Османски паметници на територията на България

[Stan]

Мюфтийството си поискало и Историческия музей във Видин.

http://www.standartnews.com/regionalni/vidinchani_protestirat_zaradi_muzeyna_sgrada-214296.html

Както е тръгнало, правителството скоро ще върне и тимарите. А след това джизието и кръвния данък.

[KIZIL DELI]

Аз едно не мога да разбера, на какво правно основание мюфтийството се разпорежда с хорските вакъфи? Разбирам да дойдат наследниците на Агуш ага и да си искат конаците или пък на Карлъзаде Али бей в Карлово, но не би, мюфтийството ги искало (какво общо има Ловешкото мюфтийство със собствеността на баня - ако изпише някой от Скопие по-бива, ама тези пък??). Има ли законова уредба, която да казва, че всичко що е било вакъф става собственост на мюфтийството? А това за конака и пощата във Видин пък хептен няма нищо общо с мюфтийството и ако някой съд отсъди в негова полза просто трябва да я закриват тази държава. Аз ти казвам дай да правим секта на верните последователи на Тангра, да ходим да се регистрираме и да си вземем Плиска докато някой не ни е изпреварил (ако трябва ще си объснем главите и ще си оставим конски опашки).

[Изчезнал Безследно]

няма ли някой форумец с правно образование, че да ни светне - в българското законодателство не съществува ли понятието "давност"?

[KIZIL DELI]

Излезнал бил втория том на събраните статии на Любомир Миков.


Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България - Избрани студии, том 2

Студиите в този том, както и в първия, имат интердисциплинарен характер и се отличават с широк тематичен обхват. Макар и твърде разнообразни в тематично отношение, те са обединени от пронизващия ги в една или друга степен суфизъм – едно от най-сложните и най-устойчивите течения в историята на исляма и ислямската култура. В тома са включени 14 студии, публикувани в различни научни издания (списания и сборници). Те също са допълнени и основно редактирани. Изданието съдържа 10 плана, както и 206 цветни и черно-бели фотографии, повечето от които са направени от автора и са представени в общо приложение. Полезен за българския читател е и приложеният подробен речник на турско-арабско-персийските термини и названия, срещащи се в двата тома. Книгата е предназначена за студенти, докторанти хуманитаристи и всички, които се интересуват от османското културно наследство (архитектура и изкуство), съхранено до днес в България.

http://www.knigabg.com/covers/1689/33882.jpg

Автор: Любомир Миков
Раздел: Архитектура
Издателство: БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9789543226146
първо издание, 2013 год.
твърди корици, 396 стр.
Цена: 21,00 лв

[TypTyp]

няма ли някой форумец с правно образование, че да ни светне - в българското законодателство не съществува ли понятието "давност"?

Тук не става въпрос за давност. В Съглашението между България и Турция от 6/19. ²V. 1909 г. и Цариградския договор от 16/29. ²Х. 1913 г. действително се засяга проблема с вакъфите, мюлк, мукатаа и пр. Даааа, ама през 1922 г. султанатът е премахнат, а от следващата 1923 г. и самата Османска империя вече я няма - има Република Турция. От гледна точка на международното право всичко е ясно - всеки междудържавен акт (договор, съглашение, конвенция и пр.) автоматически прекратява действието си при прекратяване съществуването на дадена държава като международноправен субект или при промяна на политическата й форма. Освен всичко това, Ангорският договор от 1925 (все още в сила) между България и Реп. Турция отменя и без това "загубилите всякаква валидност разпореждания на Цариградския договор и неговите приложения, освен ония, които определят границата между двете държави". Не се дискутират въобще вакъфи, мюлк и пр. престанали да съществуват понятия...
Въпросът е: КЪДЕ НИ Е ДЪРЖАВАТА ДНЕС..., А И ДЪРЖАВНИЦИТЕ ????

[KIZIL DELI]

Държавниците са ясни, чудното е как се оправя мюфтийството в съда и на каква юридическа база може да повдигне иск?

[KIZIL DELI]

ТурТур, гледам, че си в час по въпроса със съдбата на вакъфите след Освобождението. Дай моля те някакви четива по въпроса да вземем и да се ограмотим малко

[Thorn]

http://www.book.store.bg/p110102/bylgarskata-dyrzhava-i-nejnite-malcinstva-1879-1885-g-zhorzheta-nazyrska.html

[KIZIL DELI]

http://www.book.store.bg/p110102/byl...-nazyrska.html

[Thorn]

E хайде де!

[TypTyp]

ТурТур, гледам, че си в час по въпроса със съдбата на вакъфите след Освобождението. Дай моля те някакви четива по въпроса да вземем и да се ограмотим малко

Не, не казвам, че съм в час с вакъфите. Опитвам се да разбирам малко от международно право... За мюфтийския въпрос виж раздел ²² на Съглашението от 1909 г., за вакъфите - чл. 12 на Цариградския договор от 1913 г., има и един Указ ¹ 49/1915 г. на Фердинанд за отчуждаването на всички(всякакви) недвижими имоти в новоосвободените (до 1913 г.) земи...

