Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българската Диаспора от Българското Възраждане до Новата ни история

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Драги urum , Моля , преминете на "ти" - тук така караме повечето , че сме си близки.
    Интересуват ме следните аспекти за Бесарабските българи:

    1) Как стоят нещата с русификацията?
    1) Кои са основните мотиви за преселването на тези българи в България от как "пукна Демокрацията" (т.е. от 90-те години)?

    Comment


      #17
      Здрасти!
      Аз пък от Унгария. Давай линкове, за вашите организации, основни-средни-више училища, църкви. На какъв език се води литургиятя с какви попове....
      Тукашните са




      Имаме весник новини, списание Хемус

      :~))))

      Comment


        #18
        Smart_Patriot написа Виж мнение
        Драги urum , Моля , преминете на "ти" - тук така караме повечето , че сме си близки.
        Интересуват ме следните аспекти за Бесарабските българи:

        1) Как стоят нещата с русификацията?
        (т.е. от 90-те години)?
        Въпросът за русификацията е доста сложен, но ще се поитам да отговоря на него така, както го виждам аз. Също трябва да се поредели за русификация през кой период говорим – по времето на Царскат Русия, Съветския Съюз или в днешните условия на независими Украйна и Молдова (тогава по коректно да говрим за украинизация и романизация).
        Що се отнася до Царската Русия, то не мисля че русификацията тогава засегна широко българското население. Все пак тя не засягала домашния живот, основите на семейството.

        Сега за Съветския Съюз.Когато говорят за българите в СССР често забравят че имало не само русификация, о и обратен процес. През 1920-нач.30-те гг в СССР бе провеждан т.н. процес на «коренизацията», който предполагал развитие на образованието и културата на националните малцинства в СССР. В рамките на процеса в Украинската ССР бяха създадени български (и не само български, а и немски, полски и др.) национални райони, български училища не само начални и средни, но и специални (техникум за учители в българското село Преслав) и дори български театр «Иван Вазов» в Одеса. Биха издавани и български вестници. Всичко тва даде мощен тласък за развитие на българската култура. Но за съжаление през втората половина на 30-те години повечето деятели на това бългаско възраждане бяха репресирани, както и много други невинни граждани на СССР.
        Русификацията през 1950-80-те гг на мой поглед е свързана с създаването на «съветския народ». Но и тя, мисля, не достигна окончателно целта си. На мой поглед най-силно се поддадоха на русификацията онези българи, които през втората половина на ХХв заминаха от селата в градовете. Във второто-третото поколение градските българи много често вече не въсприимат себе си като българи, а ако и се считат за такива, то не знаят традициите и езика, и говорят предимно на руски език. Но това по мое мнение е влиянието на града.

        Що се отнася до русификацията, а ако говорим за Украйна - то украинизация, то за българското население в селата тя за сега не представлява залпаха, защото пасивно се саботира. Като пример: в училищата ( без зависимост на какъв език се води обучението – руски, украински, молдавсик и др.) задължително е наложено исторяита да се чете на украински език. Но това разпореждане мълчаливо не се изпълнява – документацията е написана на украински език, а уроците са ведът на руски.
        Накрая искам да отбележа, че на днеен ден в Украйна няма нито едно държавно училище, в която езикът на обучението да бъде български. Но има аналогични молдовски училища.

        За да бъда обективен трябва да отбележа че доста силно русфикацията засегна приазовските българи и българите под Одеса, макар че именно там през 1920-30гг бе провеждана «българизацията». Но това се дължи на няколко причини: българите в тези земи преживяха глада през 1932-33, репресиите през 1930-те гг, колективизацията, войната. А след войната най-активните се измахаха в градовете.

        Smart_Patriot написа Виж мнение
        1) Кои са основните мотиви за преселването на тези българи в България от как "пукна Демокрацията" (т.е. от 90-те години)?
        По първо не можем да говорим за преселване, защото процеса не е масов, и е захванал само неголяма част от една социална группа на българската диаспора - неголямата част от студентите.

