Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Lala Shâhîn, Timurtash, Kavala (Kefalia) Shâhîn

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Lala Shâhîn, Timurtash, Kavala (Kefalia) Shâhîn

    "Lala Shâhîn, Timurtash, Kavala (Kefalia) Shâhîn"

    Кой кой е?

    Lala Shâhîn'дир кога се поминува? 1375 г., или?

    Тимурташ ли го наследява като Бейлербег на Румелия? (така поне се пише по османските извори) Кога?

    Kavala (Kefalia) Shâhîn ли е този дето "води" (се води) османските войски в битката при Плочник, и в битката с Боснесците?

    Тук има писано за Kavala (Kefalia) Shâhîn'дир
    Search the world's information, including webpages, images, videos and more. Google has many special features to help you find exactly what you're looking for.


    На страница 247 е направена забележка по този въпрос : (че Kavala (Kefalia) Shâhîn е този които води османските войски при Плочник, и че често се бърка с Лала Шахин
    The six volumes of A History of the Crusades will stand as the definitive history of the Crusades, spanning five centuries, encompassing Jewish, Moslem, and Christian perspectives, and containing a wealth of information and analysis of the history, politics, economics, and culture of the medieval world.


    По-долу пише за смърта на Лала Шахин /туй май се повтаря в турската версия на уикипедия, където се пише за вилаета (бейлербейството) Румелия/ около 1375 година? Вярна ли е датата? Или - какви са мотивите да се приеме за вярна тази версия?
    (Нешри пише че Лала шахин, и Кара Шахин участват в похода срещу България през 1388 г)

    The Encyclopaedia of Islam First Edition Online (EI1) was originally published in print between 1913 and 1936. The demand for an encyclopaedic work on Islam was created by the increasing (colonial) interest in Muslims and Islamic cultures during the nineteenth century. The scope of the Encyclopedia of Islam First Edition is philology, history, theology and law until early 20th century. Such famous scholars as Houtsma, Wensinck, Gibb, Snouck Hurgronje, and Lévi-Provençal were involved in this scholarly endeavor. The Encyclopedia of Islam First Edition offers access to 9,000 articles.

    /Иначе в написаното войната май не следва да е "сръбско-българска", а тази на Твърдко със сърбите? /


    Нали "берлейбество" произхожда от "берлейбей" (от "началника/командира на началниците/командирите", съответно "господаря на господарите")..Или е обратното..?
    Бил ле Лала шахин берлейбей в 1362 година (иначе разказвачите когато пишат за тази дата- Наричат Лала Шахин "берлейбей")

    Кога е писан докладът на Лала шахин за София (там той се нарича "берлейбей")
    Ако е писан преди 1375, и на Тимурташ е дадено берлейството Румелия в 1375 (или която) , или Тимурташ е назначен на тази военна длъжност (берлейбей), то излиза че София е превзета от османците по времето на Тимурташовото берлейбейство?..


    Благодарим, ефендита, предварително..
    Last edited by nik; 15-09-2010, 13:26.

    #2
    nik написа Виж мнение
    "Lala Shâhîn, Timurtash, Kavala (Kefalia) Shâhîn"

    Кой кой е?

    Lala Shâhîn'дир кога се поминува? 1375 г., или?

    Тимурташ ли го наследява като Бейлербег на Румелия? (така поне се пише по османските извори) Кога?

    Kavala (Kefalia) Shâhîn ли е този дето "води" (се води) османските войски в битката при Плочник, и в битката с Боснесците?

    Тук има писано за Kavala (Kefalia) Shâhîn'дир
    Search the world's information, including webpages, images, videos and more. Google has many special features to help you find exactly what you're looking for.


    На страница 247 е направена забележка по този въпрос : (че Kavala (Kefalia) Shâhîn е този които води османските войски при Плочник, и че често се бърка с Лала Шахин
    The six volumes of A History of the Crusades will stand as the definitive history of the Crusades, spanning five centuries, encompassing Jewish, Moslem, and Christian perspectives, and containing a wealth of information and analysis of the history, politics, economics, and culture of the medieval world.


