Османски паметници на територията на България

[terzi]

я дай да видим тая джамия ,ч е ми стна интересно

[KIZIL DELI]

Смел си, после, ако не можеш да спиш да не обвиняваш мен
Пратих ти 2 снимки (повече не съм снимал) на лично съобщение, да не цапаме тук.

[terzi]

Смел си, после, ако не можеш да спиш да не обвиняваш мен
Пратих ти 2 снимки (повече не съм снимал) на лично съобщение, да не цапаме тук.

наистина не я слагай тук

"""""Чешма-паметник от времето на султан Махмуд II ще бъде възстановена във Варна

Чешма-паметник от времето на султан Махмуд II ще бъде възстановена във Варна. Това съобщи днес кметът на града Кирил Йорданов, който се срещна с генералния консул на Турция в Бургас Сибел Еркан. Йорданов посочи, че чешмата, която е била изградена през 1836 г. от мрамор и позлата, е абсолютно съхранена. Идеята е частите да бъдат съединени отново, като паметникът да бъде разположен в двора на Историческия музей във Варна. На срещата с Еркан Йорданов постави въпроса за изграждането на партньорски отношения между Варна и Анталия. Консулът посочи, че идеята е много добра и ще бъдат направени необходимите стъпки в тази посока.'''''''''''''''''''''''

moreto.net

[terzi]

някой да има някаква информаци относно един религиозен "комплекс" в с. оборочище до балчик

на тези останки от джамия викат манастир, защо?




текето е от 16в

[Shelenberg]

terzi, супер снимки, невероятна реакция , колко хубаво, че още не се е раззеленило в СИ българия.

сградата се казва Текке джамия - затворена от комунистите след 1944 г., минарето разрушено през 70-те, отворена отново след падането на комунизма. И общо взето това знам.
Няма запазено китабе (строителен надпис), което прави датировката проблемна. Ей, ако някой от музея в Добрич чете, нека хвърли едно око на инвентарните книги, като нищо може да излезе, че китабето събира прах на някой рафт в склада на музея.
Ако съдим по това колко много се е вдигнало нивото на земята (чешмата е прекрасен ориентир в това отношение) и по градежа, който много прилича на клоазоне направо ме сърби да кажа ХV в., но без да се огледа на място е трудна работа. Прилича на ранна, но може и да излезе по-късна към ХV²² в. да речем. Засега имаме само име (то пък подсказва изчезнал комплекс) и много съмнителна датировка от ХV век.
Ако излезе нещо повече (или някой знае нещо повече) ще допълваме.

ПП Часовниковата кула трябва да е наблизо, надолу по същата улица или поне така си мисля, не съм бил в Добрич от 6-годишен

М/у другото аз съм от Добрич, ама никога не съм се интерисувал за тази джамия и подробностите около нея може другия път като се прибера там да се поровя дали ще намеря нещо. Иначе правилно мислиш часовниковата кула е малко по надолу и снимки може да видите в сайта за община Добрич.

[Stan]

Това са останките от хамама, който се е намирал срещу стария мост в Пловдив.



Много вероятно е банята да е построена от Челеби Кадъ и да е обслужвала джамията му, която е била съвсем наблизо.



Челеби Кадъ (ум. 1632-33), известен още и като поетът Шейхи и бил седем пъти кадия на Филибе, оставя след себе си джамия и баня в Каршяка, споменати от Евлия Челеби.



Днес джамията е изчезнала, но жалките руини на банята все още приютяват бездомни пиянки. Най-добре запазена е централното помещение покрито с купол (приб. 7 на 3 метра), осталите части са значително изменени и преструктурирани от по-късните сгради натиснали банята. Въпросният хамам от седемнайсти век не е нито сред най-бляскавите образци на османска архитектура по Балканите, нито сред най-монументалните. Представлява типична за периода махаленска баня, която си е вършела работата. Сигурен съм, че това не е повод да бъде разрушена напълно, нищо лошо няма стане, ако се погледне с малко по-добро око и на по-малко величествените сгради.