        кои са мотиви. Ще кажа от собствен опит, по точно от опитана сестра ми - тя замина за България да учи медицина, по една проста, но важна прична: тя нямаше никакви реални шансове да попадне на бюджет в Медицинския университет поради корупцията. Да и после за повечето изпити пак трябва да се плаща на преподавателите. Т.е. първта причина - твоа е възможност да следваш бесплатно специалността, която тук, в Украйна, ти нямаше да следващ.
        Втората причина е в това че у нас считат че в България се живее на много по-хубаво от Украйна, и има повече шансове да се реализираш.
        Третата - България се разглежда като трамплин към Европа.

        Но не отричам и известна доля "патриотизм" и желание да се завърнеш на историческата родина.. Особенно това се отнася към първите студенти заминали към България

        Comment


          #19
          Но това разпореждане мълчаливо не се изпълнява – документацията е написана на украински език, а уроците са ведът на руски.
          Urum, това е доста интересно, значи уроците се водят на руски и това се гледа като пречка към укранизация и несъмнено е така, все пак езика е най-лесния начин на асимилация, но защо на руски? Най-масов език ли е, тоест липсват специалисти говорещи български ли?
          Разкажи малко за това как са концетрирани тамошните българи, основно по селата ли са, има ли български градове, или по американската мода - български квартали, младите хора остават ли по селата или както при нас масово се местят в градовете? Ако се местят то те запазват ли своята идентичност или гледат да се "интегрират"? (ауу интегрират каква хубава западна думичка, даже асимилация звучи модерно вече...)
          Разкажи нещо за бита ви, всекидневния живот, ако имаш някакви документи свързани с преселване или с живота на местните българи можеш да ги качиш.
          ПП Надявам се да не те натоварвам много, но ми е интересно от пряк източник да науча това онова за българите в чужбина.
          Кръвта из нашите гърди
          не е съвсем изляна!
          Народе, цял стани! Иди!
          Че Македония въстана.

          Comment


            #20
            Да много е интересно , много ти благодарим , но чакаме и още!

            Comment


              #21
              FYI




              Това намерих:


              "Nikola Cservenkov a moldovai és ukrajnai bolgárok számbeli fejlődését tárgyalja, pontos adatokkal, a XIX. sz. elejétől kezdve, amikor sok bolgár vándorolt ide. Nagyrészük azonban asszimilálódott. 1930-ban Romániában kb. 164 ezer volt a számuk. A Szovjetunióban 1959-ben 324 ezer, 1989-ben 373 ezer, ami egy részük asszimilálódását mutatja. Most kezdődik visszatérésük a bolgár identitáshoz. Ivan Grek a moldvai bolgárok nemzeti kulturális autonómiájának a kiépülését mutatja be. Közigazgatásilag is elkülönülnek a bolgár telepek, még bolgár gimnázium is van. Ukrajnában is létezik bolgár szakközépiskola. Az autonómia kiépítésében még sok a teendő. Blagoveszt Njagulov a romániai bolgárok történetét vázolja fel. 1992-ben 9935 főt számláltak össze, zömmel a Bánátban. Az értelmiség 1944 után hazatért Bulgáriába. Számuk az egykori két román fejedelemség területén az első világháború végén még 200 ezer körül volt. Az erős asszimiláció miatt számuk nagyon megfogyott. Ma is vannak egyleteik, az iskolában tanítják a bolgár nyelvet, sajtójuk is van. A bánátiaknak és a bukarestieknek külön van egyesületük, ezek sajnos nem tudnak együttmüködni. A bolgár kormányzat újabban kevésbé foglalkozik velük. "

              Бърз превод:

              Николай Червенков обсъжда численоста на украинските и молдавските българи от началото на деветнайстия век. Голяма част от тях се е асимилара но в 1930 г. наброяват около 164 хиляди. В СССР в 1959 г. 373 000 а в 1989 г. 324 000 което също показва асимилация. Сега почват да се връщат към идентичноста си. Иван Грег представя изграждането на културната автономия на молдавските българи. Административно са отделени селищата им даже имат и гимназия. В Украйна има българско средно училище. До изграждане на автономията са нужни още усилия.
              Благовест Нягулов представя историята ня румънските българи. В 1992 г. са преброени 9935 души, предимно в банатско. Интелигенцията в 1944г. се върна в България. В краят на първата световна война в двете румънски княжества е наброявал около 200 000. Поради силната асимилация количеството им значително намаляло. И сега имат дружества, в училищата учат български, имат и вестници. Букарещенските и банатските българи си имат дружество но те не могът да си сътрудничат. Българското правителство от ново време не се занимава с тях значително.



