Събитията в селата Корница и Бунцево, 1972-1973

[Nick]

...събитията в Якоруда...

А какви са тези събития, бихте ли обяснили? Там живеят доста туркоезични, с тях ли е било свързано?

[Nick]

На възродителен процес намирисва ...

Ама той пише "седемдесетте" години? Още тогава ли сме ги възраждали? Я такво нещо не помним...

[messire Woland]

Началото на тия "процеси" доста рано, политиката е сменяна много пъти, но определено има такива и през седемдесетте години. Има една голяма изселническа вълна към 1978 година. Кулминацията (като напрежение, но не и като брой изселници) е през 1985. Края им всички го знаем.

[кало]

да, даже още от края на 60-те, има и бунтове, бързо потушени. има и жертви

[mitio-minchev]

Да имаше жертви - началник на милицията и една жена българка като начало.

[lobo]

Питам, защото си очевидец на събитията. Интерпретацията на сегашните историци е продиктувана от конюнктурни изисквания за политическа коректност и много-много не ме интересува.

lobo, нещата всъщност се вързват. Човекът е 53-ти набор и по време на обсъжданите събития (началото на 70-те, коя година точно?) е бил на нужната възраст за военна повинност.

Ник,нещата нещо не ми се вързват поради друга причина.Ти си далече от БГ и вероятно си позабравил някои неща.Трудно е ако за известно време се откъснеш от средата.Събитията в Якоруда бяха преди 1972г.Зная нещо,но то е на базата на чул от някой,казано от друг.Имам нужда от информация по-от първа ръка.

[Гост]

Тогава, в началто на 70-те е проведена кампания по преименуването на българите-мохамедани с български имена. На места, като Якоруда, има протести и конфликт. Такова нещо за тогавашната обстановка и власт беше нещо немислимо - и да е станало, не се е случило. Нито ред в преса или където и да е, за това говорят само слуховете.

След години, когато бяха пък събитията от 8о-те, в тези села превантивно бяха пратени военни, просто за да са там, да демонстрират присъствие. Случи ми се да попадна и там, нищо нямаше, само пусти улици.

[mitio-minchev]

Събитията са от 1972 год. Никой не смееше да ги коментира. Ако успееш да отктиеш местни хора от доброволните отряди, те бяха основните играчи, трябва да са на възраст 60-70 год.(ако не се страхуват) ще си изясниш много неща. А опити за създавне на независима република в делиормана има след 1965 год. Потърси данни около Али Рафиев (чл.на ЦК) и може би ще откриеш интересни неща.

[Makedonikus]

А какви са тези събития, бихте ли обяснили? Там живеят доста туркоезични, с тях ли е било свързано?

В района на Якоруда и въобще в Разложко няма турскоезични, а муслимани, говорещи на български език. За съжаление днес след тези безумни събития повечето се декларират като турци, макар и да не знаят турски език.:wo-oh:

[viking heart]

