63 години от народния съд

[dibo]

В радиограма Георги Димитров обръща внимание на Трайчо Костов: „Процесите трябва да бъдат публични, но на обвиняемите да не се позволи в никакъв случай да ги използват като трибуна за своите противонародни цели, под факела на своя защита.” За целта комисията към ЦК на БРП (к), подготвила обвинителния акт, уточнява предварително и основните въпроси, които трябва да бъдат задавани на подсъдимите при разпитите. Те се свеждат до следното:
- Защо е одобрил влизането на България в Тристранния пакт на 1 март 1941 г.?
- Защо не се е възпротивил на влизането на германските войски на територията на България, като с това е нарушена водената дотогава политика на неутралитет, и е улеснил военния удар върху Гърция и Югославия?
- Подкрепил ли е изпращането на български окупационни войски на техни територии?
- Одобрил ли е и защо влизането на България в антикоминтерновския пакт?
- Защо не се е възпротивил на обявяването на война на САЩ и Англия на 12 декември 1941 г.?
- Защо е подкрепил правителството при провеждане на враждебни акции срещу СССР - разграбване на имуществото на съветската книжарница в София, закриване на съветското представителство във Варна, водене на широка пропаганда във вестниците и радиото против СССР, поставяне под полицейски надзор на членовете на съветското посолство в столицата?

[dibo]

На 20 декември 1944 г. в Тържествената зала на Съдебната палата в София започват заседанията на Първи върховен състав на Народния съд. Председател на съда е Богдан Шулев, а подпредседател Давид Николов (Софийски апелативен съд) и членове: Йордан Шумков (Софийски апелативен съд), Стефан Манов - адвокат, Мишо Димитров - бивш учител, Вера Начева - бивша учителка, Рада Тодорова - пенсионерка учителка, Димитър Митев - учител от с. Турековци, Васил Христов от Ботевград - земеделец, Тодор Милев от с. Долна Диканя - работник, и Крум Киров от Перник - миньор. След прочитане на списъка на подсъдимите регенти, царски съветници, министри за времето от януари 1941 до 9 септември 1944 г. професорът по наказателно право Николай Долапчиев (член на централното ръководство на „Звено”) отправя към председателя на съда няколко възражения. В качеството си на защитник на княз Кирил Преславски и бившия министър-председател Добри Божилов той смята, че е нарушена съдебната практика относно назначаването на служебни защитници от Адвокатския съвет на отсъстващите подсъдими - регенти и министри. Проф. Николай Долапчиев обосновава, че всеки един обвиняем има право да приеме или да се откаже от своя служебен защитник, а посочените отсъстващи по това дело нямат такава възможност. „Ако това пълномощно липсва, казва той, ние сме в невъзможност да изпълним своя дълг. Аз не мога да зная каква е позицията на моя подзащитник в това дело, дали ще приеме своята вина, или ще се отрече, каква позиция на отбрана ще възприеме, какви доказателства ще посочи и т. н,” По подобен начин стои въпросът със защитниците на другите двама регенти - адвокат Любен Данаилов на проф. Богдан Филов и адвокат Иван Бойдев на ген.-лейтенант Никола Михов.
В подкрепа на горното становище се изказва и професорът по гражданско право в Софийския университет и член на БАН Йосиф Фаденхехт. „Моето мнение, заявява той, е, че един адвокат, който е поставен да поеме защитата на един отсъстващ подсъдим, е поставен в една фактическа и правна невъзможност да изпълни своя дълг, така както повелява законът, дълг, който се включва в понятието на адвокатската защита пред съда, или само да се каже, че е имало защита.”
Като резултат в залата настъпва оживление, а в съдебния състав - явен смут. От банките на служебните защитници се подхвърлят реплики: „Кажете къде са отсъстващите подсъдими?” Но отговор от председателя на съда няма. Според последната информация, получена от Георги Димитров, намеренията на Москва още не са известни. „Не е решено тука, пише той до Трайчо Костов, ще бъдат ли изпратени в София въпросните министри, за да бъдат съдени в тяхно присъствие от Народния съд. Аз предложих регентите да задържат тук, за да бъдат съдени от международен съд, а министрите да бъдат отправени в София.”
След продължилите два часа дебати съдът се оттегля на съвещание. Правят се сондажи с министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев, а той от своя страна - с ЦК на БРП (к). Един час по-късно председателят на съда Богдан Шулев съобщава в съдебната зала, че възраженията на проф. Николай Долапчиев и проф. Йосиф Фаденхехт се отхвърлят поради следните съображения: „Процесът се развива пред Народния съд, освободен от стесненията на обвинителните материали и процесуални закони, че се касае за наторни факти и становища, установени в съзнанието на цял народ, и защитниците, които желаят да изпълнят добросъвестно своя правен дълг, макар и служебно назначени, имат изобилен материал да заемат своето становище в процеса, което да бъде в съгласие не само с интересите на техните подзащитници, но и в съгласие с върховните интереси на българския народ.”
Вторият въпрос, който проф. Николай Долапчиев и проф. Йосиф Фаденхехт поставят, е съдът да изясни кога и как е връчен обвинителният акт на отсъстващите подсъдими. Налага се думата да вземе главният народен обвинител Георги Петров. „Аз смятам - казва той, - че за отсъстващите лица трябва да приемем, че обвинителният акт е вече редовен по силата на онази процедура, която е предвидена в Закона за народния съд.” В случая той напомня, че съгласно Наредбата - закон няма да се спазват правните норми на тогава действащото законодателство. Още по-абсурдно звучи неговото обяснение, че отсъстващите подсъдими (а те са в Москва - б. а.) са поканени чрез обявление да си получат обвинителния акт от канцеларията на съда. Естествено е, че при тяхното положение това не може да стане, а някои дори не знаят, че са подсъдими. Но Георги Петров настоява на своето: „Това е установена практика на съда и следователно трябва да се приеме, че след изтичането на седемдневен срок от обявлението обвинителният акт е получен…”