              Има и дружества в Прага и Виена, Германия, Канада, Сащ, Австралия но техните линкове сори, не знам.

              Порано имаше издание на Славянския Комитет нойто идиши по четири пъти годишно....Но сега НЯМА ПАРИ е генералната парола...

              Last edited by messire Woland; 21-08-2009, 08:28.

              Comment


                #22
                shadowsong написа Виж мнение
                Но това разпореждане мълчаливо не се изпълнява – документацията е написана на украински език, а уроците са ведът на руски.
                Urum, това е доста интересно, значи уроците се водят на руски и това се гледа като пречка към укранизация и несъмнено е така, все пак езика е най-лесния начин на асимилация, но защо на руски? Най-масов език ли е, тоест липсват специалисти говорещи български ли?
                Разкажи малко за това как са концетрирани тамошните българи, основно по селата ли са, има ли български градове, или по американската мода - български квартали, младите хора остават ли по селата или както при нас масово се местят в градовете? Ако се местят то те запазват ли своята идентичност или гледат да се "интегрират"? (ауу интегрират каква хубава западна думичка, даже асимилация звучи модерно вече...)
                Разкажи нещо за бита ви, всекидневния живот, ако имаш някакви документи свързани с преселване или с живота на местните българи можеш да ги качиш.
                ПП Надявам се да не те натоварвам много, но ми е интересно от пряк източник да науча това онова за българите в чужбина.

                За русификацията. В процеса на историята руския език се наложи като език на межнационално общуване. А тъй като у нас в училещата освен българи се учат и руски и украинци и гагаузи и молдовани (всичките те на са много на брой, могат да бъдат по 1-2 ученика в класа), то и се налага един език, разбираем от всички. А и част от учителите не са българи. Да не говорим за това, че повечето от нас не знаят литературния български език, а във всякое село се има свой специфичен диалект, в който има доста много руски думи и русизми (има и румънизми, но са много по-малко, а и исползват се преимуществено от старите хора). Да искам аз от първи септември да разказвам на децата историята на родния ни език няма да мога: 1. защото няма да мога да обясна всичкото по-български (все пак не знам терминологията) 2. няма да ме разберат децата.
                Пък защо не се водят уроците на украински? Защото е по-лесно на руски. Както вече казах, тук на юга на Украйна руския е език на межнационалното общуване, украинския се използва само в официалните документации и на офиицални мероприятия. Аз например също трябва да уча децата на украински, но нямам голяма езикова практика, макар че знам езика. Затова и на мен ще ми е по-леко да разказвам на руски (тем более че не работя в българско село).
                Т.е. 1. Руския е най-масов и е "язык межнационального общения"
                2. Липса на специалисти знаещи и говрещи литературен български език.
                3. Знанието на литературния български език е на низко ниво (поне така е в моето родно уичлище, което е следствие на 2 пункт, и кризиса на образованието в Украйна)

                Сега накратко за концентрацията.
                Распръснати сме и по градовете и по селата. Имаме единствен български град - Болград. С разпадането на СССР се усили преместването на младото и средното поколение в градовете. По икономически причини. Основно отиват в Одесса. По малката част се насочва към Измаил и Белгоро-Днестровски. В градовете няма таково явление като български квартали. Що се отнася до запазването на идентичностата в градските условия то нищо не мога да кажа. Иван Грек (български молдовски учен от Кишинев) е на мнение че градските българи във второто-третото коляно вече губят националната идентичност. Като пример мога да приведа уйчо ми. Той и жена му са българи, живеят в Килия. имат дъщеря и син. Дъщерята разбира малко български, но не говори, а малкия син, не разбира и не говори български. Когато доваждат при нас на гости по принцип говоря с сеста си по-български, пък тя се тъй по принцим ми отговаря на руски. Но има, естествено, градски българи, които съхраняват си идентичността. Въпросът е в това, коя група преобладава.
                Усливия за съхранение на идентичността и понататъшно развите на българската култура има. Поне така е в Одеса. Имаме Всеукраински център на българската култура, в койтопостянно се провеждат различни български мероприятия, в т.ч. и младежки, целящи да съберат младежта, за да можем да се запознаем. Също съществуват 2 неделни училища в Одеса. Едното е при Български център (арендуван от Асоциацията на българите в Украйна (основана през 1993г)), а второто е в едно от градские училища(финансира се от Конгреса на българите в Украйна).


