В Асеновград ли беше оная история с екзалтирани след един митинг атакисти, които потрошили един-два османски надписа?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Османски паметници на територията на България
Collapse
X
-
И аз съм го виждал, но помислих, че е надгробен камък от 19 в. и го минах метър. Сега виждам, че някой си столичанин Мехмед Емин Ага е построил нещо си, трябва да се покьоря в последния ред, но ми се е доспало, ще го помъдря утре. Междувременно не можеш ли да ми пратиш снимката с по-висока резолюция, аз ще вида и в моите де, би трябвало да съм го снимал.
Абе как се казваше единствена джамия от османско време в Станимака? Да не беше Емин Ага?
В Асеновград ли беше оная история с екзалтирани след един митинг атакисти, които потрошили един-два османски надписа?Last edited by KIZIL DELI; 14-01-2011, 22:00.
Comment
-
Ха значи, некой е строил нещо... а може и да е от околностите на Асеновград? Нищо не знам за първата джамия в Асеновград: "няма турци тука, много късно диват", а още Евлия Челеби говори за мюсюлманско селище близо до града (ср. на 17 в.).
Иначе има един Емин ага, но е кърждалия и вилнее около Асеновград, някъде в началото на 19 в. (1810 г.)...
Comment
-
Hayy Ibn Yakzan написа Виж мнениеИначе има един Емин ага, но е кърждалия и вилнее около Асеновград, някъде в началото на 19 в. (1810 г.)...
Мерси за снимките, моите не стават. Камъкът е едно голямо асеновградско нищо. Сега като прочетох текста пак си мисля, че е по-скоро надгробен камък, което може да се каже и по формата на камъка. Ето текста:
Sahibü’l-hayrat
ve’l-hasenat asitaneli
Mehmed Emin Ağa muhafaza
memur-i kaza-i İstanimaka
15 Ca [1]263
В защита на благодетеля извършил благочестиви дела
столичанина Мехмед Емин Ага
мемур на казата Истанимака
15 Джемазиеввел 1263 (1 май 1847)
Вчера се подведох по изразът „сахибю’л-хайрат…”, който е често клише при провинциални строителни надписи (китабета). Също така нормален надгробен камък би следвало да започне с ел-фатиха (молитва) и след името на покойника идва другото клише рухичун (за душата му), които тук липсват. Все пак „сахибю’л-хайрат…” понякога се използва и за надгробия, а и точната дата също навява на тази мисъл.
Каменните надписи хич не са нито страстта, нито стихията ми, но този е бая неграмотен надпис. Отделен въпрос е, че нямам идея какво ще рече длъжността мемур на каза в средата на 19 век, ако някой знае да свирка.
За джамията – ееееее, срамота! Между другото мюсюлманска общност макар и малка си е имало винаги, но не знам защо си мисля, че джамията е от 19 век. Някъде съм видял нещо (даже и името знаех), но не съм си записал или поне не мога да намеря къде. Минарето на джамията се вижда на една от снимките на „Станимака наследство” в FB или сурат дефтери дет се вика по турски.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеКамъкът е едно голямо асеновградско нищо.
Сега видях снимката. Джамията си е още на това място близо до църквата Св. Атанас. Някой ден ще отида да е поогледам и вътре.
Мерси за превода
Comment
-
поп_Първан написа Виж мнениепо-добре намини в църквата, курбанче може да има, да се облажиш
Comment
-
Пускам 2 извадки от Дунавските салнамета, които дават прилична представа за наличното като архитектура в градовете на днешна България малко преди войната от 1877-78 г. След нея картината се променя драматично. Таблиците идват от статията на Aşkın Koyuncu. "Bulgaristan’da Osmanlı Maddi Kültür Mirasının Tasfiyesi (1878-1908)/Elimination of the Ottoman Material Cultural Heritage in Bulgaria (1878-1908)" публикувана не знам къде .
Терминологично всичко е доволно просто, единствено "хавра" би могъл да е непознат за някои, с него османския мозък е отбелязвал синагога.
