеди своя господар. Султанът останал непреклонен в решението си. Той предложил на своя подчинен да му брои сумата, изразходвана за строежа - 40 000 гроша. Предвиждайки големи печалби от таксите, Сюлейман дал само едно денонощие на везира да помисли - или да се съгласи на продажба, или ще бъде свален от поста и изгонен. Цяла вечер Мустафа паша мислил как да успее да запази моста за хората. Ако се съгласял на кое да е от предложенията на своя султан, честта и достойнството му на владетел щели да бъдат поругани - в единия случай от хората на града, в другия - от всички уважавани люде в имерията. На сутринта той взел съдбоносно решение - да се самоубие. От умрял никой нищо не иска, си мислел пашата. Това според него бил единственият достоен изход от заплетената ситуация. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова. Когато обаче на следващата сутрин султанът разбрал за случилото се, гневът му бил неописуем. Владетелят побеснял, че със смъртта си пашата му отнема възможността да стане собственик на моста. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва - който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има. Султанската клетва бързо стигнала до жителите на града. Радостта им от построяванеото на моста веднага посърнала пред проклятието ,тегнещо върху каменното съоръжение. Построен с желанието да бъде полезен на хората и да ги радва, сега мостът се издигал над мътните води на Марица като трагичен символ на една нелепа смърт, знак, вещаещ само мъка за този, който премине по него. Дълго време никой не се осмелил дори да стъпи на моста. Със свито от тъга сърце бащата на Мустафа паша гледал от прозорците на своите сараи безлюдния мост и мрачно клател глава - саможертвата на сина му се обезсмислила. Поболян от загубата на чедото си, старецът преживявал и опорочаването на най-благородното дело на своя син. Хората строели дървени бродове или пък преминавали с лодки на отсрещния бряг, никой не искал проклятието да се стовари върху него с цялата си мощ. Дълго време бащата на Мустафа паша мислил какво да направи, че да им върне отново това, за което синът му жертвал живота си. Един ден, твърдо решен да премахне проклятието, старият паша потеглил към моста - нямало какво повече да губи, най-свидното за него, чедото му, отдавна вече лежал под черната земя. Бащата бавно, но смело поел по моста, съзнавайки, че само така може да оттърве града от зловещата клетва. Тук легендата за стария мост завършва.

[KIZIL DELI]

saladin, сериозно включване
Вечерта ще гледам да нахвърлям каквото аз имам по Свиленградския мост, определено най-внушителният османски мост в България.
Едно се чудя само - как народният гений успява да съчини толкова идиотско-слабоумни легенди.

[saladin]

СРЕДНОВЕКОВЕН МОСТ - С.НЕНКОВО



Средновековният мост край село Ненково е построен по поречието на река Боровица, която се влива в река Арда. Общата му дължина е 58 метра и е конструиран с пет свода. Архитектурата му е със асиметрична форма. През годините неколкратно е ремонтиран, заради разрушаване от влиянието на водата. В момента не се използва за преминаване.

[saladin]

Доиде ред и на Дяволския мост до Ардино


Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
Мостът е построен в началото на 16 век по заповед и желание на султан Селим I като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На 24 февруари 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата.На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа. По нареждане на султан Селим I през средновековието мостът бил възстановен, за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски: Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността

а относно легендите-,,http://www.bulgarianhistory.org/lege...volskiya-most/

[KIZIL DELI]

Мост на Мустафа паша (cisr-i Mustafa Paşa) при Свиленград

Горе saladin е пуснал като информация доста нещо. Оставяме легендите на страна.
Пускам строителният надпис по Чулпан

Превод на надписа е публикуван от Страшимир Димитров и Борис Недков. "Надписът на моста при Свиленград" сп. Археология, 1963, кн. 1, стр. 46- 50. Някой, ако намери дигитално копие на статията ще съм му много благодарен.
Голямата "екстра" на този надпис е, че споменава халифстването на Сюлейман, което за някои български арабисти е важно, защото според тях османците никога не стават халифи и т.н. Абе въобще глупости, просто ми изникна в главата една случка как по време на една защита Стр. Димитров подскочи срещу Данчо Пеев и го прати да чете надписа на моста в Свиленград и да не говори глупости, както казах селски драми

Иначе ето един план от книгата на книгата Любенова



Сканирал и съм съответните страници за Свиленградския мост от Любенова цък

По общо мнение мостът се пише на Синан, защото излиза в списъците му с обекти, обаче ето какво казва Неджипоглу по въпроса. Тя е може би най-големият авторитет по Синан-овите работи.