                "Разкажи нещо за бита ви, всекидневния живот..." - въпроса е много обширен и не може така в някокло думи да характеризирам бита. Наверно няма да ве излъжа ако кажа че бита ни е идентичен на бита на селските българи в България.

                Имам някои документи свързани с историята на моето село. Но тях ще ги кача малко по-късно.

                Comment


                  #23
                  Skubi написа Виж мнение
                  Здрасти!
                  Аз пък от Унгария. Давай линкове, за вашите организации, основни-средни-више училища, църкви. На какъв език се води литургиятя с какви попове....
                  Тукашните са




                  Имаме весник новини, списание Хемус

                  :~))))
                  Асоциация на българите в Украйна (създадена през 1993) www.abuodes.org.ua
                  Конгрес на българите в Украйна (създаден през 2007) http://kbg.org.ua/
                  Собор болгар Украины - не знам имат ли сайт

                  http://bg-ua.org/?name=nacdvizeniya - Информационный портал болгар Украины. Страничка за българските дружества и организации в Украйна

                  Имаме най-малко три големи български вестника:
                  1. Роден Край. Се издава от 1989г. (http://www.rkray.odessa.ua/)
                  2. Украйна: българско обозрение. Излиза от примерно 2000-2001г.
                  3. Извор. Издание е на Кримските българи.

                  Макло повече информация има тук: http://bg-ua.org/?name=smi

                  Comment


                    #24
                    Браво , urum!
                    Сега ми дойде на ум , че претопяването им е улеснено от факта , че Руският а и Украинският езици са близки (и то не малко) до Българския и така прехода е лесен - си го обяснявам аз (да е да на всички славянски езици).
                    Както например повечето рускини в България , бързо "научават" Български , но пък крайно "Порусчено" го говорят - просто почти всичко е много близо и няма как да се ориентират - т.е. има как да се "кръшка" при ученето. Я да хване да учи Испански да речем - тогава няма накъде. ^

                    Comment


                      #25
                      Kaто бесарабски БЪЛГАРИ имате ли българско гражданство? Ако не, има ли намерение в хората да кандидатстват за такова и каква е процедурата?

                      Comment


                        #26
                        Terror написа Виж мнение
                        Kaто бесарабски БЪЛГАРИ имате ли българско гражданство? Ако не, има ли намерение в хората да кандидатстват за такова и каква е процедурата?
                        Не, нямаме. Другите БЪЛГАРИ по света имат ли българско гражданство?
                        Ние е сме граждани на Украйна и Молдова. Проблемът че в Украйна е забранено двойно гражданство (за Молдавията не съм сигурен) и в скоро време не вярвам ситуацията да се промени.
                        Намерения сред хората има, но не знам как са много желаещите. И ако кандидатсващ за българско гражданство, трябва да се откажеш от украинското, затова, ако и кандидатсват, то не го афишират, затова имаме изветсен брой граждане със скрито двойно гражданство.
                        Каква е процедурата за съжаление не знам, не съм се интересувал още. За мен по ми е интересно олесняването на визовия режим за бесарабските, таврийските и др. българи. преговори за това се водят отдавно, но резултат досега няма никакъв.

                        Comment


                          #27
                          Навярно правителството на ГЕРБ и в частност проф. Божидар Димитров, в качеството си на Министър на българите зад граница (цитирам по памет) ще може да допринесе очакваните облаги?