    По-долу пише за смърта на Лала Шахин /туй май се повтаря в турската версия на уикипедия, където се пише за вилаета (бейлербейството) Румелия/ през 1375? Вярна ли е датата? Или - какви са мотивите да се приеме за вярна тази версия?
    (Нешри пише че Лала шахин, и Кара Шахин участват в похода срещу България през 1388 г)

    The Encyclopaedia of Islam First Edition Online (EI1) was originally published in print between 1913 and 1936. The demand for an encyclopaedic work on Islam was created by the increasing (colonial) interest in Muslims and Islamic cultures during the nineteenth century. The scope of the Encyclopedia of Islam First Edition is philology, history, theology and law until early 20th century. Such famous scholars as Houtsma, Wensinck, Gibb, Snouck Hurgronje, and Lévi-Provençal were involved in this scholarly endeavor. The Encyclopedia of Islam First Edition offers access to 9,000 articles.


    Нали "берлейбество" произхожда от "берлейбей" (от "началника/командира на началниците/командирите", съответно "господаря на господарите")..Или е обратното..?
    Бил ле Лала шахин берлейбей в 1362 година (иначе разказвачите когато пишат за тази дата- Наричат Лала Шахин "берлейбей")

    Кога е писан докладът на Лала шахин за София (там той се нарича "берлейбей")
    Ако е писан преди 1375, и на Тимурташ е дадено берлейството Румелия в 1375 (или която) , или Тимурташ е назначен на тази военна длъжност (берлейбей), то излиза че София е превзета от османците по времето на Тимурташовото берлейбейство?..


    Благодарим, ефендита, предварително..
    Какво точно пише в забележката под номер 18, на стр 5. от ПДФ-файла?


    Мерси предварително, благодарско..

    Това е пак енциклопедията на исляма (за Албания) където се споменава за този господин "Kefalia Shâhîn (in Turkish chronicles Kavala Shahin, later Shihâb al-Dîn Shâhîn Pasha)"

    Comment


      #3
      Абе nik за теб толкова ли голям проблем щеше да е, ако формулираш въпросите си в 2 смислени изречения?

      Да, Лала Шахин е наследен от Тимурташ паша като бейлербеи на Румелия. Кога става точно не се знае, защото в изворите не се казва, към средата- края на 70-те или може и в началото на 80-те. Аз поне не знам кога става работата.
      Кавала или често Кула Шахин = Шихабеддин паша, бейлербеи на Румелия от 40-те г. на ХV в., съответно не води войските при Плочник, а Румелийското крило при Варна. Същият строи т. нар. имарет джамия в Пловдив и сгреди около нея + мост и джамия в Одрин, където имал и дворец, бастисан от йеничерите.

      (Нешри пише че Лала шахин, и Кара Шахин участват в похода срещу България през 1388 г)
      Къде го това нещо в Нешри?!

      Бил ле Лала шахин берлейбей в 1362 година (иначе разказвачите когато пишат за тази дата- Наричат Лала Шахин "берлейбей")
      Бил е, ако четеш Ашъкпашазаде -> Нешри, Мурад го прави такъв след падането на Одрин в 1361 г. и оставяйки Лала Шахин в Румелия си обира крушите към Анадола.

      Кога е писан докладът на Лала шахин за София
      Този въпрос трябва да се отнесе към лицето Феридун Ахмед, по известен като Феридун бей. На него със сигурност трябва да му е известно кога е съченил въпросния доклад. Това, че е фалшификат и Лала Шахин не е писал подобен доклад е известно още от времето на дъртите зверове, но у нас не фата почва.


      в бележката пише - въпросното лице не е известният Лала Шахин паша, защото той умира преди Караманската кампания. Според Халил Иналджък
      вероятно това е Лесковацкия субашия, чието истинско име е Кавала или Кефалия Шахин.

      Comment


        #4
        KIZIL DELI написа Виж мнение
        Абе nik за теб толкова ли голям проблем щеше да е, ако формулираш въпросите си в 2 смислени изречения?

        Да, Лала Шахин е наследен от Тимурташ паша като бейлербеи на Румелия. Кога става точно не се знае, защото в изворите не се казва, към средата- края на 70-те или може и в началото на 80-те. Аз поне не знам кога става работата.
        Кавала или често Кула Шахин = Шихабеддин паша, бейлербеи на Румелия от 40-те г. на ХV в., съответно не води войските при Плочник, а Румелийското крило при Варна. Същият строи т. нар. имарет джамия в Пловдив и сгреди около нея + мост и джамия в Одрин, където имал и дворец, бастисан от йеничерите.



