1. Увод:
Простете дързостта ми да пусна такава спорна и гореща тема , но е срамно тя да липсва във Форуми Бойна Слава.
Нямам грам авторство , ни интерпретация в материалите , които следват , но не това е важно. Всемогъщия Интернет и конкретно всемогъщата Уикипедия ми предложи нужното.
На тезата , че това не е военна история - надали има история която да не е пряко или косвено свързана с войната ; тези българи са забегнали заради война/и , в историята им присъстват въстания , така , че си е на място темата , а е в раздел Обща българска , най-вече защото се простира и във Възраждането и в Новата ни история.
Поставил съм за разглеждане наред с известна информация Банатските и Бесарабските българи. Но с това далеч не постявям границите.
Забележете , че българи от земи , принадлежащи и впоследствие откъснати от България не поставям за разглеждане , че от всичките ни съседи - само Черно море не ни е отнемало територии ...
Моля обогатете темата с каквото можете.
2. Българската Диаспора в Източна Европа от Възраждането и Новата ни история:
2.1. Банатски българи:
2.2. Бесарабски българи:
3. Разработване и продължение на темата от многобройните форумници ...
Простете дързостта ми да пусна такава спорна и гореща тема , но е срамно тя да липсва във Форуми Бойна Слава.
Нямам грам авторство , ни интерпретация в материалите , които следват , но не това е важно. Всемогъщия Интернет и конкретно всемогъщата Уикипедия ми предложи нужното.
На тезата , че това не е военна история - надали има история която да не е пряко или косвено свързана с войната ; тези българи са забегнали заради война/и , в историята им присъстват въстания , така , че си е на място темата , а е в раздел Обща българска , най-вече защото се простира и във Възраждането и в Новата ни история.
Поставил съм за разглеждане наред с известна информация Банатските и Бесарабските българи. Но с това далеч не постявям границите.
Забележете , че българи от земи , принадлежащи и впоследствие откъснати от България не поставям за разглеждане , че от всичките ни съседи - само Черно море не ни е отнемало територии ...
Моля обогатете темата с каквото можете.
2. Българската Диаспора в Източна Европа от Възраждането и Новата ни история:
2.1. Банатски българи:
Преглед:
Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научната среда те са познати като банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.
След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.
История:
Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 г. и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 г. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването на въстанието.
След поражението на турците при Белград през 1688 г. Австрия подбужда организирането на въстание от българите католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия -Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 г., когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, като със специален указ от 1727 г. получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и други в периода 1726-1730 година да преминат във Влашко.
През 1737 г. при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам поискали от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните от своя страна, които живеели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействали за място за заселване.
През пролетта на 1738 г. павликяните получили правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получили уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 г. и те се пресе*лват в Банат.
Така банатските българи се установяват в Банат и установяват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своя български характер и самосъзнание.
До 1863 г. богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. илирийски или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 г. богослужението се води на банатски български.
Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научната среда те са познати като банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.
След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.
История:
Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 г. и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 г. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването на въстанието.
След поражението на турците при Белград през 1688 г. Австрия подбужда организирането на въстание от българите католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия -Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 г., когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, като със специален указ от 1727 г. получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и други в периода 1726-1730 година да преминат във Влашко.
През 1737 г. при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам поискали от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните от своя страна, които живеели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействали за място за заселване.
През пролетта на 1738 г. павликяните получили правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получили уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 г. и те се пресе*лват в Банат.
Така банатските българи се установяват в Банат и установяват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своя български характер и самосъзнание.
До 1863 г. богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. илирийски или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 г. богослужението се води на банатски български.
Преглед:
Бесарабски българи са българите, живеещи в областта Бесарабия, разделена между днешна Молдова и днешна Украйна (Одеска област).
Географско разпространение и брой:
Етническа карта на БуджакПо официални данни в Република Молдова бесарабските българи през 1989 г. са 88 419 души. Според преоброяването от октомври 2005 г. в Молдова живеят 65 072 души, но в този брой не са включени българите в Приднестровието. Въпреки че българите населяват най-различни селища в Молдова, включително и столицата Кишинев (Кишинеу), където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма концентрация е в южните части на Молдова — предимно в Тараклийски район (28 500 д. или 66%), но също така и други райони (Кагулски, Леовски, Кантемирски), както и в Гагаузия - Гагауз ери. В Гагаузия живеят близо 8 000 българи - малко над 5% от населението.
В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни - над 140 000 души. Те преобладават в Болградския район. Немалко българи живеят и в Тарутински, Арцизки, Саратски, Измаилски и Татарбунарски район. Те са незначително малцинство в Килийски и Белгород Днестровски район. Макар че областният център Одеса се намира извън границите на географската област Бесарабия, немалко бесарабски българи са се преселили в този град.
История:
Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на днешното българското присъствие в този район обаче е поставено в края на 18 и началото на 19 век. Българско население се преселва в Бесарабия по време на феодалните размирици в Османската империя и след руско-турските войни в този период. Особено големи са преселническите вълни след войните от 1806-1812 и 1828-1829 г. Въпреки че българските преселници са най-вече от Източна България, сред тях има и западни българи - македонци и шопи, заселили се в Източна България през 18 век и преди това. Заедно с българите в Бесарабия се заселват дори и няколко албански села, също преселили се от Източна България - до днес част от възрастните жители на село Жовтневое (Каракурт), Болградски район говорят албански език.