Gulru Necipoğlu. The Age of Sinan, p. 278
The bridge [of the vizier Coban Mustafa Pasha], still extant, is dated by an inscription to 935 (1528-29); it is cited in Sinan’s autobiographies, perhaps because he renovated it or participated in its construction as a janissary. Before the creation of Hurrem’s complex at the head of the bridge, Dernschwam described the site as surrounded by vineyards without houses and connected to the paved avenue lined with a long market of wooden hunts and shops, a bath-house, and a caravansaray for horses and travellers, all of them belonging to the waqf of Mustafa Pasha.

Малко панорамни снимки, които дават много добра идея за мащаба на моста.





Сега трябва да бягам

[KIZIL DELI]

saladin, ако седнеш и сравниш Ненковския мост с Дяволския ще видиш, че не са особено различни, та не знам защо този в Ненково трябва да е средновековен. Аз имам на ум да пиша за тези двата + още един, за който е писал archangel в блога си, но трябва да са събера малко.

П.П. мостът в Ненково си е проходим сякак, лично съм го минавал

[Amazon]

Кизил, само да кажа че темата е супер. И да попитам, има ли съгласие по въпроса кой е най-старият запазен мост, или такова нещо е трудно да се определи?

[saladin]

[QUOTE=KIZIL DELI;332878]

П.П. мостът в Ненково си е проходим сякак, лично съм го минавал [/QUOTE

Проблема при този мост са иманярите,ходят и подкопават основите белким намерят алтъна

http://www.snews.bg/65233.html

[saladin]

Сигорно това е третия мост

Гърбавият мост



Мостът е построен през 1585 г. по нареждане на Сиавуш паша, тогавашен управител на областта. Идеята била да свързва двата бряга на река Харманлийска..Съоръжението е изградено от бял и черупчест варовик и остър пясъчник. Сводът му образува своеобразна гърбавина, от където идва и името му. Дължината му достига 109 м., а широчината - 6 м. На моста е поставена каменна плоча, изписана на старотурски със стихове от поета Саибаи.

Гърбавият мост е паметник на културата

[Stan]

Дяволският мост няма как да е част от Виа Игнация, тъй като този път е Драч-Солун-Константинопол. Това, което ми е направило впечатление при османските мостове, въпреки че никога не съм се интерисувал от проблема, е че най-ранните са с полукръгли арки, по-късните са са с ъгъл в средата на свода, а най-късните отново са да полукръгли. Разбира се за едно такова заключение си трябват статистически данни за поне 20-тина моста от различните периоди преди да се каже така ли е или не.

[KIZIL DELI]

Дяволският мост няма как да е част от Виа Игнация, тъй като този път е Драч-Солун-Константинопол. Това, което ми е направило впечатление при османските мостове, въпреки че никога не съм се интерисувал от проблема, е че най-ранните са с полукръгли арки, по-късните са са с ъгъл в средата на свода, а най-късните отново са да полукръгли. Разбира се за едно такова заключение си трябват статистически данни за поне 20-тина моста от различните периоди преди да се каже така ли е или не.

Дяволският мост естествено е много далече от Игнация, както казах по-късно ще се опитам да разсъждавам леко върху него и на кой път точно лежи. Ти това за датировката на мостовете от къде го извади? Ето това ме мъчи мен собствено най-много, че като застана срещу моста и не бих могъл да кажа от 14 в. ли е или от 16-17 в.

[airman]

Ето едно доста малко, но спретнато мостче. Намира се между последните ридове на Родопите - под крепостта Лютица, край Ивайловград. Сред местните е известно като "Римският мост", но е османски, както сочи и табелата. Снимки от нета.

[saladin]

КЕМЕРОВ МОСТ В РОДОПИТЕ

римски мост "Кемера" - Змеица





в смолян