        Къде го това нещо в Нешри?!



        Бил е, ако четеш Ашъкпашазаде -> Нешри, Мурад го прави такъв след падането на Одрин в 1361 г. и оставяйки Лала Шахин в Румелия си обира крушите към Анадола.



        Този въпрос трябва да се отнесе към лицето Феридун Ахмед, по известен като Феридун бей. На него със сигурност трябва да му е известно кога е съченил въпросния доклад. Това, че е фалшификат и Лала Шахин не е писал подобен доклад е известно още от времето на дъртите зверове, но у нас не фата почва.


        в бележката пише - въпросното лице не е известният Лала Шахин паша, защото той умира преди Караманската кампания. Според Халил Иналджък
        вероятно това е Лесковацкия субашия, чието истинско име е Кавала или Кефалия Шахин.
        Ми не знам, проблем ли е..?
        --
        Благодарско, благодарско, за изчерпателния отговор..
        --
        Не разбрах само, кой е начлникът, според Ваша Милост, който предвожда османските войски през 1388 в битката при Плочник , и тези в битката до Требине?
        а) Kefalia Shâhîn
        б) Лала Шахин
        в) Друг

        (Kefalia Shâhîn .. an udj-begi and probably subashi of Liaskovik, embarked on a series of successful raids into Bosnia; but he was finally defeated by Bosnians near Trebinje 23 Sha‘bân 790/27 August 1388)near Trebinje 23 Sha‘bân 790/27 August 1388)
        --
        Туй ми беше дадено като цитат от Нешри, иначе аз лично не съм го чел..
        После призовали войските си и се сбрали около пашата — синът на Тимурташ — Яхши бей, румелийският яябашия Улу бей субаши, известен като Саруджа паша, Кара Мукбил, Пазарлъ Доган, яябашията Инджеджюк Балабан, секбанбашията Мюстеджаб, Папасоглу Шахин, Кутлуджа, Лала Шахин и Паша Йигит. Нарочен човек изпратили и при пограничните бейове Янджъ бей и Кутлу Бога. Заповядали им да се явят при пашата ведно с войските си. Така, заедно с тях станали 10 санджака с трийсет хиляди мъже. Събрали се около Али паша и тръгнали към земята на Сосман.

        После ми беше казано и това (Публикувано: Вчера, 09:00, #50)
        [I]Садедин го поставя сред пашите участвали в Косовската битка, но при Нашри там стои името на Кара Шахин (при изброяването на военачалниците обаче поредността е изместена - при Садедин Лала Шахин е в началото, а при Нешри Кара Шахин е по-назад):[/I]
        Last edited by nik; 15-09-2010, 15:31.

        Comment


          #5
          nik написа Виж мнение
          Ми не знам, проблем ли е..?
          --
          Благодарско, благодарско, за изчерпателния отговор..
          --
          Не разбрах само, кой е начлникът, според Ваша Милост, който предвожда османските войски през 1388 в битката при Плочник , и тези в битката до Требине?
          а) Kefalia Shâhîn
          б) Лала Шахин
          в) Друг

          (Kefalia Shâhîn .. an udj-begi and probably subashi of Liaskovik, embarked on a series of successful raids into Bosnia; but he was finally defeated by Bosnians near Trebinje 23 Sha‘bân 790/27 August 1388)near Trebinje 23 Sha‘bân 790/27 August 1388)
          --
          Туй ми беше дадено като цитат от Нешри, иначе аз лично не съм го чел..
          После призовали войските си и се сбрали около пашата — синът на Тимурташ — Яхши бей, румелийският яябашия Улу бей субаши, известен като Саруджа паша, Кара Мукбил, Пазарлъ Доган, яябашията Инджеджюк Балабан, секбанбашията Мюстеджаб, Папасоглу Шахин, Кутлуджа, Лала Шахин и Паша Йигит. Нарочен човек изпратили и при пограничните бейове Янджъ бей и Кутлу Бога. Заповядали им да се явят при пашата ведно с войските си. Така, заедно с тях станали 10 санджака с трийсет хиляди мъже. Събрали се около Али паша и тръгнали към земята на Сосман.