Comment
-
Интересни таблици! Статия е публикувана тук и даже засяга гдарове който не влизат в таблиците, както и други постройки.
А Кюстендил с тия 16 джамии и 16 текета, ми се струва ще да е бил доста сериозно средище на хетеродоксния ислям. Не че другаде ги няма (примерно в София и Шумен), но тук повече бият на очи: колкото едните, толкова и другите. През 18-19 в. Кюстендил е средище на ордена Накшибендия, чийто виден представител там е Сюлейман Кюстендили (1750-1820). Освен двете джамии, банята (?) и пирговата кула (нейното място в градската архитектура също е интересно) не знам да са запазени други сгради там от османския период..
Comment
-
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
Кадемли баба
Отдавна не съм пускал нещо за някой закъсал османски архитектурен паметник, та в памет на вече разрушените да продължим “добрата” традиция.
Руините на теккето на Кадемли Баба, датиращо от втората половина на ХV² в., се намират на хълма Св. Илия между селата Графитово (екс-Калугерово и по-екс-Текке махале) и Омарчево, Новозагорско. Вече се спомена за това теке в темата, по друг повод преди време (тук), но мисля, че заслужава и нарочен пост. Мястото не е трудно за откриване, но не може да се разчита на съдействието на местните хора за упътване като как може да се стигне до върха - всички, с които говорих през 2005 г. бяха или мор пияни или просто олигофрени.
Затова ето малко насоки за мераклиите да отидат до там – от Нова Загора се хваща на юг в посока Раднево, след 5-6 км се отклонява второстепенен път на изток - Графитово е много малко село и не помня дали имаше и табела даже, но пътят за тюрбето е точно след селото. Не ходете в Омарчево, там няма да научите нищо. След Графитово на юг се отклонява асфалтов път, от който в подножието на хълма в посока югозапад се разклонява черен път. Тук се изоставя асфалта и се продължава по черния път. Да е жив и здрав Google Earth, ето малко илюстративен материал, като как се захожда към Кадемли Баба, познат на местните хора като „текята”.
Ето и руините на комплекса, що-годе добра снимка.
В зависимост от сезона и мерака черният път може да се мине и с кола, но трябва да се внимава, защото е бая изровен от дъждовете и има дълбоки коловози. Аз когато ходих издрапах до горе с една стара Вектра, която ми служеше ми служеше много добре за такива терени, но ако ще засядате тракторът е чак на няколко километра, та и качването пеша също не е за пренебрегване, половин час до 45 мин. ходене.
Веднъж стигнал горе човек разбира, че цялото напрягане си е струвало. Всяка крачка нагоре разкрива все повече от тюрбето (гробница) на бабата. Срещата с въпросната сграда в средата на нищото е шокиращо и напълно неочаквано - монументална седемстенна сграда, с преддверие, изградени от бял обработен мрамор. Кубето над гробницата, което вероятно някога е било покрито с олово, в по-късно време, когато оловото е хванало крака, е заменено от керемиден покрив стъпващ на седемстенен драм, който го предпазва от атмосферните влияния.
Липсата на поддръжка е довела сградата до вид на руина, вратата и прозорците са изкъртени, а един от прозорците е преобразуван в импровизирана врата. Явно е, че по някое време някой е решил да превърне тюрбето в параклис (вероятно на името на Св. Илия, който хващам бас, че според местната традиция е стар параклис, намирал се на мястото на тюрбето) и е сложил метални кръстове над преддверието и седемстенната гробница. Ако не броим счупената наполовина икона вътре в тюрбето, с това горе-долу се изчерпва и християнизацията на гробницата.
