я дай да видим тая джамия ,ч е ми стна интересно
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Османски паметници на територията на България
Collapse
X
-
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеСмел си, после, ако не можеш да спиш да не обвиняваш мен
Пратих ти 2 снимки (повече не съм снимал) на лично съобщение, да не цапаме тук.
"""""Чешма-паметник от времето на султан Махмуд II ще бъде възстановена във Варна
Чешма-паметник от времето на султан Махмуд II ще бъде възстановена във Варна. Това съобщи днес кметът на града Кирил Йорданов, който се срещна с генералния консул на Турция в Бургас Сибел Еркан. Йорданов посочи, че чешмата, която е била изградена през 1836 г. от мрамор и позлата, е абсолютно съхранена. Идеята е частите да бъдат съединени отново, като паметникът да бъде разположен в двора на Историческия музей във Варна. На срещата с Еркан Йорданов постави въпроса за изграждането на партньорски отношения между Варна и Анталия. Консулът посочи, че идеята е много добра и ще бъдат направени необходимите стъпки в тази посока.'''''''''''''''''''''''
moreto.netLast edited by terzi; 01-07-2010, 21:59."Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеterzi, супер снимки, невероятна реакция , колко хубаво, че още не се е раззеленило в СИ българия.
сградата се казва Текке джамия - затворена от комунистите след 1944 г., минарето разрушено през 70-те, отворена отново след падането на комунизма. И общо взето това знам.
Няма запазено китабе (строителен надпис), което прави датировката проблемна. Ей, ако някой от музея в Добрич чете, нека хвърли едно око на инвентарните книги, като нищо може да излезе, че китабето събира прах на някой рафт в склада на музея.
Ако съдим по това колко много се е вдигнало нивото на земята (чешмата е прекрасен ориентир в това отношение) и по градежа, който много прилича на клоазоне направо ме сърби да кажа ХV в., но без да се огледа на място е трудна работа. Прилича на ранна, но може и да излезе по-късна към ХV²² в. да речем. Засега имаме само име (то пък подсказва изчезнал комплекс) и много съмнителна датировка от ХV век.
Ако излезе нещо повече (или някой знае нещо повече) ще допълваме.
ПП Часовниковата кула трябва да е наблизо, надолу по същата улица или поне така си мисля, не съм бил в Добрич от 6-годишенКъде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.
Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеТова са останките от хамама, който се е намирал срещу стария мост в Пловдив.
Много вероятно е банята да е построена от Челеби Кадъ и да е обслужвала джамията му, която е била съвсем наблизо.
Челеби Кадъ (ум. 1632-33), известен още и като поетът Шейхи и бил седем пъти кадия на Филибе, оставя след себе си джамия и баня в Каршяка, споменати от Евлия Челеби.
Днес джамията е изчезнала, но жалките руини на банята все още приютяват бездомни пиянки. Най-добре запазена е централното помещение покрито с купол (приб. 7 на 3 метра), осталите части са значително изменени и преструктурирани от по-късните сгради натиснали банята. Въпросният хамам от седемнайсти век не е нито сред най-бляскавите образци на османска архитектура по Балканите, нито сред най-монументалните. Представлява типична за периода махаленска баня, която си е вършела работата. Сигурен съм, че това не е повод да бъде разрушена напълно, нищо лошо няма стане, ако се погледне с малко по-добро око и на по-малко величествените сгради.
Здрасти, откъде може да се прочете повече за тази баня - имам предвид литература, а не информация от интернет. Преди около месец минах от там и банята си е все още в този жалък вид. Това за
Comment
-
От една карта от 1898г. на района каято аз имам старото име на селото сее казвало Tekke
за Оброчище става дума, и същото това теке джами е отбелязано с нуличка и отгоре кръстче,а съседното Църква(Ala Klise)с полумесец.А и текето е правено от Плисковски камък,някаква компилация е незнам.месните камани червенеят и са като шпертплат от миди.Last edited by тамбараци; 10-07-2010, 23:37.
Comment
-
Stan написа Виж мнениеЗдрасти, откъде може да се прочете повече за тази баня - имам предвид литература, а не информация от интернет. Преди около месец минах от там и банята си е все още в този жалък вид. Това за
Имам един план от книгата на Харбова, Градоустройство и архитектура, който дава добра представа за нещата.
П.П. Нещо не е излезнало второто ти изречение!
Comment
-
много ма е жал за та баня, би било чудесно помещение за нещо си"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
terzi написа Виж мнениенякой да има някаква информаци относно един религиозен "комплекс" в с. оборочище до балчик
на тези останки от джамия викат манастир, защо?