          После ми беше казано и това (Публикувано: Вчера, 09:00, #50)
          [I]Садедин го поставя сред пашите участвали в Косовската битка, но при Нашри там стои името на Кара Шахин (при изброяването на военачалниците обаче поредността е изместена - при Садедин Лала Шахин е в началото, а при Нешри Кара Шахин е по-назад):[/I]
          Може би трябва да уточня защо зададох въпроса си така..
          Попитах в този ред и в този смисъл, защото:

          1) не разбрах дали смятате че Лала Шахин е починал по ония времена (които споменавате), или смятате че това са времената по които е бил наследен (само) от Тимурташ...

          2) не разбрах дали смятате че "Кефалията Шахин", (този който според "Халил Иналджък вероятно това е Лесковацкия субашия, чието истинско име е Кавала или Кефалия Шахин" . ) е същия този човек, които според вас се казва "Кавала или Кула Шахин", и който според вас е "Шихабеддин паша"..

          -----


          71). Разказ за поражението на Шахин Лала в Босна

          Говорят, че като се присъединил към владетеля на Искендерийе, Лала Шахин навлязъл в босненската земя. Налетели, отнесли богата плячка и тръгнали да се връщат. Шахин Лала вървял отзад с хиляда човека. Ненадейно изникнали трийсет хиляди души неверници в сивосинкави железни доспехи. Газиите попитали Лала Шахин какво да правят. "Спотайвайте се, докато падне нощта. Не трябва да ви забележат!" — казал им той.

          Ала във войската имало и неколцина азапи. "Да нападнем! — казали те. — Нека влезем в бой още сега, пък каквото ще да става!" Лала Шахин забранил. "Сега цялата ни войска не е с нас, разпръсната е — казал той. — Тук са само хиляда човека и е немислимо да излезем срещу тия трийсет хиляди мъже. Пък и сме на стръмнина — ни да бягаш, ни да помръднеш можеш. А да се перчиш с геройство [137] тук, си е жива смърт." Така той им обяснил своята забрана.

          Но изход нямало. Най-после се срещнали с неверниците. Чак до вечерта се дебнали, били се и накрай неверниците победили. Те намерили правоверните слаби, та изклали всичко живо. И взетата от газиите плячка отмъкнали. Шахин Лала останал сам. Видял той, че е немислимо да се бие и отстъпил, за да спаси главата си. Така от двайсет хиляди мъже и кусур, които тръгнали на поход, не се спасили и пет хиляди. [138]

          Разбрало се, че и владетелят на Искендерийе бил в сговор с проклетите сърби и босненци. Те се били наговорили да скроят тази работа на мюсюлманите. Като чул за измамата и като научил за бунта на Лазар, Повелителят люто се разгневил, притъмняло му и креснал: „Леле какви проклетници!" От ярост очите му

          91

          се налели с кръв и се превърнали в червени йеменски ахати. Тозчас заповядал на везира си Али паша да разпрати наоколо вестоносци да събират войската. Така решил Хункяр — да не гледа зима ли е, лято ли е, но Лазара на мира да не остави.

          И тогава разнесли вестта по Караман и Теке, по Айдън и Ментеше, по Сарухан и по всички съседни господарства. Всички приели и се застягали за свещена война. Тогава при Повелителя се стекли де що имало бейове и първенци от съседните господарства и от земята на османците.

          После [Мурад] известил и сина си, султан Баязид: "Ще водя велик поход за вярата! Стягай оръжията си и идвай!" [Баязид] събрал войската си и ведно с везира Шахин Лала веднага пристигнал да служи на Повелителя. По онуй време Баязид господар-ствувал над Кютахия и санджака Хамид Или.

          После Повелителят заповядал: „Нека приготвят своите оръжия и неверниците, които плащат харадж. Стегнали се Кьостендил и Сарадж, ведно с хората си, ала двамина се отметнали и не се явили. Единият бил Александросоглу Сосманоз, който бил взел щерката на Лазара за своя син. [139] Другият бил Добруджаоглу. [140] Тези двамата проклетници не се покорили на султанската повеля и не се явили във войската. Повелителят рекъл: "Нека веднъж оправим тази работа, пък после тяхната е лесна."