Здрасти, откъде може да се прочете повече за тази баня - имам предвид литература, а не информация от интернет. Преди около месец минах от там и банята си е все още в този жалък вид. Това за

[тамбараци]

От една карта от 1898г. на района каято аз имам старото име на селото сее казвало Tekke
за Оброчище става дума, и същото това теке джами е отбелязано с нуличка и отгоре кръстче,а съседното Църква(Ala Klise)с полумесец.А и текето е правено от Плисковски камък,някаква компилация е незнам.месните камани червенеят и са като шпертплат от миди.

[KIZIL DELI]

Здрасти, откъде може да се прочете повече за тази баня - имам предвид литература, а не информация от интернет. Преди около месец минах от там и банята си е все още в този жалък вид. Това за

Ми всъщност не се сещам къде може да се прочете повече за банята. Има един (BALKANLI, A. K. Sarki Rumeli ve Buradaki Turkler), който мисля споменава сградата, но нищо конкретно не казваше, а и не я локализира. Това, че е банята на Кадъ Челеби, аз съм я кръстил след като се отхвърлят всички други възможности. Предполагам познаваш Алваджиевата Пловдивска хроника, където обаче не помня да се споменава за тази баня. Може да се погледне в у В. К. Пеев, но доколкото си спомням също не казваше нищо.
Имам един план от книгата на Харбова, Градоустройство и архитектура, който дава добра представа за нещата.



П.П. Нещо не е излезнало второто ти изречение!

[terzi]

много ма е жал за та баня, би било чудесно помещение за нещо си

[KIZIL DELI]

някой да има някаква информаци относно един религиозен "комплекс" в с. оборочище до балчик
на тези останки от джамия викат манастир, защо?

terzi, това което се вижда на снимките са останките на теккето на Акязълъ баба в днешното село Оброчище (осм. Текке кьой). Та директният отговор на твоя въпрос е - защото най-често по български текке се превежда като "дервишка обител" или в по-популярна версия "мюсюлмански манастир". Останките на снимките обаче нямат нищо общо с джамия. Вижда се гробницата/тюрбе на светеца и аситането/мейданеви. Ако се вгледаш ще видиш много ясно стърчащия комин на огнището. Сградата е останала без покрив, но е в много прилично състояние. Последният път когато бях там (2005 г.) вътре имаше пиано и столове, значи някой все пак е намерил някаква употреба на сградата, бе няма лошо. Мястото като цяло е що-годе поддържано, мисля, че даже се води музей. Ако искаш да влезеш в тюрбето трябва да се намери жената, която държи ключа. Информация в магазина отсреща, не е сложна работата. Препоръчвам на минаващите от там да спрат и хвърлят по едно око, много приятно място.
Ако отидеш на място ще забележиш нещо много любопитно - и двете сгради (тюрбето и аситането) са седемстенни, като даже коминът е също седемстенен. Шиитската символика е повече от очевадна, та чак не е нужно да знаеш, че Акязълъ баба е ученик и последовател на Отман баба и след неговата смърт го наследява като полюс на полюсите (kutbü'l-aktab), т.е. спокойно можеш да го определиш като я бабаи, я хуруфит, който се прелива в Бекташийя по Сюлейманово време.
Слагам и 2 четива по въпроса:
1. ключовата и май единствена статия на Еидже описваща теккето - EYICE, S. Akyazılı Sultan Tekkesi, ако четеш турски.
2. една от статиите на Н. Граматикова, която дава някои общи насоки по въпросите и съдържа много подробен и надежден списък на алевийските теккета в България, за онези който се интересуват. цък
Нямаме точна датировка за строежа на тюрбето и другите сгради, но няма спор, че е от началото на 16 век. Строителният надпис/китабе над входа на тюрбето е лапнат като трофейл от руската армия при оттеглянето се след незнам коя си война. В момента лежал изложен в коридора на библиотеката Салтыков-Щедрин в Санкт Петербург и никога не е бил публикуван (ей някой, ако има път натам и го снима, ще му правя поклони до земята).

[Thorn]

имах поне 50 снимки от там, но си заминаха със стария ми хард диск

[terzi]

тоя комин го помислих за минаре то така изглежда на снимките( не съм го виждал а живо)
видях въздушни снимки и си викам каква е тая джамия, но знаех, че е шиитски комплекс и викам може и да е възможно

ПП. получи ли ми личното писмо?