Може би около това време е бил разбит саркофагът на светеца, несъмнено от малограмотни ентусиазирани иманяри. Злато разбира се е нямало, но очевидци твърдят, че е имало човешки скелет, който дълго време лежал разпилян в разбития саркофаг. Това ще рече, че действително там е бил погребан някой и като се има предвид отдалечеността на местото има сериозна вероятност това да е бил реченият баба светец. Както и да е костите са изчезнали и саркофагът е приютил типичните остатъци от българска разходка сред природата. Група идиоти, вероятно местни тинейджъри са си дали зор да довлекат зелена боя до тюрбето, за да могат да изпишат имената си върху белия мрамор – контрастът си го бива няма спор.
На няколко метра в посока югоизток от тюрбето се намират руините на седемстенно аситане, основите на чието огнище все още личат ясно. Части от стените на сградата от към югоизточната страна все още се издигат на височина до към 2 метра, останалото е скрито във високите треви.
Приликите между текето на Акязълъ баба в с. Оброчище и това на Кадемли баба са очевадни, но едното аситане е запазено в далеч по добро състояние. Според скорошни публикации има голяма вероятност и двата комплекса да са построени от членовете на една и съща династия от акънджийски предводители. Няма съмнение, че Кадемли баба (чието истинско име най-вероятно е Чобан) е последовател на хетеродоксните идеи на Отман баба. Освен архитектурните сходства (тюрбетата са седем стенни – твърде необичайна форма), Кадемли баба се споменава и като специален гост на сватбата на Демир баба в житието на същия светец. През 1609 г. век дервишите в текето на Кадемли баба са обявени за еретици и текето е предоставено за ползване на добри сунни дервиши. Кога се връща в ръцете на Бекташийя не знам.
Мераклийте да четат нещо сериозно за Кадемли баба да ми пишат ва ЛС.
Comment
-
Демир баба
Не е от закъсалите, напротив един от добре гледаните паметници на османската архитектура, но понеже вече на няколко пъти се споменава, реших да го претърколим и него
Текето и тюрбето на Демир баба се намират в местността Сборяново, близо до село Свещари. Освен гробницата и други тракийски анджаклами, то е и свещено място за хетеродоксните мюсюлмани от Делиормана, та по тази причина е добре гледано. Провежда се и ежегоден събор, на който обикновено се довличат мазни ДПС функционери, но това е друга тема.
Тюрбето е от ХV² в., а паянтова сграда от Х²Х в. стои до входа и свещеният извор.
Твърди се, че гробницата на светеца е построена върху тракийско светилище. Не мога да кажа дали е светилище, но тюрбето определено стъпва върху скала, която изглежда моделирана от човешка ръка.
А ето как го е видял Каниц
Comment
-
Рекох си, чакай да дам едно рамо на темата за празни дрънканици и изтърколя и последното от големите 7-стенни тюрбета, това на Отман Баба. Тук директно нагазвам във вилаета на поп Първан - намира се в с. Текето , което май всъщност се води квартал на с. Тракиец, Хасковско.
Тюрбето е построено в първите години на ХV² в. както вероятно и останалите сгради съставяли комплекс, които са изчезнали днес. Преди няколко години изглеждаше доволно архивно.
Имаше всички необходими удобства за поклонниците и хората там бяха много свестни.
Последно като ходих видях, че се "ъпгрейднало" бая. Старите сгради са разбутани и са направени градинки, както и по-нови за нуждите на поклонниците, голяма част от които са цигани.
Станало е едно такова неестесвено чисто като за България и като подобно место, където не един и два тлъсти коча са се предали на Всевишния.
Тъпото е, че зад тюрбето на хълма са праснали един хотел, който сега е фокусната точка на лендскейпа, който в продължение на 5 века е бил доминиран от тюрбето. Е, и тва не е за изненада, случват се такива работи, по нас по-честичко. Другото притеснително е тоталната промяна на интериора.
Не че онова, което беше преди беше някакво арт достижение, но белите стени са много стресиращи и намирисват май за уахабитски пари. Незнам.
Хубавото е, че циганите и другите хетеродокси са почнали да стъпват на врата на пуризма, донасяйки нещата, които винаги са носили на подобно свещено място
Comment
Comment