          Говори се, че по туй време се поминал Шахин Лала и Мурад дал бейлербейството му на Кара Тимурташ. Заповядал му да иде в земята Сарухан, да подкара тамошните чергари и да ги заведе до Сироз. Кара Тимурташ така и направил. А като стигнал, той опустошил земята около Селяник чак до Карлуджа Или. След това се върнал и пак се присъединил към Повелителя.

          92



          (72). Разказ за непокорството на Сосманоз, син на Сандрос и за това, как Мурад Хан Гази изпратил срещу му Али паша

          Говорят така. Повелителят заповядал на везира Али паша: „Мини морето с 30 хиляди мъже. Руши, пали и граби земята Сосманова, а ако намериш леснина и крепостта му обсади. Но дойдат ли [някои] сами при тебе, тях наравно с другите не брой за врагове. Очите си отваряй и се ослушвай за нас, така че да ти бъде известно мястото на всяка наша спирка!"

          Али паша целунал господарската ръка, изрекъл молитва и казал: „Душа ще дам по пътя на моя султан. Туй що ми падне, няма да пропусна. Дорде има сили в мене, ще влагам старание и труд."

          Повелителят не се забавил в Анадола. Преминал в Румелия, настанил се в Едирне и зачакал спокойно да се събере румелийската войска.

          После призовали войските си и се сбрали около пашата — синът на Тимурташ — Яхши бей, румелийският яябашия Улу бей субаши, известен като Саруджа паша, Кара Мукбил, Пазарлъ Доган, яябашията Инджеджюк Балабан, секбанбашията Мюстеджаб, Папасоглу Шахин, Кутлуджа, Лала Шахин и Паша Йигит. Нарочен човек изпратили и при пограничните бейове Янджъ бей и Кутлу Бога. Заповядали им да се явят при пашата ведно с войските си. Така, заедно с тях станали 10 санджака с трийсет хиляди мъже. Събрали се около Али паша и тръгнали към земята на Сосман.

          Comment


            #6
            Лала Шахин паша (на турски: Lala Şâhin Paşa) е османски военачалник и първи бейлербей на Румелия, умира около 1382г.

            Шахабедин паша (на турски: Şehabettin Paşa) е османски военачалник, бейлербей на Румелия, син на завоевателя на Тракия Лала Шахин, живее поне до 1437г когато построява Шахбединовата джамия в Одрин.
            Sub sole nihil novi est

            Comment


              #7
              KIZIL DELI написа Виж мнение
              Това, че е фалшификат и Лала Шахин не е писал подобен доклад е известно още от времето на дъртите зверове, но у нас не фата почва.
              Търсих, търсих, обаче нищо не намерих Можеш ли да споделиш малко информация - кой се е занимавал с въпроса, какви са съображенията? Този въпрос изглежда тотално отсъства от нашата историография.

              Comment


                #8
                Тука май е подходящо да си задам и аз въпроса, който ме вълнува от бая време: откога пие ракия целокупния български народ или, айде, поне шопите ? Щото във въпросния доклад пише, че софиянци били едри, мустакати, с една дума хора веселяци, но пиели много вино и ракия? Дестилацията на спирт известна ли е в 1380-85 г.?
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  #9
                  Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
                  Тука май е подходящо да си задам и аз въпроса, който ме вълнува от бая време: откога пие ракия целокупния български народ или, айде, поне шопите ? Щото във въпросния доклад пише, че софиянци били едри, мустакати, с една дума хора веселяци, но пиели много вино и ракия? Дестилацията на спирт известна ли е в 1380-85 г.?
                  Моментът с ракията е интересен, наистина. По това време вероятно е била позната у нас, защото са я знаели и на изток, и на запад. От друга страна технологията е сравнително сложна и цената сигурно не е била по джоба на редовия шоп. За съжаление в доклада пиячите са описани като "кюфарска отбрана армия", което не ни дава широко поле за изводи. Колкото и да е скъпа, защо да не поят отбраните юнаци с нея...

                  Интересно под каква форма е включен доклада в сборника на Феридун Ахмед паша - дали като препис от "оригиналния документ" или като някакъв вид преразказ. По това, което може да се намери в нета, на мен ми звучи като препис, а това оставя все пак някакво подозрение към ракията. Ако е преразказ - да кажем, че авторът е писал в стила на времето си.