[Николай]

@Дибо
Спасяването на евреите от самата България само по себе си е неоспорим факт, но то нито се дължи само и изцяло на намесата на Пешев (нея никой не оспорва), нито може да оневини някого за депортирането на тези от окупираните територии. Може да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство, да.
Смъртта на 11 000 души обаче няма как да бъде пренебрегната и отговорността се носи.

Пешев не и имал и не могъл да има нищо общо с депортирането на евреите от Македония и Тракия.
Отогворност може се носи единствено и само от виновния. А вината е винаги и единствено индивидуална.

[von Danitz]

Благодаря на Николай и Дибо за разясненията, темата минава под ключ.

Dibo: Няма нужда от заключване. Засега се пише по същество, което е учудващо....

[Odzava]

Личното ми мнение, е че всичко свързано с Народния съд се политизира и разглежда в черно-бялата гама. Поради тази причина разсъжденията на тема правноиздържано-неиздържано, легитимен-нелигитимен може да стане единствено и само в контекста на политизиране на дискусията. И поради това съм съгласен с даниц, че в този си вид темата е за заключване.

[Darkas]

Подкрепям мнението на Албирео, а за Стефан Попов искам да кажа, че не само тази статив си струва да се прочете от него - http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=204942

[mitaca]

Благодаря на Николай и Дибо за разясненията, темата минава под ключ.

Dibo: Няма нужда от заключване. Засега се пише по същество, което е учудващо....

Аз пък се съгласявам с Адмирала. Така формулирана темата е за ключ. Но... ако желаем да словоблудстваме за "политическа" или "морална" страна може да се измисли нещо от модераторите. Но "Политика" е мръсна дума, а "Морал" още по (според мен )

[Юлиан Август]

В правото няма понятие "теория" и няма понятие "практика".

[Николай]

Може би се изразих неправилно. Няма ги в този смисъл, в който ти ги употреби.

[gollum]

Според мен, темата има пълното право да съществува, докато я води и наглежда Дибо, който изнася конкретни факти по нея (и е кажи-речи сам в това). И това е ценно, защото всеки може да ги прочете и да си състави сам мнение по въпроса (дали ще го сподели или не е отделен въпрос, същото се отнася и за това в каква формеа ще го облече). Надявам се всеки, който желае да пише по темата, да последва примера на Дибо (а ако можеше това да се рапространи и върху останалите подобни теми из форума, още по-добре).
А за словоблудства и прочее отклонения си има модератори.

