Обект А или нереализиран жп проект Долно Езерово - Долен чифлик

[katani]

Здравейте на всички! Казвам се Владимир Колев и къде на сериозно, къде на шега започнах да се интересувам и проучвам историята на жп транспорта у нас. Сигурно веднага ще се запитате защо пиша тук, а не в специализираните форуми по темата?! Ами отговорът се съдържа в заглавието на темата (Обект А...), която сега започвам. Ще обясня и по-подробно:
Някъде средата на 50-те години на миналия век се пристъпва към изграждането на т. нар. Черноморска железница - проект за жп линия свързваща двата най-големи черноморски града Варна и Бургас. До онзи момент в тази посока има изградено трасе единствено между гара Юнак, Варненско и село Старо Оряхово, а единствената и до днес жп връзка между двата черноморски центъра минава през Карнобат (8-ма линия) и после по 3-та главна линия до Синдел и Варна, което прекалено удължава маршрута.
50-те години на миналия век пък е време на тотално противопоставяне между Източния блок и Запада и в тази връзка, а най-вероятно и под натиска на СССР, за да се осигури по бързо придвижване от Северна в Южна България на дошли да "помогнат" съветски войски при евентуален военен конфликт с Турция, се предприема строежа на линията Долно Езерово-Долен чифлик, като продължение на Юнак-Старо Оряхово и с перпективата тази крайморска жп магистрала в последствие да се продължи към Елхово и Хасково. Строи се до към края на 50-те години, когато, в следствие промяна в политическата обстановка в световен мащаб, строителството е преустановено, а изградените съоръжения изоставени.
Обектът се реализира при абсолютна секретност под наименование "Обект А", по ми сведения от военните (може би Строителни войски). При опита ми да потърся материали в Централния държавен архив не открих абсолютно нищо. Няма и помен от този, както ще се уверите грандиозен обект. "Е, да ама не", защото физически още има следи от изграждането му(спокойно трасето се проследява в Wikimapia), които за около две години почти обходих и надлежно снимах. По моему са извършени повече от 60% от землените работи, 80% от изкуствените съоръжения, включително недокопан 5км-ов тунел под Източния дял на Стара планина (южният портал е при село Кошарица, а северният на около 7км в западна посока от сели Приселци, Обзор) и 0% сгради.
В тази връзка реших да опиша този военен проект тук, като така да предизвикам интерес към него с тайната надежда ако намеря повече сведения, да го популяризирам, подготвяйки статия за него в списание "Железопътен транспорт".
Снимки от трасето и жп съоръженията:

http://vkolev.snimka.bg/travel/dolno-ezerovo-dolen-chiflik.399040

[tarsan]

Г-н Катани,

Нереализираната ж.п. линия Варна - Бургас, от която днес има доста останки е част от една стратегическа ж.п. магистрала, идваща от далечния Одески военен окръг и достигаща до българо-турската граница.

Проектирането и строежа са започнати по нареждане от Кремъл, след препоръките на двамата маршали на СССР Климент Ворошилов (Северното Черноморие) и Николай Булганин (Южното Черноморие). това става през 1949 година. Мисиите са пазени в абсолютна тайна и станаха известни преди десетина години от спомени на няколкото български командири, случайно срещнали се с тях, на българска територия.

Тези двамата имат важни инструкции - сами се досещайте от кого - да проверят и трасират военните възможности на малка България по съветския път към Проливите.

По тяхна нареждане започва строежа на първия у нас Сух док - проектиран за ремонт на съветски военни кораби - последните трябва не еднократно да минат, а многократно да минават и се връщат през Босфора и Дарданелите - за ремонт основно в Черно море.

Пак по тяхно нареждане се изграждат модерните за времето си артилерийски батареи на няколко места край Варна и Бургас (вече закрити). Предвиждало се е и монтирането на новите за времето (трофейни немски) крилати ракети, модифицирани от немски пленници и усъвършенствани модели на "V-1".

В тази връзка и по-пряката ж.п. връзка от Одеския ВО до границата с Турция.

Пак тогава се планира и построява по-късно и Дунав-Мост при Русе, който и досега си стои с 25 % използван капацитет, но е бил предвиждан не като цивилно и като военно-транспортно съоръжение. въпреки че и у нас и в Румъния не са го искали много-много.

Но другарят Сталин, взел че умрял (5.²²².1953) и една от важните за нас последици била и тази, че строителството на всички тези военни проекти - включително и ж.п. линията се прекратили.

Само Дунав-мост се открива 1954 година, че вече бил почти готов.
А също и Сухият док - първия у нас - сега още си стои но се изпозва в ограничен обем, защото е много тесен - за военни кораби - сега е в КРЗ "Одесос".

А от нереализираната ж.п. линия освен описаното от Вас има дори и един тунел полу-готов, мисля че е километър-два, от север е прокопан до с.Приселци-Несебърско. навремето местното ТКЗС отглеждаше там гъби, сега не зная дали не е приватизиран и този тунел.

Но като се отменят тези военни проекти ,маскирани като цивилни и цивилните фактори си отдъхват. Прочетете за това облекчение, дори и в спомените на някогашния секретар на ЦК на БКП Георги Чанков, едни отявлен сталинист, но и той не искал ж.п. линия само за военни нужди и слабо нужна на стопанството. Вижте и спомените на Георги Георгиев за Сухия док-Варна.

А за посещението на маршалът на СССР Николай Александрович Булганин . по това време официален любимец на Йосиф Висарионович, който публично го посочвал за свой наследник (къде на истина, къде на шега) , може да прочетете в спомените на тогавашния командир на флотската ни база Бургас, кап. ² р. Анатолий Златарев. Книгата му - мисля - се наричаше "Флотските ветерани разказват". Той именно като местен старши флотски началник посреща маршал Булганин в база Бургас, придружен от министъра Георги Дамянов, но и на него не казали къде отиват. Тръгнали с колите на юг - към турската граница.

Някога - дано доживеете - ако се разсекретят руските военни архиви в пълнота и ще научите повече. Дотогава ще се чака.