                  Comment


                    #10
                    Кухулин написа Виж мнение
                    Търсих, търсих, обаче нищо не намерих Можеш ли да споделиш малко информация - кой се е занимавал с въпроса, какви са съображенията? Този въпрос изглежда тотално отсъства от нашата историография.
                    Ооо още на времето фон Краелиц и Мюкримин Халил Инандж са пуснали неща в TOEM=Tarih-i Osmani Encumeni Mecmuası, но това не е четиво дето препоръчвам, че е още на арабица . Иначе и Бабингер е писал в неговата книга за османските хронисти и т.н. Феридун бей е бил нишанджъ и е имал достъп до много официални документи, на базата на които съставя двата си тома. Сега да не излезе, че казвам, че целият Феридун не става. Не просто ранните неща си ги е съчинил и това се знае отдавна, доказано е (използва клишета и канцеларски език от 16 век за документи от 14 и т.н.) и няма проблеми с неговото използване стига да не заравяме глава точно в проблемните текстове. На български още през 40-те когато публикува за пръв път въпросните документи, Гълъбов предупреждава, че са фалшифки и да се внимава (тва дали не го писах вече някъде ). Ето статията на Гълъбов - линк.
                    Та това е няма голяма сложнотия, пак само ние не сме разбрали и продължаваме да размахваме пуста пачавра . А иначе въпросът с дистилатите и мен ме интересува живо.

                    Comment


                      #11
                      Дестилацията я смятайте за усвоена още по времето на Крум (нач. на ²Х в.). Щом той забранил употребата на вино, нашего брата почнал да си вари най-напред плодова ракийка, демек калвадос и да си "прави" тиквата свободна, напук на кана...
                      Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                      Comment


                        #12
                        KIZIL DELI, огромни благодарности за статията и разяснението.

                        Comment


                          #13
                          Кухулин написа Виж мнение
                          KIZIL DELI, огромни благодарности за статията и разяснението.
                          Моля, моля т. нар. доклад го има във всички христоматии, някои съставени от именити бълг. историци, така че да го подлагаме да съмнение не ни прилича, ама кво да се прави

                          TypTyp, мда много си прав, булгаро все ще му намери цаката, ако ще може и да изобрети сложен технологичен процес, важното е да се върви напук на закона и да има пукавица

                          Comment


                            #14
                            TypTyp написа Виж мнение
                            Дестилацията я смятайте за усвоена още по времето на Крум (нач. на ²Х в.). Щом той забранил употребата на вино, нашего брата почнал да си вари най-напред плодова ракийка, демек калвадос и да си "прави" тиквата свободна, напук на кана...
                            Иначе смятам , че средновековната християнска литература има поучителен и пропаганаден характер. Смятам че Сведението за края на аварския кагант във Свидаса е точно такова, а не е историческо по значението си. Въпреки това не изключвам и наличие на истина е него, и дори смятам че извор на данни: От сведението в Свидаса става ясно, че хората по онуй време не познават ракийката
                            ---
                            Откъде идва ракийката при българите и кога :

                            От Византия, преди осмалъка? Кога и от кого е напитката е проникнала във Византия не е ясно за мен: дали от арабите-ракиепроизводители и консуматори (християните такива), или е собствено византийско "преоткритие"? Поледното ме съмнява, с оглед на това че съседите на Византия и византийските араби са познавали ракията отдавна

                            По времето на Османлъка?: от арабите производители, демек ракиджии (чел съм една публикация, която пропонираше това виждане), или от турците ракиджии? (Тези хора като мюсюлмани може да не са консумирали от ракията си,.. ама може и исляма да е бил пропусклив тук на Балканите, де)

                            Comment


                              #15
                              Вече има една друга тема:


                              За ракия не се говори от чуждите пътешественици, а само за вино. Така че знае ли някой кога за първи път се споменава пиенето на ракия от българите от достоверен източник?

                              След някои проучвания най-ранната възможност е 14 век, но по-вероятно е да е няколко века по-късно.
                              Не трябва да се бърка дистилирането на няколко капки спирт, открито от алхимиците, с технология, която да осигури достатъчно ракия за целия народ.
                              Иначе самата дума е турска и там идва от арабски.
                              Last edited by jordani_vt; 04-11-2010, 20:37.

                              Comment

                              Working...
                              X