[Hayy Ibn Yakzan]

Привет и поздрави за страхотната тема.
Пускам няколко снимки от един отдавна изчезнал паметник на османската ахритектура - комплексът на Кетхуда Мехмед Паша при с. Поповица (Папазли, Исямлъ), построен в нач. на 60те год. на 17 в. Все пак от този паметник е останал строителният надпис и вакфието (с дата 7 юни 1663 г.)на дарителя! Архитектурният ансамбъл е включвал джамия, мектеб (начално училище), хамам (баня) и хан! Понастоящем надписът се пази в двора на Историческия музй в гр. Асеновград.





Статии в които е описан комплекса:
Ivanova, S., Muslim charity foundations (Vakf) and the Models of Religious Behavior of Ottoman Social Estates in Rumeli (late 15th to 19th Centuries) – In: Islam am Balkan, Marlene Kurz (hg), Innsbruck 2005, p. 45-65
Antonow, A., Възникване и развитие на османските архитектурни комплескси по диагоналния път в българските земи през ХV² и ХV²² век.- В: История на мюсюлманската култура по българските земи. Т 7. София, IMIR, 2001, с. 503-537.
(Нямам възможност да ги сканирам в момента, но при удобен случай ще се опитам да ги предоставя тук!)

[KIZIL DELI]

Привет и поздрави за страхотната тема.
Пускам няколко снимки от един отдавна изчезнал паметник на османската ахритектура - комплексът на Кетхуда Мехмед Паша при с. Поповица (Папазли, Исямлъ), построен в нач. на 60те год. на 17 в. Все пак от този паметник е останал строителният надпис и вакфието (с дата 7 юни 1663 г.)на дарителя! Архитектурният ансамбъл е включвал джамия, мектеб (начално училище), хамам (баня) и хан! Понастоящем надписът се пази в двора на Историческия музй в гр. Асеновград.

Привет Hayy Ibn Yakzan, всъщност плочата се "пазеше" пред входа на музея преди активистите на една партия да решат, че е подходящ обект за отпущане на патриотична пара по време на митинг и взеха та я счупиха на две . Иначе аз умирам за изчезнали архитектурни обекти, за които се намират свитетелства - случаят от Поповица/Папазлъ е един от тях . Освен онова, което вече си сложил като библиография мога да предложа и кофти сканирано копие на статията на Св. Иванова. "Големи вакъфи на османския елит в Румелия" линк. Там има писано също по комплекса в Поповица, но препоръчвам четене със сериозна доза критичност .

П.П. Прикачам съответната част от статията на Антонов, но в турския й вариант, че не ми е под ръка българската. Дет се вика "една и съща статия на колкото езика ти я преведат на толкова статии става" - стара българска академична практика.

[Hayy Ibn Yakzan]

Привет Hayy Ibn Yakzan, всъщност плочата се "пазеше" пред входа на музея преди активистите на една партия да решат, че е подходящ обект за отпущане на патриотична пара по време на митинг и взеха та я счупиха на две . Иначе аз умирам за изчезнали архитектурни обекти, за които се намират свитетелства - случаят от Поповица/Папазлъ е един от тях . Освен онова, което вече си сложил като библиография мога да предложа и кофти сканирано копие на статията на Св. Иванова. "Големи вакъфи на османския елит в Румелия" линк. Там има писано също по комплекса в Поповица, но препоръчвам четене със сериозна доза критичност .

П.П. Прикачам съответната част от статията на Антонов, но в турския й вариант, че не ми е под ръка българската. Дет се вика "една и съща статия на колкото езика ти я преведат на толкова статии става" - стара българска академична практика.

KIZIL DELI Благодаря за статиите
А плочата още си се "пази" там, но като че ли е уникално свидетелство за съществуването на този паметник. А и вакфието! Нистина османските документи, като изключителен източник за историята на земите ни (и не само), дават и доста информация за несъществуващи днес архитектурни комплекси! В този ред на мисли се сещам за още един подобен архитектурен ансамбъл от региона на Пловдив - Конушкият вакъф на джамията и имарета на "Мехмед бей, син на Минет бей" от първата половина на 15 в., свързаните с него демографски процеси и административни промени...