ПП Пример за пост нямаш нищо общо с темата е Даркасовия (пост #666) - ако темата беше "Статии на Стефан Попов", постът ще си е на мястото, но в тази - не. Отбелязвам го, защото е доста типичен.

[Юлиан Август]

Може би се изразих неправилно. Няма ги в този смисъл, в който ти ги употреби.

Практиката в случаите на показни процеси от такъв тип е именно погазването на основни принципи от правото. Впрочем процесите на Стамболийското правителство срещу т.н. виновници за въвличането на България в ПСВ са не по-малко манипулирани и предрешени като изход. Е да, там смъртни присъди няма, но принципът е същият, какъвто продължава да и до днес - за презумпцията за навиновност на Милошевич, Младич или Садам никой не е обелил и дума, а напротив, те бяха търсени и изисквани "за да бъдат осъдени". За тази практика писах по-рано и в този и смисъл. Дали е правилна е друг въпрос и не го обсъждаме в момента, аз само споделих собствените си виждания относно индивидуалната и генералната превенция. Лично по мои наблюдения целесъобразността на едно или друго решение винаги надделява над законосъобразността в широко отразените, публични процеси именно за да гарантира целите на ген. превенция, т.е. ефекта върху обществото.

[Николай]

Практиката в случаите на показни процеси от такъв тип е именно погазването на основни принципи от правото. Впрочем процесите на Стамболийското правителство срещу т.н. виновници за въвличането на България в ПСВ са не по-малко манипулирани и предрешени като изход. Е да, там смъртни присъди няма, но принципът е същият, какъвто продължава да и до днес - за презумпцията за навиновност на Милошевич, Младич или Садам никой не е обелил и дума, а напротив, те бяха търсени и изисквани "за да бъдат осъдени". За тази практика писах по-рано и в този и смисъл. Дали е правилна е друг въпрос и не го обсъждаме в момента, аз само споделих собствените си виждания относно индивидуалната и генералната превенция. Лично по мои наблюдения целесъобразността на едно или друго решение винаги надделява над законосъобразността в широко отразените, публични процеси именно за да гарантира целите на ген. превенция, т.е. ефекта върху обществото.

Това няма нищо общо с правото или със законосъобразността на едно решение. За генерална превенция може да се говори само тогава, когато са налице изискванията за една законосъобразна присъда. Законосъобразността е обективно понятие - или я има, или я няма.

[dibo]

И нека си позволя тази нескромност с това, което става днес в другите разгромени от Червената армия фашистки страни - при съдействието на братските югославянски армии и нашата армия, идва като едно красноречиво доказателство, че Народните съдилища в никоя страна няма да достигне тези постижения, които, безспорно, зарегистрира българския Народен Съд. Историята на ПЪРВИЯ НАРОДЕН СЪД в България и неговото голямо, бих казал - велико дело, ще останат ненадминати в историята на демократичните народи. Ето къде трябва да бъде нашата гордост национална!
Нека бъда малко по-конкретен, за да не бъда упрекват, че съм си поставил за задача да напиша една панегирика за съмнителното дело на Народния Съд.

Из доклад от Георги Петров, бивш главен народен обвинител, до ЦК на БРП/к/, относно работата, трудностите, пропуските, резултатите и значението на Народния съд в България 3 юли 1945 г.

http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f250bop1ae68.pdf

Този доклад мисля, че няма нужда от коментари. Съдържанието му говори само по себе си......

[dibo]

Ето я и "генералната превенция"