След заселването си на новото място българските колонисти основават свои градове, между които Болград и Комрат, а също и много села, наричани и колонии. През 1856 година, по силата на Парижкия мирен договор Бесарабия е разделена на две - югозападните части с Болград, Измаил и Килия са включени в състава на Молдова (от 1861 г. - Румъния), а североизточните с център Комрат остават в Руската империя. През 1858 г. с разрешението на молдовския владетел българинът Никола Богориди е основана Болградската гимназия, която има значително място в развитието на българското образование и култура през Възраждането.
През 1861 година над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи.
След като през 1878 година Южна Бесарабия отново е включена в състава на Руската империя, там се засилват процесите на русификация. За това спомага и преселването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. Извоюваните от българите по време на молдовското (румънското) управление права в областта на образованието и културата са премахнати и Болградската гимназия изцяло придобива облик на руско учебно заведение.
След 1918 г. и краха на Руската империя Румъния завладява цяла Бесарабия. За разлика от предишното румънско управление, всички културни-просветни права на българите са изцяло отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите и през 1924 г. избухва подкрепяното от съветска страна Татарбунарското въстание, потушено с кръв от страна на румънските власти. Междувременно, се засилват тенденциите на откъсване от българите на гагаузите, които до този момент се приемат за говорещи на турски език българи.
През лятото на 1940 година, след спогодбата Рибентроп-Молотов от предишната година, съветските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на СССР. Българите преживяват колективизацията, Втората световна война, румънската окупация 1941-1944 и последвалия войната небивал глад и масова смъртност.
Въпреки че са признати официално, в СССР част от бесарабските българи губят някои черти от своята културна идентичност - език и други.
Бесарабски българи са българите, живеещи в областта Бесарабия, разделена между днешна Молдова и днешна Украйна (Одеска област).
Географско разпространение и брой:
Етническа карта на БуджакПо официални данни в Република Молдова бесарабските българи през 1989 г. са 88 419 души. Според преоброяването от октомври 2005 г. в Молдова живеят 65 072 души, но в този брой не са включени българите в Приднестровието. Въпреки че българите населяват най-различни селища в Молдова, включително и столицата Кишинев (Кишинеу), където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма концентрация е в южните части на Молдова — предимно в Тараклийски район (28 500 д. или 66%), но също така и други райони (Кагулски, Леовски, Кантемирски), както и в Гагаузия - Гагауз ери. В Гагаузия живеят близо 8 000 българи - малко над 5% от населението.
В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни - над 140 000 души. Те преобладават в Болградския район. Немалко българи живеят и в Тарутински, Арцизки, Саратски, Измаилски и Татарбунарски район. Те са незначително малцинство в Килийски и Белгород Днестровски район. Макар че областният център Одеса се намира извън границите на географската област Бесарабия, немалко бесарабски българи са се преселили в този град.
История:
Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на днешното българското присъствие в този район обаче е поставено в края на 18 и началото на 19 век. Българско население се преселва в Бесарабия по време на феодалните размирици в Османската империя и след руско-турските войни в този период. Особено големи са преселническите вълни след войните от 1806-1812 и 1828-1829 г. Въпреки че българските преселници са най-вече от Източна България, сред тях има и западни българи - македонци и шопи, заселили се в Източна България през 18 век и преди това. Заедно с българите в Бесарабия се заселват дори и няколко албански села, също преселили се от Източна България - до днес част от възрастните жители на село Жовтневое (Каракурт), Болградски район говорят албански език.
След заселването си на новото място българските колонисти основават свои градове, между които Болград и Комрат, а също и много села, наричани и колонии. През 1856 година, по силата на Парижкия мирен договор Бесарабия е разделена на две - югозападните части с Болград, Измаил и Килия са включени в състава на Молдова (от 1861 г. - Румъния), а североизточните с център Комрат остават в Руската империя. През 1858 г. с разрешението на молдовския владетел българинът Никола Богориди е основана Болградската гимназия, която има значително място в развитието на българското образование и култура през Възраждането.
През 1861 година над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи.
След като през 1878 година Южна Бесарабия отново е включена в състава на Руската империя, там се засилват процесите на русификация. За това спомага и преселването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. Извоюваните от българите по време на молдовското (румънското) управление права в областта на образованието и културата са премахнати и Болградската гимназия изцяло придобива облик на руско учебно заведение.
След 1918 г. и краха на Руската империя Румъния завладява цяла Бесарабия. За разлика от предишното румънско управление, всички културни-просветни права на българите са изцяло отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите и през 1924 г. избухва подкрепяното от съветска страна Татарбунарското въстание, потушено с кръв от страна на румънските власти. Междувременно, се засилват тенденциите на откъсване от българите на гагаузите, които до този момент се приемат за говорещи на турски език българи.
През лятото на 1940 година, след спогодбата Рибентроп-Молотов от предишната година, съветските войски навлизат в Бесарабия и я включват в състава на СССР. Българите преживяват колективизацията, Втората световна война, румънската окупация 1941-1944 и последвалия войната небивал глад и масова смъртност.
Въпреки че са признати официално, в СССР част от бесарабските българи губят някои черти от своята културна идентичност - език и други.
. Но така е с всичко стойностно в крайна сметка.
Comment