Българска възрожденска къща или има ли такова чудо?

[Гост]

Каква красота!!!

Църква, маслени бои, платно, Бончо Асенов

Къщи край морето, Бончо Асенов

Родопски пейзаж, Бончо Асенов

[Flavii]

На някой да му се намира все още въпросната студия на Чавдар Маринов? Никъде не я откривам из интернет. Ще съм благодарен, ако някой я сподели отново!

[KIZIL DELI]

eто я, не-пагинираната версия. Всъщност никога не съм я виждал в публикувания вариант, има ли такъв?

[Flavii]

Благодаря, Кизил. А студията е публикувана в сборника "В търсене на българското: мрежи на национална интимност (XIX-XXI в.)", Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2010

[Stan]

Чадвар Маринов добре е проследил как се "българизира" в научната литература нещо толкова наднационално, каквато е архитектурата в условията на една огромна мултиетническа империя. Мултиетническа дори на местно ниво. Даже чисто теоритично да подходим към въпроса, няма как е иначе. И това се отнася не само за битовата архитектура, а също за храна, занаяти, домашен инвентар и т.н. Разбира се, като се порови човек в детайлите винаги ще могат да се открият някои подробности характерни за една или друга етническа или религиозна група.

Във втора си част обаче той допуска съществени грешки. Генезисът на тези грешки е във факта, че това е твърде неустойчива във времето архитектура. Животът на една такава паянтова къща, при оптимални условия е 300 години. Реално много по-малко, особено като се има предвид пожарите, които често унищожавали големи части от селищата. Това го е отбелязал изрично - ясно е също, че този тип жилище не може да се проследи преди XVII век, но за него изглежда, че това е долната граница на поява на този тип жилища, които у нас се наричат "възрожденски", а той "османски балкано - анатолийски". От тук следва и османският им произход, който освен с времето на появата им, се доказва и с територията на разпространението и част от терминологията използвана от българите. На пръв поглед, тезата изглежда логична, но само на пръв поглед. На първо място, трябва да се отбележи, че в изложението няма една единна жилищна архитектура било като планова композиция, било като строителна техника. Паралелно се говори за пловдивската симетрична къща, за талпени планински къщи, и въобще всякакви сгради от периода, които нямат нищо общо по между си като план или техника - масивно каменно строителство (като Арбанаси), талпена конструкция или паянтови (примерно пловдивските къщи). Така и никъде не посочва ясно кои са характерните елементи на тази "османска" къща, които я отличават от другите, защо ако това е паянтовата конструкция, чердаците и еркерите, то това не са неща открити от османците. Широко са разпространени в Европа не само преди да се появят османците като субект, но много преди да е стъпил първият турски крак в Мала Азия въобще. А специално за еркерите е хубаво да отбележи, че тази дума всъщност е немска. А ето и един добър пример от Елзас



Трябва само средите греди да се замажат, да се тегли една бяла баданарка, ъгълът на покрива да се намали и ... ще имаме един добър представител на османската къща.
За да ни убеди в османското на османската къща, е нужно да се докаже, че такива преди това по нашите географски ширини не е имало. За целта прави един съвсем повърхностен преглед на архитектурата от Второто царство (все едно българите са живеели само в него). От този период обаче запазени образци на жилищна архитектура нямаме и затова го отнася монументалната - дворци, крепости и църкви, които се сравняват с монументалната османска архитектура. Нищо че въпросът е за жилищата. Това са съвсем различни неща. Така например, ако сравним българската монументална аритектура от 9 в. със синхронната й византийска, като нищо може да излезне, че българите са били несравнимо по-добри архитекти и зидари от ромеите, нищо, че средностатистическият българин е живял землянка. Тъй като няма запазени жилищни сгради от Х²²² - Х²V в. (Болярската къща в Мелник, казва че била османска, ама май само пристройката й е османска), решава да използва археологическите данни. Проблемът тук обаче, от градските къщи са запазени само най-долната част на първия етаж. Характерът на останките е такъв, че горният етаж всеки може да си го възстанови както си иска - с еркер или без еркер, с чердак или без. Тук обаче има една уловка - ако трябваше да пише за османските къщи само по археологически данни, Ч. Маринов щеше да стигне до същия извод, до който стига и при опита си да анализира средновековните. А това го казвам със сигурност, тъй като лично съм участвал в археологическото проучване на едно поне 7-8 османски къщи, при това именно в Пловдив. ... и на 5 средновековни. След като изгори или просто падне, от една османска къща не остава нищо повече от фасадните стени на височина максимум 40 - 50 см и няма абсолютно никакъв начин да се каже как е изглеждала. В стремежа да бъде омаловажена среновековната архитектура, го е отнесла и Византия, като е отбелязано, че "Повечето късновизантийски домове били малки, построени некачествено, с евтини материали, използвани за втори и трети път". Интересно, как ли са изглеждали повечето османски жилища? Нали не сме толкова наивни, че да вярваме,че всички са живели в къщи като тази на Ламартин? Колкото за евтините материали, ами същите са и в османските къщи - основно пръст и дърво. Колкото за презползваните материали - явно тухли и камъни от стари сгради, това си е масова практика, специално почти всички османски монументални сгради са строени с такива материали
И така съвсем резонно възниква въпросът "османска" ли е "османската" къща? Това е част от големия въпрос колко от набеденото за османско културно наследство е реално османско? Така че в желанието си да поправим една грешка, да не направим друга и не трябва да забравяме, че османците черпят с пълни шепи от една велика цивилизация - Византия - и в архитектурата, и в готвенето (колкото и странно да е гювечет не е османско откритие, киселото мляко също).

[Stan]

Ето още една османска къща


Проблемът е че е от район, където не е стъпвал османски крак, а и е построена малко преди да се се пръкне първият османец
Повече - пишете в Гугъла oldest house in aveyron

[KIZIL DELI]

Ето още една османска къща
[ATTACH=CONFIG]28829[/ATTACH]

Проблемът е че е от район, където не е стъпвал османски крак, а и е построена малко преди да се се пръкне първият османец
Повече - пишете в Гугъла oldest house in aveyron

Да ти имам проблема, някой българин ще да е строил къщата, гурбетчия