Каква поука следва да извлечем от тези общи цифри – данни за наложените наказания от Народ. Съд? – Смъртните присъди съставляват около 26% от всички присъди, но следва да се вземе предвид, че спрените преписки са повече за военни лица, които са били на фронта и които се обвиняват в най-тежки издевателства над българ[ския] народ – ако на техните преписки се даде ход сега и бъдат разгледани от един извънреден състав – очаква ги смъртно наказание, с малки изключения, а прекратените преписки – са
повечето на починали, през течение на процесите. В такъв случай, процента на смъртните присъди следва да се счита над 30%. Само доживотните присъди – съставляват около 12%. Ако приемем, че тежките присъди са от 10 год. до смърт – процента се покачва на 53%, а ако приемем, че тежките присъди са от 5 год. стр[ог] тъмн[ичен] затвор до смърт – процента се покачва на 65%. Само оправдателните присъди, които говорят за обективност на Народ[ния] Съд,, съставляват едва 12%.
Всеки, който може да чете по тези данни, ще има пълна представа за високото качество на работата на Народ[ния] Съд – качество, което ще остане - както вече казах, ненадминато и незапомнено в историята на демократическите народи.
Някои биха казали: Какво са 2.875 или 3000 смъртни присъди пред огромните – десетки хиляди жертви, които българ[ския] народ и Славната наша Работн[ическа] Партия/комунисти/ са дали в своите борби? Само един недостатъчно съзнателен и недорасъл партиец или съчувственик може да даде една такава постановка на въпроса. А такива не липсват и те лекомислено – съзнателно или несъзнателно, отричат и подриват една такава героична историческа акция на Народ[ния] Съд, която акция е едно от най-славните дела на нашата Партия.
Преди всичко, в никакъв случай на Народ[ния] Съд не можеше да се сложи задачата да даде на българ[ския] народ и Партията една пълна компенсация за дадените жертви. Жертвите, които фашистките изверги вземаха от нас, за 20 год. фашизъм, са твърде много и твърде много скъпи, та невъзможно е да дирим една подобна компенсация. Ний се борихме в продължение на тези повече от две десетилетия, за реализиране на нашите революционни идеи: за да преобразим живота и системата на управление и това никога не сме го правили при предпоставката за една пълна компенсация за дадените скъпи жертви. Революцията не търси никога пълна компенсация за жертвите, а винаги търси компенсация в други постижения: за вземане властта и чрез нея внасяне преобразования в живота и създаване благоденствие за широките народни маси. Ето нашата истинска отплата! Послужвам си с тези аргументи, не за да внеса пораженство в нашите бъдещи борби за окончателната ликвидация на фашизма – напротив, трябва да бъдем винаги безпощадни към врага, но само за да подчертая огромните и тъй ценни резултати, които даде нашият Народ[ния] Съд в борбата срещу фашизма.
Позволявам си да направя още една констатация, да извлека още една поука от горните данни за дейността на Народ[ния] Съд, която се състои в следното: вярно е,че на пръв поглед смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2.857 – смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни. ЕТО ЗАЩО, ний, (6) веднага, следва да си поставим въпроса за качествата на лицата, които осъдихме и разстреляхме чрез присъдите на Народ[ния] Съд. И, наистина, кои лица разстреляхме? Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на „О Боже почиващия Цар Борис ²²²”, за да го развенчаем като „народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели; разстреляхме почти цялата
престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Об[що] Нар[одно] Събрание. Но само това ли? Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. Военни престъпници, които имат дълголетна служба на велико-българския шовинизъм и са водили страната ни от катастрофа към катастрофа и са заповядвали избиването на прогресивния българ[ски] народ и неговите героични синове; разстреляхме целият апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Обл[астни] и Окол[ийски] полицейски началници, коменданти и Окол[ийски] управители, всички групови полиц[ейски] началници и цялата полит[ическа] полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, фашизирани палачи над българ[ския] народ, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр. Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.
Всичко това преценено обективно, ни извежда към твърдото заключение, че Народ[ния] Съд изпълни достойно възложената му задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.

[dibo]

Ето и сравнението в международен план:

