господа, в един руски форум за българия прочетох нещо абсурдно - моля ви дайте мнение по въпроса
Гледам сега по телевизора Божидар Димитров се бие на бързея, че видите ли няма пленено нито едно българско бойно знаме от врага. Да, ама не. През 1941-1942 година Севастопол щурмуват немски и български (фашистки разбира се, тогава България е била верен съюзник на Германия) бойни кораби. Българския черноморски флот там бива разбит и знамето на флотилията попада в плен, в руски ръце. И така знамето си стои кротко в музея на Бойната Слава в Севастопол до 1947. Именно тогава Г. Димитров в Москва се обръща с молба към Сталин, "Абе така и така Йоско, до сега нямаме нито едно пленено бойно знаме, единственото е у вас в Севастопол, дай да го дадеш, да го върна в България, че моите другари-партизани мърморят и се сърдят. Туй знаме - викат - разваля целия пейзаж на Българската Бойна Слава. Абе нали сега сме съюзници, приятели и братя, върни ни го, дай го". И Сталин, нали е с мека душа, добродушко, го дал, върнал го на българите, калпазанинът му неден.
P.S. Това ми го е разказвал ветеран очевидец, на когото имам доверие (беше ми преподавател по спецподготовка в школата в Ленинград).
Гледам сега по телевизора Божидар Димитров се бие на бързея, че видите ли няма пленено нито едно българско бойно знаме от врага. Да, ама не. През 1941-1942 година Севастопол щурмуват немски и български (фашистки разбира се, тогава България е била верен съюзник на Германия) бойни кораби. Българския черноморски флот там бива разбит и знамето на флотилията попада в плен, в руски ръце. И така знамето си стои кротко в музея на Бойната Слава в Севастопол до 1947. Именно тогава Г. Димитров в Москва се обръща с молба към Сталин, "Абе така и така Йоско, до сега нямаме нито едно пленено бойно знаме, единственото е у вас в Севастопол, дай да го дадеш, да го върна в България, че моите другари-партизани мърморят и се сърдят. Туй знаме - викат - разваля целия пейзаж на Българската Бойна Слава. Абе нали сега сме съюзници, приятели и братя, върни ни го, дай го". И Сталин, нали е с мека душа, добродушко, го дал, върнал го на българите, калпазанинът му неден.
P.S. Това ми го е разказвал ветеран очевидец, на когото имам доверие (беше ми преподавател по спецподготовка в школата в Ленинград).
Comment