Последната българо-византийска война

[boilad]

В последните два дена съм в недоумение. Някой може ли да ми каже на какво основание последната българо-византийска война се датира в 1364 г.? Едва ли не всички изследователи, от Златарски та до Матанов, приемат тази дата, и всички се позовават на Cant., III , pp. 362 - 363. Доколкото става ясно от текста обаче Кантакузин описва събитие от последната си година като император, а конкретно войната е поставена след разказите за коронясването на Матей, турските набези в Тракия и пратеничество при сърбите, което е синхронно на войната.

П. П. Надявам се това да не се възприеме като някакъв ревизионистичен порив. Въпроса ми все пак е основателен, защото не намирам никакви аргументи за датирането на това известие към лятото на 1364 г.

[boilad]

Ако в ГИБИ е допусната такава груба грешка, да се приписва на Кантакузин действия от 1364 г., каква тогава е ползата от такъв сборник?

[Guy de Mont Ferrand]

Чакай, чакай, ама ти защо мислиш, че: "Доколкото става ясно от текста обаче Кантакузин описва събитие от последната си година като император..."? Пратеничеството при сърбите например (синхронното на войната) е онова, водено от константинополския патриарх Калист и то се състои именно през 1364 г. (когато, за съжаление) патриархът умира в Сяр, столицата на "най-близките сърби", т.е. на апанажното княжество на вдовстващата царица Елена, по-късно завзето от нейния бивш подчинен деспот Углеша Мърнявчевич.). Що се отнася до вторият ти пост - ми че то никой не приписва действията на Кантакузин, напротив - и малките деца знаят, че става въпрос за Йоан V Палеолог!

[boilad]

Виж заглавието на параграфа от прикачения файл, който пък съм копирал от ГИБИ 10, и ще разбереш защо. Вярно, малко нелепа ситуация. Иначе намерих в гугъла едно издание на Кантакузин на латински, и не, че много вдявам от тоя език де, ама поне си изясних, че войната е след оттеглянето на Матей Кантакузин при брат му през 1357 г. Съмненията ми се оказват меко казано неоснователни, ама пък нали проверката е висша форма на доверие и както вече писах каква полза от ГИБИ, ако са допуснати такива груби грешки. Сега поне като се поизясни този въпрос хората няма да се подвеждат (то пък някой се засилил да проверява източниците и то точно в ГИБИ).

П. П. А и Кантакузин е единствения източник, както за мисията на Калист, така и за войната, та нищо не пречи да се направи един по-внимателен прочит.

[Guy de Mont Ferrand]

Ако не беше лакуната в голямата византийска историография от края на 14 и нач. на 15 век...нямаше да е толкова интересно, хахахахааа(въпрос/загадка: защо бай ви Ги е избрал да се занимава точно с този прокълнат откъм извори период?)

[DelaRea]

Във връзка с териториален спор с българския цар Иван Александър през 1364 г. византийският император Йоан V Палеолог потеглил с войската си срещу Българското Черноморие.

Той успял да превземе бързо и с лекота редица градове. Византийците подложили на продължителна обсада Несебър, като откъм сушата построили на провлака кула, а откъм морето нападал с кораби. Жителите на града били измъчвани от голяма жажда, понеже се снабдявали с вода от извор, който се намирал извън крепостта. За да прогони обсаждащите византийци, българският цар изпратил част от своята войска и наел турски орди. Това не дало резултат. Между двете воюващи страни били поведени преговори за мир. Според неговите условия византийците, след като получили средствата, изразходвани за войната, снели обсадата разрушили построената от тях кула.

В същност това била последната българо-византийска война в многовековните сблъсквания между двете държави.
Така Несебър за още няколко години (до похода на Амедей през 1366 г.) останал в пределите на българската държава.