А и това, което Thorn ти е пуснал е доста интересно - особено стр. 65-78.

[Simeon efremov]

Дълго време не съм писал, но искам и аз да споделя какво знам за тъй наречените вакъфски имоти, на базата на което знам за Пловдив, поради оставането с малобройно турско население след Освобождението, а и след Съединението, с оглед на лошото им стопанисване, вакъфът ги е продавал като терени без да е упоменавал в нотариалните(крепостни) актове дали това са джамии или хамами, виждал съм подобен документ за собствеността на джамия, която сега е ресторант.

Не е лошо да хвърляш по един поглед за правописа на постингите, преди да ги пускаш, защото трудно се четат.

Thorn

[devol]

Ми право казано и аз съм си задавал същия въпрос . Мисля, че идеята е да маркира края на града, там където пътят завива на изток към Одрин-Истанбул. Би следвало да е свързано с цялостната градоустройствена концепция на османски Пловдив, която е реализирана някъде от към 30-те год. на ХV в. до към края на века. И най-общо се свежда до формирането на оста от моста на Марица до Джумаята и от Джумаята на юг между тепетата докато пътят може да завие на изток. Несъмнено османците преместват трасето на стария средновековен път, който е завивал на север от Трихълмието (което сигурно знаеш много по-добре от мен) и го прекарват през новото търговско ядро, което създават самите те. На север е ясно, че Шихабеддиновият комплекс (дн. Имарет джамия) е изграел вход-изход, та мисля си, че е много вероятно и Аладжа джамия и прилежащите й сгради (хамам!) да са играели някаква сходна роля на южния край. В това отношение османците не се жалят от към пари и комплексите разположени по входните артерии на градовете са били бая богати (например в Бурса и Одрин този процес може да се наблюдава в кристално чист вид), та не ми е толкова чудно, че и Аладжа джамия е богата работа. Сега тук има разбира се 1000 уловки. Истината е, че не знаем как е изглеждала сградата в оригиналния си вид и второ обикновенно тези сгради по краищата на градовете са Т-образните имарет/завиета, каквато е Имарет джамия. Абе може да се поспекулира още доста по въпроса, но към края на ХV в. според мен градът е запълнил в голяма степен пространството от Джумаята до Аладжа джамия и не е била в празното пространство, както вероятно може да си помисли човек, изхождайки от ситуацията в Х²Х в. Ако се вгледаш внимателно на въпросната снимка, за която говориш, малко на север от Аладжа джамия се виждат минарето и кубето на още една ранна джамия - хаджъ Абдуллах Ефенди. Тя се е намирала по-точно на ъгъла на дн. ул. 11 август, което лесно се вижда на един от плановете на Шнитер и е била неясно що разрушена почти веднага след Освобождението. Дори и малкото, което се вижда по снимките не оставя съмнение, че е постройка от ХV в., та това ми дава основание да си мисля, че "дупката" Джумаята-Аладжа джамия е била запълнена доста бързо. Та така, за това си мисля да е там.
Абе я да пусна един план на Пловдив от Харбова, че онези, които не познават толкова добре града хич няма да ни разберат за какво си говорим



П.П. Панорамата снимана откъм пощата мисля си, че беше от 70-те години на Х²Х в. Въобще датировките на снимките в този албум, а и в архивите и НБКМ са малко, как да се изразя, извадени от някои части на човешкото тяло.

ПЛОВДИВ

ХАНОВЕ

1. Астраджийски хан – в края на Узун чаршия до р. Марица, разрушен
2. Варошки хан – на левия бряг на р. Марица, разрушен
3. Гаваз хан – от края на 14-ти век, строен от Шахабедин паша, разрушен, днес сграда на ъгъла на Опълченска и Р. Даскалов (бивш магазин „Урал”)
4. Даалийски хан – до Джумаята, разрушен
5. Деде хан – на Узун чаршия, разрушен
6. Залъ паша хан – на Узун чаршия, разрушен
7. Икикапалъ хан – срещу Имарет джамия, разрушен
8. Караул хан – от средата на 17-ти век, разрушен, на ъгъла на Р. Даскалов и Шести септември (дом „Левски”)
9. Куршум хан – от края на 14-ти век, строен от Шахабедин паша, разрушен, днес Халите
10. Кюркчийски хан – от средата на 16-ти век, строен от Махмуд паша на Узун чаршия, разрушен
11. Кючюк хан – на Узун чаршия, разрушен
12. Ортапазарски хан – на пазара до р. Марица в края на Узун чаршия, разрушен
13. Панаир хан – на Узун чаршия до стария дървен мост на р. Марица, разрушен
14. Тахтакаленски хан – зад Куршум хан в Капана, разрушен
15. Търнев хан – строен около 1840 г. на пътя за Карлово, скривалище на Левски, разрушен
16. Шахабедин паша хан – на Узун чаршия, разрушен