Др. САВА ГАНОВСКИ, който недавна се завърна от Румъния, относно делото на Народния Съд, се е произнесъл по следния начин: Едва сега се вижда колко голямо е делото на нашият Народен Съд. Това, което се очаква от Народния Съд в Румъния, в сравнение с това, което даде у нас същият съд, ще бъде нещо като просено зрънце. Става вече ясно, че и в международен мащаб, нашият Народен Съд ще остане ненадминат, още от сега той се сочи като образец за другите демократични народи – в това отношение, те ще трябва да се поучат от малкия, но героичен народ.
И, наистина, вече месеци – близо година от как в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният Съд там остава само на книга – резултати никакви!
В УНГАРИЯ, така изстрадала и разорена от агресията на кървавия фашизъм, Народният Съд там издава такива меки присъди, че може смело да се нарече един чисто противонароден, пораженски съд.
В ФРАНЦИЯ бяха осъдени съвсем малко политически престъпници и знаем как вяло бе проведена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една гавра над революционния француски народ.
В ГЕРМАНИЯ – главната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се вече приготовлява от Съюзниците не един истински международен Съд, а по-скоро един възмутителен фарс. Даде се възможност на главните бандити на фашизма да се приютят в Испания на кръволока Франко, Швейцария, пък даже и в самата Англия. Тези, които парадира-ха толкова време с международния съд над фашистките бандити и сатани, днес стават техни закрилници. Всички тези престъпници бягаха – като дявола от тамян, от областите, в които действуваше славната Червена армия на великия маршал Толбухин, гдето действуваха югославянските армии на Тито с нашите армии и се предаваха към армиите на съюзниците. Може ли днес някой да каже где се намират Хитлер и Цанков и техните сътрудници? И днес надеждата за провеждането на една сравнително основна чистка над фашистките палачи в Германия се възлагат на възобновената вече германска Ком[унистическа] Партия.
В ИТАЛИЯ – всеопрощението на съюзниците отдавна са покрили чудовищните престъпления на фашистките престъпници.
ПЪК нека не се боим да се спрем и на братска ЮГОСЛАВИЯ. Вече от дълги месеци заседава там Народният Съд, а резултатите са почти незабележителни. И там акцията на Народ[ния] Съд върви извънредно вяло и в никакъв случай не обещава резултатите от нашия Народен Съд. Този резултат можеше да се предвиди още от самото начало - не говоря за първоначалната чистка, която бе направена там в самото начало и която коства живота на около 100 души главни виновници, агенти на фашизма. Дума става за чистката, която се провежда чрез Народния Съд. Югославянският Закон за Народния Съд е много по-консервативен от нашия закон – с него аз имах възможност да се запозная при един разговор с югославянския Главен Народен Обвинител, който подири среща с мен за да го запозная с нашия опит, да му услужа с някои обвинителни материали от нашите централни процеси. От разговора с него разбрах, че се предвижда смъртно наказание само за опожаряване на населени пунктове, избиване на мирно население и партизани заловени в плен /значи, не и за тези паднали в сражение/. А за всички останали престъпления – се предвиждат
наказания тъмничен и строг тъмничен затвор от 1-5-6-10-15 години, обаче, преобладават по-малките наказания. Докато нашият Закон за народ. съд чл.2 -предвижда наказание от 1-15 год. или доживотен строг тъмничен затвор или смърт и глоба до 5.000.000 лева, без да се уточняват санкциите за отделните случаи на престъпност, изброени в чл.2 п.п. 1-10 включително. Югославянския закон предвижда още никоя смъртна присъда да не бъде изпълнявана без подписа на Тито т. е. без нейното утвърждаване, докато нашият закон в чл.10, предвижда изрично, че присъдите на Народ[ния] Съд не подлежат на обжалване и утвърждение и се изпълняват незабавно. Нашият законодател, очевидно, разчитайки на високото полит. съзнание на нашия народ и имайки пълно доверие към неговия Народен Съд, е дал пълна свобода на последния при определяне наказанията за отделните престъпни деяния, с право да провежда съдебното дирене по разум и съвест. Тази свобода на Народния Съд е изключена по югославянския закон, който предвижда за всеки конкретен случай – с изключение на цитираните по-горе случаи, сравнително едни по-меки наказания от временен стр[ог] тъмничен затвор.
Ясно е от постановленията на самия югославянски закон, а това се потвърждава и от практиката на Нар[одния] Съд там, че резултатите от тази голяма народна акция в никакъв случай няма да достигнат резултатите на Нашият Народен Съд.
Прочие, примерът, който даде нашият Народен Съд остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като едва скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ. Безспорно, този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция, почти, изцяло в своите ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело, като се постави на крак и целият български народ и държеше будно неговото съзнание през време провеждането на тази акция. В това отношение нашата Партия издържа един бляскав изпит в процеса на своето развитие.