                          Comment


                            #28
                            Smart_Patriot написа Виж мнение
                            Навярно правителството на ГЕРБ и в частност проф. Божидар Димитров, в качеството си на Министър на българите зад граница (цитирам по памет) ще може да допринесе очакваните облаги?
                            Много съм против Димитров да е министър, убеден съм че е прекрасен специалист, но не става за политик.
                            Навика му да разказва "българската" версия на историята и то най-розовата и форма, като единствената абсолютно правилна е отвратителен, просто го принизява до пропангандист.
                            Също абсолютното му безхаберие в отношението към македонската република, начина му на говорене може само да докара неприязън, там трябва човек с изключително търпения и ясна визия, да седиш и да викаш - " вие сте българи" докато отатък отвръщат с "не, не сме татари" е хм на ниво форум Кайгана
                            За документите българско гражданство имат родените в българия българи, емиграцията и тези поискали такова гражданство, таквоз животно като автоматично гражданство за бесарабските или да кажем банатските или каквито и да било български общности в чужбина не съществува. Единственото, което се доближава е практиката в Македония да се издава масово на базата на " българско самосъзнание" , че и потеклото на цялата фамилия.
                            Кръвта из нашите гърди
                            не е съвсем изляна!
                            Народе, цял стани! Иди!
                            Че Македония въстана.

                            Comment


                              #29
                              Лошото е, че тези "българи" в Македония никак не са българи, окончателно са промити, с някакви изключения дето сигурно са по малко от 0.01%, каквито гледах по YouTube как разказваха, наш'те юначни сънародници за репресиите над тях и за тежката заблуда над останалите. "Македонец това е поробен българин!" (цит. по памет) нареждаха. Мда, ей ги новите еничари, отвъд Кюстендил. "Бугари, мрете!" пишело срещу "Бугарското" посолство в БЮР Македония, чух от Шоуто на Слави, от Слави.
                              Да, лъха на пропаганда от проф. Божидар Димитров (Стоянов?) от Памет Българска, но сигурно не е излишна.

                              Comment


                                #30
                                Проект за закон за българите в чужбина (началната част), намерен на:

                                Звучи обещаващо, на прима виста?
                                Проект на Закон за българските общности извън Република България
                                07.05.2009

                                --------------------------------------------------------------------------------

                                Проект

                                ЗАКОН
                                за българските общности извън Република България

                                Глава първа
                                ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


                                Чл. 1. Този закон урежда отношенията на българската държава с българските общности извън Република България, както и правомощията и взаимодействието между компетентните български институции в тази област.

                                Чл. 2. Българските общности извън Република България обединяват българските граждани, лицата от български произход с чуждо гражданство, както и техните низходящи, живеещи на територията на държавата по пребиваване.

                                Чл. 3. (1) Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което:
                                1. има поне един възходящ от български произход,
                                2. носи българско национално съзнание и
                                3. пребивава постоянно на територията на друга държава.

                                (2) Български произход се доказва с документ, издаден от:
                                1. български държавен орган;
                                2. организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;
                                3. българската православна църква.
                                (3) Български произход може да се доказва и по съдебен ред.

                                Чл. 4. (1) Българската държава съдействува за създаването на благоприятни условия за свободно развитие на лицата от българските общности извън Република България с цел защита на техните права и законни интереси съобразно принципите на международното право и законодателството на държавата по пребиваване.

                                (2) Българската държава подкрепя организации на българските общности извън Република България, чиято дейност е насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и духовна традиция.

                                (3) Българската държава улеснява лицата от българските общности извън Република България, независимо от гражданството им, в осъществяването на тяхното право на връзка с компетентните институции и организации.

                                Чл. 5. (1) Министерският съвет възлага на съответните министри и ръководи-тели на други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на лицата от българските общности извън Република България, изгражда структури, отговорни за това, и определя механизмите за координиране на техните действия.

                                (2) Към дипломатическите и консулските представителства на Република България в държавите, в които има български общности могат да се създават консултативни органи на българите в държавата по пребиваване.

                                Comment

                                Working...
                                X