Българска възрожденска къща или има ли такова чудо?

[KIZIL DELI]

Не искам да изглежда дребнаво, но дори и в тази статия малко по-горе пише:

The hamam combines the functionality and the structural elements of its predecessors in Anatolia, the Roman thermae and Byzantine baths, with the Central Asian Turkish tradition of steam bathing, ritual cleansing and respect of water. It is also known that Arabs have built many of their own version of the Greek-Roman baths they encountered following their conquests of Alexandria. However, the Turkish bath has a more improved style and functionality from these structures that emerged as annex buildings of mosques or as re-use of the remaining Roman baths.

Мисълта ми е, че с времето концепцията за банята търпи съществено развитие и то благодарение на това, че се потребява редовно поради религиозни изисквания на изток. Предлагам да забравим за хамамите, най-малкото щото и двамата май не сме баш ескперти по бани. Реагирах, на подмятането за Търновските бани, щото ако погледнеш текста на Тулешков там внушенията по въпроса са недвусмислени.

[случайно прелитащ]

В информацията на KIZIL DELI за някои страни на османската архитектура липсва нещо много съществено - смисъл с оглед на темата.

Тя е за /хипотетичната според някои/ българска възрожденска къща, следователно за да разберем дали показаните къщи в Турция имат нещо общо с нея, ни трябват няколко неща.
Първото е хронология - кога са построени съответните обекти.
Хубаво е да получим информация за архитектурната школа, чието дело са те. Така ще се разбере дали българските строители са оказали влияние над другите или напротив, и дали влиянията не са многостранни.
Но даже и да е така, не е възможно новият "възрожденски" стил да е възникнал едновременно на няколко отдалечени помежду си места или на голяма територия: неговата поява има конкретен район, времеви интервал и главни автори, творили в рамките на конкретна /национална?/ традиция.
Възможно е например това да е станало в Цариград.

Като говорим за хронологията групата най-ранни запазени къщи в този стил са в Ковачевица, Пловдив, Търново и др. и датират от първите десетилетия на Х²Х век /има отделни по-ранни/. Ковачевската строителна традиция започва след преселването на българи-строители от костурско http://www.helikon.bg/books/29/125228.html. Това е част от големите преселнически вълни на българи от Западна Македония през ХV²² - Х²Х век, бягащи от размириците и непосилните данъци.
Новият стил е възникнал след това и има малко общо със средновековната традиция. Така че ми стана доста интересно какви са обстоятелствата около възникването, и макар да съм съгласен, че за това има изговорени доста клишета, тръгвайки с безкритерийния подход може да установим, че заводите на "Тойота" и "Форд" в Турция са прекрасно османско постижение. Както и имитациите на известни марки дрехи.

Турците наистина мощно са взаимствали - селджуките от Персия и арабите, османците от Византия. Това е несъмнено. Както стана дума на друго място, центричните джамии от османския период са имитации на Св. София. Само орнаментиката и минаретата ги замаскират донякъде.

[KIZIL DELI]

Хубаво е да получим информация за архитектурната школа, чието дело са те. Така ще се разбере дали българските строители са оказали влияние над другите или напротив, и дали влиянията не са многостранни.

За архитектурни школи при строителството на къщи от 18 и 19 май се говори само у нас. Това и като отговор на истеричния въпрос на Тулешков, защо не казвали кои са майсторите на къщите в Сафранболу. Ми щото никой не се интересува! Те не могат да оправят кои са архитектите на сума монументални сгради, ще седне някой майсторите на къщи да търси.

тръгвайки с безкритерийния подход може да установим, че заводите на "Тойота" и "Форд" в Турция са прекрасно османско постижение

центричните джамии от османския период са имитации на Св. София. Само орнаментиката и минаретата ги замаскират донякъде.

Маскират само за онзи, който си мисли, че онези са имали нещо за криене. А нали си сещаш, че докато да настъпи ерата на Синан и хората около него е извървян един дълъг път от два века и половина, докато се научат как се правят кубета и конструкции от такъв мащаб. Кат е имало жива традиция и пълно с гръцки и други майстори, що чакат тия два века и кусур ами не ги подхващат големите кубета от самото начало? Пари ли са нямали или какво?

[случайно прелитащ]

За архитектурни школи при строителството на къщи от 18 и 19 май се говори само у нас.

Не, не е само у нас. И далеч по-рано от 18 век се търсят школи, стилове, влияния, автори и т.н.
В края на краищата темата е историческа и без данни няма да излезе нищо смислено. На въпросните сгради в Турция поне годината на построяване трябва да се знае, приблизително.
Все по-ясно става, че във формирането на новия стил къщи голям дял имат българските строители. Другите въпроси си стоят, надявам се г-н професора да вземе отношение с компетентно мнение.