БАНИ

1. Варош хамам – строен преди 1878 г., разрушен
2. Йени хамам – на Орта мезар, еврейската баня (днес магазин за мебели)
3. Къзаскер хамам – баня „Тракия”, строена през 19-ти век, на Житния пазар, разрушена
4. Кючюк хамам – край моста на десния бряг на Марица, разрушена
5. Тахта кале хамам – зад Куршум хан, разрушена
6. Хюнкяр хамам – на мястото на сградата на манастира „Зограф” до р. Марица, разрушена
7. Челебикадийски хамам – строена преди Освобождението, разрушена
8. Чифте хамам – строена през 1582 г.
9. Шахабедин паша – строена преди 1878 г., разрушена

Разрушената банята „Цар Асен” също е стара, но не знам дали е от турско време. Същото важи и за Божиковата баня до пешеходния мост северно от Марица.

За банята в арменската махала – оказа се, че там е имало турска къща, а в двора й е имало частна баня. Към днешна дата и последните остатъци от тази баня са разрушени.

ДЖАМИИ

1. Джумая джамия
2. Аладжа месджид – на ул. Антим Първи, разрушена
3. Гьол махала джамия – до днешната пожарна, разрушена
4. Джамия северно от Гьол махала джамия до р. Марица, разрушена
5. Хафъз Раасим джамия – на ул. Христо Г. Данов, разрушена
6. Ине ходжа джамия – на улиците Епископ Софроний и Св. Климент, разрушена
7. Конак джамия – на пл. Съединение, разрушена
8. Таш кюпрю джамия – на ъгъла на Шести септември и Цар Калоян, доскоро беше ресторант
9. Саид Махмуд джамия – на бул. Шести септември край кино „Фламинго”, разрушена
10. Мусалла джамия – на пл. Кочо Честименски, разрушена
11. Амбер Гази джамия – северно от Мусалла джамия до р. Марица, разрушена
12. Джамия на ул. Жан Жорес, разрушена
13. Джамия на ул. Ангел Кънчев западно от Четвъртък пазар, разрушена
14. Джамия край ул. Опълченска, разрушена
15. Кюркчюлер Баши джамия – на ъгъла на Райко Даскалов и Епископ Софроний, разрушена
16. Йешилоглу джамия – на ъгъл на Райко Даскалов и Шести септември, разрушена
17. Хаджи Исмаил бей джамия – на ъгъла на Райко Даскалов и Княз Богориди, днес поликлиника на МВР, разрушена
18. Чукур джамия – зад Куршум хан, днес ресторант „Пловдив”, останала е основата на минарето
19. Имарет джамия
20. Джамия източно от Чифте баня, разрушена
21. Табахане джамия – северно от Чифте баня, разрушена
22. Сюпюргю баба джамия – край р. Марица, разрушена
23. Хаджи Хасан джамия – 1679 г., разрушена
24. Синджирли бунар джамия – край църквата „Св. Неделя”, разрушена
25. Бей Меджид джамия – югоизточно от Синджирли бунар джамия, разрушена
26. Кирпич махала джамия – източно от Джамбаз тепе, разрушена
27. Комрулу джамия – край Чифте баня, разрушена
28. Джамия на ул. П. Р. Славейков в Стария град, разрушена
29. Мевлевихане джамия – днес ресторант „Пълдин” в Стария град
30. Хаджи Абдула джамия – на главната улица на мястото на Градската художествена галерия, разрушена
31. Аладжа джамия – на площада пред Общината, разрушена
32. Кесик баш джамия – западно от Аладжа джамия пред сградата на Радио-телевизионния център, разрушена
33. Тахтакале джамия – североизточно от Куршум хан в Капана, разрушена
34. Демирджилер джамия – до безистена в Капана, вероятно на ул. Железарска, разрушена
35. Хошкадем джамия – до моста на Марица северно от реката, разрушена
36. Челеби кадъ джамия – източно от Хошкадем джамия до брега на Марица, разрушена
37. Хафуз ефенди джамия – на ул. Карловска северно от Хошкадем джамия, разрушена

Срещал съм данни, че в Пловдив имало над 50 джамии, но като знам докъде се е простирал градът, не си представям къде са били сместени останалите 15-18 джамии.

[KIZIL DELI]

Горният списък твой ли е (в смисъл ти си го съставил на базата на някаква информаця) или си го копирал от някъде, за да знам как да подходя?

[devol]

Списъкът е от книгата "Пловдивски алманах" на Димитър Райчев с някои съкращения (пропуснал съм баните, строени след Освобождението) и някои мои незначителни коментари. Снимки на някои от обектите в списъка могат да се намерят в тази книга, както и в "Пловдив завинаги" от същия автор.