Ако отидеш на място ще забележиш нещо много любопитно - и двете сгради (тюрбето и аситането) са седемстенни, като даже коминът е също седемстенен. Шиитската символика е повече от очевадна, та чак не е нужно да знаеш, че Акязълъ баба е ученик и последовател на Отман баба и след неговата смърт го наследява като полюс на полюсите (kutbü'l-aktab), т.е. спокойно можеш да го определиш като я бабаи, я хуруфит, който се прелива в Бекташийя по Сюлейманово време.
Слагам и 2 четива по въпроса:
1. ключовата и май единствена статия на Еидже описваща теккето - EYICE, S. Akyazılı Sultan Tekkesi, ако четеш турски.
2. една от статиите на Н. Граматикова, която дава някои общи насоки по въпросите и съдържа много подробен и надежден списък на алевийските теккета в България, за онези който се интересуват. цък
Нямаме точна датировка за строежа на тюрбето и другите сгради, но няма спор, че е от началото на 16 век. Строителният надпис/китабе над входа на тюрбето е лапнат като трофейл от руската армия при оттеглянето се след незнам коя си война. В момента лежал изложен в коридора на библиотеката Салтыков-Щедрин в Санкт Петербург и никога не е бил публикуван (ей някой, ако има път натам и го снима, ще му правя поклони до земята).
Comment
-
тоя комин го помислих за минаре то така изглежда на снимките( не съм го виждал а живо)
видях въздушни снимки и си викам каква е тая джамия, но знаех, че е шиитски комплекс и викам може и да е възможно
ПП. получи ли ми личното писмо?"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
Привет и поздрави за страхотната тема.
Пускам няколко снимки от един отдавна изчезнал паметник на османската ахритектура - комплексът на Кетхуда Мехмед Паша при с. Поповица (Папазли, Исямлъ), построен в нач. на 60те год. на 17 в. Все пак от този паметник е останал строителният надпис и вакфието (с дата 7 юни 1663 г.)на дарителя! Архитектурният ансамбъл е включвал джамия, мектеб (начално училище), хамам (баня) и хан! Понастоящем надписът се пази в двора на Историческия музй в гр. Асеновград.
Статии в които е описан комплекса:
Ivanova, S., Muslim charity foundations (Vakf) and the Models of Religious Behavior of Ottoman Social Estates in Rumeli (late 15th to 19th Centuries) – In: Islam am Balkan, Marlene Kurz (hg), Innsbruck 2005, p. 45-65
Antonow, A., Възникване и развитие на османските архитектурни комплескси по диагоналния път в българските земи през ХV² и ХV²² век.- В: История на мюсюлманската култура по българските земи. Т 7. София, IMIR, 2001, с. 503-537.
(Нямам възможност да ги сканирам в момента, но при удобен случай ще се опитам да ги предоставя тук!)
Comment
-
Hayy Ibn Yakzan написа Виж мнениеПривет и поздрави за страхотната тема.
Пускам няколко снимки от един отдавна изчезнал паметник на османската ахритектура - комплексът на Кетхуда Мехмед Паша при с. Поповица (Папазли, Исямлъ), построен в нач. на 60те год. на 17 в. Все пак от този паметник е останал строителният надпис и вакфието (с дата 7 юни 1663 г.)на дарителя! Архитектурният ансамбъл е включвал джамия, мектеб (начално училище), хамам (баня) и хан! Понастоящем надписът се пази в двора на Историческия музй в гр. Асеновград.
П.П. Прикачам съответната част от статията на Антонов, но в турския й вариант, че не ми е под ръка българската. Дет се вика "една и съща статия на колкото езика ти я преведат на толкова статии става" - стара българска академична практика.Attached Files
Comment
-
Привет Hayy Ibn Yakzan, всъщност плочата се "пазеше" пред входа на музея преди активистите на една партия да решат, че е подходящ обект за отпущане на патриотична пара по време на митинг и взеха та я счупиха на две . Иначе аз умирам за изчезнали архитектурни обекти, за които се намират свитетелства - случаят от Поповица/Папазлъ е един от тях . Освен онова, което вече си сложил като библиография мога да предложа и кофти сканирано копие на статията на Св. Иванова. "Големи вакъфи на османския елит в Румелия" линк. Там има писано също по комплекса в Поповица, но препоръчвам четене със сериозна доза критичност .
П.П. Прикачам съответната част от статията на Антонов, но в турския й вариант, че не ми е под ръка българската. Дет се вика "една и съща статия на колкото езика ти я преведат на толкова статии става" - стара българска академична практика.
А плочата още си се "пази" там, но като че ли е уникално свидетелство за съществуването на този паметник. А и вакфието! Нистина османските документи, като изключителен източник за историята на земите ни (и не само), дават и доста информация за несъществуващи днес архитектурни комплекси! В този ред на мисли се сещам за още един подобен архитектурен ансамбъл от региона на Пловдив - Конушкият вакъф на джамията и имарета на "Мехмед бей, син на Минет бей" от първата половина на 15 в., свързаните с него демографски процеси и административни промени...
Comment
Comment