Lala Shâhîn, Timurtash, Kavala (Kefalia) Shâhîn

[d-r V.]

В БЗ ракия със сигурност се произвежда през ХV век. В Елешнишкия манастир е запазен надпис от 1499 г. в който се споменава един "ракиджия". (П. Мутафчиев. Избрани произведения, т. ²², С., 1973, с. 287. Понеже въпросът е интересен и все още не е задълбочено проучен у нас, споделям моя скромен опит: Навсякъде в Европа, където през зрялото средновековие се явява "твърдото гориво", пръст имат арабите и техните научно-практически опит и традиция. Първите писмени сведения за производство на твърд алкохол с медицински цели в Европа са от Салерно през Х²² век:http://en.wikipedia.org/wiki/Hard_alcohol#cite_ref-1. Гърците, вероятно римляните и други европейски антични народи са имали известни познания върху дестилацията, но явно не са били ползвани с цел производство на напитки и впоследствие били забравени. Самият аз не съм сигурен какъв вид напитка е медовината, но повече са основанията да се смята, че е ниско алкохолна. Първите откриватели на спирта, арабите, ограничени от Корана, го ползвали само за медицинска и парфюмерийна употреба. Постепенно обаче дестилацията достигнала и Християнска Европа и от Х²²-Х²V в. спиртното настъпление става необратимо. Първо ирландските и шотландските монаси, притиснати от мрачните островни пейзажи, липсата на грозде, блудкавата бира и скучното си ежедневие, направили титаничната стъпка (http://en.wikipedia.org/wiki/Whisky#cite_ref-dotcom_5-0). От 1310 г. започва производството на "жива вода" във Франция.(http://www.lemonde.fr/aujourd-hui/ar...1655_3238.html) Между другото и до днес името на ракията там - eau de vie - сочи безусловно алхимичния произход на напитката. Твърдението на ТурТур за калвадоса и българите от времето на хан Крум няма как да го тълкуваме другояче осен на майтап, или че е споделено в момент, когато той самият е бил в общение с напитката с неясно минало, но съдържателно бъдеще. Изобщо тази тема заслужава самостоятелно обсъждане.

[Кухулин]

Ти имаш предвид дестилацията чрез нагряване (варене), но съществува и дестилация чрез замразяване, която май се практикува по-отрано и извън арабския периметър. Имам спомен, че най-ранният европейски дестилат е именно замръзнала медовина някъде по Британските острови, но сега не мога да проверя.

[jordani_vt]

Феридун бей .. на 22 януарий 1575 той е представил на султан Мурад III една сбирка от 1800 стари документи.

Въпреки че се оспорва достоверността на доклада, то от тук може да е сигурно, че 1575 г. пиенето на ракия е било разпространено.

Хроникьорът Ал-Идрис споменава още през ХIV век, че негови съграждани - арабски търговци, пренесли медни казани за дестилирани напитки. Те ги продавали по панаирите из българските земи. Първоначално продуктът, който се получавал, се ползвал като лекарство - за упойка, дезинфекция и разтривки. А по-късно започнал да се ползва и като напитка, пише в хрониките на Ал-Идрис.

Това е официалната позиция на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Не са успели да защитят в Европейския съюз тезата, че ракията е уникална за България (заради Македония и Сърбия). Сега се борят да докажат, че е традиционна напитка и да им намалят акциза наполовина.
За кой Ал-Идрис става дума и за кое произведение не се разбира.

Из wikipedia и аз се порових, но на 100% съм съгласен с едно - навсякъде старите традиции за дистилация на алкохол се счита за повод за национална гордост. От тук и голямото ми недоверие към някои твърдения, а също и защото се смесва дистилацията от алхимици на малки количества алкохол с производството на масови напитки.

d-r V.
Може ли да дадеш точния цитат или да сканираш Мутафчиев.

[Thorn]

Надписът от Елешнишкия манастир е за Йован бакал.

[Кухулин]

Линк

[d-r V.]

Излизаме извън темата. Но да се информираш винаги е полезно. Не знам доколко студената дестилация може да докара висок градус. Аз съм лаик в производствено и полупрофесионалист в консуматорско отношение, но все си мисля, че дестилираният продукт трябва да е с високо алкохолно съдържание. Всъщност, май попадам в заблудата на собствения опит и разбирания; нещо от което винаги трябва да се пазим, когато се опитваме да разберем миналото. При всички положения, мисля че по нас ракията се появява с османското завоевание или, ако дестилацията е била позната преди това, тя не е имала кулинарно и стопанско значение. Веднага се сещам за подобен пример - оризът вероятно е познат като храна и преди османското нашествие, но нито е отглеждан нито консумацията му била разпространена. Това, че в пътеписните сведения не се срещат известия за пърцуцата, вероятно е указание за бавното й разпространение, но не мисля, че можем да си вадим категорични заключения. Във фолклора ракията присъства широко и то обикновено наред с виното. Там проблемът с датирането е трудно решим, но със сигурност говори, че от ХV век настъпва качествено нов етап в българското хранително(питейно)- вкусово развитие.

[KIZIL DELI]

...но със сигурност говори, че от ХV век настъпва качествено нов етап в българското хранително(питейно)- вкусово развитие.

Абе то така, ама кат се замислиш данък от шира, от вино, бъчви и т.н. османската администрация е вземала, но данък от ракия не съм срещал.

[Кухулин]

Не знам доколко студената дестилация може да докара висок градус.

С много усилия и при студена зима могат да се докарат 25-30 градуса. Не е кой знае колко, но все пак е три пъти повече от виното.

При всички положения, мисля че по нас ракията се появява с османското завоевание или, ако дестилацията е била позната преди това, тя не е имала кулинарно и стопанско значение.

Съгласен съм, че не би могла да има никакво стопанско значение. В най-добрия случай е била екзотичен лукс за богатите. Бързо търсене в Гугъл показа, че в Америка масовото потребление датира след 1650 г. (цък). Това би обяснило и отсъствието и в данъчните регистри.

[d-r V.]

В материала, линкнат от Кухулин, на стр. 188, предпоследното изречение дава добро обобщение на нещата - до края на 17 век на Запад не са познавали ефективна технология, посредством която да добиват големи количества пукница - т. е. добивът е идвал скъпичък. Така нещата си се слагат на мястото. Щото, както Делията забеляза, щом в ОИ не са се усетили да облагат ичкията с данък, значи не е била широко разпространена. Така излиза, че нейната масовизация се пада в по-късните векове, дали обаче ракията е облагана през Възраждането, признавам си, не знам. Ако не, значи имаме преференциална политика от страна на османците, не като сега, дето с тези акцизи режат на хората тиквите и им вземат най-скъпото! Сега - по на сериозно - се сещам от мои собствени, доста изолирани, етнографски наблюдения, че моят дядо, роден в 1920 и други от неговото поколение са ми разправяли как преди соц. периода се е пиело предимно вино, и въобще пиело се е по-малко. После с появата на феномена свободно време народътзапочнал повечко да посръбва и лека полека разшрил алкохолната география. Баща ми пък ми е казвал как вече през 60-те години магазините били пълни с водка "Столичная" на неприлично ниска цена и никой не я купувал, само традиционно изпадналите в безпаричие ученици и студенти. Вече през 80-те помня, че бутилка ром Хавана клуб беше по-евтина от Пловдивската гроздова, ама аз тогава бях във възрастта на швепса и бозата. Те ти сега такива времена! (нали сме 10. 11. малко носталгия да вкарам...)
Нерде Лала Шахин и сие, нерде Хавана клуб и 10 ноември?! Увлякох се! Пардон.