Речник на българските думи в българския език
"...Не врат, ами шия,
не съсед, ами комшия..."
Мисля си, че сегашният ни разговорен език е съставен основно от два "потока" - "прабългарският" и "славянският". Всяка от двете съставни части на народа ни си е дошла с езика, и после те двата са се смесили. След това са влезли и разбира се, много чуждици от гръцки, латински, по-късно от арабски, след това и от френски, немски, руски, а сега и от английски език. Така че, сигурно са останали в езика, който говорим, ако не 40, то поне 20%, от първоначалният "прабългарски".
Основание да мисля така ми дават и още два факта, с които надявам се, ще се съгласите и Вие.
Първият е че, ако българин слуша руска реч, обикновено разбира за какво се говори. Понеже думите, които чува са му познати - от славянската "част". Обратно, руснаците не разбират какво си говорят българите. Понеже думите, които чуват са в голямата си част, от "неславянски" произход.
Вторият факт е още по-очевиден. В нашият език почти за всяко нещо има по две думички. Според мен, повечето от тях са се запазили от първоначалните "потоци". Те са или синоними, или постепенно с тях са започнали да отразяват някакви нюанси. Това е опазило тези думички, и сега българският е толкова богат на думи и толкова сложен за изучаване от чужденците.
Вижте това:
"Батко е голям юнак. Още е ерген. Хората го сватосват, той не ще. Още хвърчи. Язък. "
Не търсете някакъв смисъл в горните изречения - няма такъв.
Само се помъчих да сглобя нещо от думи, първите за които се сещам сега, които, според мен, са от "български" произход.
Ще ми се да опитаме да съставим заедно един такъв "Речник на българските думи в българският език".
Допълвайте с всяка дума, която се сетите през деня. Такива, които са употребявали бабите и дядовците ни, и сме ги запомнили от летата на село. Така наречените "архаизми".
Не правете някакъв подбор, просто ги напишете, щом се сетите за някоя от тях. После ще умуваме дали думата е такава (българска) или не е.
Единственото условие е да я преведете (обясните) с друга дума, "славянска", някоя, която я има в руския или в друг слявянски език. Ако е такава, която я няма там, значи е или чуждица от другаде или е "оригинална" - българска, такава каквато търсим.
не съсед, ами комшия..."
Мисля си, че сегашният ни разговорен език е съставен основно от два "потока" - "прабългарският" и "славянският". Всяка от двете съставни части на народа ни си е дошла с езика, и после те двата са се смесили. След това са влезли и разбира се, много чуждици от гръцки, латински, по-късно от арабски, след това и от френски, немски, руски, а сега и от английски език. Така че, сигурно са останали в езика, който говорим, ако не 40, то поне 20%, от първоначалният "прабългарски".
Основание да мисля така ми дават и още два факта, с които надявам се, ще се съгласите и Вие.
Първият е че, ако българин слуша руска реч, обикновено разбира за какво се говори. Понеже думите, които чува са му познати - от славянската "част". Обратно, руснаците не разбират какво си говорят българите. Понеже думите, които чуват са в голямата си част, от "неславянски" произход.
Вторият факт е още по-очевиден. В нашият език почти за всяко нещо има по две думички. Според мен, повечето от тях са се запазили от първоначалните "потоци". Те са или синоними, или постепенно с тях са започнали да отразяват някакви нюанси. Това е опазило тези думички, и сега българският е толкова богат на думи и толкова сложен за изучаване от чужденците.
Вижте това:
"Батко е голям юнак. Още е ерген. Хората го сватосват, той не ще. Още хвърчи. Язък. "
Не търсете някакъв смисъл в горните изречения - няма такъв.
Само се помъчих да сглобя нещо от думи, първите за които се сещам сега, които, според мен, са от "български" произход.
Ще ми се да опитаме да съставим заедно един такъв "Речник на българските думи в българският език".
Допълвайте с всяка дума, която се сетите през деня. Такива, които са употребявали бабите и дядовците ни, и сме ги запомнили от летата на село. Така наречените "архаизми".
Не правете някакъв подбор, просто ги напишете, щом се сетите за някоя от тях. После ще умуваме дали думата е такава (българска) или не е.
Единственото условие е да я преведете (обясните) с друга дума, "славянска", някоя, която я има в руския или в друг слявянски език. Ако е такава, която я няма там, значи е или чуждица от другаде или е "оригинална" - българска, такава каквато търсим.
Comment