Става въпрос за събитията през 1972-73г. в селата Корница и Бунцево, Благоевградско.
В края на 1972г. в село Корница се създава нелегална организация, която от 23.01.1973г. взема властта, като установява денонощно дежурство и пълен контрол над поведението на всички жители. Сваля се българското знаме и на неговото място се издига турският национален флаг. Селото се обявява за "турска територия", напълно изолирано от външния свят. Само с "разрешение" на "новите управници" е можело да се влиза и излиза. В центъра на селото е имало запален огън, който е поддържан постоянно. Всеки, който не е бил съгласен с ръководителите на бунта е подлаган на психически и физически тормоз /заплахи за него и семейството му, побой, истезания/. Дори е взривена колата на един от хората, които не е подкрепял бунта.Цялото село е парализирано и никой не е работил. Разрешено е било само да се хранят домашните животни. Ръководителите на нелегалната организация определят и наказанията, които следва да се налагат на провинилите се и предателите. При издаване на тайна, свързана с дейността на организацията, наказанието е 20 удара с тояга на голо, а в случай на предателство накзанието е смърт.
Децата не се пускали на училище, като управляващите предявили искане за обучение и на турски език.Жестоко е пребит един войник от съседното село, който без да знае каква е обстановката, идва да види своята интимна приятелка. Основанието за разправата с него е на основата, че е шпионин на официалната власт. Жестоко малтретиран е и народния представител посетил селото Крум Радонов.
Въпреки предприетите мерки за ликвидиране на ненормалната обстановка в селото, в продължение на два месеца и половина организаторите на бунта продължават своята престъпна дейност. Интересни материали за това събитие има в книгата "Разпнати души" на тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров.
На 28.03.1973г. МВР провежда операция по неутрализиране на ръководителите на бунта. В операцията участват полицаи, пожарникарии отрядници. Органите на реда създават плътен обръч около селото и нахлуват от глвания път. В същото време в центъра на Корница се е събрала огромна тълпа /почти цялото население на селището/, която е насъсквана от лидерите на "Корнишката република". Почти всички от тях са въоръжени с хладни оръжия /основно ножове и брадви/, но някои носят и ловни пушки. Опита на Дюлгеров, да спре тълпата с думи, заставайки на трибуната в центъра на селото е неуспешен. Целен с камъни, оплюван и обиждан, той е изведен от около 10-тина полицаи. Сблъсъкът е неизбежен. Органите на реда стрелят във въздуха и в първите редици на тълпата настъпва кратка суматоха. Една част от най-фанатизираните помаци атакува полицаите и една част от пожарната команда, която е била готова да използва водна струя срещу бунтуващите се. В сблъсъка падат убити трима от помаците/в следствие на тежки черепно-мозъчни травми и фрактури/, които са се опитвали да спрат насилието и устрема на фанатизираните селяни. Ранените са десетки. По погрешка е застрелян войник от селото, който по това време е бил в домашна отпуска.
Първата жертва от органите на реда е ст.л-т Благой Златков, намушкан на седем места с нож. В ръцете си е имал АК-47, но не го е използвал,защото е имало заповед да не се стреля по хора. Главата на майор Рашков е била буквално "смазана" от удари с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож, близо до сърцето.
Главният подбудител и организатор на бунта е Рамадан Рунтов, българ-мохамеданин, активен агент на турската разузнавателна служба "MIT". Държавна сигурност е разполагала с информация, че Рунтов е поддържал чести контакти с висши служители от турското посолство в София, както и Генералното консулство на Турция в Пловдив. Активно е сътрудничил и с Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци. До 1960г. Рунтов е жител на Корница, след което се преселва в село Долно Изворово, Казанлъшко. Това село е заселено със значителен брой помаци от Благоевградско.
По оперативна информация от ДС, Рунтов осъществява чести контакти със свои съмишленици-протурски националисти от средите на помаците, които живеят в Корница. Цялата подготовка на метежа се ръководи от идейните приятели на Рунтов Алил Алилов Бялков и Байрям Ибраимов Гетов.
Подготовката на събитията в Корница започва с обработката на протурските националисти, а чрез тях и останалите българи мохамедани в селото с помоща на издадената от Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци брошура "Същността на последните кланета на турците в Родопите". Освен, че разпространява тази брошура, Рунтов уверява своите съселяни от Корница, че благодарение на оказаната съпротива от тамошното население, властите вече 40 дни не смеят да да сменят имената им. Рунтов обяснява, че по оказания от Турция са разрешени всякакви средства за тяхната борба: вредителство, саботаж, терор, убийства на "гяурите", както и на тези помаци, които се поставят в услуга на българските власти.
Рунтов сътрудничи и с Кязин Чаушев, работещ в посочената Асоциация и също активен агент на турското разузнаване.
Окръжният съд в Благоевград осъжда Алил Бялков и Байрам Гетов на 12 години лишаване от свобода, а на останалите трима членове по 8 години. Рунтов е бил призован в качество на свидетел по делото, тъй като по това време е изтърпявал писъда за друго престъпление.
Преди инцидента в Корница е случая в село Бунцево, също Благоевградско, когато местни протурски националисти организират и провеждат въоръжен бунт в селото. Действайки по указания на посочената по-горе асоциация /респективно от турското разузнаване/, хора от селото без причина нападат двама българи, като убиват единия, а другия по щастлива случайност след удар с брадва по гърба, успява да оцелее. Имам подробности, носега нямам време да ги вмъкна. Ако някой желае може по-късно да донапиша някои неща. Част от материала е от книгата на Веселин Божков "Заплахата настъпва".
И за да не се отклоняваме от темата:
Завърших Сержантското училище в Горна Оряховица, като се уволних с чин мл.сержант. След това завърших Академията на МВР в София с чин лейтенант.
В сержантското повече се наблягаше на строевата и уставите, стреляхме по-малко, щото нямаше пари за патрони, а и тогава тия години 1996-1998. бяха доста гладни. Но все пак погърмяхме и с АК-47, "Макаров", мятахме гранати. Интересното беше, че тогава за първи път видях напалм в синтетичния му вид под формата на прахообразна маса. Най-силен интерес будиха у мен занятията по ЯХБЗ и детайлното изучаване на оръжията за масово поразяване.
В АМВР се стреляше честичко. Няколко пъти гърмях с "Ремингтън"/помпа/, с "Драгунов" /истински кеф е щото беше учудващо запазен, както и оптиката му/, "Шипка" /много кофти оръжие по мое мнение/. Стреляхме с почти всички пистолети, разпространени в соц блока " ЧЗ", "Макаров", "ПСМ", "Стечкин". И веднъж със револвер "Смит и Уесън", който въпреки размерите си беше учудващо лек.