[KIZIL DELI]

На въпросните сгради в Турция поне годината на построяване трябва да се знае, приблизително.

Хабер си нямам, кога точно са строени и никога не са ме интересували, тези снимки са по-скоро случайни и нямат никаква претенция за представителност. Някои ми изглеждат по-късни, но не мисля, че е от такова значение.

Все по-ясно става, че във формирането на новия стил къщи голям дял имат българските строители.

А? Това кога стана по-ясно, че го пропуснах . И аз се надявам професорът Тулешков да се включи.

[Zalmoxis]

А как се е разпространявала тази "османска" традиция до по-закънтените региони? Къщите в големите градове трудно могат да бъдат представени като част от някакъв отделен стил. В Пловдив, например, най-големият български град, повечето по-известни къщи, и то по-ранните (а не както казва Случайно прелитащ), са били собственост на гръцки и арменски търговци. И в други градове от Източна или Южна България положението е подобно. Но същите къщи има и в селата, повечето от които са напълно български, където влиянията трудно са прониквали. Този стил отпреди османската експанзия ли е възприет или пък след това? Доколкото знам, няма запазени жилищни сгради от средновековна България (или пък има?). Това значи ли, че преобладаващата част от българското население е живяла в построени от пръти и измазани с тор и глина колиби? Поне в градовете трябва да е имало някаква архитектурна традиция. Къщите от снимките из темата са от XVIII - XIX в. А преди това какво е било положението?

[Thorn]

Това значи ли, че преобладаващата част от българското население е живяла в построени от пръти и измазани с тор и глина колиби?

Съвсем точно.

[кало]

а кой твърди подобно нещо? и изобщо - между черното и бялото има куп други цветове.

[Thorn]

Преобладаващата част точно в такива колиби е живяла. Даже в големи градове като София.

[Хана]

Описания на къщите в пътеписите

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=171675&postcount=9

[Thorn]

точно това имах предвид

[кало]

м-да, съгласен.

[SRH]

Едно описание на София от Edmund Spencer (TRAVELS IN EUROPEAN TURKEY IN 1850, through Bosnia, Servia, Bulgaria, Macedonia, Thrace, Albania, and Epirus; with a visit to Greece and Ionian isles).

Дет' се вика - кочинки и остатъци от разни други неща Впрочем тоя дава много интересни наблюдения. Те тук е цялата книга. Разните подчертаваници са си мои.

Having now disposed of what Bulgaria was, we will return to Sophia, a town which, notwithstanding all that it suffered from a long siege, and the excesses of the Turks on taking possession, arrests the attention of the traveller, who sees in the beauty and magnificence of the churches, and one or two other public buildings, memorials of the wealth, industry, and civilization of the Bulgarians.

The great mosque is the finest specimen now existing of the architecture of the Bulgarians. Previous to the Turkish conquest, it bore the name of San Sophia, and like that at Constantinople, was dedicated to the Holy Trinity. The Bulgarians were so proud of their cathedral and its magnificence so justly celebrated, that the name of die town was changed from Serdice to Sophia.

The caravanserai or ban, partly in ruina, was the most magnificent building ever erected in these provinces, for the reception of (he traveller and his merchandize. It was constructed entirely of cut stone, arched throughout, and fire proof. In wandering through its vast stables, warehouses, galleries, and endless private rooms, we have abundant proof of the great commerce of Sophia, in the Middle Ages, when this han alone, the only one that escaped utter destruction, was sufficiently large to accomodate a thousand travellers. At the same time, the torn and shattered state in which it had been left by the cannon balls of the Turks, shews the protracted resistance made by the inhabitants against their Mahometan invaders.

The remains of a Grecian temple tell us that the city, founded by the fair Serdice, was at one time included in the Macedonian Empire, and the ruins of a Roman amphitheatre, show that it formed part of that great empire; but the only remnant of the Turkish rule that is likely to go down to posterity, is the fragile minaret! invariably added to the churches of the Christians when they were converted to mosques.

With the exception of the objects we have mentioned, Sophia is but the fac-simile of every other old town in these provinces; ill-paved narrow streets, badly-ventilated bazaars, wooden huts with their booth-like shops, coffee-rooms, &c.

[кало]

Отговорът на Чавдар Маринов към критиките на проф. Тулешков:

http://www.sendspace.com/file/6t8pb8 (файлът е в Word).


ИМХО - достатъчно коректен и дипломатичен, въпреки насрещната реакция

[кало]

http://www.safranbolu.gov.tr/pg.htm