[SRH]

Четивото е интересно, но откъде авторът е взел информацията? И каква е връзката със службата ти?

[viking heart]

Автора е работил 27 г. в ДС, зам.началник на ВГУ - ДС. Работил е по "Турска линия". Това за службата ми го написах, защото е във връзка със заглавието на темата, пусната от Кало.

[viking heart]

Динайн, за голяма част от нещата имаш право. Пуснах материала, защото видях че има колеги, които се интересуваха от тези събития. Прав си за това, че материалът следваше да бъде представен в по-обективна форма, без излишни украсявания, или подсилвания на думи и изрази. Прав си за това, че на места има известна доза пропаганда. Наистина не е това форума за обсъждане на подобни идеи. Моля, да бъда разбран правилно. Не искам и не съм се стремил да пропагандирам антитурски, прогермански, или каквито щете идеи и възгледи. Използвах някои материали от книгата, защото е трудно да бъде открито нещо по-подробно за описваните събития. В нея е посочено всичко за организацията, целите и /основно дестабилизация и внасяне на смут в страната чрез извършване на серия подобни актове срещу държавността/. Посочени са нейните лидери, посочени са техни биографични данни, връзки с турски граждани, наложени осъдителни присъди и т.н.
Социалното напрежение сред помаците, особено в Благоевградския край е било доста добре осезаемо през есента на 1972г., т.е. няколко месеца преди бунта в Корница. Голяма част от мюсюлманите, чийто имена са били променени са били настроени доста негативно към държавата и нейните институции, в това число и МВР. Хората като Рунтов са окуражвали населението, че Турция стои зад тях, че е редно те да искат да им бъдат върнати имената, да се въведе турския език в училищата и ред други неща. Разбира се повечето от тях са селски хора, които се страхуват от властта и приемат с известна доза колебание идеите на Рунтов и другите като него. Имало е разбира се и фанатизирани лица, които са пряко отговорни за предизвикването на инцидентите и привличането на свои съмишленици.
Ако модераторите решат нека изтрият поста, въпрос на тяхна преценка. Или да я преместят в друг раздел. Ще се радвам да обсъдим въпроса в отделна тема, където ако някой има възможност може да качи материали по темата. Било от стара преса, било от книги, било от разкази на очевидци и т.н.
Кало, извинявам се че поста измести темата.